Решение по Административно дело 101/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 127

гр.Плевен, 13.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 101 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 147 от 16.11.2018 г., постановено по анд 229/2018 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 15-0000627/9.03.2018г. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен, с което на „Елен инвест“ ЕООД гр.София с ЕИК 202712541, представлявано от Д.П.К., на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на 16.11.2017 г. в обект оранжерия Гимел II ЕООД, намиращ се в гр.****** на „Елен инвест“ ЕООД гр.София е констатирано, че работодателят „Елен инвест“ ЕООД гр.София е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ и е допуснал до работа като работник монтаж стъкла лицето Й.А.К.с ЕГН **********, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заведено в ТП на НАП и екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен чрез юрисконсулт Р.И., която счита същото за неправилно, издадено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че РС е постановил своето решение без да направи задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Според касатора РС не е тълкувал правилно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, според който, за да е налице нарушение на трудовото законодателство, следва да налице кумулативно наличие на липса на трудов договор и справка за регистрацията му. Лицето, което е заварено да работи на 16.11.2017 год. според касатора е било и без трудов договор , и без справка за регистрация на същия. Това лице е извършвало трудова дейност на определено работно място, в работно време, под контрола на работодателя и саморъчно е попълнило декларация, че е без сключен трудов договор и не му е връчвано копие от уведомление до ТД на НАП. Такива работодателят не е представил и в ДИТ при документалната проверка на 2.02.2018 год. Твърди, че по този начин е осъществен състава на вмененото на работодателя нарушение. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – „Елен инвест“ ЕООД гр. София, чрез упълномощен адвокат Б. от САК е депозирал отговор на касационна жалба, в който е изложил подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановения съдебен акт. В съдебно заседание ответникът не се представлява, депозирал е молба, че поддържа депозирания отговор и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН е ангажирана отговорността на дружеството затова, че при проверка на място на 16.11.2017 г. в обект оранжерия Гимел II ЕООД, намираща се в гр.****** на „Елен инвест“ ЕООД гр.София и при проверка по документи в ДИТ-Плевен е установено, че работодателят „Елен инвест“ ЕООД гр.София е нарушил разпоредбите на трудовото законодателства, а именно: допуснал е до работа като работник – монтаж стъкла лицето Й.А.К., преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ заведено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с чл. 63 ал.1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ. В наказателното постановление е изложена същата фактическа обстановка, каквато и в АУАН. По делото на РС е приложена декларация от Й.А.К., от която съдът установил, че лицето е декларирало, че работи във фирма „Елен инвест“ ЕООД гр.София от 09.11.2017 г. на длъжност „монтаж на стъкла” на обект Оранжерии, Гимел гр.*****. В декларацията лицето е посочило, че няма сключен трудов или граждански договор, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и е посочило като почивни дни събота и неделя, време за почивки в работния ден от 12 до 13 часа, и е отразило, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Поставило е дата, час, място на попълване на декларацията и се е подписало.

От разпита на свидетелите-контролни органи, извършили проверката, съдът установил, че в обекта има работници, които извършват монтажни и ремонтни дейности в Оранжерия Гимел и след като са се представили служителите от ДИТ са им обяснили, че извършват проверка и са им дали да попълнят декларации, с които да уточнят работното си място, работодател, работно време, възнаграждение. Работниците са попълнили на място и собственоръчно представените им декларации. Проверката е довършена в ДИТ, като е поканен управителят на дружеството да представи необходимите документи и той е заявил, че няма сключен трудов договор. Според свидетелските показания, лицата, които са попълнили декларациите към момента на проверката, са били в работен процес, с ръкавици /тъй като са извършвали дейности по остъкляване/, с работни дрехи. Съдът дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които лично са възприели конкретните изложени факти, които факти съответстват и на саморъчно попълнените от работниците декларации.

