Р E Ш Е Н И Е

№ 20

гр. Плевен, 14.01.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                Председател: Николай Господинов

                                                      Членове: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1092 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение от 11.10.2018 г., постановено по анд № 1490/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 004 от 29.03.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен /РИОСВ/, с което на „Каше-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Брестовец, обл. Плевен, ул. ***, ЕИК ***, представлявано от Ж.Г.С. – управител, с ЕГН **********, на основание чл.143, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО за това, че на 15.02.2018г. при извършена проверка на „Каше-БГ“ ЕООД, в присъствието на С. - управител на дружеството, е констатирано, че в имот с адрес с. ***, общ. Плевен, ул. ***, собственост на Ж.Г.С., се съхраняват 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства в различна степен на разкомплектоване; Дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектоване, компоненти и материали от тях се извършват на неразрешени за това места, на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, а именно наличните автомобили са без регистрационни номера, в имота не е изградена трайна настилка и каломаслоуловител; Конкретните изисквания към площадките за извършване на такива дейности са посочени в Приложение №3 към чл.7, т.2 и чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата за излезли от употреба МПС. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от посочената Наредба предвижда изрично, че площадките за събиране и съхраняване и центровете за разкомплектоване на ИУМПС трябва да отговарят на изискванията на ЗУО, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му и на минималните технически изисквания съответно по т.1 от Приложение №3; Също така, за имота с горепосочения адрес, няма издадено разрешение от директора на РИОСВ-Плевен по чл.67 от ЗУО във вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от управителя на дружеството Ж.Г. ***, която сочи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, че  РС не е изследвал нито едно от възраженията и представените писмени доказателства и не е посочил въз основа на какви правни изводи е потвърдил издаденото против дружеството Наказателно постановление № 004 от 29.03.2018 г. на директор на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите. Сочи още, че бланкетно в решението само са преписани констатациите, съдържащи се в НП и КП. Моли решението да се отмени и да се върне делото на друг състав за ново разглеждане, а в случай, че се приеме, че липсват процесуални нарушения, да се отмени решението и да се реши спора по същество, като се отмени изцяло издаденото НП. Сочи, че съдът изобщо не е съобразил подаденото писмено възражение, в което е оспорено изложеното в акта и констативния протокол. Прави възражения относно анализа на обсъдените свидетелски показания.. Твърди още, че наложеното на дружеството наказание – имуществена санкция е за неустановено и неиндивидуализирано нарушение. Не става ясно в какво точно се състои нарушението, което е извършено от дружеството и при коя от всичките хипотези на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

            Навежда още доводи, че е налице  съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на дружеството.Според касатора деянието е и несъставомерно, тъй като имотът не е собственост на дружеството „Каше БГ“ ЕООД, а е собственост на физическото лице Ж.Г.С., което обстоятелство е удостоверила с нотариален акт на проверяващите още при проверката и е описано в НП. След като изрично е констатирано, че имотът е собственост на физическото лице, няма как юридическото лице да носи имуществена отговорност за „…съхранение на 13 бр. излезли от употреба МПС“. Твърди, че в момента на проверката не са се установили каквито и да било действия по разкомплектоване на автомобили. Не са се установили никакви действия по събиране, съхраняване, разкомплектоване на компоненти и автомобили от страна на дружеството и негови служители. Дружеството няма за предмет на дейност и не се занимава с търговия на черни и цветни метали и излезли от употреба превозни средства. Дружеството е с основен предмет търговия и внос на автомобили втора употреба от чужбина /Швейцария/ и нито един от тези автомобили не е предмет на продажба като излязло от употреба МПС, а  са докарани на собствен ход. Твърди още, че  не всички находящи се в имота автомобили са собственост на дружеството „Каше БГ“ ЕООД. Поради липсата на индивидуализация на всички налични автомобили, тъй като в акта и констативния протокол са посочени само като бройка 13 автомобила без индивидуализация /модел, марка, цвят, шаси, двигател и т.н./ административното нарушение е несъставомерно, тъй като не може да се установи авторството и предмета на деянието.

