Р Е Ш Е Н И Е

№ 599

гр. Плевен, 30.10. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, II-ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдията ГОСПОДИНОВ административно дело № 1076 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба Д.Р.Б. ***, против Решение № 508/26.08.2019 г.на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен. Претендира се изменение на оспореното РМС № 508/26.08.2019 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на отчуждения имот, собственост на жалбоподателя ПИ с идентификатор 51620.38.11, представляващ НИВА, IV категория в местността „МАЛА ДЪЛГИНЯ“, находящ се в землището на с. Николаева, Община – Плевен, с ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 4.986 дка, в размер на 1269 лева, като бъде определено обезщетение при спазване на §1а от ДР на Закона за държавната собственост.

Претендира се изменение на оспореното решение в частта относно определената пазарна стойност на отчуждения имот, собственост на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че изготвената оценка е прекалено занижена и не кореспондира по никакъв начин с пазарните цени към момента на територията на Община – Плавен и по-конкретно на цените в землището на с. Николаево. Навеждат се доводи, че целта на закона при принудителното отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди е собствениците да бъдат компенсирани с равностойното парично обезщетение. Сочи се, че съгласно изричната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС оценките се извършват по пазарни цени. Твърди се, че несъответствието между оценката за частта от имота или целия имот, подлежаща на отчуждаване, определена от административния орган и реалните пазарни цени, както и оценките на съседни на жалбоподателя имоти или части от имоти води до извода за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Излагат се твърдения, че в конкретния случай не е налице спор за собствеността, не са спорни размерът на отчуждения имот и наличието на държавна нужда, като се изтъква, че спорът е в размера на определената от органа оценка /1269.00 лв./ за отчуждаване на имота. Сочи се, че съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Цитира се §1а, т. 2 на ДР на ЗДС, където е дадена легална дефиниция на понятието „пазарни цени“, според която това са осреднени цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажба чрез търг от държавни и частни съдия изпълнители, държавни институции и общините. Навеждат се доводи, че от горецитираното решение не става ясно как е определена оценката на имота, собственост на жалбоподателя, спазени ли са императивно дадените разпоредби на ЗДС. Сочи се, че има съществено разминаване между оценката на процесния имот и съседни имоти, което води до нарушение на материално-правния закон и е самостоятелно отменително основание. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли за изменение на решението на МС в частта на определената пазарна стойност на отчуждения поземлен имот.

Ответникът-Министерски съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС в оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Заинтересованата страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е представила писмено становище с вх. № 4884/07.10.2019 год., в което оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура” – София, е депозирала писмен отговор с вх. № 4899/07.10.2019 год., в който е взела становище за неоснователност на подадената жалба, за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част относно определената пазарна стойност на отчуждения имот. В съдебно заседание АПИ се представлява от юрисконсулт В., която моли съда да отхвърли жалбата на Д.Р.Б. като неоснователна и да потвърди решението на Министерски съвет като правилно и законосъобразно. Излага становище, че съгласно изготвената експертиза паричното обезщетение за отчуждената земя е в размер на 1269.00 лева, каквото е определено и от Министерски съвет. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Плевен, втори състав, като се запозна със становищата на страните, представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С писмо изх. № 94-00-5548/28.08.2019 год. на л. 3 от делото, жалбоподателят е уведомен за оспореното решение за отчуждаване на процесния имот. Писмото е получено от жалбоподателя на 09.09.2019 год., видно от известие за доставяне на л. 222 от делото, а жалбата е подадена на 19.09.2019 год. и е заведена с вх. № 4562/19.09.2019 г., поради което се явява подадена в установения от чл. 38, ал.2 от ЗДС 14-дневен срок за оспорване и от надлежна страна - адресат на акта, за който същият е неблагоприятен. Жалбоподателят е собственик на процесния имот, който се отчуждава с оспореното решение, видно от нотариален акт № 80, том VII, рег. № 7670, дело № 804 от 2015 год.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложения на л. 6 нотариален акт. Отчужденият имот е предназначен за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС, приложено на л. 79 от делото. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл.34, чл.34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС – л. 41 и сл., с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените на л. 58 гръб от делото писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на зам. министъра на РРБ. Последната цитирана заповед за одобряване на ПУП относно участъка от магистралата за землището на с.Николаево и с.Бохот, е влязла в сила на 15.05.2019 год. съгласно представеното удостоверително писмо № АУ13-12/16.05.2019 год. на л. 80 от делото. В табличен вид на л. 44 и сл. са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка на л. 57 гръб - 58 от делото. Налице е и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител - л. 66 гръб и сл. от делото. Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л. 66 и сл. по делото Оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно- 8.05.2018 - 8.05.2019 год.

