Р E Ш Е Н И Е
№ 68
гр.Плевен, 14 Февруари. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1089 по
описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „А 1 България“
ЕАД, срещу решение № 802/16.10.2018 г. по НАХД № 1822/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Плевен, с което е потвърдено
като законосъобразно на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 2018-0042196 от 11.05.2018г. на председателя
на КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД-гр. София (със сегашно наименование „А1
България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел ЕАД), представлявано заедно от
Изпълнителните директори А. Д. и М. М. на основание чл. 210в от
ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 210в от (Закона за защита на потребителите )ЗЗП.
В касационната
жалба се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и при липса на задълбочена
преценка на събраните по административната преписка доказателства. Сочат се
основания за отмяна на въззивното решение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК-
нарушение на материалния закон, тъй като между касатора и клиента е налице
договор, чиито клаузи в достатъчна степен и по ясен начин установяват
обстоятелството, че всички ползвани от потребителя услуги се регламентират въз
основа на един рамков договор, вкл. и облигационните им отношения, възникнали
преди датата на неговото подписване. Предвид горното се твърди, че не е налице
основание да се приеме за установено прилагане от касатора на нелоялната
практика, забранена със заповед № 141/26.02.2015г. На следващо място се твърди,
че започналото срещу А1 производство е незаконосъобразно, тъй като АНО е
посочил за нарушена заповед № 141/26.02.2015г. на Председателя на КЗП, която не забранява
спиране на всички електронно съобщителни услуги на потребителя, ползвани чрез
рамков договор, а забранява спирането на услугите при договори с различен
предмет и с разлика в съдържанието им. За
процесния случай е издадена заповед № 281/21.03.2016г., а административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за неспазване на заповед №
141/26.02.2015г., която е неотносима. Излага се и доводи за наличие на
предпоставките да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, в случай, че съдът не приеме
изложените в настоящата жалба доводи.
Алтернативно се иска връщане на производството за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и липса на мотиви, довели до нарушаване правото на защита
на касатора. Твърди се, че в оспореното решение не са обсъдени всички събрани
по делото доказателствени материали, респ. противоречията между тях, поради
което РС- Плевен е изложил правни изводи, които не съответстват на събраните по
делото доказателства.
Постъпило е писмено становище от Регионална дирекция-
Русе към Комисия за защита на потребителите, в което се излагат доводи за
неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че Районен съд- Плевен е
обсъдил подробно всички доказателства и доводите, наведени от страните, в резултат
на което е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение. Оспорват се
изложените доводи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че допуснатото административно
нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като безспорно е установено
неизпълнение на заповед на председателя на КЗП, издадена на основание чл.68л,
ал.1 ЗЗП, което съставлява нарушение на чл.210в от ЗЗП, за което му е наложено
наказание. Оспорват се доводите на касатора, че процесният случай касае заповед
№ 281/21.03.2016г., а не заповед № 141/26.02.2015г., която е посочена в АУАН.
Твърди се, че нарушението не е съставлява маловажен случай с оглед степента на
обществената му опасност, която произтича от това, че е ограничено основно
право на потребителите, а именно право на защита на икономическите им интереси
при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи
за продажба- чл.1, ал.2, т.3 ЗЗП. Сочи се, че конкретното нарушение с нищо не
се отличава от останалите от същия вид. В заключение се прави искане да бъде
оставено в сила въззивното решение.
В съдебно заседание касаторът – „А 1 България“ ЕАД, не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите - Русе, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в
съответствие със закона. Наведените от касатора доводи са обсъдени от
първоинстанционния съд и съдът споделя изцяло приетото, че е налице
установеното нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства, приложимостта
за случая именно на заповед № 141/26.02.2015 година на председателя на КЗП.
Отговорността е ангажирана на основание чл.
210в от Закона за защита на потребителите, който гласи, че който не
изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва
с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 50 000 лв. Както правилно е приел районният съд,
тази норма предвижда административно-наказателна отговорност при неизпълнение
на заповед по чл. 68л, ал. 1 от
ЗЗП и в случая е установено, че е прекратено ползването на услуга по
договор, по който лицето е изряден платец, за неплащане на задължения между
дружеството и лицето по друг договор т.е. налице е именно неизпълнение на
сочената заповед, забраняваща прилагане на нелоялна агресивна търговска
практика.
Въззивният съд е изложил задълбочени мотиви и е
обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор, поради което
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за наличие на
допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в немотивиране на съдебния
акт. Районен съд- Плевен с оспореното решение е взел отношение и по искането на
жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изложените доводи за
неприложимостта на горната норма в конкретния случай се споделят от АС- Плевен,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне в настоящия съдебен акт.
Наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което не е
налице необходимост от излагане на мотиви във връзка с индивидуализацията
ѝ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 802/16.10.2018
г., постановено по НАХД № 1822/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.