РЕШЕНИЕ

264

гр. Плевен , 22.05.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Бранимира Монова  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1081  по описа  на Административен съд-Плевен за 2018 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В Административен съд-Велико Търново  е подадена искова молба от „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска, както следва: главница в размер на 11534,03 лева и лихва в размер на 7027,42 лева. По исковата молба е образувано административно дело №473/2018 год. на АС-Велико Търново. Производството по делото е било прекратено с Определение  №258/24.07.2018 год., което е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред ВАС на РБ, който с Определение  №12338/12.10.2018 год. по адм.дело №11029/2018 год.  год. е отменил прекратителното определение на АС-Велико Търново и е върнал делото  на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, с конкретни указания да се остави без движение исковата молба и да се дадат указания на ищцовото дружество за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.205 от АПК и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК с оглед преценка за допустимост в контекста на чл.204 от АПК. След връщане на делото в АС-Велико Търново съдът е оставил исковата молба без движение с Разпореждане от 22.10.2018 год., за отстраняване на конкретно посочени в разпореждането нередовности.  От ищеца е постъпила молба с вх.№6015/20.11.2018 год. на л.45 и сл. от адм.дело473/2018 год., в която са направени следните уточнения: 1. Предвид, че седалището и адресът на управление на дружеството е в гр.Плевен, където е и мястото на твърдяното увреждане и на основание чл.7 от ЗОДОВ , е направено искане за прекратяване на делото пред АС-В.Търново и изпращането му по подсъдност на АС-Плевен; 2.Като ответник по исковата молба на основание чл.205 от АПК е посочена Агенция Митници; 3. Направено е изрично уточнение, че се претендира обезщетение да претърпени от дружеството имуществени вреди, настъпили от Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посочено е , че Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в посочената част е отменено с Решение №457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело №522/2012 год., потвърдено с Решение №9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год.; 4 Уточнено е, че съобразявайки се с мотивите на постановените решения на АС-Велико Търново и ВАС, с Решение №АА47/0002/17.07.2013 год. на Началника на Митница Свищов е прекратено Удостоверение  за регистрация №BG004300E0075/27.04.2012 год. и е разпоредено издаването на ново Удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на акцизна стока-енергиен продукт Минерален терпентин“ с код по КН 2710 12 21 и използването му за производство на изрично посочени неакцизни стоки. Като от датата на   постановяване на Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов до постановяване на новото Решение №АА47/0002/17.07.2013 год. на Началника на Митница Свищов, на дружеството е отказана продажба/доставка на акцизна стока-енергиен продукт Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21, освободена от облагане с акциз. Сочи още, че незаконосъобразният отказ на Началника на Митница Свищов, обективиран в Решение №АА47/0002/27.04.2012 год.е наложило дружеството да закупува посочената акцизна стока, като заплаща по-висока цена поради неправомерно начислен акциз. През посочения период дружеството е извършило покупки/доставки на посочената стока по четири броя фактури, подробно описани в ИМ по количество и стойност от „Българска петролна рафинерия“ ЕООД. При тези четири доставки дружеството е заплатило акциз в общ размер на 11534,03 лева, който е изчислен съгласно данъчната основа за моторни горива, посочена в чл.28 от ЗАДС с акцизна ставка за моторни горива съгласно чл.32, ал.7 от ЗАДС. На това основание се претендира, че за дружеството е настъпила имуществена вреда  в размер на 11534,03 лева вследствие действието на незаконосъобразното Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов. Уточнено е, че имуществената вреда в посочения размер от 11534,03 лева съставлява стойността на недължимо начисления и платен акциз при закупуване/доставка на акцизна стока-енергиен продукт „Минерален терпентин“ по описаните в исковата молба 4 броя фактури; 5. Сумата от 11534,03 лева като главница, се претендира ведно със законната лихва върху всяка платена сума за акциз по описаните в ИМ четири броя фактури -№№0000004909/3.05.2012, 0000004956/11.06.2012, 0000005004/19.07.2012, 0000005069/31.08.2012, считано от момента на увреждането, което е датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури до окончателно изплащане на обезщетението.

С Определение №432/20.11.2018 год. , адм.дело №473/2018 год. на АС-Велико Търново е прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия съд, където е образувано настоящото съдебно производство.

Предвид заявените твърдения в първоначалната искова  и уточнителната молби, настоящият състав на съда, с Определение №1670/11.12.2018 год. на л.509-510 от делото е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за имуществени вреди, предявен от „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П., против Агенция Митници-София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които вреди се твърди, че са настъпили от отмененото Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченото Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в посочената част е отменено с Решение №457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело №522/2012 год., потвърдено с Решение №9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год. Претендираната цена на иска е в размер на 11534,03 лева съставляващи стойността на недължимо начисления и платен акциз при закупуване/доставка на акцизна стока-енергиен продукт „Минерален терпентин“ по описаните в исковата молба 4 броя фактури -№№0000004909/3.05.2012, 0000004956/11.06.2012, 0000005004/19.07.2012, 0000005069/31.08.2012, и лихва в размер на 7027,42 лева, считано от момента на увреждането, което е датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури до окончателно изплащане на обезщетението.

