Р Е Ш Е Н И Е

№ 452/02. Август 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1078/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.Ц.В. ***, чрез адв. П.Д. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/00132/04/01 от 01.11.2018г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен ( изх. № 01-153-6500/163/01.11.2018г.).

Жалбоподателката оспорва АУПДВ като нищожен, поради липса на компетентност и неспазване на установената форма и липса на основание за издаването, а при условията на евентуалност моли да бъде отменен като незаконосъобразен – издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Директора на ОД на ДФЗ – Плевен, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.3,4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

АУПДВ е връчен на 02.11.2018г. Жалбата е подадена на 14.11.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С писмо изх. № 01-153-6500/163 от 02.08.2018г. ДФЗ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл.34 ал.3 от АПК.

Производството е открито в изпълнение на влезли в сила съдебни решения.

С Решение № ІІІ-128-42/28.05.2015г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 54687/2014г. по описа на съда, е признато за установено, че П.Ц.В. не дължи връщане на сумата от 2 000 лв., представляваща част от полученото първо плащане по т.2.3 от Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008г., Анекс І от 05.12.2011г. в общ размер на 24 446 лв. С решението е прието, че ищцата не дължи възстановяване (връщане) на получената по договора сума в размер на 24 446, но е присъдил само претендираната част от тази сума – 2000 лв., тъй като искът е предявен като частичен.

С влязло в сила Решение № 152/14.03.2018г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм.д. № 812/2017г. по описа на съда е обявена нищожността на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014г. във връзка със същия договор по мярка 112 „Създаване на стопанство на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., с което на П.В. е отказана финансова помощ, представляваща второ плащане по договора, поради неподаването на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, прекратен е договора и е указано да възстанови полученото първо плащане по договора. Със същото решение съдът е изпратил преписката на Изпълнителния директор на „ДФЗ“ – РА – София за произнасяне по компетентност.

П.В. е бенефициент по сключен с ДФЗ Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008г. за отпускане на финансова помощ в размер на 48 892 лв. по мярка 112 „Създаване на стопанство на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. След одобрение на заявлението за подпомагане и сключване на договора е получила първо плащане в размер на 24 446 лв. С Анекс № 1/05.12.2011г. срокът за заявяване на второ плащане е удължен до 29.11.2013г.

При извършените административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на договорните и законови срокове за подаване на заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 4 към Наредба № 9/03.04.2008г.

По повод съобщението за започване на производство по издаване на АУПДВ жалбоподателката е подала възражение на 15.08.2018г., позовавайки се на мотивите на приложеното съдебно решение на СРС, че срокът за подаване на заявка за второ плащане е до 29.01.2014г. и че е посетила ОДЗ – Плевен на 16.12.2013г. за подаване на заявка за второ плащане, което е било документирано, но не е приета с мотив, че е подадена след срока. Твърди, че при последващо посещение на 21.12.2013г. представила липсващите документи, които не били приети с мотив, че е изпуснала срока. Посочва, че служителите на дирекцията не са оказали необходимото съдействие за подаване на заявката за второ плащане, като са създали пречка за неподаването на необходимите документи в срок. Поради което е възразила, че не дължи връщане на полученото първо плащане.

Полученото първо плащане в размер на 24 446 лв. е удържано от фонда от дължими плащания по други мерки, по които участва жалбоподателката. В изпълнение на съдебното решение на СРС фондът е възстановил на жалбоподателката приетата за недължима сума в размер на 2000 лв., ведно с начислените лихви в размер на 322.87 лв.

На осн. чл.21 ал.1 и ал.3, чл. 33 ал.1 вр. чл.8 ал.1 т.6 и чл. 24 ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. (ред. в сила от 17.05.2013г.) и на осн. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а от ЗПЗП с процесния АУПДВ първо е отказано пълно изплащане на финансова помощ по договора в размер на 24 446 лв., представляваща второ плащане по договора и анекса към него, поради неспазване на договорните и законови срокове за подаване на заявка за второ плащане, окомплектована с всички необходими документи съгласно Наредба № 9/2008г. На второ място е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв. съгласно таблица 1, в която е посочен установения размер на задължението – 22 446 лв. (след приспадане на недължимата сума в размер на 2000 лв. съгласно съдебно решение, която е била възстановена). А дължимата сума е посочена като погасена, тъй като вече е била удържана от други плащания по други програми, по които земеделският производител е бенефициент. В резултат на тези извършени прихващания дължимата сума за плащане по издадения акт е в размер на 0 лв.

Актът е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Плевен. На осн. чл. 20а ал.2 и ал.4 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ – РА е делегирал правомощията си на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност със Заповед № 05-РД/286/01.02.2017г., с която ги оправомощил да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал.2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ в това число и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки подзаконови нормативни актове. А със Заповед № 03-РД /1869/19.12.2012г. на основание чл. 20а ал.2 ЗПЗП е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране по същата мярка.

Съгласно чл. 27 ал.3 ЗПЗП (ред. ДВ – 12/2015г.) разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. А съгласно ал.5 вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а вземанията на РА, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от НАП.

Съгласно чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК публични държавни вземания са недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от европейските земеделски фондове, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт. Съгласно чл. 166 ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. А съгласно втората алинея, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

В случая се касае за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатеното първо плащане по договора за финансиране от средства от европейските земеделски фондове, което вече е било прихванато и възстановено от фонда с приспадане на установената като недължима сума от 2000 лв. в изпълнение на влязлото в сила решение на СРС.

В същото време със същия акт е налице и произнасяне по подаденото заявление за второ плащане по договора като е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 446 лв., в изпълнение на указанията по влязлото в сила решение на АС – Плевен, което следва да стане в отделно производство с отделен акт. Наличието на влязъл в сила акт – заповед на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен по чл. 26 ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008г. е предпоставка и основание за издаването на АУПДВ за възстановяване на изплатената сума при сключване на договора – първо плащане. Такава влязла в сила заповед не е налице, поради което и не е налице основанието на чл. 33 от същата наредба за издаването на АУПДВ за събиране на платената сума по договора.

Актът е издаден от компетентен орган и в рамките на делегираните правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща посочване на фактическите и правни основания. Спазен е приложимия ред по АПК за издаване на акта, като на заинтересованото лице е дадена възможност да участва в производството, като е уведомено за започването му, подало е писмени възражения, които са обсъдени от органа в мотивите на акта. В хода на производството са събрани необходимите доказателства, като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства. Но е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган е смесил в едно две отделни производства – по произнасянето по заявлението за второ плащане и по издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото първо плащане по договора, което е недопустимо, защото издаването на мотивирана заповед по чл. 26 ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008г. за одобрение или отказване на второ плащане след извършване на анализ за установяване на фактическо съответствие между одобрения и реализирания проект, е предпоставка за издаването на АУПДВ и то след влизането в сила на първия акт.

Неправилно е приложен материалния закон и не е съобразена целта на закона.

Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони са уредени в Наредба № 9/ 03.04.2008г.

Срокът по чл. 7 ал.1 от Наредбата е уреден между страните в клаузата на чл. 3 ал.1 от сключения договор за подпомагане, който е изменен с анекс от 05.12.2011г. Уговореният срок за изпълнение на бизнес плана е 29.11.2013г. Към момента на сключване на договора и анекса към него е била в сила нормата на чл. 24 ал.3 от Наредба № 9/2008г., според която, в случаите, когато заявката за второ плащане се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока, определен в чл. 7 ал.1 – посочения в договора срок за извършване на инвестиции. И тъй като според анекса срокът на изпълнение е продължен до 29.11.2013г., т.е. със срок на действие от 5 години, заявката за второ плащане е следвало да се подаде най-късно до 29.11.2013г. Клаузите на договора и анекса към него са били съобразени с действащата към момента на сключването им редакция на разпоредбата.

