Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 649

 

гр. Плевен, 14.11. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Плевен – седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети   ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕНЕЛИН Н.

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Н. административно дело № 1074/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Производството е  образувано по жалба на М.Н.Н., ЕГН ********** ***, против заповед № 19-0374-000130/31.08.2019 г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ - гр. Червен бряг.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Оспорват се фактическите констатации от АУАН, които са възприети при издаване на обжалваната заповед. Твърди се, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на посоченото в заповедта МПС и респ. няма как от него да се изисква даване на „кръвна проба“.  Сочи се, че не е вярно обстоятелството, че не е носил свидетелство за регистрация на МПС. Навеждат се доводи, че жалбоподателят е коректен водач на МПС и като такъв няма сериозни нарушения, като се изтъква обстоятелството, че автомобилът му е нужен във връзка с упражняваната от него трудова дейност – ежедневно пътуване до работното място. В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед. Направено е и искане за допускане до разпит на актосъставителя и свидетеля.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си по изложените в нея съображения Пледира да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Същият не е изразил становище по основателността на жалбата в писмен отговор, въпреки предоставената му възможност с определение № 1976/08.10.2019 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От АУАН с бланков № 030818 от 31.08.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор Н.З.З./л.15/ е видно, че същият е съставен по отношение на М. Н.Н., за това, че на 31.08.2019 г. около 15:40 ч.   в гр. Червен бряг, ул. „Търговска“, кръстовището с ул. „Цар Калоян“ в посока ул. „23-ти септември“ управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с ***, като не носи СРМПС, не е поставил обезопасителен колан по време на движение и отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“. Посочено е, че с горното виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От същия АУАН е видно, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване. Заверен препис от същия е приложен на л.16 от делото.

На 31.08.2019 г., н-к РУ към ОД на МВР- Плевен, РУ – Червен бряг е издал процесната заповед /л. 2/, като последната е връчена на жалбоподателя на 09.09.2019 г., видно от отбелязването на самата нея.

В заповедта са произведени изложените в АУАН факти, като е посочено, че:

1. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

2. Водач на МПС от категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3, когато е в движение, не  използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано,  с което е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

3. Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за хим. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.  

Жалбата е подадена направо до Административен съд гр. Плевен и е регистрирана в деловодството  на съда с вх. рег.№4554/18.09.2019 г. /л.1/, с приложен документ за внесена дължима държавна такса  /л.10/. Въз основа на съставения АУАН на 17.09.2019 г. е издадено НП № 19-0374-000622 от н-к РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг.

Освен посочените по-горе писмени доказателства по делото са приобщени и талон за медицинско изследване № 0001912 - /л.16/ и справка собственост от с-ма АИС – /л.17/

С определение съдът е изискал и приел по делото като писмено доказателство заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.

При така обсъдените доказателства съдът  намира за установено следното от правна страна:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от т. 2.2 на заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР - Плевен.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

По отношение на спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол, или при отказ да се установи с техническо средство такава употреба. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не-повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката в случая е отказ да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и отказ да даде биологични проби за химическо изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира, че посочената по-горе доказателствена сила на АУАН с бланков № 030818 от 31.08.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор Н.З.З., не е оборена. АУАН е съставен в съответствие със изискванията на ЗДвП и отразените в него констатации се потвърждават от приобщените като писмени доказателства по делото: заверено копие от  АУАН   с бланков № 030818 от 31.08.2019 г./л.15/;заверено копие от  НП № 19-0374-000622  издадено от н-к РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг/л.14/; заверено копие от  талон за медицинско изследване № 0001912 - /л.16/;  заверено копие от справка собственост от с-ма АИС – /л.17/и   заверено копие от  заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР- Плевен./л.28/.

 От съвкупността на събраните доказателства съдът прави извода, че правилно е преценено, че Н. е имал качеството на водач който е управлявал  МПС- то без поставен обезопасителен колан по време на движение,  не е носел свидетелство за управление на МПС  и е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер №0263 за употреба на алкохол. За констатираните нарушения му е съставен АУАН,  като въз основа на АУАН правилно е издадена процесната заповед. Именно поради своя отказ същият е привлечен към отговорност с АУАН и по тази причина е издадена ПАМ. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват друга, различна от посочената в АУАН фактическа обстановка. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

Отбелязването в заповедта, че е извършил и други нарушения на ЗДвП /които също са посочени в АУАН/, не е съществено нарушение, доколкото ясно е посочено нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и нормата, въз основа на която е издадена ПАМ - чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. 

Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че е налице отказ да бъде проверен с техническо средство. Различните хипотези в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са в условията на алтернативност /в този смисъл Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г.,  Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г./. Във връзка с това съдът отбелязва, че посоченото второ основание в ПАМ за издаването й - че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, също се подкрепя от събраните доказателства, макар и да не е налично в приложения АУАН, доколкото Н. е отказал да даде кръв за медицинско изследване.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Н., ЕГН ********** ***, против заповед № 19-0374-000130/31.08.2019 г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началника на РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - гр. Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване- чл.172, ал.5 от ЗДвП.

                                      

                                                       СЪДИЯ: