Решение по Административно дело 1091/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. Плевен, 13.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1091/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Плевен, чрез директора Красимир Начев срещу Решение № 766 от 09.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1780/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0938-006728/16.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на О.Ф.Ф. *** на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки за извършеното нарушение, затова че на 05.02.2017г., в 13:20 ч. в гр. Плевен, движейки се по бул. „Георги Кочев“, ЖП-надлез над ЖП линия към ул. „Българска авиация“ управлява л.а. „Сузуки“ с рег. № *****, лична собственост, с изтекла валидност на разрешение за временно движение № 000631817 -11.11.2017г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че районният съд неправилно е отменил наказателното постановление с мотива за допуснато съществено процесуално нарушение, а именно, че във връзка със съставения на 05.12.2017г. АУАН е следвало да бъде прекратено административно наказателното производство, тъй като паралелно с това производство е било образувано и досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че с постановление от 04.05.2018г. на РП – Плевен, образуваното наказателно производство е било прекратено, а на ОД на МВР – Плевен е разпоредено да потърси административно-наказателна отговорност от нарушителя по случая. И именно по тази причина административно-наказателното производство е приключило с издаването на НП на 16.05.2018г. в срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Счита, че не е нарушен принципа „non bis idem“, тъй като до прекратяване на наказателното производство НП не е било издадено. Ако наказателното производство е било приключило с повдигане на обвинение, то в този случай административно-наказателното производство задължително се прекратява. До издаване на НП не може да се твърди, че е налице потърсена едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност за едно и също деяние. Моли за отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – О.Ф.Ф., чрез адв. З. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила. Счита за правилен извода на Районния съд, че не може да има две производства за едно и също деяние, тъй като административно-наказателното производство, след приключване на наказателното е образувано въз основа на съставения АУАН, а не се базира на постановлението на РП – Плевен, с което е било прекратено досъдебното производство за престъпление по чл. 345 ал.2 НК. Освен това правилно са приложени разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районен съд – Плевен е отменил НП поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. Приел е, че паралелно са водени две производства – административно-наказателно и наказателно производство, тъй като административно-наказващият орган е следвало да прекрати с нарочен акт производството по ЗАНН, образувано със съставения АУАН на осн. чл. 33 ал.2 от ЗАНН, но това не е било сторено. И при произнасянето на компетентния орган по образуваното досъдебно производство по смисъла на НПК, преписката по съставения АУАН е следвало да се прекрати като съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС на РБ. А в случай, че административно-наказващият орган се позовава на чл. 36 ал.2 ЗАНН, че издава НП въз основа на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, то същото следва да се издаде без съставяне на АУАН. Счел е, че двете законови възможности са били смесени, а те са приложими при условията на алтернативност и прилагането им заедно при издаване на едно наказателно постановление е опорочило производството. На следващо място, за пълнота е посочил, че липсва осъществен състав на нарушение като се е позовал на мотивите в прекратителното прокурорско постановление за липсата на престъпление, поради явно незначителната обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, предвид, че деянието е констатирано, когато жалбоподателят е пътувал към Сектор ПП с намерение да регистрира автомобила, каквито възражения е вписал в акта, не е осъждан, не е системен нарушител на ЗДвП, санкциониран е за незначителни нарушения с глоби от порядъка на 20 – 50 лв., което е дало основание съдът да направи извод, че се касае за типичен пример за маловажно нарушение.

Тези изводи са неправилни. Нарушението е било констатирано на 05.12.2017г., за което е бил съставен АУАН по реда на ЗАНН за извършено нарушение по ЗДвП. Не е спорна описаната в акта фактическа обстановка и тя се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели. Съставеният акт е послужил като основание по случая да се образува досъдебно производство за извършено от Ф. престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наказателното производство е приключило с влязло в сила Постановление № В 6145/2017г. от 04.05.2018г. на РП - Плевен, с което досъдебното производство е било прекратено, предвид че извършеното не представлява престъпление, а осъщественото от Ф. деяние представлява нарушение на разпоредбите на ЗДвП, поради което спрямо него следва да бъде реализирана предвидената в закона административно-наказателна отговорност и препис от постановлението е изпратен на Началник Сектор „Пътна полиция“ по компетентност за предприемане на съответните действия.

