Р Е Ш Е Н И Е

№ 269/ 27. Май 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми май 2019 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 95/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на „Автомотърс“ ЕООД - Плевен, представлявано от управителя К.Н.А., чрез адв. Л. П. *** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2777/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № 35-0000309/06.11.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Ответникът – ИААА – София, чрез юрисконсулт И. в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция като оспорва автентичността на поставените подписи от управителя на дружеството. Прави възражение за прекомерсност на заплатения в настоящото производство адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за основателност на исковата молба и предлага да бъде уважена.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като издател на отмененото НП е Началника на Областен отдел „АА“ – Плевен към ИААА – София.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 2777/18 по описа на РС – Плевен е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 995 / 20.12.2018г. по НАХД № 2777/2018г. Плевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0000309/06.11.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на осн. чл. 175б ал.4 т.4 от ЗДвП на „Автомотърс“ ЕООД – Плевен, представлявано от К.Н.А. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.01.2019г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Л.П. ***, въз основа на представено писмено пълномощно по делото от 19.11.2018г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой на същата дата. Управителят К.Н.А., представляващ дружеството, се явява лично в съдебно заседание и потвърждава, че подписите в пълномощното и в договора за правна защита и съдействие от 24.01.2019г., а също така и подписите в АУАН, НП и в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.11.2018г. са положени от него. Възможността за оспорване истинността на подписите положени от К.А. в представените по НАХД № 2777/2018г. на РС – Плевен АУАН, НП, пълномощно и договор за процесуално представителство от 19.11.2018г. се е преклузирала, тъй като не са били оспорени своевременно в хода на производството, в което са представени.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение за съдебната инстанция в размер на 300 лв. реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие, за което представянето му по делото е достатъчно доказателство, защото има характер на разписка между страните. В този смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие пред съда, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв. за първа инстанция е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля минималното възнаграждение за защита по административно-наказателни дела за една съдебна инстанция съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 17 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се определя според защитавания материален интерес, а именно в зависимост от размера на санкцията. В случая размера на наложената с обжалваното НП имуществена санкция е 1000 лв. и съответно минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното й плащане, защото с подаването на исковата молба за пръв път от този момент е било предявено искането за плащане на направените разноски.

При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатена д.т. 25 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като е съобразен с минималното адвокатско възнаграждение с оглед защитавания материален интерес – чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на „Автомотърс“ ЕООД - Плевен, представлявано от управителя К.Н.А. обезщетение в размер на 300 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2777/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № 35-0000309/06.11.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на „Автомотърс“ ЕООД - Плевен, представлявано от управителя К.Н.А. направените деловодни разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :/П/