Но към датата на изпълнение – 29.11.2013г. разпоредбата на чл. 24 ал.3 от наредбата е отменена ( ДВ – бр. 60/2012г., в сила от 07.08.2012г.) и вече не е била действащо право.

С §5 от ПЗР на Наредбата за изм. и доп. на Наредба № 9 (в сила от 17.05.2013г.) се предвижда, че от датата на влизане в сила на тази наредба за договорите за отпускане на финансова помощ, сключени след 25.04 2008г., какъвто е процесният договор, заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7 ал.1. С изменението на наредбата срокът за подаване на заявка за второ плащане е удължен на два месеца след изтичането на срока, определен съгласно чл.7 ал.1 за изпълнение на бизнес плана, който е до 29.11.2013г. С което уговореният между страните в договора по-кратък срок автоматично се счита удължен до 29.01.2014г. Съгласно чл. 113 ЗЗД страните не могат да предвидят по-кратък срок от предвидения в закона. Затова за срока за подаване на заявка за второ плащане следва да се прилагат не клаузата на чл. 5.2 от договора, както е приел административният орган, а §5 от ПЗР към Наредбата за изм. и доп. на Наредба № 9 (в сила от 17.05.2013г.), тъй като е приложима за заварените правоотношения.

Безспорно по делото е установено от съставения контролен лист, регистриран в ИСАК (л. 140-143 от делото), че жалбоподателката е подала заявка за второ плащане на 16.12.2013г., т.е. в рамките на нормативно определения от наредбата срок, който е приложим, но неправилно е прието от експертите, че този срок не е бил спазен. На следващо място при проверката на заявлението са констатирани пропуски, свързани с непредставянето на всички необходими документи, което е описано в констативния протокол, с който бенефициента е бил запознат срещу подпис. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показанията на експертите П. и Ц., обработили заявлението.

Не се доказва по категоричен начин твърдението на жалбоподателката, че впоследствие – на 21.12.2013г. отново е посетила ОД на ДФЗ – Плевен, за да представи липсващите документи, но заявлението й не било прието. Такова посещение не е документирано по никакъв начин. Свидетелките П. и Ц. са категорични, че В. не е посещавала дирекцията впоследствие, не познават свидетеля Л., който твърди, че е придружавал В. при това посещение и, че документите й не били приети, защото изпуснала срока. Показанията на този свидетел съдържат множество вътрешни противоречия, свидетелят поддържа три разнопосочни версии относно експерта, който е присъствал при това посещение и присъствалото друго лице, и се разминават с показанията на другите две свидетелки, които са категорични, че никога не са виждали Л., поради което и поради близките отношения със жалбоподателката, съдът не дава вяра на дадените от него показания. Направеното съдебно признание от процесуалния представител на ответника – ДФЗ – София в производството по гр.д. № 54687/2014г. по описа на СРС относно факта, че на 21.12.2013г. В. *** за подаване на заявка за второ плащане, има значение единствено за това съдебно производство, в което е направено и за страните по него, но не е обвързващо за настоящия съд и за ответника по настоящото дело – Директора на ОД на ДФЗ – Плевен, който не е участвал в производството пред районния съд. Ето защо признанието на този факт не може да му бъде противопоставено, нито ползвано като извънсъдебно признание, обвързващо настоящия съд. От събраните непосредствено от настоящия съдебен състав писмени и гласни доказателства това твърдяно второ посещение на жалбоподателката не се доказва.

Впоследствие след получаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията Изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014г. (което е обявено за нищожно с Реш. № 152/14.03.2018г. по адм.д. № 812/2017г. на АС – Плевен и изпратено за произнасяне по компетентност) на 21.02.2014г. В. подала молба, към която приложила необходимите документи.

Безспорно е, че тя е посетила ОД на ДФЗ – Плевен на 16.12.2013г., с което е спазила срока за подаване на заявление за второ плащане. Но не е получила съдействие от служителите на ОД ДФЗ – Плевен за комплектоване на заявлението с необходимите документи и указания за попълването им в рамките на срока до 29.01.2014г. съгласно изискванията и процедурите, разписани в чл. 25 и чл. 26 от Наредба № 9/2008г. като служителите е следвало да съдействат на заявителя за отстраняването на пропуските, както преди приемане на заявлението, така и след приемането и регистрирането му, а ако в хода на административните проверки се констатират несъответствия, следва да се даде допълнителен срок за отстраняването им. Затова неправомерно ответникът е отказал да приеме, регистрира и обработи заявката за второ плащане, като е действал в нарушение на принципа на чл. 6 ал.1 АПК при упражняване на правомощията си да действа по разумен начин, добросъвестно и справедливо и чл. 9 ал.4 АПК да оказва процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството.

Затова не може да се приеме, че В. не е спазила договорно и законово задължение. Всъщност не е получила нужното съдействие от служителите, за да компектова заявлението си с необходимите документи до изтичането на регламентирания в наредбата срок.

Поради което незаконосъобразно с процесния акт ответникът се е произнесъл по заявлението като е отказал второ плащане по договора в размер на 24 446 лв., поради неизпълнение на договорно и нормативно задължение, а именно неспазване на срока по чл.24 ал.1 от Наредба №9/2008г. за подаване на заявление за второ плащане в договорния и законов срок, окомплектовано с необходимите документи.

Съгласно посоченото в акта правно основание - чл. 33 ал.1 от Наредба № 9/2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Жалбоподателката е изпълнила задължението си за подаване на заявка за второ плащане в нормативно определения срок и в този смисъл не е налице неизпълнение. Липсва произнасяне с влязъл в сила акт по чл. 26 ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008г. и е налице смесването на двете административни производства в едно. Затова без правно основание се явява и определянето за възстановяване на платената по договора сума в размер на 24 446 лв. (първо плащане), която вече е била удържана без да е налице основание за това, като от така определената дължима сума е приспадната установената със съдебно решение като недължима сума в размер на 2000 лв. и само последната е била възстановена на бенефициента в изпълнение на съдебното решение. Посочената сума за възстановяване с оспорения акт е 0 лв., което означава, че същият е издаден единствено с цел да оправдае прихващането на тази сума като постфактум установи наличието на държавно вземане.

Актът противоречи на целите на закона за подпомагане на земеделските производители при добросъвестно изпълнение на договорните и законови задължения и предприемане на действия по събирането на недължимо платени или надплатени суми по схемите и мерките за плащания.

Поради констатираните множество и тежки пороци на законовите изискванията, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а делото да се върне като преписка на органа за произнасяне по заявлението за второ плащане, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 10 лв. –д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв. Заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е изчислено съобразно материалния интерес по делото и не надвишава значително минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и предвид фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно и следва да се присъди в пълен размер.

Предвид предмета на делото, свързан с управлението на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони на осн. чл. 27 ал.6 вр. чл. 1 ал.2 от ЗУСЕСИФ за производството е дължима държавна такса в размер на 1% от материалния интерес т.е. в размер на 489 лв. Жалбоподателят е внесъл д.т. в размер на 10 лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати дължимата за съдебното производство държавна такса от 479 лв. по сметка на съда.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/00132/04/01 от 01.11.2018г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен ( изх. № 01-153-6500/163/01.11.2018г.) по отношение на П.Ц.В. ***, земеделски производител с УРН 259353.

ВРЪЩА административната преписка на органа за произнасяне по заявлението на П.Ц.В. за второ плащане по Договор № 15/112/00756 от 06.02.2009г. и Анекс №1/27.02.2012г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен месечен срок за произнасянето по заявлението, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА ОД на ДФЗ – Плевен да заплати на П.Ц.В. направените деловодни разноски в размер на 10 лв. – д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.

ОСЪЖДА ОД на ДФЗ – Плевен да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса за производството в размер на 479 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я : /п/