За неотносим съдът приел представеният в съдебно заседание от управителя на наказаното дружество сключен договор с подизпълнител – с „Тидекс“ ЕООД, както и доказателства, че това дружество е извършвало дейността за доставка, монтаж на материали и ремонт на обект оранжериен комплекс – Оранжерии Гимел II , находящ се в гр.****** и е заплащало възнаграждение на съответните работници, извършвали тази дейност. За да направи този извод, съдът се позовал на представеното копие от съобщение за резултати от обработката на подадени данни по справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ с вх. № 22000183065790/20.01.2018 г. , от която установил, че „Тидекс“ е изплатило доходи на различни лица за 2017 г. – като в имената, посочени в приложения списък фигурира и името на Й.А.К.. Видно обаче от списъка е, че на лицето е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. за 2017 г. /т.е. сума различна от декларираната от самото лице/, а и от цитираната справка /с приложен към нея списък/ не са конкретизирани периодите през които евентуално лицето е работило в съответното дружество. Съдът се позовал още на декларацията, написана и подписана лично от лицето , според която същото е посочило като свой работодател за конкретната дейност „монтаж на стъкла” и към конкретния момент – момента на проверката – дружеството „Елен инвест“ ЕООД.

Предвид изложеното, съдът приел за безспорно установено, че на посочената в акта и НП дата – 16.11.2017 г. е установено, че се извършват ремонтни дейности „монтаж на стъкла” от лицето Й.А.К., който към момента на проверката саморъчно е попълнил декларация в която е декларирал, че работи в „Елен инвест“ ЕООД гр.София, както и че няма сключен трудов договор и не са му предоставени от работодателя екземпляр от трудов договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Че няма сключен трудов договор между „Елен инвест“ ЕООД и Й. К. съдът установил още от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител.

Въз основа на така установените факти, съдът направил извод, че разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За да е налице нарушение на тази забрана, работодателят следва да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. В конкретния случай приел за безспорно, че трудов договор не е подписван въобще между санкционираното дружество и лицето Й. К.. При обективната липса на трудов договор между работодателя и лицето, престиращо труд, няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на НАП за сключването на такъв. Отговорността на работодателя по чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ /подписан/ трудов договор между страните. Това според РС следва от самото съдържание на ал.1, а именно, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на липса на трудов договор /каквато липса е доказана по делото/, съдът приел, че работодателят може да носи отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ – затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорност на дружеството жалбоподател по тези текстове не е ангажирана. Отговорността по чл. 63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка – наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. Трудовият договор е формален и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63 ал.1 от КТ и забраната по чл. 63 ал.2 от КТ. Предвид изложеното, съдът направил извод, че конкретните факти сочат на нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, а не на такова по чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с ал. 1 от КТ и описаното в НП нарушение и неговата правна квалификация не съответстват на фактите по делото. С оспореното НП работодателят е наказан за друго нарушение, а не за това, което е извършил и което се установява от доказателствата по делото. Ето защо съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира така оспореното решение за правилно и съответно на приложимите норми , обосновано на събраните по делото доказателства и постановено след задълбочен техен анализ.

Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разписано е в цитираната норма, че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП. Санкционирането на „Елен инвест“ ЕООД на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснало до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3, следователно, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. По делото няма приложени нито сключен трудов договор между „Елен инвест“ ЕООД и Й. К., нито уведомление до ТД на НАП за сключен такъв, нито се твърди да има съществуващи такива. Напротив, от разпита на контролните органи и от саморъчно подписаната декларация от К., както правилно е приел и РС, се установява, че изобщо между „Елен инвест“ ЕООД и Й. К. не е имало сключен трудов договор.

Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на прикрито чрез граждански или друг вид договор трудово правоотношение, или при липса изобщо на някакъв сключен договор, настоящият състав на съда намира, че работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на дружеството по тези текстове обаче не е била ангажирана, вместо това е била ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 о КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към датата на проверката, незаконосъобразно е наложено административно наказание на дружеството за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 16.11.2018 г., постановено по анд 229/2018 г. на Районен съд – Левски .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/

2. /П/