Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
Плевен, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 112 по описа на Административен съд - Плевен за
2019 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на И.С.Б., ЕГН ********** чрез адв. М.М. ***, срещу заповед № УРИ 316з-4163/12.12.2019 г. на директора на ОДМВР Плевен, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца за виновно нарушаване на
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
С жалбата се
оспорва заповедта и се прави искане за нейната отмяна, като се твърди, че
същата е незаконосъобразна. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е
нарушил разпоредбите на ЗМВР, нито има пропуск от негова страна във връзка с
изпълнението им.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с определение № 347/26.02.2019 г. /л. 66/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М.М.. Процесуалният
представител на жалбоподателя пледира да бъде постановено решение, с което да
бъде отменена оспорената заповед. Сочи, че същата е немотивирана, както и че липсва състав на нарушение. Излага твърдения, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като от заповедта не може да се разбере нарушението, което
се твърди, че е извършил И.Б.. Навежда
доводи, че в процесната заповед липсва конкретизиране точно кой нормативен акт е
нарушил жалбоподателят. В заключение прави искане за присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът
– ДИРЕКТОР ОД НА МВР - ПЛЕВЕН, редовно
призован, се представлява от юрк. Ф.. Процесуалният представител
на ответника пледира да се остави без уважение подадената жалба срещу
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че заповедта
е законосъобразна, правилна, издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му. Твърди, че същата
съдържа всички необходими реквизити предвидени в АПК и е издадена в съответната
предвидена от закона писмена форма. Сочи, че жалбоподателят се е запознал със
заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. лично и срещу
подпис относно утвърждаване на Вътрешните правила за организацията и реда за
осъществяване на дежурството в МВР. Излага
доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 10 на Вътрешните правила за
организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР оперативният дежурен
управлява и контролира дейността на подчинените структури при сигнали, получени
в средата на Националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112. Твърди, че в конкретния случай именно Б. е бил оперативният дежурен, който е
ръководил силите и средствата на ОДМВР и единствено той като оперативен дежурен
е имал право да променя маршрутите на нарядите на сектор „Пътна полиция“. Сочи,
че никъде в заповедта, както и в събраните по преписката доказателства не се твърди,
че Б. лично е имал задължение да изпробва със съответния уред /техническо
средство/, дали посочените двама
служители от „Пътна полиция“ действително са употребили алкохол. Излага твърдения, че задължението на Б. е било не само да уведоми
началниците на „Пътна полиция“ и зам.
директора на ОДМВР – Плевен за сигнала, но и да предприеме адекватни мерки и
действия, за да може този сигнал да бъде отработен. Сочи, че съгласно чл. 27,
ал. 1, т. 3 от Вътрешните правила, той е бил длъжен като оперативен дежурен да
вземе необходимите мерки при получения сигнал за правонарушение, като изпрати
друг наряд на сектор „Пътна полиция“, за да извърши проверка на място на посочените като
употребили алкохол служители. Категорично твърди, че това не е задължение на началника на сектор „Пътна полиция“, тъй
като той няма право да променя разстановката на
силите на сектор „Пътна полиция“. Излага доводи, че от показанията на св. И. н-к сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Плевен се установява, че от него не е търсено съдействие, за извършване на
проверка по случая, поради което същият е приел, че Б. само го е уведомил за
оперативната обстановка, тъй като става въпрос за негови служители и поради
това не е предприел съответни действия. Твърди, че само оперативният дежурен
може да ръководи патрулите и да определя кой от тях какви задължения ще има в
конкретния случай.
Административен съд - Плевен, втори състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е
връчена на 04.01.2019 г. /л. 4/, а жалбата
е подадена на 21.01.2019 г. от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
заповед рег. № 316з-2905/05.09.2018 г. на директора на ОД на МВР-Плевен е
извършена проверка във връзка със справка per. № 7855р-7225/30.08.2018 г. по описа на ДВС - МВР, в
която са изнесени предварителни данни за допуснати нарушения на служебната
дисциплина от служители на ОДМВР - Плевен. За резултатите от проверката е
изготвена справка рег. № 316р-32624/05.10.2018 г., в която е констатирано
следното:
На 21.05.2018 г., към 14:24 часа, инспектор И.С.Б. -
полицейски инспектор IV степен в група „Оперативна дежурна част" при
Областна дирекция на МВР-Плевен, изпълнявайки дейност като оперативен дежурен,
е получил чрез телефон 112 сигнал от П.П. - кмет на
с. Къшин, обл. Плевен, като същият е изразил
съмнение, че спрелите го за проверка служители от сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Плевен са употребили алкохол. Инспектор Б. вписал получените данни в
дневник за приемане на сигнали от НССПЕЕН 112 в ОД на МВВР – Плевен. От
приложеното по делото сведение /л.21/, както и от показанията на разпитния като свидетел началник Сектор „ПП“- КАТ И.И. се установява, че жалбоподателят го е уведомил за така
постъпилия сигнал. Не е установено по безспорен начин обстоятелството, че
жалбоподателят е уведомил за сигнала и зам. директора на ОД МВР- Плевен П.Е.,
каквото твърдение е налице в представеното в хода на дисциплинарната проверка
писмено обяснение, тъй като г-н Е.е депозирал сведение /л.20/, в което е
посочил, че няма спомен да е бил уведомяван от оперативния дежурен в ОДЧ при ОД
МВР- Плевен за получен сигнал на тел.112 от кмета на с.Къшин. По делото е
безспорно между страните, че не са били извършени действия по проверка и
контрол на конкретния сигнал.
