ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1892

гр.Плевен, 1.10.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, пети състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 1081 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от С.Т. ***, против „изричен отказ на ВСС с изключително обществено значение“.

Жалбата е подадена до АССГ, където е образувано адм.дело №10059/2019 год., прекратено с Определение №6873/17.09.2019 год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд.

Настоящият състав на съда е оставил жалбата без движение, за отстраняване на следните нередовности: жалбоподателят да подпише жалбата със собственоръчен подпис или с КЕП, респ. писмено да потвърди действията по подаването й; да внесе държавна такса в размер на 10 /десет/ лева по сметка на АС-Плевен и да представи платежния документ по делото; да посочи изрично дали обжалва писмо изх.№ВСС-5282/15.08.2019 год. на ИД Главен секретар на ВСС или друг акт и кой е този акт.

В изпълнение на съдебното разпореждане жалбоподателят е внесъл дължимата даржавна такса за образуване на делото и е представил платежния документ по делото; потвърдил е писмено действията по подаване на жалбата, като е подписал уточнението със собственоръчен подпис; посочил е, че обжалва“всичко“ на ВСС-и „това от 15.8.19 г.“.

При това уточнение съдът приема, че е сезиран с жалба против писмо изх.№ВСС-5282/15.08.2019 год.на ИД Главен секретар на ВСС. В същото е посочено, че със заявлението за ДОИ Т. е поискал от ВСС информация относно кога последно са посещавали психопреглед Славчо Славов, Евелина Попова, Анна Баракова и Николай Пачевски. Посочено е в писмото, че Т. неведнъж е бил информиран, че за магистратите няма нормативно изискване за извършване на периодични медицински прегледи за психичното им здраве, както и че отговорите на поставените въпроси не представляват обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ.

От съдържанието на оспорения до Т. отговор съдът прави заключение, че ВСС не разполага с исканата от заявителя информация относно кога последно са посещавали психопреглед Славчо Славов, Евелина Попова, Анна Баракова и Николай Пачевски, като причините за липсата на такъв вид информация органът е мотивирал с факта, че липсва нормативно изискване за извършване на периодични медицински прегледи за психичното им здраве.

Нормите на ЗДОИ сочат, че за да се осигури достъп до обществена информация, е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители - хартиен такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. Когато исканата информация не е налична при органа, той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението по чл.33 от ЗДОИ, каквото по съществото си представлява отговорът до Т., че не разполага с информацията, не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл.40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, а уведомително писмо, с което Т. е уведомен, че не съществува нормативно изискване за извършване на периодични медицински прегледи за психичното здраве на посочените магистрати, т.е. по тази причина такава информация не се съхранява и няма как да се съхранява при сезирания орган. Липсата на изричен отказ означава липса на подлежащ на оспорване акт, т. е. липса на предмет на твърдяното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство и основание за неговото прекратяване. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. ***, против писмо изх.№ВСС-5282/15.08.2019 год.на ИД Главен секретар на ВСС .

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1081 по описа на Административен съд-Плевен за 2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на жалбоподателя и на ИД Главен секретар на ВСС. 

С Ъ Д И Я :/п/