Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 214

 

гр. Плевен, 17 април 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай Господинов

 

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 79/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е образувано по жалба на П.Д.М. ***, против заповед № 18-0374-000329/18.12.2018г. за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е издадена от служител, който не притежава необходимата материална компетентност за издаване на такъв вид индивидуални административни актове. На следващо място се оспорват фактическите констатации от АУАН, които са възприети при издаване на обжалваната заповед. Твърди се, че същите са неверни, поради което процесната заповед е издадена в нарушение на материално правни разпоредби, в условията на недоказаност и липса на мотиви. Излагат се подробни твърдения, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, както и че в качеството си на водач е реализирал ПТП, поради което се твърди, че за него не е съществувало задължение да носи със себе си свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, както и не е съществувало основание да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Оспорва се законосъобразността на АУАН, тъй като подписалият го свидетел е такъв на съставяне на акта, а не при установяване на нарушението. Твърди се, че издадената заповед е в разрез с изискванията на чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП. В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски. Направено е и искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. След приемането на представените по делото писмени доказателства заявява, че няма други доказателствени искания, поради което съдът приема, че същият не поддържа искането си за разпит на двама свидетели при довеждане от негова страна. Пледира да бъде отменена обжалваната заповед..

Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Същият не е изразил становище по основателността на жалбата в писмен отговор, въпреки предоставената му възможност с определение №158/24.01.2019 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От АУАН с бланков № 788395 от 18.12.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор В.Г.В. /л.13/ е видно, че същият е съставен по отношение на П.Д.М., за това, че на 18.12.2018г. около 02.30ч.  на път III- 306 на около 3 км. от изхода на гр. Ч. Бряг на разклона за индустриалтата зона, като водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на П.Г., при движение с несъобразена скорост реализирал ПТП като излязъл извън платното за движение и пропаднал в канавката. Водачът отказал да бъде пробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, същият е във видимо нетрезво състояние.Посочено е, че с горното виновно е нарушил чл.20, ал.2; чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1,2 и 3 от ЗДвП. От същия АУАН е видно, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване. Заверен препис от същия е приложен на л.16 от делото.

От приложените в делото 2 бр. фишове за медицинско изследване /л.17 и 18/ се установява, че полицейските служители са извикали екип на СМП поради констатираното ПТП, жалбоподателят е лъхал на алкохол и е отказал да даде кръвна проба.

На 18.12.2018 г., ВПД Началник група към ОД на МВР- Плевен, РУ Червен бряг е издал процесната заповед /л.6/, като последната е връчена на жалбоподателя на 12.01.2019 г., видно от отбелязването на самата нея.

В заповедта са произведени изложените в АУАН факти, като е посочено, че :

 1. Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алк. в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биол. проби за хим. изследване за установяване на конц. на алк. в кръвта му, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

4. Не носи задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява, с което виновно нарушил чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбата е подадена на 17.01.2018 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.2/. По делото няма данни дали и кога е издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.

Освен посочените по- горе писмени доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор писмени доказателства- възражение от жалбоподателя по издадения АУАН /л.8/; три бр. сведения от Н.Д.Г., Й.Е.Н. и П. Р.П. /л.9-11/; справка относно подаденото възражение по АУАН, изготвена от  Началник гр. „ОП“ РУ- Ч.Бряг.

С определение съдът е изискал и приел по делото като писмено доказателство заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.

При така обсъдените доказателства съдът  намира за установено следното от правна страна:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от т.2.2 на заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

По отношение на спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол, или при отказ да се установи с техническо средство такава употреба. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането ѝ. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката в случая е отказ да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и отказ да даде биологични проби за химическо изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира, че посочената по- горе доказателствена сила на АУАН с бланков № 788395 от 18.12.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор В.Г.В., не е оборена. АУАН е съставен в съответствие със изискванията на ЗДвП и отразените в него констатации се потвърждават от приобщените като писмени доказателства по делото сведения л.9- 11, както и от изготвената справка на л.12. Тези писмени доказателства са събрани от административния орган във връзка с подаденото от жалбоподателя възражение. От тях е видно, че М. е бил видян от  Н.Г. и Й.Н. да спи зад волана на лек автомобил, намиращ се в канавката до пътя, поради което тези лица са се обадили на тел.112, по който повод на местопроизшествието е пристигнал полицейски патрул. Посочените лица са възприели проверката и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, а отказът му да даде биологични проби за химическо изследване се доказва от отразеното в приетия като писмено доказателство фиш за спешна медицинска помощ на л.17. Твърдение за нарушение на ЗАНН при съставяне на АУАН, изразяващо се в това, че същият е подписан от свидетеля Х., който е посочен като очевидец, присъствал при установяване на нарушението, също е неоснователно. От посочената по- горе фактология е очевидно, че този свидетел е възприел отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, поради което същият е свидетел при установяване на нарушението, както е и посочен в АУАН. Още повече, че в настоящия случай ПАМ е издадена не заради настъпилото ПТП, а за друго нарушение - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол

От съвкупността на събраните доказателства съдът прави извода, че правилно е преценено, че М. е имал качеството на водач, , както и че същият е реализирал ПТП, поради което той е имал задължението да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. След като е отказал, му е съставен АУАН затова, като въз основа на АУАН правилно е издадена процесната заповед. Именно поради своя отказ същият е привлечен към отговорност с АУАН и по тази причина е издадена ПАМ. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват друга, различна от посочената в АУАН фактическа обстановка. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

Отбелязването в заповедта, че е извършил и други нарушения на ЗДвП /които също са посочени в АУАН/, не е съществено нарушение, доколкото ясно е посочено нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и нормата, въз основа на която е издадена ПАМ - чл.171, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДвП. 

Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че е налице отказ да бъде проверен с техническо средство. Различните хипотези в чл.174, ал.3 от ЗДвП са в условията на алтернативност /в този смисъл Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г.,  Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г./. Във връзка с това съдът отбелязва, че посоченото второ основание в ПАМ за издаването ѝ - че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, също се подкрепя от събраните доказателства, макар и да не е налично в приложения АУАН, доколкото М. е отказал да даде кръв за медицинско изследване.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

 

 

 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.М. ***, против заповед № 18-0374-000329/18.12.2018г. за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване- чл.172, ал.5 от ЗДвП.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: