Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр.Плевен, 21.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 71 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба /наречена възражение/ от И.С.И. ЕГН **********, изтърпяващ наказание ЗО „Атлант“ гр. Троян, против Заповед № 113/27.01.2017 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.

В жалбата се твърди, че наложеното му наказание е неправомерно и е незаконосъобразно. Твърди, че в деня на констатиране на нарушението, когато е трябвало да излезе на работа, е бил с висока температура, вид грип. Било е ужасно студено, имало е минусуви температури. Той не е имал намерение да отказва работа, нито да подстрекава лишените от свобода, които отговарят за собственото си поведение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, заявява че не желае да участва в съдебното производство и не излага становище по съществото на спора.

Ответникът Началникът на Затвора – Ловеч в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед, счете за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 113/27.01.2017 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която на И.С.И. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.01.2017 г., видно от отбелязването в самата нея, а жалбата е подадена и заведена в регистрите на Затвора – Ловеч на 03.02.2017 г., видно от датата, поставена върху щемпела на л. 3 от НД № 111/2017 на РС – Ловеч. Следователно жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в установения от чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС тридневен преклузивен срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация – на което е наложено дисциплинарно наказание и в този смисъл, чиито интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесулно допустима за разглеждане по същество.

Относно редовността на жалбата от гледна точка на нейните приложения и по-конкретно възможностите за заплащане на държавна такса от жалбоподателя, ВАС в своето определение по АД № 8828/2017 г. е посочил съдът да изложи мотиви единствено в мотивите на съдебния акт, а не да преценява липсата на приложена квитанция за държавна такса, респ. възможността такава да бъде заплатена от жалбоподателя, като условие за редовност и от тази гледна точка – за допустимост на жалбата.

С оглед на тези указания настоящият състав на съда е предоставил на жалбоподателя нова възможност да попълни и да подпише декларация за семейно и имотно състояние, както и за наличие или липса на доходи, но до началния час на разглеждане на делото такава декларация не е представена от жалбоподателя. Независимо от липсата на декларация обаче, съдът приема, че приложените на л. 7 и л. 16 от АД 39/2017 г. на АС – Ловеч заявления, съставляват декларация от жалбоподателя от типа на изисканата от съда, тъй като и в двете заявления жалбоподателят е посочил, че не разполага с никакви парични средства и не може да внесе държавна такса. Тези две заявления почти кореспондират с представената от ответника справка за паричните постъпления по сметката на жалбоподателя на л. 36 от настоящото дело. От същата е видно, че за двегодишен период назад, жалбоподателят е получавал някакви парични средства нерегулярно, горе-долу в месеца един път, на различна стойност, като най-малките получавани суми през 2017 г. варират от 20.00 лева, а най-големите такива малко над 200.00 лева. Тази справка даде основание на съда да приеме, че жалбоподателят не е разполагал регулярно с парични средства на определена дата, за да може да предвиди и заплати държавната такса за оспорване от една страна, от друга – от служебно изготвените справки НБД „Население“ е видно, че жалбоподателят не е женен, баща му е починал, има жива майка, пет сестри и трима братя, като част от тях са непълнолетни, друга част в млада възраст и няма данни някой от тези вписани в справката роднини да му осигурява регулярно доходи или издръжка. Няма и регистрирани фирми на името на жалбоподателя. От приложената на л. 42 Заповед № 16/04.01.2017 г. на Началника на Затвора – Ловеч се установява, че по време на извършване на дисциплинарната простъпка жалбоподателят е полагал доброволен труд – през месеците януари, февруари и март 2017 г. Доброволният труд е различен по своето естество, съдържание и функции от труда, който се полага по трудово правоотношение и се извършва в обществена полза по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС. Този труд, съобразно разпоредбата на чл. 80 е незаплатен, поради което съдът приема, че за положения от жалбоподателя труд той не е получил съответно възнаграждение. Всички тези обстоятелства, удостоверени със събраните от съда доказателства, сочат на извод, че жалбоподателят към датата на подаване на жалбата против оспорената заповед не е разполагал със средства, с които да може да заплати дължимата държавна такса за оспорване в размер на 10.00 лева, поради което са били налице обстоятелствата на чл. 83 от ГПК, налагащи освобождаването му от заплащане на държавна такса. С оглед указанията на ВАС съдът излага тези доводи единствено в мотивите на постановеното съдебно решение, без да формулира нарочен диспозитив за освобождаване от заплащане на държавна такса.

По същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл. 15, ал. 1 от същия закон в границите на неговата материална и териториална компетентност.

Съставена е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа изброяване на всички задължителни реквизити.

Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта.