Според касатора не става ясно как съдът е достигнал до извода, че процесните автомобили /които и да са те без индивидуализация/ представляват отпадък по смисъла на параграф 1, тъй като тези обстоятелства се установяват с експертиза, каквато не е направена в хода на проверката. Касаторът се позовава на представени  доказателства, че дружеството „Карвела“ ЕООД, на което също е едноличен собственик и управител има сключен договор за покупко-продажба и фактура от 2016 г. на 8 броя излезли от употреба моторни превозни средства, поради което административното нарушение не може да се вмени във вина на дружеството „Каше БГ“ ЕООД. Останалите автомобили, находящи се в имота не са били до 14.02.2018 г. във владение и държане по следните съображения: Т.Ц.Ц., който е подал сигнала до РИОСВ е лице, с което С. е била във фактическо съпружеско съжителство 14 години до месец декември 2017 г. и имат две деца. След тяхната раздяла е била принудително изгонена от имота и е нямала никакъв достъп до него. За случая са образувани преписки в РП – Плевен и дела в РС – Плевен, включително и производство по защита от домашно насилие, което е приключило с влязло в сила решение и достъпа на Ц.до имота и до С. е ограничен, като е представила и постановление за образуване на досъдебно производство. От имота са откраднати вещи на фирма „Каше БГ“ ЕООД и „Карвела“ ЕООД и са изнесени много автомобили, за което тече  разследване. Липсват митнически декларации и ключове на автомобилите, цялата счетоводна и фирмена документация. Останалите автомобили в имота до влизането на СОТ 161, които не са излезли от употреба са умишлено повредени от Ц.и са в състоянието, в което са видени при проверката. За тези злоумишлени действия С. *** и тече разследване. Подала е и сигнал в НАП, като тепърва ще се прави оценителна експертиза на унищожените и повредени автомобили, собственост на фирмата. По тази причина не е виновното и административно наказателно отговорно лицето, което извършва визираната в акта дейност, а лицето нарушител е Ц.по отношение на автомобилите- собственост на „Каше БГ“. Същият в периода от 12.2017 г. до 13.02.2018 г. по данни на съседи, кварталния и кмета на с. Брестовец е разкомплектовал и унищожавал автомобилите, собственост на фирмата. Нанесъл е и повреди на недвижимия имот, за които е направен огледен протокол от застраховател. Ето защо наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Счита още,  че в случая изцяло е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН - маловажен случай.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. К. ***, която поддържа жалбата, по същество моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП, алтернативно-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба РИОСВ - Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 15.02.2018 г. на основание чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗУО е извършена проверка на „Каше-БГ“ ЕООД. В присъствието на управителя на дружеството е констатирано, че в имота с адрес: с.Брестовец, общ.Плевен, ул. ***, собственост на Ж.С., са

налични 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в различна степен на разкомплектуване. За извършване на дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектуване, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места, на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, няма издадено разрешение по чл.67 от ЗУО, във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от същия закон.

Нарушението е констатирано с Констативен протокол от 15.02.2018 г. на РИОСВ – Плевен, за нарушение на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО. С. е подписала акта и е записала, че допълнителни обяснения и възражения ще бъдат представени в рамките на нормативно предвидения тридневен срок.

РС е посочил, че от показанията на св. И.Б.Х.се установява, че заема длъжността старши експерт в Дирекция „Контрол на околната среда” към РИОСВ-Плевен. На  15.02.2018 г. съвместно със  С.Я.и Р.И. извършили проверка  в имот, находящ се в с.Брестовец, ул***. Проверката била извършена по повод подаден сигнал  в РИОСВ –гр. Плевен във връзка с нерегламентирано изгаряне на отпадъци, разкомплектоване на  автомобили и горене на масла. В хода на проверката установили 13 броя излезли от употреба МПС, които били  в различна степен на разкомплектоване  и се намирали на площадка без трайна настилка, без снабдени съоръжения каломаслоусвоители. За тази площадка в РИОСВ -  гр. Плевен нямало издадено разрешение за  дейности по разкомплектоване на автомобили. Автомобилите били със свалени регистрационни номера и били собственост на „Каше-БГ” ЕООД  по думите на Ж.С., която   присъствала по време на проверката.Заявява, че С. заявила е още, че  процесните автомобили се използвали за сваляне на компонентни  и материали от тях, с цел влагането им в  ремонтни дейности на други автомобили. Резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.