По исковата молба е постъпило Становище с вх.№5034/14.12.2018 год. от Агенция „Митници“, приложено на л.515-519. В същото се заявява неоснователност на исковата претенция. Излагат се установените факти по случая. Прави се възражение, че  съгласно чл.24б, ал.8 от ЗАДС, правото на прилагане на чл.24а, ал.1  възниква от датата на връчване на УОАКП, от тази дата дружеството може да се  ползва от правата по удостоверението, свързани с използването на освободения от акциз енергиен продукт-минерален терпентин за производство на разредители АМВ и МРТ и газ за осветление, затова за дружеството е възникнало задължение за заплащане на акциз на основание чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС. Сочи още, че дружеството е ДЗЛ на основание чл.3, ал.1, т.4 от ЗАДС и следва да начислява и плаща акциз на основание чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС с издаване на данъчен документ по чл.84, ал.1 съгласно изискванията на чл.84, ал.3 от ЗАДС. За всеки случай на използване на енергиен продукт следва да подава акцизна декларация съгласно чл.87, ал.6 от ЗАДС. Твърди, че в чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС са посочени случаите на възникване на задължение по чл.20, ал.2, т.19 дължимият акциз да се внася в републиканския бюджет от ОАКП в 14 дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението. Твърди, че съдебното решение за отмяната на  УОАКП в съответната част няма ретроактивно действие, нито директно конститутивно действие, т.е. не може да замести УОАКП. Сочи още, че ревизионният акт в частта, с която на дружеството е отказано  възстановяване на акциз не е обжалван, влязъл е в сила и с това се преклудира възможността отново да се търси платения акциз. В заключение моли да се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Д. с надлежно пълномощно на л.531 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания. Моли да бъде уважен  като основателен и доказан по размер. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на материално-правните предпоставки по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай счита за безспорно  наличието на незаконосъобразен административен акт, в случая  това е отказ на Началник Митница  - Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по отношение на дружеството на основание подаденото искане от януари месец 2012 г. в пълния обем на това искане. Отказът е бил обжалван по съдебен ред и е отменен с влязло в сила съдебно решение. В резултат на този незаконосъобразен административен акт, дружеството е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се  в заплатен от него данък акциз по 4 броя доставки на суровина минерален терпентин, подробно описани в исковата молба, закупени от БПР /Българска петролна рафинерия/ като доставчик през периода, през който дружеството незаконосъобразно не е имало статут на освободен от акциз краен потребител за ползване на суровина минерален терпентин за свои производствени цели, а именно- цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление, каквато е била неговата основна производствена дейност, в частност по отношение на производството на разредители и газ за осветление с търговски марки, също описани в исковата молба, собственост на ищеца. Счита, че е налице и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт, в случая отказ на административния орган да издаде исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/ на ищеца за влагане на посочената суровина минерален терпентин в неговите продукти, безири и лакове. Счита, че тази отмяна има съответно материално-правно действие за заличаване липсата на изискването за наличие на удостоверение за ОАКП за периода от постановяване на незаконосъобразния отказ до издаването вече на УОАКП 2013 г. в резултат на влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл са и задължителните мотиви на административния съд, респ. ВАС в развилото се производство по оспорване на ревизионен акт, касаещ именно процесния период и наличието на основание за освобождаване от акциз на задълженото лице по отношение на вложените в негово производство суровини, закупени през този период. Счита за безспорен факт, че ищецът е закупил по 4 броя фактури суровината минерален терпентин, и това се установява от приетото  заключение на вещото лице, че така закупената суровина е вложена изцяло в производството на продукти от номенклатурата на дружеството. Проследено е движението на закупена стока от нейното придобиване, заприходяване, заскладяване и влагане в производството до нейната реализация и това е подробно посочено в заключението на ВЛ. Установява се, че минералният терпентин е бил използван единствено и само за целите, посочени в удостоверението за ОАКП издадено 2013 г. Ищецът не е реализирал изобщо продажба на минерален терпентин като такъв или на стоки, представляващи моторно гориво и гориво за отопление, т.е., за които вече законът изисква облагане с данъчна ставка с акциз. По този начин поради незаконосъобразния отказ ищцовото дружество е заплатило акциз при придобиване на суровина минерален терпентин, какъвто не е следвало да заплаща, доколкото  същото е отговаряло изначално на изискванията да бъде снабден с удостоверение за ОАКП към момента на подаване на искането пред административния орган и това е констатирано и от съдилищата, осъществили съдебен контрол както на незаконосъобразния отказ, така и в последствие в ревизионното производство. Именно поради това заплатеният от дружеството акциз при закупуване на минерален терпентин по 4-те броя фактури се явява заплатен неоснователно, без да е бил дължим от дружеството, доколкото същото е отговаряло на изискванията  и с обратна сила отмяната на незаконосъобразния отказ заличава липсата на удостоверение за ОАКП, респ. дружеството има основание да ползва тази суровина, без да заплаща акциз при нейната доставка и за влагането в своето производство, което е подробно описано. Твърди още, че с влязло в сила решение е прието, че са осъществени предпоставките да издаване на удостоверението и то към момента на подаване на искането, поради което счита, че заплатеният акциз по 4-те броя фактури се явява имуществена щета, с което е увредено, намалено е имуществото на дружеството и за същото е налице основание по реда на ЗОДОВ да претендира присъждане на обезщетение за това, като пряка последица от установения незаконосъобразен административен акт, в случая- отказ, отменен изцяло с влязло в сила съдебно решение. Моли съда да уважи изцяло предявения иск, претендира присъждане на направените по делото разноски. Упълномощеният адвокат е представил и писмени бележки, в които подробно е изложил становище относно основателността на исковата претенция.