От жалбоподателя са взети писмени обяснения, находящи се на л. 15 от НД № 111/2017 г. на РС – Ловеч на 11.01.2017 г. – преди издаване на оспорената заповед, като под писмените обяснения на И. се съдържа отбелязване с дата 13.01.2017 г., че на 13.01.2017 г. лишеният от свобода е изслушан и е положен подпис за ИСДВР Н. П.а. В този смисъл е спазено изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителят.

Заповедта е издадена за това, че на 11.01.2017 г. при извеждане на работа на Втора група, корпуса на затвора, част от лишените от свобода, а именно Р.А.П., И.С.И., С.Н.Р. и Р.С.М.категорично отказват да работят под предлог, че в цеха е много студено, като подстрекават и други лишени от свобода да направят същото. Същите отказват да изпълнят разпореждането на организатора на стопанската дейност въпреки, че им е разяснено, че условията на труд в цеха са съобразени с външните. Посочено е, че с поведението си лишеният от свобода И. саботира производствения процес и извършва нарушение на чл. 96, т. 1, т. 4 и чл. 97, т. 8 от ЗИНЗС и по този начин е изпълнил състава на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 5 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. Формулираните нарушения се изразяват в следното: неизпълнение на възложената му от администрацията работа, неизпълнение точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица, забрана за провеждане на митинги и групови протести. Същите са квалифицирани като дисциплинарни нарушения, както следва: неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Така, както са формулирани задълженията и дисциплинарните нарушения в оспорената заповед, на първо място съдът намира, че не е налице това от тях, предвидено в чл. 97, т. 8 от ЗИНЗС, а именно провеждане на митинги и групови протести. Описаното в оспорената заповед подстрекаване на други лишени от свобода да не работят в процесния ден, не може да изпълни предметното съдържание нито на термина „митинг“, нито на термина „протест“, които по своето естество представляват масови събрания за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото, свързани с неговия живот. В случая недоволството, негодуванието и несъгласието, които биха могли да се вместят в съдържанието на термина „протест“ не могат да бъдат свързани с някакъв предварителен сговор или организиране на протестни действия за изразяване на някакво недоволство, тъй като от всички данни по дисциплинарната преписка се установява, че се касае за спонтанно извършени действия, съвместно от няколко лишени от свобода, изразяващи се в отказ да полагат доброволен труд, който отказ е провокиран от условията на труд, които от своя страна са обусловени от ниските теператури през деня и чисто естествената човешка реакция на страх за здравето от тези неблагоприятни атмосферни условия. Поради което съдът приема, че не може да се говори за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 97, т. 8 от ЗИНЗС и в този смисъл за състав на дисциплинарна простъпка в тази насока.

Другите две бланкетно описани нарушения се свеждат до отказ на И. и другите лишени от свобода, посочени в заповедта, да извършат възложената им работа и неизпълнение на разпореждане на организатора на тази работа да полагат труд. Описанието на вменените нарушения единствено по този начин не изпълнява изискването на закона за мотивиране на фактическите основания за налагане на този вид дисциплинарно наказание, по следните съображения:

Събрани са по делото писмени обяснения от всички лишени от свобода лица, които е следвало да работят процесния ден и всички те твърдят, че метеорологичните условия са били изключително тежки. Някои от далите обяснения съобщават, че температурите през деня на 11.01.2017 г. са били от порядъка на -15, -17 градуса. Тези обяснения на всичките лишени от свобода не са обсъдени нито в оспорената заповед, нито в някой документ, предхождащ издаването й и съставляващ част от административната преписка. За обстоятелствата в тези обяснения и по-конкретно за тяхната достоверност ДНО не е събрал доказателства в дисциплинарната преписка, а в докладната записка на л. 8 от НД № 111/2017 г. на Р.П. – организатор стопанска дейност, тези обстоятелства не се отричат. Той също посочва, че метеорологичните условия в процесния ден са били лоши. Няма данни да е изпълнено задължението в този случай по чл. 150, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС- медицински специалист в лечебното заведение в затвора да е направил преценка каква е била температурата през деня и дали тя се отразява или би се отразила неблагоприятно върху здравословните и безопасни условия на труд, полаган от жалбоподателя и другите лишени от свобода. Т.е. изобщо не е извършена преценка от компетентно лице в тази насока, поради което извода на ДНО, че такива неблагоприятни температурни условия не са били налични, се явява необоснован, неподкрепен с убедителни доказателства и взет при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 от АПК. Това от една страна е нарушило правото на защита на дисциплинарно наказаното лице да представя доказателства, оборващи бланкетно направените в заповедта констатации и от друга страна препятства съда да извърши проверка относно спазването на материалния закон. Не е направена преценка от компетентно лице и по смисъла на чл. 283 от КТ – дали е била налице сериозна и непосредствена опасност за здравето на лишения от свобода и останалите работещи, от неблагоприятните метеорологични условия и може ли тази опасност да обоснове обективно отказа на работника да излезе на работа и да извършва възложените му задачи. Още-повече, че чл. 169 от ППЗИНЗС предвижда, че всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, отнасящи се до работниците и служителите, се отнасят и до лишените от свобода. В този смисъл заповедта се явява издадена при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата, обуславящи необоснованост на изводите на органа.

