О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр.Плевен, 25.02.2019 г.

Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

изслуша докладваното от съдия Господинов административно дело № 1070 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.276 от ЗИНЗС, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода А.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене. В същата се сочи, че М. предявява иск срещу ГДИН-София с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, прави се оплакване от качеството на питейната вода в затвора и е формулирано искане да бъде задължен ответника да подсигури минерална вода за лишените от свобода.

С молба вх. рег. № 180/14.01.2019г. служебно назначения за ищеца адв. А. е уточнила, че подадената от доверителя ѝ молба касае искане с правно основание чл.276, ал.1 от ЗИНЗС. Адвокат А. е представила от името на А.К.М. искане, в което се сочи, че подаваната вода в затвора, предназначена за питейно- битови нужди е с изключително ниско качество, поради което и като е принуден да пие тази вода, лишеният от свобода е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в основателно пораждане на чувство на страх и незащитеност, че ежедневната употреба на тази негодна за пиене вода е довело, или ще доведе, до влошаване физическото здраве на М., което води до притеснения и влияе върху психичното му здраве. В заключение е формулирано на основание чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС искане да бъде разпоредено на началника на затвора Белене:

- Да прекрати незаконосъобразното си фактическо бездействие относно контрола на качеството на водата в затвора до изграждането на пречиствателна станция по европейски стандарт;

- Да бъде осигурявана на лишения от свобода минерална вода, не по- малко от 6 литра на ден, т.к. е диабетик и здравословното му състояние изисква да пие много вода.

С разпореждане № 628/31.01.2019 г., постановено настоящето дело е отхвърлил искането на лишения от свобода А.К.М..

В срока за обжалване на разпореждането е постъпило искане от страна на ответника за допълване на разпореждането в частта му за разноските. Твърди се, че с писмения отговор на исковата молба са претендирани разноски за осъщественото от ответника процесуално представителство в минимален размер от 100 лв.

Препис от искането е изпратено на насрещната страна за становище. Постъпило е такова от адв.А., която излага доводи за неоснователност на претенцията за разноски. Сочи, че производството пред АС- Плевен е по реда на част шеста от ЗИНЗС, в която не се съдържа уредба относно дължимите деловодни разноски. С оглед разпоредбата на чл.283 от ЗИНЗС е налице препращане към правилата на глава петнадесета, раздел първи от АПК, в която обаче също не е налице препращане към правилата на ГПК, поради което не са налице основанията на чл.144 от АПК да бъдат приложени правилата на ГПК по отношение на разноските. Алтернативно се сочи, че дори и съдът да приеме, че са приложими разпоредбите на ГПК, то искането за присъждане на разноски в полза на ответника е неоснователно, тъй като затвора Белене не е юридическо лице, такова е ГДИН, която обаче не е била страна в производството, тъй като ответник е началника на затвора Белене.

Съдът, за да се произнесе по молбата за допълване на решението, съобрази следното:

Производството пред АС- Плевен се е развило по правилата на ЗИНЗС, глава осемнадесета, част шеста- „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“. В тази част действително не е регламентиран въпроса с деловодните разноски. Разпоредбата на чл.283 от ЗИНЗС обаче препраща към правилата на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, които систематично се намират в дял трети на същия кодекс, в който дял се намира и разпоредбата на чл.144 от АПК, която препраща за неуредените „в този дял въпроси“ към правилата на ГПК. Ето защо настоящият съд намира, че въпросът за разноските следва да бъде решен при съобразяване с разпоредбите на чл.248, ал.1-3 вр. чл.78, ал.8 от ГПК.

Съдът намира, че искането е подадено в установения в чл.248, ал.1 от ГПК срок и от процесуалния представител на надлежна страна, участвала в съдебното производство, поради което е допустима.

По същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждения в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Началникът на затвора Белене се явява административен орган и е в служебни правоотношения с юридическото лице ГДИН, поради което претендираните разноски следва да се присъдят именно в полза на ГДИН. Претендираното възнаграждение в размер на 100 лв. от юрк. У.не надхвърля максимума по смисъла на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП, поради което претенцията се явява основателна и по размер.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА разпореждане 628/31.01.2019г., постановено по административно дело № 1070/2017г. по описа на АС- Плевен, както следва:

ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване пред тричленен състав на Административен съд- Плевен в срок от 3 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /П/