Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 67

гр. Плевен, 14.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

   КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                     

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 1084/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез старши юрисконсулт С. Т. срещу Решение № 867/30.10.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2273/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 686/04.09.2018г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на П.Т.Й. *** на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 във вр. чл. 108 ал.1 т.4 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 53, ал. 1 и ал.2 т.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, затова че на 12.02.2018г. в гр. Плевен, област Плевен, , ж.к. „Сторгозия“, ***, като лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите, упражняващо лесовъдска практика и регистрирано в публични регистър на Изпълнителна агенция по горите – София  с Удостоверение № 237/24.10.2011г. е одобрил технологичен план за добив на дървесина от имот с кадастрален № 703295(ч), отдел 88 „к“, землище с Радомирци, община Червен бряг, с издадено Позволително за сеч № 0419077/12.02.2018г.г., без да е определено точното местоположение на временен склад.

Касаторът – РДГ – Ловеч обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Направена е точна и ясна квалификация на нарушението, като между описанието на нарушението и посочените законови разпоредби съществува пълно единство. Ето защо счита, че е неправилен извода на съда, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че в конкретния случай не е налице хипотезата за маловажен случай в чл. 28 от ЗАНН, като счита, че АНО е съобразил тежестта  на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства, както и ниската степен на обществена опасност и поради това наложеното наказание е в предвидения от закона минимум. Неправилно в мотивите на решението е посочен размера на наложената глоба, както и диапазона, предвиден от законодателя. Моли за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на НП. Алтернативно моли, ако е налице необходимост, делото да бъде върнато за ново разглеждане от РС – Плевен.

Ответникът по касация – П.Т.Й. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Правните изводи на първоинстанционния съд не съответстват на възприетите от него фактически констатации, подкрепящи описаните в акта факти и обстоятелства, които се доказват от показанията на свидетелите и писмените доказателства, приложени по делото и кореспондират изцяло с изчерпателно и точно посочената правна квалификация на деянието, за което е наложено минималното предвидено наказание.

Нарушението е констатирано при проверка, за която инспекторите при РДГ – Ловеч са съставили констативен протокол, доказва се и от издадените от П.Т.Й. в качеството му на лицензиран лесовъд писмено позволително за сеч  № 0419077/12.02.2018г.  и технологичен план от същата дата. В позволителното за сеч и технологичния план  е посочено, че материалите ще се извозят до временен склад – до 1 км от сечището посока с. Радомирци, което не изпълнява изискванията на чл. 53 ал.2 т.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите в позволителното и технологичния план да се посочи местоположението на временните горски складове, където ще се складира дървесината, тъй като това местоположение не е конкретизирано в издадените документи. За извършеното нарушение в чл. 257 ал.1 т.2 ЗГ се предвижда наказание за лицата, упражняващи лесовъдска практика за издаване на документ в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като предвиденото наказание е глоба от 300 лв. до 5000 лв. В случая е наложено минималното предвидено в закона наказание при съобразяване на смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че веднага след констатирането му Й. е издал ново позволително от 15.03.2018г., в който е посочен временен склад – сечището. Но това не се отразява на съставомерността на деянието, защото е станало в резултат на извършената проверка, при която е било констатирано нарушението, а не по собствена инициатива на нарушителя и затова не е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност, но е съобразено при индивидуализацията на наказанието.

От преписката е видно, че при същата проверка е констатирано същото по вид нарушение и в други две издадени позволителни, наказван е и за други подобни нарушения, видно от приложената по делото справка, което не позволява с оглед защитаваните от Закона за горите обществени отношения да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и деянието представлява маловажен случай на нарушение, както неправилно е приел районният съд.

По тези съображения Решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 867/30.10.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2273/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 686/04.09.2018г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на П.Т.Й. *** на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 във вр. чл. 108 ал.1 т.4 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 53, ал. 1 и ал.2 т.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.