Р E Ш Е Н И Е

149

гр.Плевен, 26.03.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                         

                       Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Снежина И.

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 106 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 151 от 16.11.2018 г., постановено по НАХД № 235 по описа за 2018г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 15-0000633 от 09.03.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на „Елен Инвест” ЕООД гр. София, представлявано от Д.П.К., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че решението на РС – Плевен е постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че районният съд не тълкува правилно чл. 63, ал. 2 от КТ, при който за да е налице нарушение на трудовото законодателство по чл. 63, ал. 2 от КТ, трябва кумулативно да липсват писмен трудов договор и справка за регистрацията му. Сочи се, че на 16.11.2017 г. лицето, което е заварено да работи е било без екземпляр от трудов договор и справка за регистрацията му в ТД на НАП, като констатираното нарушение от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен отговаря на състава на чл. 63, ал. 2 от КТ. Счита се, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че лицето С.Г.Б.е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрацията му в съответното ТД на НАП. Посочва се още, че от собственоръчно попълнената и подписана декларация на 16.11.2017 г. от лицето С.Г.Б.е видно, че лицето има работно време, работно място, почивни дни, както и същият декларира, че няма сключен трудов договор и копие от уведомлението до ТД на НАП за регистрацията му, като всички тези данни, представляват елементи на трудово правоотношение. Счита се, че в конкретния случай са приложими  и два състава на нарушение - чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 63, ал. 2 от КТ. Моли се за отмяна на оспореното решение.   

От ответника е подаден отговор на касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен се представлява от юрисконсулт И., която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв.Б. от САК, в която се моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната на дружеството за това, че при проверка на място на 16.11.2017г. в обект оранжерия Гимел ІІ ЕООД, намиращ се в гр.Левски на „Елен Инвест“ ЕООД гр.София, и по документи в ДИТ-Плевен на 02.02.2018г. е установено, че в качеството на работодател дружеството е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, а именно е допуснал до работа като работник- монтаж стъкла лицето С.Г.Б., преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 от КТ.

На първо място районният съд е приел за допустима жалбата на дружеството против НП, тъй като същото е било изпратено за връчване на адрес, различен от вписания в ТР. За да отмени наказателното постановление съдът е счел за безспорно установено, че няма сключен договор между намереното да работи на обекта лице С.Б.и „Елен Инвест“ ЕООД. В тази връзка е посочил, че за да е извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ трябва работодателят да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Счел е, че след като в конкретния случай няма сключен договор между дружеството и С.Б., то няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на НАП за сключване на такъв. Направил е извод, че отговорността на работодателя по чл.63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ (подписан) трудов договор между страните, като при хипотезата на липса на трудов договор работодателят може да носи отговорност за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Посочил е, че тъй като с НП дружеството е наказано не за това, което е извършило, то постановлението е незаконосъобразно.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно ангажирана отговорност на дружеството за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Нормата на  чл.63 ал.1 от КТ задължава  работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. При анализ на тези разпоредби се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на  чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от съответната ТД на НАП. По делото е безспорно установено, че сключен договор между „Елен Инвест“ ЕООД и лицето С.Б.няма, поради което от страна на дружеството не е извършено нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на  чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, а именно за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на дружеството по тези текстове, обаче, не е била ангажирана, като вместо това е ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Ето защо, районният съд правилно е преценил, че незаконосъобразно е наложено административно наказание на дружеството  за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151 от 16.11.2018 г., постановено по НАХД № 235 по описа за 2018 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.