Ответникът по иска – Агенция Митници София в съдебно заседание не се представлява. Депозирала е писмено становище на л.654-655, в което е посочено, че искът е недопустим поради наличие на специален ред , разписан в ЗАДС, за възстановяване на недължимо платения акциз на основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, алтернативно счита исковата молба за неоснователна и недоказана.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен Йорданка Антонова  дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по делото и заключението изслушано съдебно счетоводната експертиза , предявената искова молба от „Арсис“ ЕООД е основателна,  доказана по основание и размер и следва да бъде уважена. Претендира се обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди,  които са настъпили от решение № АА47/0002/27.04.2012 г. на началник Митница - Свищов в частта, в която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл. 89, ал. 1 от ЗАДС, а именно -удостоверение за ОАКП по чл. 24 , ал. 2, т. 4 от ЗАДС за използване на акцизна стока, енергиен продукт с търговско наименование разтворител минерален терпентин за цели, които са различни от моторно гориво и гориво за отопление. Това решение на началника Митница – Свищов в посочената част е отменено с решение № 457/01.10.2012 г. на АС – В. Търново по адм.дело 522/2012 г. по описа на същия съд и е потвърдено с решение № 9985/03.07.2013 г. на ВАС  по АД № 13872/2012 г. Счита, че искът следва да бъде уважен, така, както е предявен, а размерът който се претендира, е установен от  заключението на вещото лице, а именно 11 534.03 лв главница и лихва 7027.42 лв. Това е щетата, която е възникнала за дружеството и тази щета се дължи именно от решението на началника на Митница – Свищов, което е отменено с влязло в сила решение на съда.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложените към настоящото дело административни дела №522/2012 год. на Административен съд-велико Търново и №5224/2015 год. на АССГ и от заключението на изслушаната по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира с доверие като обективна, безпристрастна, компетентна и съответна на събраните по настоящото и по приложените дела доказателства, се установява следното: „Арсис” ЕООД, *** е подало Искане изх.№2/12.01.2012 г. /вх.№124/13.01.2012 г. в ТМУ Свищов МБ Плевен, вх. №АА47-0002/19.01.2012 г. в ТМУ Свищов/ за издаване на УОАКП на основание чл.24, ал.4 от ЗАДС за получаване на „Минерален терпентин” и влагане в производството на безири и разредители, поради:  промяна в кода по КН на енергиен продукт „Минерален терпентин” от 2710 11 21 на 2710 12 21, в сила от 1.01.2012 г.; прекратяване на използване на вписан в  УОАКП №BG004300Е000057/09.11.2011 г. енергиен продукт „Специални бензини – други” с код по КН 2710 11 25;  включване в УОАКП използването на енергиен продукт „Минерален терпентин” за производството на „Разредител АМВ” с код по КН 3814 00 90; „Разредител МРТ” с код по КН 3814 00 90 и „Газ за осветление” с код по КН 3814 00 90. Към искането е приложена изискващата се от чл.14, ал.2 от ППЗАДС информация, подробно описана от ВЛ в констативно-съобразителната част на изслушаната експертиза.  Търговското  наименование и код по КН на произвежданите стоки е БЕЗИРИ АРСИС: Безир ИК; Безир за дърво; Безир за дърво бързосъхнещ; Безир Ленен: КН 3214 10 90 Покрития, използвани при боядисването и КН 2011 01.07 – ПРОДПРОМ-2011 20.30.22.55;  РАЗРЕДИТЕЛИ ЗА БОИ И ЛАКОВЕ АРСИС: Разредител АМВ; Разредител МРТ; Разредител Газ с код по КН 3814 00 90 Сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде; препарати за премахване на бои и лакове – други и КН 2011 01.07 – ПРОДПРОМ-2011 20.30.22.79.

Въз основа на искането е постановено  Решение №АА47/0002/27.04.2012 г. на Началника на Митница Свищов, с което  е отказано вписването на промени, относно използването на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 за производството на следните продукти: „Разредител АМВ”; „Разредител МРТ” и „Газ за осветление”, поради непредставяне в указания срок на документи, уточняващи допълнителните суровини, които ще се използват при производството на разредители. Издадено е Удостоверение за регистрация №BG004300Е000075/27.04.2012 г. на освободен от акциз краен потребител, съгласно чл.15, ал.4 от ППЗАДС. В Удостоверение за регистрация №BG004300Е000075/27.04.2012 г. е посочен енергиен продукт Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21 и целите, за които ще се използват енергийните продукти – производство на следните видове продукти: Безир ИК с код по КН 3214 10 90, Безир за дърво с код по КН 3214 10 90, Безир за дърво бързо съхнещ с код по КН 3214 10 90 и Безир ленен с код по КН  3214 10 90.

С Решение №457/01.10.2012 г. на Административен съд-гр.Велико Търново по адм.дело  №522/2012 г. е отменено Решение №АА47/0002/27.04.2012 г. на началника на Митница Свищов в частта му, с която е отказано вписването на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 в УОАКП за производството на „Разредител АМВ” с код по КН 3814 00 90; „Разредител МРТ” с код по КН 3814 00 90 и „Разредител - Газ за осветление” с код по КН 3814 00 90 и е върната преписката на Началника на Митница Свищов за ново произнасяне по искането на „Арсис” ЕООД с изх.№2/12.01.2012 г. /вх.№АА47/0002/19.01.2012 г. в ТМУ Свищов/ за издаване на УОАКП. С Решение № 9985/03.07.2013 г. на ВАС по адм.дело  №8294/2013 г. е потвърдено Решение №457/01.10.2012 г. на Адм. съд гр.Велико Търново.

Издадено е Решение №АА47/0010/17.07.2013 г. на Началника на Митница Свищов, с което е прекратено УОАКП №BG004300Е000075/27.04.2012 г. Издадено е ново УОАКП №BG004300Е000083/18.07.2013 г. на основание чл.24б, ал.4 от ЗАДС. В УОАКП №BG004300Е000083/18.07.2013 г. е посочено получаване на енергиен продукт Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21 с цел производство на следните видове продукти с наименование и код по КН , както следва: Безир ИК-3214 10 90, Безир за дърво-3214 10 90, Безир за дърво бързо съхнещ-3214 10 90, Безир ленен-3214 10 90, Разредител АМВ-3814 00 90, Разредител МРТ-3814 00 90 и Разредител Газ за осветление-3814 00 90. УОАКП №BG004300Е000083/18.07.2013 г. е връчено на 14.08.2013 г.

От друга страна, между „Българска петролна рафинерия” ЕООД /Продавач/ и „Арсис” ЕООД /Купувач/ има сключен Договор от 10.12.2008 г. за покупко-продажба на следните нефтопродукти: Разтворител БАС с код по КН 2710 11 90; Разтворител НГ с код по КН 2710 11 21, с качества и свойства, съгласно фирмено-техническа спецификация, издадена от продавача.      С Анекс №1/01.12.2009 г., Анекс №2/15.12.2010 г., Анекс №3/20.12.2011 г. и Анекс №4/02.01.2013 г. се изменя валидността на Договор за покупко продажба на нефтопродукти от 10.12.2008 г. /като се удължава срока/. С Анекс №4/02.01.2013 г., т.1.1. се изменя, както следва: Продавачът продава на Купувача следните нефтопродукти: Разтворител БАС-L с код по КН 2710 12 25 и  Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21.  „Българска петролна рафинерия” ЕООД е лицензирано дружество за производство и складиране под режим на отложено плащане на акцизен продукт с код Е480 (акцизна стока с код по КН 2710 12 21). Българска петролна рафинерия” ЕООД, ***е лицензиран складодържател по смисъла на чл.4, т.2 от ЗАДС, притежаващо издаден лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране №87 от 27.06.2006 г. с идентификационен номер на лицензирания складодържател - BGNCA 0001600 и  идентификационен номер на данъчния склад - BGNCA 00016001.

„Арсис” ЕООД е закупило от „Българска петролна рафинерия” ЕООД следните количества „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 по фактури:

1. Фактура №0000004909/03.05.2012 г. е издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ***, ***на „Арсис” ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, *** стойност 9990,26 лв. /данъчна основа – 8325,22 лв. и ДДС – 1665,04 лв./. Данъчната основа включва: Акциз                                - 3940 хил.л х ед.цена   685,00 лв./л = 2698,90 лв., Минерален терпентин - 3940 хил.л х ед.цена 1428,00 лв./л = 5626,32 лв. Приложена е Експедиционна бележка №1013/03.05.2012 г., издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД;  Акцизен данъчен документ №0000006492/03.05.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, 3940 хил.л, стойност на сделката – 9990,26 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2535,60 лв., основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 3940 л, акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза – 2698,50 лв. Основание за възникване на задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол №168/02.05.2012 г.

2. Фактура №0000004956/11.06.2012 г. е издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ***, ***на „Арсис” ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, *** стойност 12148,03 лв. /данъчна основа – 10123,36 лв. и ДДС – 2024,67 лв./. Данъчната основа включва: Минерален терпентин - 4960 хил.л х ед.цена 1356,00 лв./л = 6725,76 лв.,  Акциз                        - 4960 хил.л х ед.цена   685,00 лв./л = 3397,00 лв. Приложена е Експедиционна бележка №1075/11.06.2012 г., издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД ; Акцизен данъчен документ №0000006538/11.06.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, 4960 хил.л, стойност на сделката – 12148,03 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2449,20 лв., основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 4960 л, акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза – 3397,60 лв. Основание за възникване на задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол №217/01.06.2012 г.

3. Фактура №0000005004/19.07.2012 г. е издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ***, ***на „Арсис” ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, *** стойност 12414,92 лв. /данъчна основа – 10345,77 лв. и ДДС – 2069,15 лв./. Данъчната основа включва: Минерален терпентин - 4962 хил.л х ед.цена 1400,00 лв./л = 6946,80 лв., Акциз                         - 4962 хил.л х ед.цена   685,00 лв./л = 3398,97 лв. Приложена е Експедиционна бележка №1144/19.07.2012 г., издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД; Акцизен данъчен документ №0000006588/19.07.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, 4962 хил.л, стойност на сделката – 12414,92 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2502,00 лв., основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 4962 л, акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза – 3398,97 лв. Основание за възникване на задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол №273/09.07.2012 г.

4. Фактура №0000005069/31.08.2012 г. е издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ***, ***на „Арсис” ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, *** стойност 7774,50 лв. /данъчна основа – 6478,75 лв. и ДДС – 1295,75 лв./. Данъчната основа включва: Минерален терпентин - 2976 хил.л х ед.цена 1492,00 лв./л = 4440,19 лв.,  Акциз                        - 2976 хил.л х ед.цена   685,00 лв./л = 2038,56 лв. Приложена е Експедиционна бележка №1257/31.08.2012 г., издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД; Акцизен данъчен документ №0000006655/31.08.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД гр. Плевен за стока: Минерален терпентин, 2976 хил.л, стойност на сделката – 7774,50 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2612,40 лв., основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 2976 л, акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза – 2038,56 лв. Основание за възникване на задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол №367/31.08.2012 г.

