РЕШЕНИЕ

№ 228

Плевен, 23.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева , изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1077 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 46, ал.  1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Административното дело е образувано по жалба на М.Г., принудително настанен в СДВНЧ –Бусманци, гр. София, кв. Бусманци, ул. Ген. Гурко“ № 65А срещу заповед № 316з-3699/07.11.2018 година за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец на директора на ОД на МВР Плевен.

В жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта и се прави искане да се спре допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тъй като счита, че не е даден срок за доброволно изпълнение на заповедта и това прави допуснатото предварително изпълнение незаконосъобразно. Посочва се, че не са отчетени обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ – семейно положение, културни и социални връзки с държавата по произход и заповедта е необоснована, тъй като не се посочва, къде следва да бъде върнат. Моли за отмяна на заповедта.

С определение № 1562/26.11.2018 година съдът е оставил без уважение искането на М.Г., принудително настанен в СДВНЧ –Бусманци, гр. София, кв. Бусманци, ул. Ген. Гурко“ № 65А, за  спиране на предварително изпълнение на заповед № 316з-3699/07.11.2018 година за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец на директора на ОД на МВР Плевен.

По делото е представено становище от административния орган, в което се излагат доводи, че заповедта е законосъобразна, тъй като лицето има отказан статут на бежанец с решение № УП4350/16.11.2010 година на РПЦБ –гр. София към държавна агенция за бежанците, укривало се от властите, няма предприети действия за уреждане на статута на пребиваване в България, няма адресна регистрация, не работи и именно поради всички тези обстоятелства е издадена заповедта и е допуснато предварително изпълнение, тъй като има опасност лицето да се укрие.

В съдебно заседание оспорващият - М.Г., принудително настанен в СДВНЧ –Бусманци, гр. София, кв. Бусманци, ул. Ген. Гурко“ № 65А се явява лично и със служебен защитник адв. М. ***, която поддържа жалбата  намира оспорената заповед за незаконосъобразна поради нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон. Представя писмени бележки , в които посочва, че следва да бъдат съобразени Общите стандарти и процедури, приложими в държавите –членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, залегнали в Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на съвета от 16.12.2008 година да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на основните им права и достойнство. Намира, че не са изложени мотиви в заповедта, като посоченото основание е чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ – при постановен отказ за предоставяне на международна закрила, а лицето пребивава в България от 28 години и от органа не са отчетени социални и други връзки, които Г. е създал по време на пребиваването си в България. Счита , че е нарушен  и принципът на пропорционалност по чл. 6 от АПК и моли да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата -  Директорът на Областна дирекция на МВР-Плевен, се представлява от юрк Ф., която  намира жалбата за неоснователна, тъй като е издадена при спазване на административно-производствените правила и мотивирана именно с това, че лицето няма документи за самоличност  и разрешено пребиваване в РБ и е чужденец, който пребивава незаконно. Моли за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура Плевен  не се представлява.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка рег.№1772р-14402/7.11.2018 год. на л.24 от Началника на Първо РУ-Плевен до Директора на ОД на МВР-Плевен е докладвано, че на 7.11.2018 год. в 11.00 часа в дежурната част на Първо РУ-Плевен е постъпил сигнал от дежурната част на ОД на МВР-Плевен затова, че в с.Т.ул.****, руски гражданин с неустановена самоличност и без документи притеснява живущи на адреса. Сигналът е посетен от младши ПИ в Първо РУ, който е установил на адреса лице, представящо се за  М.Е.Г.., роден на *** год. в гр.Губкин-Русия. При проверката лицето не е представило документи  за самоличност, поради което и на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР същият е доведен и задържан в Първо РУ-Плевен със Заповед рег. №1772зз-404/7.11.2018 год. в 11,45 часа.

