Решение по Административно дело 1113/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. Плевен, 19.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 1113/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК вр. § 19 ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ- бр. 39/2011г.).

Образувано е по касационна жалба на В.С.М. *** срещу Решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда, след като ВАС с Решение № 14579/27.11.2018г. по адм.д. № 12213/2018г. по описа на ВАС на осн. чл. 248 АПК е отменил постановеното Решение № 176/19.04.2016г. по кас.адм.д. № 126/2016г. на Административен съд –Плевен и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Още с Определение № 1246/05.02.2016г. по адм.д. № 1194/2016г. ВАС е изпратил делото на осн. чл. 133 ал.6 АПК за разглеждане от Административен съд – Плевен, тъй като местнокомпетентния да го разгледа съд – Административен съд – Враца не е могъл да сформира касационен състав след второто връщане на делото.

С Решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (годината в диспозитива на решението е сгрешена) на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. В. П. върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад по преписка № 917М от 03.02.1992г. от М. Ц. П. както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и нищожността на Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което по същото заявление е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Ц.В.П. върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка. Решаващите мотиви на съда, за да прогласи нищожността на двете решения са заради вписан незаконен състав на поземлената комисия. Със същото решение РС – Бяла Слатина е отхвърлил жалбата на В.М. против ОбСЗ – Б. Слатина за вписване в електронния регистър на ОбСЗ- Б. Слатина на В.С.М. *** като собственик на нива от 3,480 дка в м. „Ореховска локва“ в землището на с. Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г., както и вписване в електронния регистър на земеделските земи на наследниците на братя И., И. и Ц. В. П..

Касаторът – В.С.М. обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209 т.3 от АПК. Основната претенция на жалбоподателката е да се впише в електронния регистър на земеделските земи, че земята е на наследници на И., И. и Ц. В. П., а не само на наследници на Ц. В. П., на които е била възстановена с процесните решения на ОСЗ, тъй като земята е била внесена в ТКЗС като братска и ОСЗ – Бяла Слатина да издаде нови решения, с които да възстанови правото на собственост на наследниците на братя И., И. и Ц. В. П. съгласно удостоверение за наследници № 201/23.01.1992г. Счита, че в решенията на ОСЗ – Бяла Слатина е била допусната явна фактическа грешка, която следва да се поправи от комисията. Жалбоподателката се е легитимирала с удостоверение за наследници като наследник на един от братята – И. В. П., вписана е по същия начин и в данните по преписката Вх. № 917М803.02.1992г. по подаденото заявление от М. Ц. П. в качеството на наследник на Ц.В.П. до поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи на наследодателя.

Ответникът – Общинска служба Земеделие – Бяла Слатина , чрез юрисконсулт Д. изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като жалбоподателката не може да се легитимира като собственик на процесните земеделски земи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В изпълнение на указанията на ВАС като заинтересовани страни са конституирани наследниците на М. Ц. П., който е заявител на земите на наследодателя си Ц.В.П. (починал на 03.08.1996г.), а именно: В.Х.П. - съпруга, Ц.М.П. - син и Т.М.П. - дъщеря съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници. Впоследствие з.стр. Т.М.П. е заличена, тъй като се установява, че е починала и не е оставила низходящи, видно от служебната справка от НБДН, а другите й наследници – възходящи и по съребрена линия вече са конституирани като заинтересовани страни.

З.стр. В.Х.П. и Ц.М.П., чрез адв.М. от САК изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като М. не е подала заявление пред поземлената комисия в качеството си на наследница на И. В. П. и в нейна полза няма постановено позитивно решение на поземлената комисия, нито е предявила иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. На следващо място по делото е представено съдебно решение от 14.02.2012г. по гр.д. № 920/2009г. по описа на РС – Бяла Слатина, което е влязло в сила и е задължително за страните по делото, за всички съдилища, общини и учреждения в страната и което установява, че претенцията на ищците по чл. 14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ за процесните имоти е неоснователна и недоказана. З.стр. Ц.М.П. изразява становище, че решението на районният съд е неправилно, след като не е присъствал с адвоката си.

Прокурорът предлага да се отмени решението и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за конституиране на надлежните страни, които не са участвали в производството.

По допустимостта и основателността на жалбата на В.С.М. съдът съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в законния срок и от страна, която е участвала в първоинстанционното производство и постановеното решение е неблагоприятно за нея, поради което за касационната жалбоподателка – В.С.М. е налице правен интерес от обжалването.

На следващо място жалбоподателката като наследник на В. И. П., който е наследодател на братята Ц. В. П., И. В. П. и И. В. П., фигурира по представено по преписката за възстановяване на земеделските земи удостоверение за наследници и в този смисъл е участник в административното производство по издаване на решенията на ОСЗ – Бяла Слатина, които не са положителни за нея и затова има правен интерес от оспорването им.