Доставеният „Минерален терпентин” е осчетоводен в счетоводството на „Арсис” ЕООД, видно от Дневник на сметка 302 Материали, подсметка 1 Основни материали, Склад 3 Материали, разредители, номенклатурен номер 0045 Минерален терпентин за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Процесните фактури са отразени в „дневниците за покупки” и СД по ЗДДС на „Арсис” ЕООД за съответните данъчни периоди /периодите, през които са издадени/.            Експертизата е установила, че закупената от „Българска петролна рафинерия” ЕООД акцизна стока - енергиен продукт с код по КН 2710 11 21 „Минерален терпентин” по процесните фактури е вложена за производството на подробно описани разредители и газ за осветление. Посоченият енергиен продукт „Минерален терпентин” с код поКН 2710 12 21 е използван единствено за производство на разредители -  Разредител АМВ, Разредител МРТ, Разредител МТА и Газ за осветление с код по КН 3814 00 90.

Със Заповед №BG004300-РК9-Р1/02.07.2014 г., изменена със Заповед за изменение на производство № BG004300-РК9-47/25.09.2014 г. от отдел „Последващ контрол” при Митница Свищов е извършена ревизия на „Арсис” ЕООД, с обхват: установяване на задължения за акциз за периода от 1.01.2009 г. до 30.06.2014 г.

От „Арсис” ЕООД до ТМУ Свищов е подадено Искане с вх.№А47/0059/20.11.2014 г. за възстановяване на платен акциз по фактури №4909/03.05.2012 г., №4956/11.06.2012 г., №5004/19.07.2012 г. и №3108/31.08.2012 г. /кориг. №5069/31.08.2012 г./, като неправомерно платен.

За резултата от ревизията е издаден Ревизионен доклад №BG004300-РК9-303/08.12.2014 г. и Ревизионен акт №BG004300-РК9-382/12.01.2015 г.

С Ревизионен акт №BG004300-РК9-382/12.01.2015 г. са определени задължения общо в размер на 11009,15 лв., в т.ч. акциз в размер на главница – 9365,05 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 1653,10 лв., изчислени към 12.01.2015 г. и е отказано възстановяване на акциз в размер на 11534,03 лв. РА е връчен на 23.01.2015 г.

„Арсис” ЕООД е подал жалба до Директора на Агенция „Митници” на 6.02.2015 г. против издадения РА. Последният с №BG004300-РК9-382/12.01.2015 г. е потвърден с Решение №Р-156-32-67185/17.04.2015 г. на Директора на Агенция Митници.

С Решение №401/17.01.2017 г., постановено по адм.дело №5224/2015 г. на Административен съд София – град е отменен по  жалба на „Арсис” ЕООД, Ревизионен акт №BG004300-РК9-382/12.01.2015 г., издаден от Началник на отдел „Последващ контрол” на Митница Свищов, потвърден с Решение №Р-156/32-67185/17.04.2015 г. на Директора на Агенция Митници, в частта на определени задължения за акциз за периода 01.10.2012 г. – 07.08.2013 г. в общ размер на 9356,05 лв. и на начислени лихви за забава в размер на 1653,10 лв. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение №427/11.01.2018 г. по адм.дело №3082/2017 г. на Върховен административен съд.

Ревизионен акт №BG004300-РК9-382/12.01.2015 г. в останалата част, в т.ч. и на отказа за възстановяване на акциз не е обжалван и е влязъл в сила, считано от 11.01.2018 г.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от „Арсис“ ЕООД (УАС на л.3 от делото), което е юридическо лице по смисъла на чл.чл.63, ал.3 вр. с чл.64, ал.1, т.3 вр. с чл.63, ал.2 вр. с чл.116, ал.2 от Търговски закон. Същото е легитимирано да предявява искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.1 от АПК.

На основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК, делата по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по седалище на ищеца, посочено  в исковата молба и видно от УАС на л.3 от делото.

Освен общите  за всички граждански искове процесуални предпоставки, разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда и допълнителна такава - иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Следователно, предпоставка за допустимост на иска е актът предварително да е отменен по един от способите за това-от горестоящия административен орган, от съда или при възобновяване на административното производство ( с изключение на случаите на нищожен или оттеглен административен акт, респ. когато искът е съединен със самото оспорване, какъвто не е настоящият случай). Актът за отмяната следва да е влязъл в сила, т.е. да е необжалваем. В конкретната хипотеза се претендират вреди от Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Не се спори и се установява от адм.дело №522/2012 год. на АС-Велико Търново, че  Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в посочената част е отменено с Решение №457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело №522/2012 год., потвърдено с Решение №9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год. Т.е. налице е отменен по окончателен начин административен акт, от чиято отмяна се претендират вреди.

Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Настоящият състав на съда намира, че не съществува друг ред и начин в конкретния случай за обезщетяване на ищеца, като мотиви в тази насока ще изложи по-надолу в настоящото решение.

На всички тези основания искът се явява допустим.

Искът е изцяло основателен за претендираната главница и частично основателен по отношение периода на претендираната лихва. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Агенция „Митници“.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Тази предпоставка в случая е налице. Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, е прието за незаконосъобразно на основание чл.146, т.4 от АПК, с влязло в сила съдебно решение  №457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело №522/2012 год., потвърдено с Решение №9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год. Т.е. налице е отменен по окончателен начин административен акт, от чиято отмяна се претендират вреди. Поради което (освен  като процесуална предпоставка за допустимост на исковата молба), е налице и първият елемент от фактическия състав  на отговорността на Държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Агенция „Митници“, изразяващо се  в издаването на  незаконосъобразен акт.

Налице е и втората предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - наличието на причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразния акт, издаден от административен орган, при изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

ВЛ по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е проследило движението на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по Комбинираната номенклатура КН2012 2710 12 21  по цитираните в исковата молба 4 бр. фактури - от доставката, заприходяването в счетоводството на ищеца, влагането в производството до продажбата на произведената продукция. Подробна информация за доставката на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по Комбинираната номенклатура КН2012 2710 12 21  по процесните фактури, заприходяването в счетоводството на ищеца, влагането в производството и продажбата на произведената продукция по дати, видове продукти и контрагенти са отразени в т.1.2.1. Установило е ВЛ, че енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по Комбинираната номенклатура КН2012 2710 12 21, доставен по процесните фактури е използван (и то единствено) за производство на продукти, посочени в УОАКП №BG004300Е000083/18.07.2013 г., а именно: Разредител АМВ  с код по КН3814 00 90, Разредител МРТ с код по КН 3814 0090 и Разредител Газ за осветление с код по КН 3814 0090. След проследяване на получаването и ползването на енергийния продукт е установено, че не е извършена директна продажба на Минерален терпентин по цитираните в исковата молба фактури.

Установява се още от изслушаната експертиза, че размерът на платения акциз на 4-те броя процесни фактури, а именно: фактура №0000004909/03.05.2012 г.; фактура №0000004956/11.06.2012 г.; фактура №0000005004/19.07.2012 г. и фактура №0000005069/31.08.2012 г., издадени от „Българска петролна рафинерия” ЕООД е както следва: по фактура 0000004909/23.05.2012 год. -2698,90 лева, по фактура 0000004956/18.06.2012 год.-3397,60 лева, по фактура 0000005004/19.07.2012 -3398,97лева, по фактура 0000005069/31.08.2012-2038,56 лева, или платен акциз общо в размер по четирите фактури - 11534,03 лева. Тъй като в ЗАДС няма определена акцизна данъчна ставка за акцизна стока с код по КН 2710 12 21, акцизът е изчислен на база акцизната ставка, съгласно чл.32, ал.7 от ЗАДС, във връзка с чл.28, ал.1, т.6 от ЗАДС. Акцизът е отразен в издадените от „Българска петролна рафинерия” ЕООД четири броя фактури, съгласно изискванията на чл.111 от ППЗАДС - акцизът да е посочен на отделен ред и издадени акцизни данъчни документи, с които възникналият акциз е начислен. С извършените плащания на четирите фактури, „Арсис“ ЕООД е платил акциза  на „Българска петролна рафинерия” ЕООД общо в размер на 11534,03 лева.

Този акциз според настоящия състав на съда се явява недължимо платен и в този смисъл съставлява причинена на „Арсис“ ЕООД имуществена вреда, която е  пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното (и отменено от съда като такова) Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съображенията за това са следните:

В процесния случай не е спорно, че с влязъл в сила съдебен акт (решението по адм.дело №522/2012 год. на АС-Велико Търново) е отменен отказът на митническия орган да издаде на ищеца поисканото удостоверение по чл. 4, т.14 от ЗАДС. Съгласно чл. 177, ал.1, изр.2 от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната – с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всички субекти. Следва да се приеме, че отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. Издаденото на оспорващия УОАКП впоследствие, в резултат на незаконосъобразен отказ на административния орган, отменен с влязло в сила съдебно решение по адм.дело №522/2012 год., представлява основание за освобождаване от облагане с акциз на същия енергиен продукт за предходен период, след като е доказано, че дружеството отговаря на нормативните изисквания за освободен от акциз краен потребител и е използвало продукта единствено за производствата, предвидени в УОАКП № BG0043E0083/18.07.2013 г. В този смисъл решение № 8009/30.06.2016 г., постановено по адм.д. № 3506/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Решение № 12398 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 5035/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Решение № 1484 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 692/2015 г. по описа на Върховен административен съд. От изслушаната по приложеното към настоящото адм.дело 5224/2015 год. на АССГ съдебно счетоводната експертиза се установява също  по категоричен начин, че енергийният продукт минерален терпентин през процесния период не е използван за цели, различни от посочените в УОАКП № BG0043E0083/18.07.2013 г., такова твърдение не се прави и от ответника, нито е установено при извършената на дружеството ревизия. Счетоводната експертиза по ад №5224/2015 год. на АССГ е констатирала, че ищецът не е извършвал директна продажба на енергиен продукт "Минерален терпентин", нито продажби на акцизна стока - енергиен продукт "минерален терпентин" като моторно гориво или гориво за отопление.

Ето защо, ако , съобразно издаденото Решение №АА 47/0002/27.04.2012 г.,  Началникът на Митница – Свищов не е отказал вписване на промени, относно използването на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 за производството на следните продукти: „Разредител АМВ”; „Разредител МРТ” и „Газ за осветление”, и издаденото УОАКП №BG004300Е000075/27.04.2012 г. е на основание чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, не би следвало да се начислява и заплаща акциз, тъй като съгласно чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В случая, към датата на закупуването/доставката на енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21:  във фактурата, издадена от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД гр.Плевен няма да бъде отразен размер на акциза; в акцизния данъчен документ, издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, Код по КН 27101221, ще бъде отразена акцизна ставка – 0 лв. и размер на акциза – 0 лв., като основанието  за възникване на задължение за начисляване на акциз е: до освободен от акциз краен потребител с УОАКП. В този случай ищцовото дружество  няма да плати акциз. В този смисъл е и изслушаното заключение на ВЛ по т.4. След като фактически дружеството е заплатило такъв в претендирания размер от 11534,03 лева и това плащане се дължи на незаконосъобразното решение на Началника на Митница Свищов, което е било отменено с влязло в сила съдебно решение, платеният от „Арсис“ ЕООД акциз представлява  имуществена щета, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното решение на Началника на Митница Свищов.