На следващо място разпоредбата на чл. 102, ал. 1, вр. чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Тази норма съдържа изискване към ДНО да обсъди отношението на лишения от свобода към извършеното нарушение и вината, като елемент от извършеното деяние. Чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС определя дисциплинарно нарушение като деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода. Това задължава административния орган в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи мотиви и по отношение на вината на лишения от свобода и отношението му към извършеното нарушение, както и въз основа на кои конкретни факти е приел, че деянието е извършено виновно. В обжалваната заповед не се съдържа никакво конкретно позоваване по отношение нито на характера, нито на тежестта на извършеното от лишения от свобода нарушение. Посочено е само бланкетно, че отказва да работи и отказва да изпълни разпореждането да продължи работния процес, като няма никакви конкретни мотиви във връзка с констатацията, че това негово поведение се дължи на субективната му преценка, че температурите през процесния ден са били толкова ниски, че той е почуствал заплаха за здравето си в случай, че изпълни задължението си да полага доброволен труд. Данните не сочат нито на умишлено, нито на непредпазливо по своята форма на вина деяние или поне на липса на доказване от страна на ДНО на такова виновно поведение. Вината е елемент от субективната страна на всяко едно дисциплинарно деяние и липсата на посочване и доказване на този елемент сочи на несъставомерност на деянието от гледна точка на неговата субективна страна.

На следващо място в обжалваната заповед само формално е отразено, че са взети под внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на И. и здравословното му състояние. Тези обстоятелства по никакъв начин не са съобразени, респ. няма данни изводът за тях да е направен на база на някакви приобщени по преписката и обективно съществуващи доказателства. Няма в дисциплинарната преписка характеристични данни за лишения от свобода какво е било поведението му преди извършване на дисциплинарната простъпка, какво е здравословното му състояние, затова необоснован се явява извода, че те са взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание.

Видно от представената заповед № 16/04.01.2017 г. на л. 42 от делото е, че дисциплинарното нарушение „отказ да полага труд“ е свързано с полагания от И. доброволен труд по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Полагането на труд е право на лишения от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, а полагането на доброволен труд е въпрос на лична преценка и избор на всеки осъден по аргумент от чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС. Този труд е различен по своето естество, съдържание и функции, тъй като при него се извършват определени дейности в обществена полза и за този труд лишеният от свобода не получава насрещна престация – парично възнаграждение или друг вид възнаграждение за положения труд. Активното участие в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание на лишените от свобода по аргумент от чл. 170, ал. 1 от ППЗИНЗС, обратното- негативното отношение към трудовата дейност, системното неизпълнение на трудовите норми, отказът от работа и други се считат за утежняващи обстоятелства с оглед правното положение на лишените от свобода. Но законът не свързва този отказ за полагане на доброволен труд, с определени правни последици от гледна точка на виновно неизпълнение на служебни задължения и в този смисъл не го третира като дисциплинарна простъпка. Косвен аргумент за пълнота в тази посока е последвалата след издаване на оспорената заповед законодателна промяна в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, в която дисциплинарните нарушения от типа на вменените на И. по т. 1, 2 и 5 съставляват основание за налагане на дисциплинарно наказние „изолиране в наказателна килия“ само когато по отношение на тях е налице системност, а това по смисъла на закона означава три и повече пъти извършване на едни и същи простъпки от типа на процесните.

Всички тези съображения налагат за съда извода, че оспорената заповед е издадена само при формално излагане на мотиви, при формално проведена процедура по доказване, което прави същата необоснована, неподкрепена с доказателства, обосноваващи взетото от органа решение и на това основание препятстваща съда да осъществи ефективен съдебен контрол дали са налице обективно и в действителност материалноправните предпоставки, обосновали извода на органа да вземе решение за налагане на това дисциплинарно наказание по отношение на И..

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 113/27.01.2017 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която лишеният от свобода И.С.И. ЕГН **********, ЗО „Атлант“ е наказан с „изолиране в наказателна килия“ за срок от седем денонощия.

Решението не подлежи на обжалване.

Предвид неявяването на страните в днешното съдебно заседание, преписи от решението да се изпратят на страните по факс/ел.поща или друг бърз начин. Обявяването на решението приключи в 16.34 часа

СЪДИЯ: