Р E Ш Е Н И Е

 

№ 68

 

гр.Плевен, 14 Февруари. 2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИEВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1089 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „А 1 България“ ЕАД, срещу решение № 802/16.10.2018 г. по НАХД № 1822/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с което е потвърдено като законосъобразно на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 2018-0042196 от 11.05.2018г. на председателя на КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД-гр. София (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел ЕАД), представлявано заедно от Изпълнителните директори А. Д. и М. М. на основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 210в от (Закона за защита на потребителите )ЗЗП.

 В касационната жалба се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства. Сочат се основания за отмяна на въззивното решение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК- нарушение на материалния закон, тъй като между касатора и клиента е налице договор, чиито клаузи в достатъчна степен и по ясен начин установяват обстоятелството, че всички ползвани от потребителя услуги се регламентират въз основа на един рамков договор, вкл. и облигационните им отношения, възникнали преди датата на неговото подписване. Предвид горното се твърди, че не е налице основание да се приеме за установено прилагане от касатора на нелоялната практика, забранена със заповед № 141/26.02.2015г. На следващо място се твърди, че започналото срещу А1 производство е незаконосъобразно, тъй като АНО е посочил за нарушена заповед № 141/26.02.2015г.  на Председателя на КЗП, която не забранява спиране на всички електронно съобщителни услуги на потребителя, ползвани чрез рамков договор, а забранява спирането на услугите при договори с различен предмет и с разлика в съдържанието им.  За процесния случай е издадена заповед № 281/21.03.2016г., а административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за неспазване на заповед № 141/26.02.2015г., която е неотносима. Излага се и доводи за наличие на предпоставките да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, в случай, че съдът не приеме изложените в настоящата жалба доводи.

Алтернативно се иска връщане на производството за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви, довели до нарушаване правото на защита на касатора. Твърди се, че в оспореното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, респ. противоречията между тях, поради което РС- Плевен е изложил правни изводи, които не съответстват на събраните по делото доказателства.

Постъпило е писмено становище от Регионална дирекция- Русе към Комисия за защита на потребителите, в което се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че Районен съд- Плевен е обсъдил подробно всички доказателства и доводите, наведени от страните, в резултат на което е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение. Оспорват се изложените доводи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.  Сочи се, че допуснатото административно нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като безспорно е установено неизпълнение на заповед на председателя на КЗП, издадена на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП, което съставлява нарушение на чл.210в от ЗЗП, за което му е наложено наказание. Оспорват се доводите на касатора, че процесният случай касае заповед № 281/21.03.2016г., а не заповед № 141/26.02.2015г., която е посочена в АУАН. Твърди се, че нарушението не е съставлява маловажен случай с оглед степента на обществената му опасност, която произтича от това, че е ограничено основно право на потребителите, а именно право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба- чл.1, ал.2, т.3 ЗЗП. Сочи се, че конкретното нарушение с нищо не се отличава от останалите от същия вид. В заключение се прави искане да бъде оставено в сила въззивното решение.

В съдебно заседание касаторът – „А 1 България“ ЕАД, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите - Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Наведените от касатора доводи са обсъдени от първоинстанционния съд и съдът споделя изцяло приетото, че е налице установеното нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства, приложимостта за случая именно на заповед № 141/26.02.2015 година на председателя на КЗП. Отговорността е ангажирана на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите, който гласи, че който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв. Както правилно е приел районният съд, тази норма предвижда административно-наказателна отговорност при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП и в случая е установено, че е прекратено ползването на услуга по договор, по който лицето е изряден платец, за неплащане на задължения между дружеството и лицето по друг договор т.е. налице е именно неизпълнение на сочената заповед, забраняваща прилагане на нелоялна агресивна търговска практика.

Въззивният съд е изложил задълбочени мотиви и е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в немотивиране на съдебния акт. Районен съд- Плевен с оспореното решение е взел отношение и по искането на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изложените доводи за неприложимостта на горната норма в конкретния случай се споделят от АС- Плевен, поради което не е необходимо тяхното повтаряне в настоящия съдебен акт. Наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което не е налице необходимост от излагане на мотиви във връзка с индивидуализацията ѝ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 802/16.10.2018 г., постановено по НАХД № 1822/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ 1.             2.