Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
гр.Плевен, 19.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №1077 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от И.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв.Б. ***
със съдебен адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0938-001447/19.08.2019 год.
на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за
управление на МПС, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила
наказателни постановления.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с фактическите основания,
посочени в нея и в противоречие с материалния закон. Твърди, че посочените в
оспорената заповед наказателни постановления не могат да послужат като
основание за прилагане на ПАМ. Оспорва надлежното връчване на НП №№17-0938-003124/24.07.2017 год.,
17-0938-005181/12.10.2017 год. и 17-0640000265/30.10.2017 год., послужили като
основание за отнемане на контролни точки на водача. Твърди, че тези НП не са
връчени редовно на Д. и същият е бил лишен от възможността да ги оспори и да докаже, че вменените му
нарушения не са извършени, респ. не са
извършени виновно. Твърди, че не е получавал лично посочените НП, нито някой му
е предавал за тяхното съществуване. Д. не е търсен на адреса, нито е напускал
същия, без да е известен новия му такъв. Счита
за неправилен и извода на органа, че към 19.08.2019 год. на водача са
отнети всички контролни точки. В заключение моли за отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява. Постъпила е писмена молба от упълномощения с адвокатско
пълномощно на л.5 от делото адвокат Б., в която поддържа жалбата на заявените в
нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли за
отмяна на заповедта. Оспорва още надлежното връчване на НП
№16-0938-002042/27.06.2016 год. и НП №16-0938-002341/14.07.2016 год. Моли съда
да вземе предвид тежкото финансово състояние на жалбоподателя, фактът, че към
момента е безработен и наличието на три малки деца, за които полага грижи.
Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР-
Плевен в съдебно заседание не се явява и
не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Административният съд, пети
състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 2
септември 2019 год., видно от разписката за връчването й на л.7 от делото, а
жалбата е подадена на 12.09.2019 год. и е заведена с вх.№316000-31950, т.е.
обжалвана е в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта и
пред компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0938-001447/19.08.2019 год.
на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за
управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления,
както следва: НП №16-0938-002042/27.06.2016 год.-6 к.т., НП №16-0938-002341/14.07.2016
год.-6 к.т., НП №17-0938-003124/24.07.2017 год.-6 к.т., НП №17-0938-005181/12.10.2017
год.-6 к.т., НП №17-0940-000265/30.10.2017 год.-6 к.т., НП №18-0938-000762/8.03.2018
год.-6 к.т. , НП № 18-0840-000742/8.11.2018д.-6 к.т. Административният орган е
приел, че водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са
делегирани правомощия със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД
на МВР-Плевен, приложена на л.32-33 от
делото.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно
процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.
Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171
от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване
безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на
неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на
бъдещото им извършване.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила
на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4
от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите
лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба
на чл.171, т.4 от Закона за движение по
пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се
налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ
са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички
контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за
връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки
следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи
към прилагане на принудителната мярка.
Оспорената заповед е издадена
затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в
сила наказателни постановления: НП №16-0938-002042/27.06.2016год.-6 к.т., НП
№16-0938-002341/14.07.2016 год.-6 к.т., НП №17-0938-003124/24.07.2017 год.-6
к.т., НП №17-0938-005181/12.10.2017 год.-6 к.т., НП №17-0940-000265/30.10.2017
год.-6 к.т., НП №18-0938-000762/8.03.2018 год.-6 к.т. , НП №
18-0840-000742/8.11.2018 год.-6 к.т. Заверени копия на всичките седем цитирани
в оспорената заповед наказателни постановления са приложени по делото. От тях
се установява, че те са връчени на Д., както следва: НП
№16-0938-002042/27.06.2016, с което са отнети 6 к.т., е връчено на Д. на 18.08.2016 год. лично срещу подпис, като върху
НП има копие на мокър печат, че е влязло
в сила на 26.08.2016 год. НП
№16-0938-002341/14.07.2016 год., с което са отнети 6 к.т., е връчено на Д. на 18.08.2016 год. лично срещу подпис, като
върху НП има копие на мокър печат, че е
влязло в сила на 26.08.2016 год. НП
№17-0938-003124/24.07.2017 год., с което са отнети 6 к.т., е връчено на Д. на 19.09.2017 год. лично срещу подпис, като
върху НП има копие на мокър печат, че е
влязло в сила на 27.09.2017 год. НП №17-0938-005181/12.10.2017 год., с което са
отнети 6 к.т., е връчено на Д. на
5.12.2017 год. лично срещу подпис, като върху НП има копие на мокър печат, че е влязло в сила на 13.12.2017
год. НП №17-0940-000265/30.10.2017 год., с което са
отнети 6 к.т., е връчено на Д. на
24.11.2017 год. лично срещу подпис, като върху НП има отбелязване, че е влязло
в законна сила на 4.12.2017 год. НП №18-0938-000762/8.03.2018 год., с което са
отнети 6 к.т. , е връчено на Д. на
30.04.2018 год. лично срещу подпис, като върху НП има копие на мокър печат, че е влязло в сила на 8.05.2018
год. НП № 18-0840-000742/8.11.2018д., с
което са отнети 6 к.т. е връчено на Д. на 26.01.2019 год. лично срещу подпис, като