Горната фактическа обстановка се установява от
приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства, както
следва:
Заповед УРИ 316з-4163/12.12.2018
г., покана за даване на писмени обяснения рег. № 316р-38269/20.11.2018 г.,
писмени обяснения от И.Б. № 316р-39260/29.11.2018 г., кадрова справка за
инспектор Б. рег. № 316р-40834/11.12.2018 г., справка относно извършена проверка по преписка
с вх. № 785502-81/13.07.2018 г. по описа на ДВС, справка относно извършена
проверка, съгласно заповед рег. № 2905/05.09.2018 г. на директора на ОД на МВР
– Плевен, заповед № УРИ 316з-2905/05.09.2018 г., докладна записка от гл. директор
С.С.– началник сектор ОП относно проведен телефонен
разговор с П.П. във връзка с извършване на
дисциплинарна проверка по заповед рег. № 316з-2905/05.09.2018 г., сведение рег.
№ 316р-29965/12.09.2019 г., сведение рег. № 316р-29769/11.09.2018 г., сведение
316р-29919/12.09.2018 г., сведение № 316р-31169/20.09.2018 г., сведение
316р-31170/20.09.2018 г., сведение 316р-31054/20.09.2018 г., сведение
316р-32364/04.10.2018 г., жалба от П.П. вх. №
812102-1261/23.05.2018 г., АУАН бл. № 0665702, сведение от М.П.Н., сведение от
мл. инсп. Н.З.И., справка за резултатите от дейността
на група „ОД ПК и ПД“ в сектор „Пътна полиция“ за периода от 21.05.2019 г. –
22.05.2019 г., часови график за работа на нарядите от ПК при СПП ОДМВР –
Плевен, справка за извършване на проверка във връзка с подадена жалба с вх. №
812102-1261/23.05.2018 г. подадена от П.Д.П.с рег. № 316р-23389/10.07.2018 г.,
сведение от И.С.Б. от 07.08.2018 г., сведение от В.Д.Х.от 08.08.2018 г., дневник за приемане на сигнали от НССПЕЕН – 112
в ОДМВР – Плевен, протокол рег. № 316р-33676/01.12.2016 г., както и от
показанията на разпитания като свидетел началник
Сектор „ПП“- КАТ И.И..
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен
акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната заповед е издадена
от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган.
Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от
ЗМВР. Видно от оспорената заповед, неин
издател е Директор ОД МВР- Плевен, т.е. служител на ръководна длъжност, а към
момента на издаването ѝ жалбоподателят И.С.Б. е заемал длъжност полицейски инспектор IVстепен в група „Оперативна дежурна част“ при ОД на МВР
- Плевен и по отношение на същия е
наложено дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и
чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР –
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съдът обаче счита, че при
издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на материалния закон,
касаещи квалификацията на осъщественото нарушение и основанието, на което е
наложено дисциплинарното наказание. Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща
преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия
орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.
Изложеното в обстоятелствената част на оспорената заповед разкрива
признаците на нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал същото
единствено като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР като словесно е посочил,
че се касае за „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове“.
Всъщност от обстоятелствената
част на оспорената заповед е видно, че наказващият орган е приел наличие на
неизпълнение на разпоредбата на чл.25, т.10 от Вътрешните правила за
организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР, утвърдени с МЗ №
8121з-120/02.02.2018 г., които обаче не
съставляват разпоредби от ЗМВР, нито
издадени въз основа на този закон подзаконови нормативни актове. Несъмнено
обаче се касае за неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи,
неразделна част от която са посочените Вътрешни правила, както това е видно от
приложения препис от същата /л.71/, в точка 2 на която изрично е посочено горното
обстоятелство, поради което може да се приеме, че квалификацията на нарушението
като цифрово посочване е правилна, но словом е посочено неправилно предложение
на разпоредбата. Ответникът е описал в обстоятелствената част на заповедта
фактическо неизпълнение на произтичащи от горната заповед служебни задължения,
но не е квалифицирал нарушението и като такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Приемайки, че се касае за
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение
на министерска заповед, то наказанието за горното нарушение, което следва да се
наложи е по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР.
Ответникът обаче е наложил дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1, т.5
от ЗМВР, което се налага за „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“. В хода на дисциплинарната
проверка не са направени констатации в тази насока. В поканата за даване на
писмени обяснения по чл.206, ал.1 от ЗМВР /л.5/ също не се сочи нарушение,
изразяващо се в „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност“, а в писмените си обяснения жалбоподателят е
декларирал, че е запознат с МЗ № 8121з-120/02.02.2018г.
Горното обстоятелство се установява и от приложения към преписката протокол
/л.44/, подписан от жалбоподателя, с който е удостоверено обстоятелството, че
същият е запознат с общо 46 бр. подзаконови нормативни актове и министерски
заповеди, вкл. и с посочената по- горе. В обстоятелствената
част на оспорената заповед също не е обективирано
твърдение, че жалбоподателят има пропуски в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната му дейност, нито пък се сочат каквито и да е признаци
на подобно нарушение.
Посочените
по- горе обстоятелства сочат на допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на оспорената заповед, което от една страна нарушава правото на защита
на наказаното лице, а от друга страна лишава съда от възможността да извърши
преценка по материалната законосъобразност на оспорения акт.
В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и жалбата като
основателна, следва да се уважи.
С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва
да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи
10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 316з-4163/12.12.2019 г. на директора на ОДМВР Плевен, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР по отношение на И.С.Б.
***, ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 3 месеца за виновно нарушаване на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Плевен да заплати на И.С.Б. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски общо от 310 лева.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на
касационно обжалване. .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: