ОПРЕДЕЛЕНИЕ

189

гр. Плевен , 30.01.2019  г.

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети януари  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №113  по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Ц.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора Враца, срещу Министерство на правосъдието, с правно основание: чл.6 от КРБ и ц цена на иска „по преценка на съда“.

           В исковата молба твърди, че на 30.11.2018 год. е бил въдворен в килия за чужда делегация-килия за изтезания в ОЗ-Плевен, за участие в административно дело в Административен съд –гр.Плевен на 3.12.2018 год. След престой от 4 дни в килията за изтезания, без течаща вода, отопление, храна, завивки, дюшек, калъфка, осветление, проветряване, е бил закаран на дело на 3.12.2018 год. в окаян вид-мръсен, небръснат, с накърнено достойнство. Твърди, че в съдебното заседание е направил искане за отлагане на делото на основание чл.2.1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, съгласно който магистратите уважават достойнството на всеки човек при изпълнение на служебните си задължения. Сочи, че съдията отказал да се съобрази с накърненото достойнство на Ц. и не отложил заседанието, като с това си действие го лишил от правото да участва като страна по делото, както и да приложи важни за делото доказателства. Прави искане съдът да осъди Министерство на правосъдието, което е назначило административния служител в Административен съд-Плевен (съдията по делото), да заплати на Ц. обезщетение по справедливост по преценка на съда, представляващо репарация за претърпените от него неимуществени вреди-чувство на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незащитеност, незачитане на негови права и интереси, регламентирани в закон и самооценката и убежденията му като човешко същество, за периода от 3.12.2018 год. до датата на завеждане на исковата молба, като обезщетението бъде присъдено ведно със законната лихва на БНБ за периода  от установяване на нарушението  до момента на окончателното му изплащане от Министерство на правосъдието.

          Прави искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, за назначаване на служебен защитник и за разпит на свидетел.

          Настоящият състав на съда, за да се произнесе по исковата молба, съобрази следното:

          Фактите, от които произтича предявената от И. претенция за обезвреда, са следните:  

          В Административен съд-Плевен било образувано административно дело №390/2018 въз основа на искова молба от ищеца по настоящото дело срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, разпределено на доклад на съдия от Административен съд-Плевен. Съдебно заседание по делото било насрочено за 3.12.2018 год. от 11,30 часа. Ищецът подал молба  по делото, с която  поискал от съдебния състав да отложи делото, тъй като бил оставен в ОЗ-Плевен в килия за изтезания, без течаща вода, храна, отопление, спално бельо, одеала, калъфка, дюшек, проветряване и осветление. Посочил е в молбата, че иска отлагане на делото, за да може да се възстанови психически, защото е мръсен, некъпан, небръснат и се срамува от състоянието си  по принуда. Молбата е представена в съдебното заседание, в което Ц. отново е поискал отлагане на делото на същото основание. Съдът е постановил протоколно определение, с което е оставил без уважение искането на Ц. за отлагане на делото и е дал ход на делото, като е приключил в това заседание събирането на доказателства и е взел делото за решаване За да отхвърли молбата за отлагане на делото, съдът е счел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като отношенията, които ищецът има със затворническата администрация и трудностите, които са му създали в последните дни, не са процесуална пречка за хода на делото.

            При така наличните доказателства и с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и формулираният от него петитум на същата, настоящият състав на съда намира, че производството по така предявената искова  молба не му е подсъдно, а е подсъдно на общите граждански съдилища, поради следните съображения:

          Претенцията за обезвреда е насочена срещу Министерство на правосъдието в качеството на юридическо лице, което според ищеца е назначило съдията-докладчик, разгледал административно дело №390/2018 год. на Административен съд-Плевен, от чиито действия/бездействия/съдебни актове (на съдията), изразяващи се в отказ на съдията-докладчик да отложи насроченото за 3.12.2018 год. адм.дело №390/2018 год. за друга дата,   за ищеца са настъпили подробно описаните в исковата молба вреди.

          Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.2 от същия ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;  Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

            Изхождайки именно от изложените твърдения по фактите и формулирането на предявените претенции за обезвреда  настоящият състав на съда намира, че предявените обективно съединени  искове за обезщетение за вреди и за лихви върху същото, следва да се подведат под хипотезите на правните норми на чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не се претендират вреди вследствие на незаконосъобразни актове на органи и длъжностни лица от администрацията на държавата и общините, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, защото дейността на съдиите не е административна, а правораздавателна. Правозащитните органи не са административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове,  действия и бездействия, какъвто е и конкретният случай, са извън компетентността на административните съдилища, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Не е налице и никоя от хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като няма твърдения за осъществяване на такива факти по т. 1-7 от посочения текст или по ал.2, когато държавата отговаря за вреди, причинени при осъществяване на правозащитна дейност. При това положение, след като не са налице особените предвидени хипотези на ЗОДОВ, уреждащ отговорността на държавата за вреди, причинени от непозволено увреждане при действието на нейната администрация и правозащитни органи и предвиждащ особен ред за защита на така накърнените права и законни интереси, то пред увредените правни субекти остава общия ред за защита въз основа на уредбата на генералния деликт по ЗЗД - чл. 45, вкл. и чл. 49 от ЗЗД (в този смисъл  Определение № 671 от 25.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 598/2010 г., IV г. о., ГК).

         Ето защо и на основание изложените мотиви, компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на  исковете, представляващи по същността си такива  по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в т.ч. по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ,  е общият граждански съд. В случая и на основание чл.115 от ГПК, с оглед  характера на иска, последният се явява подсъден на Районен съд-Плевен, на когото делото следва да се изпрати по подсъдност.

        Воден от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК съдът          

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ :

 

            ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №113 по описа на Административен съд –Плевен за 2019 год.

           ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Плевен.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

           Преписи  от определението да се изпратят  на ищеца и на МП.

 

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: