Р E Ш Е Н И Е

№ 45

гр.Плевен, 28.01.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1105 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.“А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от И.С.Б. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0257-000136 от 12.10.2018г. на Началник група при ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна.Сочи се, че липсват мотиви на административния орган относно срока, за който е приложен ПАМ. Твърди се, че последното води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. Счита се, че липсата на мотиви представлява съществено нарушение, което обосновава отмяна на заповедта. В заключение се моли оспорената заповед за прилагане на ПАМ да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.          

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 21.11.2018г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата в Административен съд Плевен на 28.11.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН фабричен №091948 от 10.10.2018г., съставен от В. В. Г. – младши полицейски инспектор към РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен, на Н.Ц.М.е вменено нарушение по чл.150 от ЗДвП за това, че на 10.10.2018г. около 15.00часа в с.*******, на ул.“********“ в посока с. ******, управлява товарен автомобил „*****“ с рег.№******, без да притежава СУМПС, като автомобилът е собственост на И.С.Б.. АУАН е подписан без възражения. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС част 2 №007352991 и 2 броя рег.табели ******.

Във връзка с горното, на 12.10.2018г. от Началник група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-0257-000136, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 10.10.2018г. около 15.00часа в с.*****, на ул.“******, личният му товарен автомобил „******“ с рег.№***** е управляван от неправоспособния водач Н.Ц.М.от с.Долни Луковит, който не притежава СУМПС.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се също, че въз основа на съставения АУАН срещу Н.Ц.М.е издадено Наказателно постановление №18-0257-000806 от 30.10.2018г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Видно от приложена на л.21 справка е, че като собственик на товарен автомобил „****  с рег.№*****, в регистрите на ПП-КАТ е отразен  И.С.Б.. Това обстоятелство се установява и от представеното Свидетелство за регистрация на МПС част І (л.24).

Установява се още от фактическа страна, а и не се спори между страните, че Н.Ц.М.не притежава СУМПС (л.35-36).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.16-18 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която началниците на групи в РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, който акт е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От последният се установява нарушението, което е станало основание за издаване на принудителната административна мярка.

По отношение спазване на административно-производствените правила, съответствието с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

В  процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице без свидетелство за управление на МПС и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.“А“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката.

По делото не се спори, че на 10.10.2018г. Н.Ц.М.е управлявал процесния товарен автомобил, собственост на Б., като водачът е неправоспособен, тъй като не притежава СУМПС. Последното е констатирано с АУАН фабричен №091948 и е квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. След като към датата на извършване на нарушението М. не е имал СУМПС  и е бил неправоспособен водач, а е управлявал МПС собственост на Б., то към датата на издаване на заповедта спрямо оспорващия са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Както е посочено и по-горе, в разпоредбата на чл. 171, т. 2а б.“А“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. В конкретния случай компетентният орган е определил максимално предвидения в закона срок – една година, без да изложи мотиви за това свое решение. Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. В този смисъл е и съдебната практика – решение №2852/06.03.2018г. по адм.дело №13240/2017г. на ВАС, решение №8414/21.06.2018г. по адм.дело №7854/2017г. на ВАС, решение №603/15.01.2019г. по адм.дело №8595/2018г. на ВАС и др. Независимо, че са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на мярката, липсата на мотиви относно срока води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на акта с целта на закона. Последното обосновава отмяна на процесната заповед. Посоченият от процесуалния представител на органа мотив не може да бъде възприет, доколкото не може за първи в съдебното производство да се обосновава прилагането на максималния срок за прилагане на мярката. В тази връзка следва да се посочи още, че принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида.

По изложените по-горе съображения жалбата е основателна, а оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №18-0257-000136 от 12.10.2018г. на Началник група при ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с която спрямо И.С.Б. *** е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: /п/