На л.25 от делото е приложена и Докладна записка рег.№1772р-14429/9.11.2018 год. от младши ПИ в Първо РУ-Плевен до Началника на Първо РУ-Плевен, в която е посочено, че на 7.11.2018 год. в 11,04 часа на личния му мобилен телефон е получен сигнал от ОДЧ на Първо РУ-Плевен, че в с.Тученица в частен дом на ...., руски гражданин без документ за самоличност, притеснява живущите на адреса. Посетил адреса в 11.45 часа и установил лице без документи за самоличност, което се представило за М.Е.Г.., роден на *** год. в Губкин-Русия. Уведомил ОДЧ на Първо РУ-Плевен, откъдето му било казано, че по данни от лицето е невъзможно да се установи самоличността му и че в системата няма данни за такова лице. По разпореждане на ОДЧ при Първо РУ-Плевен отвел лицето в управлението на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и го задържал със Заповед за задържане за срок до 24 часа и уведомил служителите от сектор „Миграция“

Началникът на група „Миграция“ в ОД на МВР-Плевен е направил Предложение до Директора на ОД на МВР-Плевен с рег.№316р-3663/7.11.2018 год. на л.13 от делото на гражданина на Руската Федерация М.Г., роден на *** год. да бъде наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Като основание е посочено, че в група „Миграция“ при ОД на МВР-Плевен е получен сигнал от ОДЧ на Първо РУ-Плевен, че на територията на с.Тученица, младши ПИ Х. е установил чужд гражданин без документ за самоличност, който се е представил. При справка в АИФ на МВР е установено, че в предходен период от време същият е имал статут на продължително пребиваване в страната, след което е кандидатствал за статут на бежанец, който му е отказан. Към настоящия момент няма никакви документи за самоличност. При проведена беседа с лицето е установено, че лицето няма средства за издръжка и осигурен подслон, както и че чуждият гражданин е изявил желание да се върне в страната си по произход. Предложението е утвърдено от Директора на ОД на МВР Плевен.

До М.Г. е изпратено уведомление рег.№316р-3664/7.11.2018 год. на л.23, с което е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че срещу него е започнало производство по налагане на две принудителни административни мерки-принудително настаняване на чужденец с наложена ПАМ по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“ на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10, както и връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ. Посочено е в уведомлението, че връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Посочено е, че в случая Г. е чужденец с отказан статут на бежанец с влязло в сила решение. Във връзка с тези обстоятелства , на Г. е предоставен  7 дневен срок за допълнителни обяснения и възражения във връзка със започналото производство за налагане на ПАМ, на основание чл.34, ал.3 във връзка с чл.35 от АПК. Уведомлението е връчено на Г. на 7.11.2018 год.

Със Заповед №316з-3699/7.11.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен на л.20, на М.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на *** год. в Руска Федерация, на основание чл.41, т.4 и чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. В мотивите на заповедта е посочено, че на територията на ОД на МВР-Плевен на 7.11.2018 год. е установен М.Г., гражданин на Руската Федерация, без документ за самоличност и задгранично пътуване, без средства за издръжка и осигурен подслон, като му е отказан статут на бежанец с решение рег. № УП 4350/16.11.2010 г на РПЦБ София. Заповедта е връчена на Г. на 7.11.2018 год., видно от отбелязването върху нея.

Като доказателствата по делото (справка на л.15 и сл.) се установява, че лицето М.Г. е притежавало следните документи за самоличност: 1. Регистрационна карта на чужденец в п-во за определяне на държава, компетентна за разглеждане на молбата за статут №821001461, издаден от Държавна агенция за  бежанците, на 21.06.2010, валиден до 14.12.2010 год., статус :невалиден; 2. Карта на продължително пребиваващ в РБ чужденец №710756561, издадена от ОДМВР-Плевен на 19.06.2001 год., валиден до 25.03.2002 год., статус-унищожен; 3. Удостоверение за самоличност-98 №0077421, издаден от ОДМВР-Плевен на 24.06.1993, валиден до 28.03.1997 год., статус-унищожен.

Установява се още, че в предходен период, по отношение на Г. е проведено производство и са издадени Заповед №1021/24.03.2010 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен за принудително отвеждане до границата на чужденец и забрана за влизане в страната и Заповед №1022/24.03.2010 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен за принудително настаняване в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“-л.26 и сл . Тези две заповеди са обжалвани пред Административен съд-Плевен, като жалбата против Заповед №1022/24.03.2010 год. е оставена без разглеждане, определението като необжалвано е влязло в законна сила. Заповед №1021/24.03.2010 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен е отменена с решение по адм.дело  №316/2010 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №11574/2011 год. на ВАС. Издадено е и Наказателно постановление №35/17.03.2010 год. от Началник на група „Миграция“ срещу Г. за нарушение по чл.34 от ЗЧРБ затова, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок-25.03.2002 год.