Впоследствие на 16.05.2018г. е издадено процесното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Ф. за извършено от него нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Действително в издаденото НП като основание е посочен единствено съставения АУАН, но в административно-наказателната преписка е приложено и цитираното по-горе постановление на РП – Плевен за прекратяване на административно-наказателното производство, образувано срещу Ф. за същото деяние, след като прокурора е приел, че не е налице извършено престъпление, а административно нарушение. Административно-наказателната отговорност на Ф. е реализирана след прекратяване на наказателното производство, а не едновременно с наказателната и затова не е нарушен принципа „non bis in idem“. В случая е налице хипотезата на чл. 36 ал.2 ЗАНН, който допуска административно-наказателно производство да се образува и без съставен акт, когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган за реализиране на административно-наказателната отговорност. Това е така, тъй като прокурорското постановление съдържа фактите и обстоятелствата, очертаващи конкретното извършено деяние и по този начин замества акта, ако такъв не е бил издаден и дава възможност на обвиняемия да участва в производството и да защити правата си, каквато е функцията на съставения акт. Административно-наказателната отговорност на Ф. е била ангажирана с издаването на НП преди изтичането на давностния 6-месечен срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН. Обстоятелството, дали образуваното с акта административно-наказателно производство е било формално прекратено, след констатиране на признак/признаци на извършено престъпление не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, тъй като не е от съществено значение. От прокурорското постановление става ясно, че веществените доказателства, иззети при съставянето на акта – два броя регистрационни табели - № 037М294 са били изпратени на разследващите органи, ведно с акта за да се извърши разследване по случая за евентуално извършено от Ф. престъпление, което покрива хипотезата на чл. 33 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл изтъкнатите от районния съд процесуални нарушения не са съществени, защото не са засегнали правото на защита на наказаното лице и не е налице едновременно наказване на лицето за едно и също деяние, а е реализирана само административно-наказателната отговорност на Ф. и то преди изтичане на давностните срокове по ЗАНН в хипотезата на чл.36 ал.2 ЗАНН.

Неправилни са съжденията на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Управляваното от него МПС е било с временни регистрационни номера с изтекла валидност на 11.11.2017г. и затова към 05.12.2017г. водачът е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС и в този ден е пътувал към Сектор ПП с намерение да го регистрира, което е показателно, че е знаел, че следва да изпълни това си законово задължение и това бездействие е продължило значителен период от време – близо месец. Колебливи и неконкретни са свидетелските показания относно твърдяната причина за това забавяне – ремонт на автомобила, който следвало да извърши негов комшия в с. Орешак, но впоследствие не изпълнил ангажимента си, не става ясно кога и къде е бил ремонтиран автомобила впоследствие и кога е придвижен до гр. Плевен, което дава основание да се приеме, че това е защитна теза на жалбоподателя. Във възраженията си по акта той е вписал, че автомобилът е бил в сервиз и след като платил екотаксата пътувал в посока КАТ, за да го регистрира.

Нарушението е формално. Относно обществената опасност на дееца следва да се вземе предвид и обстоятелството, че е наказван и за други нарушения на ЗДвП, както с НП, така и с фиш. Извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, поради което не може да се приеме, че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административно-наказателната отговорност.

Наложените наказания глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. са минималните, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 175 ал.3 ЗДвП за извършеното нарушение. Всички смекчаващи вината факти и обстоятелства са взети предвид от наказващия орган при индивидуализация на наказанието и то е законосъобразно определено.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 766 от 09.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1780/2018 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-006728/16.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на О.Ф.Ф. *** на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки за извършеното нарушение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/