Р Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр. Плевен, 14.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, седми състав, в публично
заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН Н.
при секретаря Десислава Добрева като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1100 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на З.П.Н., ЕГН **********,***, против заповед № 19-0293-000179/21.08.2019
г. на началник група към ОД на МВР-Плевен, РУ - Левски за наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат твърдения, че заповедта е неправилна,
необоснована, противоречаща на закона, издадена при непълнота на
доказателствата и при съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че към момента на проверката
жалбоподателят не е управлявал процесното МПС. Твърди се, че значително време
преди проверката същият бил спрял на
бензиностанция „Петрол“ вдясно от пътя - посока на движение от с. Българене,
към град Плевен за зареждане с гориво. Сочи се, че с оглед
обстоятелството, че жалбоподателят не е извършвал управление на МПС към момента
на проверката изводите за вменените му две деяния, ценени от издателя на
заповедта като административни нарушения, не са съответни на събраните
доказателства по административно-наказателната преписка. Обжалваната заповед се
явява необоснована, поради факта, че същата не е съобразена с действително
установените факти. На следващо място се навеждат доводи, че заповедта е
издадена при непълнота на доказателствата, тъй като доказателствената маса се
изчерпва с посочения в нея АУАН. Твърди се, че при съставянето на процесния АУАН
жалбоподателят е направил възражения, които не са отразени в него. Посочва се,
че заповедта е постановена при
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат изложени
изчерпателно, тъй като жалбоподателят не е запознат с административната
преписка, въз основа, на която е издадена обжалваната заповед. Отделно от това
се твърди, че е налице непълнота и несъответствие в цифровото изражение на
основанието за издаване на заповедта с отразеното описание на фактите, както и,
че не е посочено на коя от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се
позовава административнонаказващият орган. В заключение
се прави искане да бъде отменена обжалваната заповед със законните от това
последици.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с П.Д. *** – който поддържа
жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорения акт.
Ответникът не се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
След запознаване със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните,
съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законен срок, от
процесуално легитимирано лице и е
подсъдна на Административен съд -Плевен.
С
обжалваната заповед е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, по отношение на З.П.Н.. От
обстоятелствената част на заповедта е видно, че на 21.08.2019 г. със
съставянето на АУАН серия GA, № 101602/21.08.2019 г. е установено, че жалбоподателят на 21.08.2019
г. в с. Българене, ул. „Сливница“ до бензиностанция Петрол, посока град Плевен,
като водач управлява мотоциклет „Хонда“ ВТР 1000Ф“ с ***и рама ***, собственост
на С.М.Б.с ЕГН ********** управлява горепосоченото МПС, като умишлено е прикрил
регистрационната табела на МПС, така че регистрационната табела не се вижда;
водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с полеви нарко-тест „Дрегер Дръг“ чек 3000 с REF 8325554 и LOTARLF-0361 със срок на валидност до 31.08.2019 г.
Издаден е талон за медицинско изследване
с номер 0036598. Издадени са осем броя холограмни стикери за валидност и
сигурност на пробата с номер А 012693 – седем, от които връчени на водача, с което
е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и Чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В делото са приети и приложени представените
писмени доказателства - заверено копие
от АУАН серия GA, №
101602/21.08.2019 г.; заверено копие от талон
за медицинско изследване №00365598;
заверено копие от протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества с рег.№293з-8837/21.08.2019г.; заверено копие от заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на Директор ОД на МВР;
заварено копие от заповед № 19-0293-000179/21.08.2019 г. на началник
група към ОД на МВР-Плевен, РУ - Левски
заверено копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на съдебното производство е разпитан в
качеството на свидетел доведения от жалбоподателя свидетел П.Д.П..
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в
законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно
чл. 171, ал. 5 обжалването ѝ е по реда на АПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Конкретно, компетентността на издателя на
заповедта е обоснована с представената заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
Директор ОД на МВР /л. 7/. Компетентността на актосъставителя Г.К.Г.да съставя
АУАН по ЗДвП и ППЗДвП е обоснована с представената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на МВР /л. 34- 37/. Предвид горното са неоснователни
оплакванията на жалбоподателя за некомпетентност на наказващия орган, на
актосъставителя, както и за липса на
материална и териториална компетентност за съставянето на процесната
заповед.
При
постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и
реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени
нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но
и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез
възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на
оспорената заповед, административният орган е изложил мотиви,
съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е
позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, като
подробно е описал и изброил нарушените от жалбоподателя разпоредби
като водач на МПС.
При издаването ѝ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна.
Основанието
за налагане на ПАМ по оспорената заповед е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“б“
от ЗДвП, а именно: „който
управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Доколкото
горното обстоятелство е установено с писмено доказателство, съставляващо
официален документ, който не е оспорен от жалбоподателя и неговия процесуален
представител, то съдът счита за доказано наличието на фактическото и правно
основание за издаване на оспорената заповед. Следва да се има предвид, че ПАМ
не съставлява санкция, поради което обстоятелствата дали при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения, респ. дали същите съставляват основание за
отмяна на наложена санкция, са без значение за решаване на правния спор. Както
бе посочено по-горе в настоящето решение, принудителните административни мерки
се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този закон. Въпросът с отговорността на водача за допуснатото
нарушение, респ. установено ли е то по надлежен ред и по безспорен начин, ще се
реши в рамките на друго производство, в случая наказателно такова. За издаване
на оспорената заповед е необходимо наличие на конкретни законови предпоставки,
каквито в случая са установени и доказани с АУАН, а жалбоподателят не е оспорил
обстоятелството, че на посочената в заповедта дата и място е управлявал МПС. Акта съдържа всички необходими реквизити
заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаването на атакуваната
заповед са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна. Съдът не
цени показанията на разпитания по делото свидетел П.Д.П., Който твърди, че е възприел, че в съставения на
жалбоподателя АУАН липсва подпис, както
и представения
от адв. П. Д. АУАН GA, № 101602/21.08.2019 г., в който също липсва подпис на
актосъставителя.
Тук следва да се отбележи, че с придружително
писмо рег.№293000-3021, екз.2/12.09.2019г. ответникът по жалбата е
изпратил заверено копие от АУАН серия GA, № 101602/21.08.2019 г., който е подписан от
актосъставителя и е с положен печат на ОДМВР –Плевен, РУ ГР.
Левски
/ -л.4/.
В тази
връзка съдът не кредитира показанията на П.дадени в качеството му на свидетел, че към момента на проверката жалбоподателят
не е управлявал мотоциклета. В хода на
съдебното производство не са събрани други относими към предмета на доказване
доказателства, които да противоречат на обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност. Налице са законовите предпоставки на 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
Следователно оспорената ЗППАМ е
законосъобразна, жалбата срещу тази заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Плевен,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на З.П.Н., ЕГН **********,***, против заповед №
19-0293-000179/21.08.2019 г. на началник група към ОД на МВР-Плевен, РУ -
Левски за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.