Решение по Административно дело 1094/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 206

град Плевен, 16.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1094/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.Ю.Х. чрез адв. М. със съдебен адрес:*** срещу решение № 822/18.10.2018 г. по н.а.х.д. № 1581/2018 година на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че същото е неправилно и необосновано, като подробно описва фактическата обстановка. Счита, че като е стигнал до извода, че фактическата обстановка била изяснена от разпита на полицаите и другият участник в ПТП, съдът е изготвил едно необосновано решение, поради обстоятелството,че в него липсват мотиви защо не се възприема за достоверна информацията дадена от св. Ф.В.. Посочва, че в решението липсва произнасяне по наведените в жалбата
възражения за правилното приложение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Навежда доводи, че по никакъв начин цитираната хипотеза на чл. 20, ал. 2, на ЗДвП не съответства на отразеното като фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление, както и че липсва посочване на скоростта, с която се е движел
жалбоподателя. Посочва, че не може да се вмени във вина на жалбоподателя, че не е управлявал с подходяща скорост на движение. Излага доводи, че дали скоростта, с което се е движел водачът на тролейбуса е била подходяща за конкретните пътни условия е обстоятелство, което следва да бъде установено и доказано по категоричен и несъмнен начин и тежестта за това лежи върху наказващия орган. Сочи, че данни за скоростта, с която се е движел жалбоподателят не са събрани в административно-наказателното производство, а са резултат на необосновани предположения на контролните органи. Твърди, че в тежест на административно-наказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно наличието на извършено административно нарушение. Счита, че в случая направеният от административно - наказващия орган извод за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е необоснован и този извод е потвърден и от Районен съд гр. Плевен в решението си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и по същество – наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът - Д.Ю.Х. чрез адв. М. със съдебен адрес:***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, предлага на съда да уважи касационната жалба. Счита, че тя е добре мотивирана. Посочва, че фактическата обстановка не е напълно изяснена в хода на предходното съдебно заседание в районен съд, както и че решението е постановено при непълнота на доказателствата и предлага на съда да го отмени и да уважи касационната жалба в този и вид.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 17-0938-006590/05.01.2018 на началник група към ОДМВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017г., с което на жалбоподателя Д.Ю.Х., за това, че на 23.12.2017 г. около 07.25 часа в гр. Плевен, ул. „****с посока на движение ул. „****“, като водач управлява ****не съобразява скоростта с хлъзгавата пътна настилка и метеорологичните условия, като удря спрелия на червен светофар Автобус \****с водач С.А.Г., като причинява ПТП с материални щети – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.Съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактите по делото, обсъдил е свидетелските показания и е изложил мотиви, които изцяло се споделят. Установен е механизмът на ПТП и неоснователни са доводите на касатора, че фактическата обстановка не е изяснена.

В случая е налице нарушение по см. на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се съобразява при избиране на скоростта. В настоящия случай е посочено, че водачът не е съобразил скоростта с хлъзгавата пътна настилка и метеорологичните условия и не е могъл да спре и се удря в спрял автобус и безспорно се установяване движение на водача със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, което е и причината за настъпване на ПТП. Непосочването на скоростта, с която управлява не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП, тъй като всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП, е несъобразена скорост.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 822 от 18.10.2018 г. по н.а.х.д. № 1581 по описа за 2018 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1./П/ 2./П/