РЕШЕНИЕ

205

град Плевен, 16.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1095/2018 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР -
гр. Плевен, ул.
***, срещу решение № 834 от 19.10.2018 г. по а.н.д. № 2123 по описа за 2018 г. на Районен съд - Плевен  с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че в
конкретния случай става въпрос за хипотезата на чл.26, ал 3 от ЗАНН, съгласно, която за административни нарушения, извършени от малолетни лица отговорност носят родителите, които съзнателно са допуснали извършването им. Посочват, че съгласно постановление № 10 на пленума на ВСС от 28.09. 1973г., което е
задължително за съдилищата и за изпълнителната власт, под „съзнателно"
допускане извършването на административно нарушение от малолетно дете има предвид умишлена форма на вината на родителя, която включва както пряк така и евентуален умисъл. Излагат доводи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че родителят лично е предоставил управлението на МПС на малолетно и
неправоспособно лице в населено място, като същият се е возил на седалката до него, следователно родителят следва да носи отговорност за своето умишлено противоправно поведение. Твърдят, че Районен съд - Плевен не е изследвал и въпроса относно съставените по
случая два акта за установяване на административни нарушения. Моли се съдът да отмени като неправилно и необосновано решение № 834/19.10.2018 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 2123/2018г.

В съдебно заседание касаторът - Областна дирекция на МВР -
гр. Плевен,
***, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Р.П.А.,***, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, предлага на съда  да уважи  касационната жалба, която е подадена. Счита, че решението е неправилно и необосновано, предлага на съда да го отмени и да постанови друго, съобразно жалбата.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено  наказателно постановление № 18-1772-000129/20.08.2018г. на началника на РУП, Първо РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен, с което на Р.П.А. за това, че  на 08.08.2018г. около 12:30 часа в с. Гривица, на кръстовището образувано от ул. „Иван Вазов“ и ул. „Христо Ботев“, неправоспособният му и малолетен син П.Р. А., управлява товарен автомобил “Мицубиши Л 200” с рег. № ***, без да е правоспособен водач и без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван – нарушения по чл.150 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП –са наложени глоба в размер на 200,00 лв. (двеста) и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв. (петдесет) лв. и основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението  е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. В случая отговорността на Р.А. е ангажирана за нарушения на чл. 150 и чл. 137е от ЗДвП, извършени от неговия малолетен син – П.Р.  А.. Съгласно предвиденото в  чл. 26, ал.3 ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни и поставени под пълно запрещение, да отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Според приетото в Постановление № 10/28.09.1973 г. на пленума на ВС, понятието "съзнателно" допускане на административно нарушение, се свързва с наличието на пряк или евентуален умисъл у родителите, попечителите или настойниците. Извън обхвата на това понятие е непредпазливото допустителство, при което горните лица не са предвиждали настъпването на вредните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят, или когато са ги предвиждали, но са мислили да ги предотвратят.  В конкретната хипотеза са събрани доказателства, че ответникът в това производство, като родител на непълнолетния си син, съзнателно е допуснал синът му да управлява МПС, без да има съответната правоспособност и без да носи колан, което се установява от разпита на Х.К.И. актосъставител, който посочва, че „пътникът – бащата на малолетния П., каза, че си дава сметка и че лично той му е предоставил автомобила“.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че не е налице нарушение, тъй като А. няма качеството на „водач“, тъй като в случая отговорността му  е ангажирана за това, че малолетния му син на 08.08.2018 година  управлява автомобил без да е правоспособен водач и е без обезопасителен колан и тъй като детето е малолетно, то наказание по см. на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е наложено на родителя – баща му Р.П.А..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 834 от 19.10.2018 г. по н.а.х.д. № 2123  по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 18-1772-000129/20.08.2018г. на началника на РУП, Първо РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                      2.