РС е посочил, че от показанията на свидетелката        С.Д.Я.  се установява, че заема длъжността главен експерт в РИОСВ-гр.Плевен. Съобщава, че по повод получен  сигнал в РИОСВ – гр. Плевен относно изгаряне на отпадъци,  разкомплектоване на автомобили и източване на масло на площадка, находяща се в с. Брестовец, ул. „*** извършили проверка на обекта. Установили, че на площадката се намират 13 броя излезли от употреба МПС, които били в различна степен на  разкомплектоване. Посочва, че управителката на „Каше-БГ” ЕООД, която присъствала по време на проверката, заявила пред тях, че това са автомобили на самата фирма, но не представила документи, удостоверяващи произхода им като обяснила, че се вземали части от тези автомобили, за да се използват при ремонта на други МПС. Сочи, че за осъществяването на тези дейности нямало разрешение по чл.35 от Закона за  управление на отпадъците.

          От показанията на св. Р.И.И. съдът установил, че заема длъжността директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Плевен. Заявява, че в РИОСВ – гр. Плевен е бил получен сигнал за изгаряне на отпадъци и източване на масла, получени от разкомплектовани автомобили. На 15.02.2018 г. извършили проверка на автокъща,  находяща се на  ул*** в с.Брестовец. Констатирали, че има изгаряне на отпадъци и източване на масла, а също така, че на площадката се намират 13 броя излезли от употреба МПС,  които били без регистрационни номера и в различна степен разкомплектовани, разположени на площадката на каменна настилка. Управителката на дружеството С. представили нотариален акт, който удостоверявал, че имотът е нейна собственост и заявила, че 13 автомобила са  собственост на фирмата. Сочи, че С. не представила документ за разрешаване, събиране  на излезли от употреба МПС  съответно разрешение за ползване на площадка за такава дейност, поради което бил съставен АУАН.

РС е кредитирал показанията на всички разпитани по делото свидетели,  а така също е отчел и писмените доказателства по делото. Приел е, че показанията на свидетелите са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства, убедителни, последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на дружеството, още повече че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗУО.

РС е намерил, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, касаещи съдържанието им, като подробно е описано констатираното административно нарушение и законовите норми, които са нарушени. В обстоятелствената част на наказателното постановление е направено описание на нарушението, посочени са датата и мястото, когато и където е извършено, както и в какво точно се състои нарушението, а именно, че „Каше-БГ” ЕООД е извършвало дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Датата на извършване на нарушението е точно и ясно посочена и в АУАН, и в НП – 15.02.2018 г.

РС е приел, че анализът на събраните доказателства  води до обоснован и логичен извод, че по делото безспорно и несъмнено е установено, че част от намиращите се в стопанисвания от дружеството обект автомобили действително са представлявали излезли от употреба моторни превозни средства по смисъла на в §1, т.1 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС. Според §1, т.42 от  ЗУО „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за определен срок. Доколкото дружеството не е разполагало със съответно разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на ИУМПС и няма данни да е извършвало подобно третиране, следва да се приеме, че същото действително е складирало процесните автомобили, представляващи „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, т.е. съхранявало е такива в обекта си. За безспорно приел, че разпоредбата на чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО включва в себе си едновременно забраната за извършване на определено поведение и санкционна част на същата норма – какво е наказанието, което се следва ще бъде наложено на нарушителя при нарушаване на забраната, съдържаща се в първата част на същата правна норма. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление пълно, точно и непротиворечиво е посочено административното нарушение, което е извършено и съответна санкцията, която се налага на нарушителя за така извършеното от него административно нарушение.

По изложените съображения РС е приел, че като е съхранявало излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, дружеството-жалбоподател е извършило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО. Посочената разпоредба предвижда специална санкция за юридическо лице, което извършва дейности по съхраняване на ИУМПС, компоненти и материали от тях на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и настоящият случай. За констатираното неизпълнение на административно задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление с предвидената в закона  имуществена санкция.   При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието в минималния размер, предвиден в закона, а именно 3000 лв.

По изложените съображения РС потвърдил оспореното НП, като изложил мотиви, че  в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Оспореното решение е неправилно поради следните съображения:

Основателно е оплакването, че РС не е изследвал нито едно от възраженията на настоящия касатор. Наведените с касационната жалба твърдения са били направени и с жалбата пред РС, но РС не им е отговорил в решението си. Доколкото липсват мотиви по тези възражения, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е необходимо обаче връщане на делото на друг състав на РС, който да отговори на възраженията, поради следното:

