РЕШЕНИЕ

№ 527

гр.Плевен, 14.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

При секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №1094 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „СТАВЕН" АД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор С.И.С., чрез гл. юрисконсулт Е.Х., против Решение № 508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен. Претендира се изменение на оспореното РМС № 508/26.08.2019г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството, както следва: 1. ПИ с идентификатор 51620.33.15, представляващ НИВА, IV категория, в местността „МАЛА ДЪЛГИНЯ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620 , с обща площ 3,245 дка и трайно засегната площ за отчуждаване — 1,406 дка в размер на 358,00 лв. и 2. ПИ с идентификатор 51620.32.56, представляващ НИВА, IV категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620 , с обща площ 11,563 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,270 дка в размер на 69,00 лв. Претендира се изменение на оспореното решение в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството. Твърди в жалбата, че определената оценка не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждаваните части от имотите, тъй като не съответства нито на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти, нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на с.Николаево, обл.Плевенска. Твърди, че и двата процесни имота са закупени през 2009 год. на стойност по 270 лева, съответно по 310 лева за декар, оттогава са изминали 10 години и цените на имотите в този район, както и в страната като цяло са се повишили, като размерът им в различните региони на тази област надвишава 950-1000 рева за декар. Счита, че неправилно е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Този ред се ползва в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната Служба по вписванията. В заключение моли съда да измени Решение №508/26.08.2019 год. на МС в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на АМ”Хемус”, участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх.№4949/9.10.2019 год. от пълномощника на дружеството, в която заявява, че поддържа подадената жалба. Сочи, че от заключението на ВЛ се установява, че формално са изпълнени изискванията на закона, но взетите при определяне на оценката нотариални актове-пазарни аналози, отразяват сделки на цени, близко до данъчната оценка на имотите и не отразяват реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи в процесните землища. Счита определеното обезщетение за несъразмерно ниско поради остарялата нормативна база за определяне на обезщетението при принудително отчуждаване на земеделски земи за държавни нужди и същото не отразява реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи. Моли за изменение на решението на МС в частта на определената пазарна стойност на частта от отчуждените ПИ.

Ответникът-Министерски съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС в оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.