С Решение №УП-128/15.09.2010 год. на интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при МС на л.58, е отхвърлена молбата на Г. за статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е обжалвано пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №870/2010 год., с решението по което (на л.54) е отхвърлена жалбата. Същото е окончателно.

По настоящото  дело са представена декларация от В.Ю.П.  и П.Ц.П.и двамата от с. Р. с дата 03.01.2019 година , с която посочват, че ще осигурят жилище, издръжка и всички необходими разходи за пребиваването на Г. в България.

По делото като свидетел бе разпитана В.Ю.П., която посочва, че познава лицето от 7-8 години и същият е имал квартира в гр. Плевен, до училище „В.Левски“ и след напускането й е живял при тях в гр. Плевен, ул. „С.“ №11. Посочва, че през периода, който познава Г. не знае същият да се е връщал в Русия, дошъл е на 16 години в България. посочва, че имат имот в с Тученица, че познава лицето при идване на работа като строителен работник преди 7-8 години и от този период се грижат за него, а той помага в стопанството, като не е запозната, дали има документи.

С писмо на л. 112 по делото началник на отдел „ПМЗ“, кв. Овча купел към ДАБ при МС се посочва, че по подадена от чуждия гражданин Г. молба за международна закрила от 31.01.2019 година е издадено решение на интервюиращ орган към ДАБ при МС № ОК 14 от 18.02.2019 година, с което е недопусната последваща молба за закрила до производство за предоставяне на международна закрила и лицето е уведомена на 06.03.2019 година и е със статут „чужденец“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от  директора на областна дирекция на МВР гр. Плевен -  компетентен орган съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ.

Съдът намира, че същата е издадена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Съдът намира, че по делото не се спори, че Г. е чужд гражданин - чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗЧРБ. и няма разрешен статут за пребиваване на територията на страната,  има постановен отказ от 15.09.2010 година (посочен като изходящ номер в заповедта с номер № 4350 от 16.11.2010 година) от интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при министерски съвет за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и с оглед на това правната регламентация на неговия правен статус е установена в ЗЧРБ, но и в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115). На 15.09.2010 година е постановен отказ с изх. № УП-128 от 15.09.2010 година и същият е обжалван пред АС Плевен и с решение  е отхвърлена жалбата, а посочената в оспорената заповед решение №УП 4350 от 16.11.2010 година е всъщност рег номер на решението № 705 от 16.11.2010 година на АС Плевен, с който е заведено в Държавна агенция за бежанците.

В чл. 1 Директива 2008/115 са определени общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. Тези стандарти и процедури се прилагат в съответствие с основните права, които са общи принципи на правото на Съюза, и на международното право. С оглед на това органът е длъжен, преди издаване на принудителната административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", която безспорно е мярка с неблагоприятни последици за Г., да го изслуша. Това негово право е изрично посочено в чл. 41 (2) (а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз зачитането на това право е задължително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване (решение от 10 септември 2013, M. G, N. R, С-383/13 PPU, точка 32).

Безспорно е, че съгласно чл. 52 (1) от Хартата, гарантираните от нея права могат да бъдат ограничавани, но това трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на правото, като при спазване на принципа на пропорционалността ограниченията могат да бъдат налагани само ако са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 4 юни 2013 г., ZZ, С-300/11, EU: C: 2013:363, точка 51).

В случая и оспорващият е уведомен, че започва производство по издаване на процесната заповед и в представения срок от 7 дни не е представил обяснения, нито възражения и не е налице нарушение на административно производствените правила – лицето не е упражнило правото си да възрази.

Съгласно чл. 39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ една от принудителните административни мерки, налагани на чужденците по този закон е "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", като тази мярка се налага по отношение на чужденец, за който има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, като е издадена са спазени императивните разпоредби на чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ и са изложени мотиви за визираните в тази норма обстоятелства. В случая ПАМ е наложена на осн. чл. 41, т.4 от ЗЧРБ, съгласно която връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано.  В случая Г. е подал молба за статут на бежанец през 2010 година и е постановено решение с отказ, който е обжалван пред съда и жалбата му е  отхвърлена и е налице соченото правно основание за издаването й по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, а именно, в хипотезата на връщане, което се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище.  Съгласно чл. 39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ(изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г.), ПАМ  "принудително отвеждане до границата" е заменена с мярката "връщане до страна на произход". В чл. 41, т.4 от ЗЧРБ, отново след посочените промени, изрично е изведено като основание за издаване на ПАМ от вида "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, " наличието на влязло в сила решение за отказ по ЗУБ. Очевидно законодателят и преди, и след промените на ЗЧРБ е приел, че по отношение на чужденци, спрямо които има отказ за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, следва да се прилага мярка, която по своето правно съдържание създава задължение за връщане на чуждия гражданин. По отношение на оспорващия е настъпил право прекратяващ юридически факт – отхвърляне на молбата за  статут на бежанец и хуманитарен статут, като ненапускането на Република Г. след непризнато право на статут по ЗУБ попада в хипотезата на приложената норма. В случая лицето пребивава в РБ 9 години след постановения отказ, не предприема никакви действия за съобразяване на престоя си съгласно законовите разпоредби, като има предприети действия за  принудителното му отвеждане , издадено НП, като няма и документ за самоличност. Налице е незаинтеросаваност от страна на Г. за уреждане на пребиваването му в РБ по съответния законен ред. Съдът намира, че в случая не е налице нарушение на органа по см на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и неспазване на изискването за извършване на  преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ и едва тогава да прецени да наложи или не мярката и съответно какъв да бъде нейния вид. Видно от доказателствата по делото Г. пребивава в страната над 25 години, но през този период и последните 10 години не предприема никакви действия за привеждане на пребиваването си в съответствие с изискванията на закона, няма документи, а декларацията на Петрови, че ще му осигурят подслон и средства за издръжка би имало значение в производство по разрешаване на пребиваване в страната, като съдът намира, че е налице явна незаинтересованост на лицето да предприеме действия в тази насока години наред. Обстоятелството, че лицето е в РБ дълъг период от време не е основание да се приеме, че същият е прекъснал семейни, културни и социални връзки с държавата по произход  исъщо да се приеме, че е създал такива връзки с РБ, като не може бездействието му да съобрази престоя си с изискванията на закона да е основание да се приеме, че спрямо него не следва да предприемат съответни мерки. Не са ангажирани доказателства за създаване на социални връзки на територията на страната, а напротив с поведението си лицето демонстрира нежелание за съобразяване със законовите норми.

Според постоянната практика на Съда, след като веднъж бъде установено, че лицето е незаконно пребиваващо, компетентните национални органи трябва, по силата на чл. 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО, при съобразяване с предвидените в член 6, параграфи 2 - 5 от нея изключения, да приемат решение за връщане. Следователно взетото решение на административния орган за налагането на процесната ПАМ по отношение на оспорващия е съобразено и с предвижданията на общностното право и не се установяват изключенията по чл. 6, пар.2-5 и основания за прилагане на забраната по чл. 5 от Директивата. В случая органът е изяснил по см на  чл. 35 от АПК, обстоятелствата от значение за случая.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че не е спазен залегналия в чл. 6 от АПК – принцип на съразмерност при упражняване на правомощията на административния орган. С процесната заповед и нейното изпълнение не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, тъй като лицето пребивава  почти 10 години незаконно на територията на страната, без документи за самоличност, при незаинтересованост да предприеме действия по узаконяване на пребиваването си и и с това си поведение  - бездействие, съдът намира, че е съразмерна наложената мярка да бъде върнат в страна по произход. В случая следва да бъде взето предвид, че лицето е имало разрешено постоянно пребиваване и след изтичане на срока му не предприема действия по подаване на документи, не подновява  и националния си паспорт т.е. налице е незаинтересованост за уреждане пребиваване съобразено с изискванията на българското законодателство и правилно е наложена мярката.

         Неоснователен е и доводът на оспорващия, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не се посочва, коя точно принудителна мярка се предприема по отношение на Г. – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, тъй като в заповедта са изброени именно тези три вида мерки съгласно законовата норма, а не конкретна мярка и не може да се установи, къде следва да бъде върнат. В случая връщането на лицето е безспорно ясно, че в страна по произход – Руска федерация.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна  и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд  - Плевен, шести състав,

 

РЕШИ:

 

      Отхвърля жалба на М.Г., принудително настанен в СДВНЧ –Бусманци, гр. София, кв. Бусманци, ул. Ген. Гурко“ № 65А срещу заповед № 316з-3699/07.11.2018 година за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец на директора на ОД на МВР Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/