В оспорената му част решение № 508 от 26.08.2018 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на имот с идентификатор 51620.38.11, начин на трайно ползване – нива/орна земя/, намиращ се в землището на с. Николаево, област Плевенска, със засегната площ от 4.986 дка, за която е определено парично обезщетение от 1269.00 лева.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС и §1а, т. 1 от ДР на ЗДС.

Съгласно заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид последните 20 сделки, вписани в Службата по вписванията-Плевен за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ са описани изчерпателно в Приложение 1 към заключението. На база цените на имотите, описани в Приложение 1, получената осреднена оценка е в размер на 254, 50 лева на дка. Значителното невисоката осреднена стойност на сделките с имоти по Приложение 1 според ВЛ се дължи на факта, че цените/материалния интерес на сделките с имоти в Приложение 1 на ред 1,2, от 5 до 10 вкл., 12, 13, от 15 до 18 вкл. са много близко по стойност до данъчната оценка в съответните нотариални актове /със сравнителен коефициент около 1-ца/. Сделките с тези имоти са 70% от всички сделки, които се включват в оценката за равностойно парично обезщетение по реда на ЗДС. Средните цени на сделките с тези имоти са в границите от 103 до 240 лева/дка, за разлика от шест сделки, чиито средни цени са в границите от 640 до 950 лева/дка и две средни цени 357 и 427 лева/дка. Получената осреднена пазарна цена от 254, 50 лева/дка е поради големия диапазон, в който се намират приложимите за целите на оценката по чл.32 от ЗДС средни цени на сделки с имоти в землището на с.Николаево, вписани в СлВп, и преобладаващият брой сделки с цени, много близки до данъчната оценка. В този вариант на заключение, вземайки предвид сделките по Приложение 1, които са извършени в едногодишния период по §1а, т.2 от ДР на ЗДС-8.05.2018-8.05.2019 год., за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, равностойното парично обезщетение за процесните части от отчуждения имот, собственост на жалбоподателя, е за ПИ с идентификатор 51620.38.11- нива IV категория, местност „Мала дългиня” в землището на с.Николаево, обл.Плевенска, с обща площ 4.986 дка стойност на парично обезщетение 1269 лева /4.986 х 254,50 лева/дка/ Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, определяща равностойното парично обезщетение на процесните имоти, като обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно, изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР ЗДС  и относно "пазарни цени" по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС .

По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение.

Предвид изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателно е и искането на ответника Министерски съвет за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище в хода на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл.25а, ал.3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Съдът намира, че следва да бъде уважено и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на възнаграждение от пълномощника на заинтересованата страна АПИ, поради което следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК вр.  чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност.

При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище в хода на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл.25а, ал.3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Б. ***, против Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на отчуждения имот, собственост на Д.Р.Б. ПИ с идентификатор 51620.38.11, представляващ НИВА, IV категория в местността „МАЛА ДЪЛГИНЯ“, находящ се в землището на с. Николаево, Община – Плевен, с ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 4.986 дка в размер на 1269.00 лева.

ОСЪЖДА Д.Р.Б. *** да заплати в полза на Министерски съвет - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Д.Р.Б. *** да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура”-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА Д.Р.Б. *** да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване, по аргумент от чл. 38, ал. 8, изр. второ от ЗДС.

Преписи от решението да се изпратят на страните по електронна поща, факс или друг подходящ бърз начин с указание своевременно да се върнат за прилагане по делото на отрязъците от съобщенията до страните.

С Ъ Д И Я: