Р E Ш Е Н И Е

№ 181

гр.Плевен, 29.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 80 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 128 от 07.12.2018 год., постановено по НАХД № 299/2018 год., Районен съд – Червен бряг потвърдил електронен фиш серия К, № 2159389, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на Д.В.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв..

Недоволен от горното решение останал Д.В.Д., който е подал в законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че РС- Ч.Бряг неправилно е кредитирал доказателствата по делото и необосновано е отхвърлил твърденията на жалбоподателя за нарушаване на процесуалните му права. Сочи, че въззивният съд не е посочил от кой министър е утвърден образеца за ЕФ и в същия не е посочено пред кой орган подлежи на обжалване, което само по себе си съставлява нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Оспорват се доводите, изложени във въззивния съдебен акт, досежно приложимостта на чл.189, ал.5 от ЗДвП и се излагат доводи, че е задължение на административнонаказващият орган да установи по безспорен начин извършителя на нарушението. В заключение се прави искане да бъде отменено решението на РС- Червен бряг и да бъде постановено ново такова, с което ЕФ бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. К.К.. Поддържа жалбата си по изложените в нея съображение, които доразвива с подробни аргументи. Адвокат К. също поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и отмяна на оспорения ЕФ.

Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящия съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Между страните не е налице спор, че касаторът Д.Д. е вписан по талон като собственик на л.а. „Хюндай Аксент“ с рег. № ***. Не се спори и че е налице нарушение, осъществено с въпросното МПС на 25.03.2018г., заснето с автоматизирано техническо средство № 0634, изразяващо се в това, че автомобилът се е движел в населено място със скорост 67 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч., с което е осъществен състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С касационната жалба не се оспорва вида и размера на наложеното административно наказание. Оспорва се авторството на нарушението и се твърди нарушено право на защита на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесния ЕФ не са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да са довели до ограничаване правото му на защита. Въззивният съд е изложил в решението си подробни аргументи, касаещи задължителното съдържание на ЕФ, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК същите не е необходимо да бъдат повтаряни и в настоящето съдебно решение. Следва само акцентира на обстоятелството, че задължителното съдържание на ЕФ е изрично посочено в разпоредбата на чл.185, ал.4 от ЗДвП и процесния такъв има всички изискуеми от тази норма реквизити. Непосочването в ЕФ на обстоятелството дали подлежи на обжалване и пред кой орган очевидно не е довело до ограничаване правото на защита на касатора, който е упражнил това си право пред съответния съд. По отношение на оплакването, че административнонаказващият орган не е установил по безспорен начин автора на нарушението, следва да се посочи, че за нарушенията, документирани с ЕФ законодателят не е предвидил задължения за АНО да изследва това обстоятелство. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДП санкцията се дължи от лицето, вписано като собственик на автомобила, с който е осъществено нарушението, а ако той не е извършител, на същия е предоставена възможност да посочи автора на нарушението в изрична писмена декларация. Касаторът не е подал такава декларация в указания от закона 14- дневен срок от получаването на ЕФ.

Настоящият съд намира, че оспореното решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.

При така изложените съображения АС- Плевен намира, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 07.12.2018 год., постановено по НАХД № 299/2018 год.по описа на Районен съд- Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/