върху НП има отбелязване, че е влязло в законна сила на 6.02.2019 год.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че посочените в нея и в писмените бележки наказателни постановления не
са надлежно връчени на адресата на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на
чл. 64 от Закона
за административните нарушения и наказания, влизат в сила
наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване; не са били
обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. Следователно, за да влезе в законна сила наказателното
постановление следва да не е било обжалвано или ако е обжалвано, да е било
потвърдено от съда. Наказателното постановление не е влязло в законна сила
когато е налице подадена жалба срещу същото или е образувано производство по
оспорване по предвидения в закона ред, което не е завършило с влязъл в сила акт
на компетентния орган. Установяването на положителното обстоятелство, че
наказателното постановление е било обжалвано или същото е било отменено по
надлежния ред е в тежест на жалбоподателя, тъй като последният черпи
благоприятните правни последици от тези обстоятелства. В случая е удостоверено
върху всички наказателни постановления, станали основание за прилагане на ПАМ,
че са влезли в законна сила като
необжалвани. Не са представени данни за наличие на обжалване по отношение на нито
едно от цитираните в оспорената заповед наказателни постановления, че е
образувано производство по разглеждане на подадените жалби, което не е
приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган. От друга страна, изложените
доводи, че наказателните постановления не са надлежно връчени следва да се
релевират в производство по обжалване на наказателните постановления. При условие,
че не са ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН
на наказателните постановления, описани в заповедта за прилагане на ПАМ, както
и че не е извършено успешно оспорване на верността на извършените вписвания
относно датата на влизането им сила, то наказателните постановления са породили
за адресата им определените с тях правни последици, включително отнемането на
посочените в тях контролни точки. Ако адресатът на ПАМ твърди, че някое от
наказателните постановления не му е надлежно връчено и съответно - не може да
се приеме за влязло в законна сила, е следвало да ангажира доказателства, че
същото е оспорено и поради това не би могло да служи като фактическо основание
за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Доколкото редовността на
връчването на НП е пряко относима към допустимостта на жалба срещу НП, в
производството по оспорване на акт за прилагане на принудителната
административна мярка административният съд няма правомощие да реши този въпрос
като изземе компетентността на съответния районен съд. Именно затова следва да
се приеме, че след като в съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ са
посочени съответните релевантни за приложението й НП, най-късно към датата на
нейното съобщаване адресатът е узнал за тяхното съществуване и е могъл да ги
оспори пред районния съд, позовавайки се на твърдяната липса на редовно
връчване по реда на ЗАНН.
Доказателства в тази насока по делото обаче липсват. В този аспект защитната
теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 от
ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна.
Ето защо с всички описани в
оспорената заповед НП, които настоящият състав на съда приема за редовно
връчени на адресата си и влезли в законна сила, на жалбоподателя са отнети общо
42 контролни точки, поради което той
е загубил придобитата правоспособност. Изчерпването
на пълния лимит от 39 контролни точки за
отчет на извършените нарушения на ЗДвП, налага извод за обоснованост на преценката на административния орган, че е
осъществен състава на чл. 157, ал. 4 от ЗДП.
В чл. 157, ал. 1 от ЗДВП
контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните
нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за
отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление (чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г.), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване, е
неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. Следователно, при
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от
факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. При липса на
доказателства , че НП, с които за извършени нарушения на ЗДвП на Д. са отнети всички контролни точки, са
обжалвани и отменени, съдът приема, че цитираните и обсъдени по-горе в мотивите
на настоящото решение НП са влезли в сила, което е абсолютна предпоставка за
отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт,
наличен и установен в настоящото производство, с чието проявление възниква
публичното право на административния орган да приложи принудителна
административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на
цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното
правонарушение.
Предвид изложеното, първата
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички контролни
точки, е налице в конкретната хипотеза.
Налице е и втората
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от
страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление.
Не се отразява на
законосъобразността на заповедта финансовото, имущественото и семейното
състояние на жалбоподателя, а и последният не е представил доказателства в тази посока, поради което тези оплаквания
не следва да бъдат обсъждани.
Следователно и при наличие на
всички елементи от материално-правното съдържание, предвидено в чл.171, т.4 от
ЗДвП, е налице основание за прилагане на ПАМ. Оспорената Заповед се явява
законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Д. с ЕГН **********,***, подадена
чрез адв.Б. *** със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0938-001447/19.08.2019 год. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен., с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление на МПС, поради отнети
всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.
Решението не подлежи на оспорване, на основание
чл.172, ал.5 от АПК.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/