В съдебно заседание ответникът се представлява от правен съветник с юридическо образование Г.с пълномощно на л.499 от делото, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди решението на Министерски съвет в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Позовава се на изготвеното заключение от вещото лице чиято оценка потвърждава оценката, която административният орган е определил за отчуждаваните имоти. В този смисъл счита жалбата за недоказана. По отношение на вариант 1 от изготвеното заключение моли съда да не го кредитира при вземане на решението си, т.к. при него вещото лице е ползвало неотносими пазарни аналози, които са извън едногодишния срок, визиран в § 1а т.2 от ДР на ЗДС, както и пазарни аналози, които касаят освен продажбата на имоти в землището на с.Николаево, където се намират процесните, така и на имоти в други землища. Всички те са с една обща цена, поради което не може да бъде получена осреднена цена на декар в съответното землище така, както изисква ЗДС. Параграф 1 т.4 б.б определя, че имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, са имотите в едно и също землище. В този смисъл следва да се вземат като относими единствено пазарните аналози, в които са изповядани сделки за имоти, намиращи се в землището на с.Николаево. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е представила писмени становища с вх.№4741/30.09.2019 год. и вх.№4947/9.10.2019 год, в които оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозирала писмен отговор с вх.№4746/30.09.2019 год., в който е взела становище за неоснователност на подадената жалба, за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част относно определената пазарна стойност на отчуждените имоти. В съдебно заседание АПИ се представлява от юрисконсулт В.с пълномощно на л.297 от делото, която моли съда отхвърли жалбата на „Ставен“ АД като неоснователна и да потвърди решението на Министерски съвет като правилно и законосъобразно. Твърди, че трасето на АМ „Хемус“ не преминава през урбанизирани територии, а само през земеделски и горски територии. В случая е необходимо да се вземе предвид разпоредбата на § 1а т.4, свързана с имоти, намиращи се в близост до отчуждаваните, а това са само имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделската територия, т.е. землището на с.Николаево. Поддържа становището на МС относно вариант 1 на заключението и счита, че отговора на поставения въпрос относно равностойното парично възнаграждение за частта на отчуждените имоти, която е сравнима с тази, определена от МС, е изготвена правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, пети състав, като се запозна със становищата на страните, представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С писма изх.№№ 53-00-8582/29.08.2019 год. и 53-00-8577/29.08.2019 год. на л.14 и л.15 от делото , жалбоподателят е уведомен за оспореното решение за отчуждаване на двата процесни имота на дружеството. Писмата са получени от „Ставен” АД на 5.09.2019 год., видно от известие за доставяне на л.291 от делото, а жалбата е подадена на 16.09.2019 год. и е заведена с вх.№11.00-261, поради което се явява подадена в установения от чл.38, ал.2 от ЗДС 14-дневен срок за оспорване и от надлежна страна- адресат на акта, за който същият е неблагоприятен. Дружеството – жалбоподател е собственик на двата процесни имота, части от които се отчуждават с оспореното решение, видно от нотариални актове №30, том II, рег.№719, дело №99 от 2009 год. и №104, том II, рег.№984, дело №148 от 2009 год. Когато е закупило процесните имоти, жалбоподателят е имал правно-организационна форма ООД, но през 2009 год. „Ставен” ООД се преобразува с промяна в правно-организационната форма на „Ставен” АД, видно от приложените на л.37-40 от делото доказателства. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложените на л.20-23 нотариални актове. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС, приложено на л.78 от делото. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри- на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС –л.58 и сл., с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените на л.258-270 от делото писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на зам. министъра на РРБ. Последната цитирана заповед за одобряване на ПУП относно участъка от магистралата за землището на с.Николаево и с.Бохот, е влязла в сила на 15.05.2019 год. съгласно представеното удостоверително писмо №АУ13-12/16.05.2019 год. на л.275 от делото. В табличен вид на л.60 и сл. са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка на л.108-109 от делото. Налице е и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител- л.113, гръб и сл. от делото. Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л.113 и сл. по делото Оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно- 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните от оценителя в административното производство като аналози 20 броя пазарни сделки, са описани в таблица на л.120 от делото.

В оспорената му част решение № 508 от 26.08.2018 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на имот с идентификатор 51620.32.56, начин на трайно ползване – нива/орна земя/, намиращ се в землището на с. Николаево, област Плевенска, със засегната площ от 0.270 дка, за която е определено парично обезщетение от 69 лева, както и на имот с идентификатор 51620.33.15, начин на трайно ползване – нива/орна земя/, намиращ се в землището на с. Николаево, област Плевенска, със засегната площ от 1.406 дка, за която е определено парично обезщетение от 358 лева.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от ДР на ЗДС.

