РЕШЕНИЕ

24

гр. Плевен , 15.01.2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                            Председател:  Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 1073 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на  „Д.-60“ ЕООД, ЕИК 114545734, седалище  и адрес на управление:гр. Плевен, ул. „Ц.С.“ № 103 чрез представляващия Д.В.Д. чрез адв. П.Л.П., съдебен адрес:*** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 5 с искане за присъждане на обезщетение в размер на 350 лева, вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №35-0000204/25.07.2018 г на началник областен отдел „АА“ -Плевен, представляващи направени разноски в производството пред РС Плевен по обжалване на НП. Претендира се заплащане и на законната лихва, считано от 22.11.2018 година и  направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът  посочва, наказателното постановление е обжалвано и във връзка с това е ангажиран адвокат и са извършени разноски в размер на 350 лева по нахд № 2035/2018 година по описа на РС Плевен. С решение № 833/19.10.2018 г. по нахд №2035/2018 г. по описа на РС Плевен е отменено НП, като решението не е обжалвано и е влязло в сила и са налице имуществени вреди , тъй като е заплатена сума за адвокат. Моли за присъждане обезщетение в размер на 350 лева ведно със законната лихва от 22.11.2018 година и разноски в настоящото съдебно производство.

На л. 32 по делото е постъпил писмен отговор по исковата молба от ответника, в която се прави признание на иска в частта относно претенцията на ищеца  за обезщетение на вредите в размер на изплатения хонорар в размер на 350 лева , но се възразява срещу разноските, направени в настоящото съдебно производство, тъй като ответникът по никакъв начин не е дал повод за образуване на делото, тъй като ищецът не е изискал доброволно заплащане на сумата след постановяване на съдебното решение, в което по никакъв начин не е осъден ответника за заплащане на суми и същият  не може да заплати сумата от 350 лева, тъй като същата не е претендирана. Посочва се, че е налице установена практика в Агенцията  за доброволно заплащане на разноски при наличие на покана, каквато в случая не е налице. Моли за прекратяване на производството в случай, че ищецът е съгласен.

В съдебно заседание ищецът –„Д.-60“ ЕООД, ЕИК 114545734, седалище  и адрес на управление:гр. Плевен, ул. „Ц.С.“ № 103 чрез представляващия Д.В.Д., не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа исковата молба, оспорва твърденията в становището и не е съгласен с така изразеното признание на иска в отговора по касационната жалба, тъй като счита, че разноските за настоящото производство са дължими. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 5, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира исковата молба за основателна и следва да се присъди искането обезщетение от 350 лева и претендираните разноски.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С НП №35-0000204/25.07.2018 г. на началник областен отдел „АА“ –Плевен е ангажирана отговорността на дружеството, за това, че на 15.06.2018 година в 9.00 часа в ОО“АА“ Плевен превозвачът Д. 68 ЕООД, притежаващ лиценз за превозна товари № 15647 не е подал справка за финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока на валидност  на застраховката и това е нарушение на чл. 6, ал. 7, т. 3, б. „б“ , предл. първо от Наредба № 11/31.10.2012 на МТС и е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева по см. на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.

Срещу НП е подадена жалба пред РС Плевен и е образувано нахд № 2035 по описа за 2018 г. на  РС Плевен и в развилото се съдебно производство представляващият дружеството е упълномощил адвокат П.П. с пълномощно на л. 12  от делото за изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита, като жалбата пред РС  е подадена именно от адв.  П.  - л. 3 по нахд № 2035/2018 г. по описа на РС-Плевен и същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 350(триста и петдесет) лева.

С решение № 833 от 19.10.2018 година РС Плевен, ІІІ-ти н.с. е отменил наказателното постановление и съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от представляващия търговеца, на който е издадено наказателното постановление, от чиято отмяна се  претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените в хода на нахд № 2035/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен, като и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ИА „АА“. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че НП не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд №2035/2018 год. на РС Плевен, че е отменено наказателно постановление №35-0000204/25.07.2018 г на началник областен отдел „АА“ –Плевен и решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

         Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В хода на нахд № 2035/2018 г. по описа на РС – Плевен  е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. , което е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по нахд № 2035/2018 г. по описа на РС – Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по нахд№ 2035 по описа на Районен съд - Плевен  за 2018 год.

В настоящото производство се претендира и заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата, считано от 22.11.2018г., тъй като съдът не може да се произнесе  извън претендираното от ищеца.

По делото ответникът направи признание на исковата претенция относно размер 350 лева, но не бе изразено съгласие от ищеца за прекратяване на делото, тъй като същият намира, че са дължими и разноски в настоящото производство.

         С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски  в настоящото производство в размер на 25 лева държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева съгласно договор за правна защита  и съдействие на л. 4 по делото, съдът намира, че същите не следва да се присъждат. Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ  ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, но с оглед направеното признание на иска от ответника и  възражението му, че същият не е дал повод с поведението си за образуване на делото, тъй като по никакъв начин не е имал знанието, че разноските за адвокатско възнаграждение, ще бъдат претендирани като обезщетение и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като в случая по никакъв начин ответника не  е дал повод с поведението си за образуване на делото. Наказателното постановление е отменено, но ответникът по никакъв начин не е сезиран от ищеца с искане за доброволно заплащане на претендираното обезщетение.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Осъжда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 5 да заплати на „Д.-60“ ЕООД, ЕИК 114545734, седалище  и адрес на управление:гр. Плевен, ул. „Ц.С.“ № 103 чрез представляващия Д.В.Д. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд № 2035 по описа за 2018 година на Районен съд - Плевен, ведно със законната лихва считано от 22.11.2018 година – датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Оставя без уважение искането на „Д.-60“ ЕООД, ЕИК 114545734, седалище  и адрес на управление:гр. Плевен, ул. „Ц.С.“ № 103 чрез представляващия Д.В.Д. за заплащане на разноски по договор за правна защита  и съдействие в размер на 300 лева и държавна такса от 25 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/