Р Е Ш Е Н И Е
№ 271/
27. Май 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми май
2019 г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 81/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на „Специал паркет“ ООД -
Плевен, чрез адв. М. Б. *** срещу Комисия за защита на потребителите - София с
правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
1724/2015г. на РС – Плевен и по КАНД №
1006/2015г. на АС - Плевен, завършило с отмяна на НП № 2015-035250/16.06.2015г.
на Директора на КЗП- РД - Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение – 27.01.2016г. Претендира
присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът - КЗП – София, чрез юрисконсулт С. оспорва претенцията като недоказана и неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази становищата
на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Комисия за защита на потребителите - София, която е
юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от
АПК, тъй като издател на отмененото НП е
Директора на КЗП – Регионална дирекция - Русе.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 1724/15 по описа на РС – Плевен е приобщено
като доказателство по настоящото дело. С Решение № 868 / 04.11.2015г. по НАХД № 1724/2015г. Плевенски районен съд е
отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 2015-035250/16.06.2015г. на Директора на
КЗП-РД - Русе, с което на осн. чл. 233 ал.2 от Закона за защита на
потребителите на „Специалпаркет“ ООД – Плевен, представлявано от И.Б.Б. е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Решението е оставено в сила с Решение № 34/27.01.2016г. на Административен съд
– Плевен, постановено по КАНД № 1006/2016г. по описа на съда.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. М. Б. ***, въз основа на представено
писмено пълномощно по делото от 01.10.2015г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой на същата дата. А за
процесуално представителство пред касационната инстанция е заплатил в брой
сумата 300 лв. съгласно приложеното по делото пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2016г.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по
налагане на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо
в размер на 600 лв. реално е било
платено изцяло и в брой при сключването на договорите за правна защита и
съдействие, за което представянето им по делото е достатъчно доказателство,
защото има характер на разписка между страните. В този смисъл е т.1 от ТР №
6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред касационната
инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на
правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране
на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия
начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка
и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е
посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие пред съда, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. за двете инстанции е
в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля минималното
възнаграждение за защита по административно-наказателни дела за една съдебна
инстанция съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 17 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се определя според
защитавания материален интерес, а именно в зависимост от размера на санкцията.
В случая размера на наложената с обжалваното НП имуществена санкция е 500 лв. и
съответно минималното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е в размер
на 300 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.01.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменено НП, до
окончателното й плащане.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в настоящото производство деловодни
разноски – платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатена
д.т. 25 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите - София на
основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди да заплати на „Специал паркет“ ООД
- Плевен, представляван от управителя И.Б.Б. обезщетение в размер на 600 лв. за
причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по НАХД № 1724/2015г. на РС – Плевен и
по КАНД № 1006/2015г. на АС - Плевен, завършило с отмяна на НП №
2015-035250/16.06.2015г. на Директора на КЗП- РД - Русе, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.01.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите - София да
заплати на „Специал паркет“ ООД - Плевен, представлявано от управителя И.Б.Б. направените
деловодни разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/