Поискала е прогласяването им за нищожни, тъй като не ги е оспорила в законния срок, а искане за обявяване на нищожност на административен акт може да се предяви безсрочно съгласно чл. 149 ал.5 АПК.

Решението на Районен съд – Бяла Слатина е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона. Това е било третото разглеждане на делото от районния съд, след повторното му връщане от АС – Ловеч, заради липса на доказателства и мотиви относно състава на поземлената комисия, поради което е недопустимо трето връщане на делото за ново разглеждане, а и спорът е изцяло изяснен от приложените по делото доказателства, дадена е възможност на всички заинтересовани страни да участват в производството – да представят доказателства и да изложат доводите си.

Разгледано по същество искането на В.М. за обявяване нищожността на двете решения на ПК – Б. Слатина е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решаващите мотиви на РС – Бяла Слатина, за да прогласи за нищожни решенията на ОСЗ – Бяла Слатина са, че в състава на комисията, която е постановила двете решения са участвали служители на ПК – Борован, а не на ПК – Бяла Слатина, откъдето е направил извод, че решенията са постановени при липса на компетентност.

Този извод не съответства на доказателствата по делото и е неправилен. От приложените по делото справки се установява, че със Заповед № РД09-1339/24.09.1997г. ПК -Борован е закрита като дейността и съставът й преминава към ПК Бяла Слатина, която увеличава щатния си състав на 13 души. Към датата на постановяване на Решение № 128М/11.09.1998г. и Решение № 130М/11.09.1998г., състава на ПК – Бяла Слатина е бил Председател: П. В., Секретар – В. Я., Членове – Р. Д., Н. Г. и Т. Б.. По делото пред ВАС е наличен официален препис от двете оспорени решения, изготвен от ОСЗ – Бяла Слатина, от който е видно, че тези лица са участвали в състава на комисията, постановила решенията. Решенията са взети от поземлена комисия – Бяла Слатина в състав от предстедател, секретар и нечетен брой членове в съответствие с изискванията на чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ, според който поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Приложените по делото решения на ПК – Бяла Слатина в неофициален препис, заверени от страните не могат да се ценят като достоверни доказателства. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че решенията са приети при липса на компетентност е неправилен.

На следващо място, както е отбелязал в мотивите си ВАС, по делото е приложено Решение от 14.02.2012г., постановено по гр.д. № 920/2009г. на Районния съд – Бяла Слатина, с което е отхвърлена исковата претенция по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ – спор за материално право против В.П. и Ц.П.. Това решение е оставено в сила с решение от 30.04.2012г., постановено по гр.д. № 327/2012г. от Окръжния съд – Враца. Спорът за правото на собственост върху земеделските земи, описани в двете решения на поземлената комисия е решен с влязло в законна сила съдебно решение, което е задължително, както за страните, така и за съдилищата и всички държавни и общински органи. По същество искането на жалбоподателката М. не е за поправка на явна фактическа грешка в решенията на ПК – Бяла Слатина, а се оспорва признатото с тях по административен ред право на собственост на наследниците на Ц.В.П.. Този спор вече е разрешен окончателно по съдебен ред, с което са изчерпани възможностите на жалбоподателката да докаже претенциите си към въпросните земеделски земи.

По изложените съображения, решението на Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която са прогласени за нищожни решенията на ПК – Бяла Слатина е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се отхвърли като неоснователна жалбата на В.М..

В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на В. С. М. *** против ОбСЗ – Б. Слатина за вписване в електронния регистър на ОбСЗ- Б. Слатина на В.С.М. *** като собственик на нива от 3,480 дка в м. „Ореховска локва“ в землището на с. Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г., както и вписване в електронния регистър на земеделските земи на наследниците на братя И., И. и Ц. В. П., решението на Районен съд – Бяла Слатина е правилно и следва да се остави в сила, като изложените от районния съд съображения се споделят напълно. Договорът за доброволна делба е съставен преди влизане в сила на плана за земеразделяне на с. Малорад, с който се индивидуализират имотите по вид, местонахождение, номер на имота и площ и описаните в него имоти се различават по площ и категории от тези, посочени в оспорените две решения на ПК – Б.Слатина. Освен това спорът за собствеността на процесните земеделски земи е разрешен с влязло в сила съдебно решение, цитирано по-горе, в което се казва, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин имотите да са били собственост на тримата братя – И., Ц. и Иван П. към датата на образуване на ТКЗС – с. Малорад през 1950г.

При този изход на делото в полза на ответника – ОСЗ-Бяла Слатина следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 ГПК, вр. чл. 144 АПК в размер на 200 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ за осъщественото процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (погрешно посочена година - 2014г.) и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.М. *** за прогласяване на нищожност на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.В.П. върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад по преписка № 917М от 03.02.1992г. от М. Ц. П. както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и искането за прогласяване на нищожност на Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което по същото заявление е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Ц.В.П. върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА В.С.М. *** да заплати на Общинска Служба „Земеделие“ – Бяла Слатина юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.