Налице е и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за дружеството вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно решение на Началника на Митница Свищов. В случая ищецът не би заплатил акцизът, дължим по четирите броя фактури и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за постановения с издадения акт резултат. Именно в резултат на незаконосъобразното Решение №АА 47/0002/27.04.2012 г. Началникът на Митница – Свищов,  ищецът фактически е заплатил акциза.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон (ЗОДОВ) не се прилага. В случая не е налице специален закон, по силата на който именно „Арсис“ ЕООД да може да претендира  да му бъде възстановен от държавата платения акциз. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Както вече беше изложено, именно  отмяната на решението на митническите органи, с което е отказано издаването на УОАКП с решението  по адм.дело №522/2012 год. на АС-Велико Търново има обратно действие по отношение на всички, поради което с обратна сила са отпаднали  разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всички субекти. Отмяната на отказа е заличило с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. Издаденото на оспорващия УОАКП впоследствие, в резултат на незаконосъобразен отказ на административния орган, отменен с влязло в сила съдебно решение по адм.дело №522/2012 год., представлява основание за освобождаване от облагане с акциз на същия енергиен продукт за предходен период, след като е доказано, че дружеството отговаря на нормативните изисквания за освободен от акциз краен потребител и е използвало продукта единствено за производствата, предвидени в УОАКП № BG0043E0083/18.07.2013 г. На това основание за „Арсис“ ЕООД не е възникнало задължение да начисли, декларира и внесе акциз в размер на фактически платения по четирите процесни фактури в бюджета. За дружеството не е възникнало : задължение да издаде електронен  акцизен данъчен документ по реда на чл.84 от ЗАДС (да начисли акциза); задължение да подаде акцизна декларация по реда на чл.87 от ЗАДС (да декларира акциз); задължение да внесе акциза в държавния бюджет. В случая „Арсис“ ЕООД е заплатило дължимият акциз по фактури №№№4909/03.05.2012 г., №4956/11.06.2012 г., №5004/19.07.2012 г. и №3108/31.08.2012 г., (с писмо изх.№68/21.11.2014 г. /вх.№А47/0059/21.11.2014 г./ е извършена корекция в номера на фактура 3108/31.08.2012 г., която става 5069/31.08.2012 г.). Но акцизът по тези фактури не е платен от „Арсис“ ЕООД като задължение към бюджета, а е платен към „Българска  Петролна рафинерия“ ЕООД гр.София като част от стойността на доставката по тези фактури. Т.е. налага се извод, че „Арсис“ ЕООД е косвен платец на акциз, той е фактическият платец на този акциз и задължението за плащането му е възникнало към доставчика на акцизната стока, а не към държавата, за да може при последваща реализация на произведените и/или продадените стоки по тези фактури, да възникне задължение и за „Арсис“ да начисли, декларира и плати към държавния бюджет акциз. Именно защото акцизът не е платен от „Арсис“ ЕООД като задължение към бюджета, а към доставчика по фактурите, за ищеца не е възникнали и не можи законосъобразно да възникне право да иска обратно от държавата по реда на чл.27 от ЗАДС недължимо платения към държавния бюджет акциз, защото този акциз по тези четири броя фактури  не е внесен  и не подлежи на внасяне в държавния бюджет от „Арсис“ ЕООД , а от неговия доставчик по фактурите-„Българска Петролна Рафинерия“ ЕООД гр.София. Именно -„Българска Петролна Рафинерия“ ЕООД гр.София е задължено лице по ЗАДС, съгласно Лиценз №87 от 27.06.2006 г. за управление на данъчен склад с ИНДС №BGNCA00016001. В качеството си на задължено по ЗАДС лице е издало фактури, спазвайки изискванията на чл.111 от ППЗАДС акцизът да е посочен на отделен ред и акцизни данъчни документи, с които възникналият акциз е начислен. Установено е по делото, че от приложените документи и от наличната информация от БАЦИС, „Българска петролна рафинерия” ЕООД е лицето, задължено да начислява, декларира и внася акциза в държавния бюджет по сметка на компетентното митническо учреждение, в случая Митница Свищов.  „Българска петролна рафинерия” ЕООД с ***е продала, доставила енергиен продукт „Минерален терпентин” на ищеца и по силата тази доставка , именно БПР е задължена за начисляване, деклариране и плащане на акциз, тя е реален , по закон платец на акциза към бюджета, докато ищецът е само фактически негов платец (защото акцизът е включен в цената на доставката по четирите броя фактури и е платен на БПК , а не на държавата) . По правилата на ЗАДС и ППЗАДС, акцизите се плащат (към бюджета) от лицето или предприятието, което е лицензиран складодържател на мястото, където акцизните стоки се произвеждат, преработват, съхраняват, изпращат или получават; от всяко друго лице — изпращач, получател, превозвач, трето лице, предоставящо обезпечение за движение, и др. — което е причина стоките да излязат от режим на отложено плащане на акциз; от лицето, деклариращо вноса, ако стоките се внасят и не се поставят веднага под режим на отложено плащане на акциз. В този смисъл са и крайните изводи на АССГ по адм.дело №5224/2015 год. , установяващи, че с РА незаконосъобразно са определени на „Арсис“ ЕООД задължения за акциз за периода 01.10.2012 г. - 07.08.2013 г. на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС в общ размер на 9356,05 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1 653.10 лв. Защото за „Арсис“ ЕООД не е възникнало задължение за начисляване, деклариране и заплащане на акциз.Именно на това основание РА е отменен.