Съгласно заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид последните 20 сделки, вписани в Службата по вписванията-Плевен за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ са описани изчерпателно в Приложение 1 към заключението. На база цените на имотите, описани в Приложение 1, получената осреднена оценка е в размер на 254, 50 лева. Значителното невисоката осреднена стойност на сделките с имоти по Приложение 1 според ВЛ се дължи на факта, че цените/материалния интерес на сделките с имоти в Приложение 1 на ред 1,2, от 5 до 10 вкл., 12, 13, от 15 до 18 вкл. са много близко по стойност до данъчната оценка в съответните нотариални актове /със сравнителен коефициент около 1-ца/. Сделките с тези имоти са 70% от всички сделки, които се включват в оценката за равностойно парично обезщетение по реда на ЗДС. Средните цени на сделките с тези имоти са в границите от 103 до 240 лева/дка, за разлика от шест сделки, чиито средни цени са в границите от 640 до 950 лева/дка и две средни цени 357 и 427 лева/дка. Получената осреднена пазарна цена от 254, 50 лева/дка е поради големия диапазон, в който се намират приложимите за целите на оценката по чл.32 от ЗДС средни цени на сделки с имоти в землището на с.Николаево, вписани в СлВп, и преобладаващият брой сделки с цени, много близки до данъчната оценка. В този вариант на заключение, вземайки предвид сделките по Приложение 1, които са извършени в едногодишния период по §1а, т.2 от ДР на ЗДС-8.05.2018-8.05.2019 год., за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, равностойното парично обезщетение за процесните части от отчуждените имоти, собственост на дружеството, е : 1. за ПИ с идентификатор 51620.33.15-нива IV категория, местност „Мала дългиня” в землището на с.Николаево, обл.Плевенска, с обща площ 3,245 дка и трайно засегната площ от него за отчуждаване-1,406 дка- стойност на парично обезщетение 358 лева /1,406х254,50 лева/дка/; 2. за ПИ с идентификатор 51620.32.56-нива IV категория, местност „Осеновец” в землището на с.Николаево, обл.Плевенска, с обща площ 11, 562 дка и трайно засегната площ от него за отчуждаване-0.270 дка- стойност на парично обезщетение 69 лева /0,270х254,50 лева/дка/. Пазарната стойност съвпада с тази, определена с оспореното решение на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, определяща равностойното парично обезщетение на процесните имоти, като обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно, изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР ЗДС  и относно "пазарни цени" по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС .

По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение. Представените от жалбоподателя нотариални актове за закупени земеделски земи от „Серес” ЕАД и „Ромфарм компани” АД, описани в Приложение 2 към заключението, въз основа на цените на сделките по които ВЛ е получило по-висока осреднена стойност от определената в административното производство, съдът не кредитира с доверие и не ги цени като годни доказателства, които да оборят констатациите в оспореното решение относно оценката на процесните части от отчуждените имоти, защото методът за достигане на средна стойност в този вариант не отговаря на изискванията за определяне на равностойно парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от ДР на с.з., тъй като са включени сделки, които са извършени извън годишния период към датата на възлагане- 8.05.2019 год. и част от нотариалните актове обективират сделки с имоти в различни землища, които следва да се изключат съобразно §1, т.4, б.в от ДР на ЗДС. От представените от жалбоподателя шест броя нотариални акта, единствено НА №117/3.09.2018 год. отговаря на изискванията на закона, за да може да бъде взет при изчисляване на равностойното парично обезщетение. НА№№118/25.07.2019 год. и 141/6.08.2019 год. са извън едногодишния срок по §1а, т.2 от ДР на ЗДС, а НА №№151/27.09.2018, 69/12.02.2019 и 19/10.04.2019 обективират покупко-продажба на имоти, които не са в едно и също землище с процесните по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС.

Предвид изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответника и от пълномощника на заинтересованата страна АПИ, на всяка от тези две страни, участвали чрез упълномощен представител в съдебно заседание, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на страна, на основание чл. 144 АПК вр.  чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност.

При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище в хода на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл.25а, ал.3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТАВЕН" АД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор С.И.С., чрез гл. юрисконсулт Е.Х., против Решение № 508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен , В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството, както следва: 1. ПИ с идентификатор 51620.33.15, представляващ НИВА, IV категория, в местността „МАЛА ДЪЛГИНЯ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620 , с обща площ 3,245 дка и трайно засегната площ за отчуждаване — 1,406 дка в размер на 358,00 лв. и 2. ПИ с идентификатор 51620.32.56, представляващ НИВА, IV категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620 , с обща площ 11,563 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,270 дка в размер на 69,00 лв.

ОСЪЖДА „СТАВЕН" АД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , с ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор С.И.С. да заплати в полза на Министерски съвет на РБ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА „СТАВЕН" АД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , с ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор С.И.С. да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура”-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА „СТАВЕН" АД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , с ЕИК 200780812, представлявано от изпълнителния директор С.И.С. да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване, по аргумент от чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Преписи от решението да се изпратят на страните по електронна поща, факс или друг подходящ бърз начин с указание своевременно да се върнат за прилагане по делото на отрязъците от съобщенията до страните.

С Ъ Д И Я: /п/