Видно от АУАН и от НП, дружеството е привлечено към отговорност затова, че в имот с адрес с. Брестовец, общ. Плевен, ул. ***, собственост на Ж.Г.С., се съхраняват 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в различна степен на разкомплектоване; Дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектоване, компоненти и материали от тях се извършват на неразрешени за това места, на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, а именно- наличните автомобили са без регистрационни номера, в имота не е изградена трайна настилка и каломаслоуловител; Конкретните изисквания към площадките за извършване на такива дейности са посочени в Приложение №3 към чл.7, т.2 и чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата за излезли от употреба МПС. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от посочената Наредба предвижда изрично, че площадките за събиране и съхраняване и центровете за разкомплектоване на ИУМПС трябва да отговарят на изискванията на ЗУО, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му и на минималните технически изисквания съответно по т.1 от Приложение №3; Също така, за имота с горепосочения адрес, няма издадено разрешение от директора на РИОСВ-Плевен по чл.67 от ЗУО във вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон.

При така описаното нарушение се твърди, че  13-те броя автомобили са излезли от употреба МПС. Това понятие е легално определено в посочената Наредба за излезли от употреба МПС . В §1, т.1 от ДР на Наредбата е посочено, че "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.

Следва да се посочи, че в случая не е налице по отношение на 13-те МПС нито една от трите хипотези на тази разпоредба. По делото пред РС са приобщени справки от сектор „Пътна полиция“ на л.80-85, от които е видно, че дружеството е притежавало 84 МПС, индивидуализирани с марка, модел, цвят, номер на шаси, които вече не притежава; също притежава 41 налични автомобили по фактури и митнически декларации, индивидуализирани по същия начин. От УАС на дружеството на л.36 от делото пред РС е видно, че същото има предмет на дейност внос, износ и дистрибуция на автомобили. В случая в АУАН и в НП МПС не са индивидуализирани. По тази причина не е доказано, че същите са с прекратена регистрация, още по-малко такава, за която има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател; имотът, на който са установени, не е държавна или общинска собственост, а по отношение на данни за липсващ знак за технически преглед липсват каквото и да са твърдения; същите МПС не са и изоставени, доколкото се съхраняват в имот, собственост на управителя на дружеството. Следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В случая дори ако се приеме, че дружеството е притежател на 13-те МПС, явно не се освобождава от тях, нито възнамерява да се освободи от тях. Не са налице нито твърдения, нито доказателства, че дружеството е длъжно да се освободи от 13-те МПС.

 С оглед на легалното определение на ИУМПС е видно, че установените 13 МПС не са излезли от употреба па смисъла на Наредбата и ЗУО. Същите не представляват и отпадък по смисъла на ЗУО, и следователно за тях не е налице изискуем специален режим по отношение на площадката, на която се съхраняват.

Следва да се посочи, че липсата на индивидуализация на намерените МПС прави невъзможно установяването на нарушителя, когато той е различен от собственика/ползвателя на имота. В случая собственик на имота е управителят на дружеството С.. Видно от справката от Пътна полиция, дружеството притежава 41 МПС, които са надлежно индивидуализирани, въпреки че не са регистрирани. Само ако 13-те МПС бяха индивидуализирани, и при съпоставка със справката от Пътна полиция беше установено, че са собственост на дружеството, същото би могло да бъде привлечено към отговорност, при условие, че беше налице хипотезата на ИУМПС.

С оглед на факта, че 13-те установени МПС не са ИУМПС по смисъла на Наредбата, като и с оглед на факта, че не са индивидуализирани и не може да се докаже, че са собственост на дружеството, решението на РС следва да се отмени и да се отмени НП. С оглед липсата на ИУМПС липсва нарушение от обективна страна.

По отношение на останалите твърдения на касатора са събрани многобройни писмени доказателства по отношение на влошените отношения на представляващата дружеството с бащата на децата й. Доколкото обаче липсват ИУМПС, настоящият съд не следва да съобразява твърденията за обсебване, присвояване, умишлено повреждане на МПС, както и твърденията за незаконното им държане от Ц.преди датата на проверката. Следва само да се посочи, че и св. И. сочи в показанията си, че в имота не се извършва изгаряне на гуми /л.40 от делото пред РС/, противно на приетото в решението на РС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение от 11.10.2018 г., постановено по анд № 1490/2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004 от 29.03.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен, с което на „Каше-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Брестовец, обл. Плевен, ул. ***, ЕИК ***, представлявано от Ж.Г.С. – управител, с ЕГН **********, на основание чл.143, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                          ЧЛЕНОВЕ: 1.   /п/                      2. /п/