В конкретния случай, на основание чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз е възникнало от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, т.е. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, и в случая  задължението за плащане на акциз е възникнало в това качество за „Българска петролна рафинерия” ЕООД. Акцизът е отразен в издадените от „Българска петролна рафинерия” ЕООД документи, съгласно изискванията на чл.111 от ППЗАДС - акцизът да е посочен на отделен ред и са издадени акцизни данъчни документи, с които възникналият акциз е начислен.            С  извършените плащания на фактурите, акцизът е платен от „Арсис“ ЕООД на „Българска петролна рафинерия” ЕООД, която именно по силата на правилата за това кой е задължено за плащане на акциза към бюджета лице, е задължена да начислява, декларира и внася акциза в държавния бюджет по сметка на компетентното митническо учреждение. Именно затова в конкретния случай ревизиращите органи, извършили ревизията на „Арсис“ ЕООД са преценили, че съгласно ЗАДС липсва законова разпоредба, която да съдържа правно основание за възстановяване на фактически платения от „Арсис“ ЕООД при закупуване на „Минерален терпентин“ акциз от „Българска Петролна Рафинерия“ ЕООД. Ревизиращите органи са преценили, че разпоредбата на чл.27 от ЗАДС за недължимо платен акциз не е приложима за ищеца. Същата би била приложима за доставчика „Балгарска Петролна Рафинерия“ ЕООД, ако са налице предпоставките затова, но не и за „Арсис“ ЕООД. Именно по тази причина не е налице друг ред по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, по който ищецът  може да  търси от държавата недължимо платения от ищеца на доставчика по четирите фактури  акциз. На това основание и влезлия в сила ревизионен акт, с който е отказано възстановяването от държавата на „Арсис“ ЕООД акциз е без правно значение като предпоставка за допустимост на предявения по реда на ЗОДОВ иск.

Ето защо искът по отношение на претендирания размер на главница, равняваща се на платения размер на акциза ( 11534,03 лева) е основателен и доказан  и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира  и заплащане на законната лихва върху сумата на дължимото обезщетение. Счита и така е предявил претенцията си за лихва по настоящото дело, че началният  момент  на дължимост на лихвата е  моментът на увреждането, което е датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури. Плащането по всяка о фактурите съобразно  точка шест от заключението на ВЛ по изслушаната по настоящото дело ССЕ, е както следва : по фактура №0000004909/23.05.2012 год.-7.05.2012 год., по фактура №0000004956/18.06.2012 год.-18.06.2012 год., по фактура №0000005004/19.07.2012 год.-19.07.2012 год.и по фактура №0000005069/31.08.2012 год.-4.09.2012 год.

Настоящият състав на съда намира, че началният момент на дължимост на лихвата не следва да се определя от  датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, е отменено със съдебно решение, което е влязло в законна сила на 3.07.2013 год. (това е датата на постановяване на окончателното решение на ВАС по адм.дело 13871/2012 год.). Затова лихвата върху главницата от 11534,03 лева, следва да се присъди от 3.07.2013 год.-датата на постановяване на окончателното решение на ВАС по адм.дело 13871/2012 год. , до нейното окончателно изплащане, като искът за присъждане на лихви от датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури до датата на влизане в сила на съдебното решение по адм.дело №13871/2012 год. (3.07.2013 год.) следва да бъде отхвърлен.

Отговорна по иска за вреди е Агенция „Митници“,  поради  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.7, ал.1 от Закона за митниците, в чиято структура се намира административният орган-Началникът на Митница Свищов-издател на отменения административен акт.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ищеца, на последния следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. На това основание на ищеца следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева-л.36 от ад 473/2018 год. на АС-В.Търново,  и депозит за изготвяне на ССЕ в размер на 500 лева-л.578 Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат  в размер на 900 (деветстотин) лева съгласно адвокатско пълномощно л.531 от делото, от което се установява, че тази сума е договорена, и платена в брой на упълномощения адвокат, същата е поискана до приключване на устните състезания по делото.  

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София  да заплати на „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П. сумата от 11534,03 (единадесет хиляди петстотин тридесет и четири лева и три стотинки ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на ищеца от отмененото с влязло в сила Решение №457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело №522/2012 год., потвърдено с Решение №9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год., Решение №АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от  акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София  да заплати на „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П. лихва върху присъдената главница от 11534,03 (единадесет хиляди петстотин тридесет и четири лева и три стотинки ) лева, считано от  3.07.2013 год.-датата на постановяване на окончателното решение на ВАС по адм.дело 13871/2012 год. , до нейното окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П.,  за присъждане на лихви върху присъдената главница от датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури (по фактура №0000004956/18.06.2012 год.-18.06.2012 год., по фактура №0000005004/19.07.2012 год.-19.07.2012 год.и по фактура №0000005069/31.08.2012 год.-4.09.2012 год.)  до датата на влизане в сила на съдебното решение по адм.дело №13871/2012 год. (3.07.2013 год.).

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София  да заплати на „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ***, представлявано от управителя  А.В.П. сумата от 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, представляващи разноски в настоящото съдебно производство за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение за един адвокат.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: