Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр.Плевен, 26.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №69 по описа за 2019год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по протест и допълнително уточнение на Йорданка Антонова-Прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу чл.6 ал.1 в частта „български“ от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища на територията на Община Долни Дъбник, приета с решение №163/06.07.2005г. на Общински съвет Долни Дъбник, изменена с решение №194/27.03.2013г. на Общински съвет Долни Дъбник.

В протеста се сочи, че протестираната част от разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища на територията на Община Долни Дъбник противоречи на чл.26 ал.2 от Конституцията на Република България и на разпоредби от Закона за общинската собственост. Сочи се, че нито Конституцията, нито Закона за общинската собственост правят разлика по отношение правата на гражданите при наем и покупко-продажба, т.е. не е необходимо наемателят да е български гражданин, за да има право да бъде настанен под наем в общинско жилище. Твърди се, че в ЗОбС изискването нуждаещите се лица, които имат право на настаняване в общински жилища да са български граждани е заличено, а местният орган налага такова ограничение. В тази връзка се счита, че протестираната част от наредбата противоречи на разпоредби на по-висок по степен нормативен акт, което я прави незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна.

От ответника по делото-Общински съвет-Долни Дъбник не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание протестиращият прокурор се явява лично и поддържа подадения протест, като сочи че в действителност когато е била приемана наредбата през 2005г. е била съобразена със закона, но след законодателната реформа по-късно е отпаднало изискването нуждаещите се лица да са български граждани. Счита, че към настоящия момент протестираната част от нормата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Прави искане и за присъждане на направените по делото разноски в размер на 20лева за публикуване на обявлението в ДВ.

За ответника в открито съдебно заседание се явява адв Я. от АК-Плевен с надлежно пълномощно, която счита, че наредбата е приета по надлежния ред. Счита, че следва да се има предвид, че когато е била приета през 2005г. не е противоречала на материалния закон. Счита още, че когато подзаконов нормативен акт противоречи на съответен закон, няма пречка да се прилага по-високият по степен нормативен акт, в случая Закона за общинската собственост.

Участващият на основание чл.192 от АПК в делото прокурор дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираната част от нормата, тъй като същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен-Закона за общинската собственост.

Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.16/2019г. на „Държавен вестник” и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С предложение вх.№262/14.06.2005г. Кметът на Община Долни Дъбник е предложил на Общински съвет Долни Дъбник на основание чл.22 ал.1 от ЗМСМА и чл.45а и чл.47 ал.3 от Закона за общинската собственост да бъде приета Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища.

По делото не са представени доказателства предложението за приемане на наредбата да е било обсъждано в постоянните комисии на Общински съвет-Долни Дъбник, въпреки дадените указания в тази насока. Независимо от това, съдът установи, че в представения по делото Протокол №17/06.07.2005г. е посочено от общинския съветник Д.В., че комисията се е запознала и обсъдила наредбата.

С Решение №163 по Протокол №17/06.07.2005г., след проведено обсъждане, на основание чл.21 ал.1 от ЗМСМА, чл.45а ал.1 и чл.47 ал.3 от Закона за общинската собственост, Общински съвет Долни Дъбник е приел Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища. На проведено заседание от общо 17 общински съветници са присъствали и гласували 17 общински съветници, като всичките са гласували „за“ приемане на Наредбата, без „против“ и „въздържал се“.

По делото е представен протокол от 14.07.2005г., от който се установява, че на същата дата на таблото за обявяване на приетите решение на Общински съвет Долни Дъбник е поставена приетата Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища.

След приемане на Наредбата, същата е допълнена с Решение №194/27.03.2013г. на Общински съвет Долни Дъбник, като промените не се отнасят за протестираната част от нормата, а представляват допълване на чл.6 от наредбата с нова ал.3.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство е чл.6 ал.1 в частта „български“, която като самостоятелна разпоредба от подзаконов нормативен акт нейното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК. Тази норма съдържат вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норма от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища на територията на Община Долни Дъбник.

Съобразно чл.187 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Според чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираната норма на всички основания по чл. 146 от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Долни Дъбник, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.22, ал.1 от ЗМСМА (в редакцията към датата на приемане на наредбата) в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. А съгласно чл.45а ал.1 от Закона за общинската собственост, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Наредбата е приета на заседание на 06.07.2005г. при наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемане, а именно чл.45а ал.1 от Закона за общинската собственост.

Както е посочено и по-горе, процедурата по издаване на действащите в страна нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл.8 от ЗНА се дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. Доколкото оспорената разпоредба е приети през 2005г., то следва законосъобразността на процедурата по приемането й да се съобрази със закона към този момент – 06.07.2005г.

Съдът намира,че съществено е нарушена процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт. В разпоредбата на  чл. 2а от ЗНА (отм. от 01.01.2008г., но действащ по време на приемането на наредбата), аналогична на сега действащата разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, се изисква оповестяване на проекта за нормативен акт на заинтересованите лица, предвид характера му на административен акт с действие по отношение на неограничен кръг от хора. Изискването за оповестяване в месечен срок преди провеждане на заседанието по приемането на нормативния акт не е спазен. Не са представени никакви доказателства за спазването на това задължение. Доколкото предложението на кмета на общината за приемане на Наредбата е направено на 14.06.2005г., а решението на Общински съвет Долни Дъбник, с което е приета е от 06.07.2005г. – само 22 дни по-късно, явно едномесечният  срок не е спазен. По тези причини съдът приема, че Наредбата въобще не е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона срок, в нарушение на законовите изисквания. Това обуславя отмяната на протестираната част от нормата като приета в нарушение на административно-производствените правила. В този смисъл е и съдебната практика – например Решение № 3327 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2013 г.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото една наредба подлежи на оспорване без ограничение във времето, е необходимо през цялото време на нейното действие в преписката по приемането й да са приобщени доказателства за публикуването на проекта за обществено обсъждане, както и за разгласяването й след приемането. Именно въз основа на тези доказателства съдът следва да постанови своето решение. В конкретния случай липсват доказателства за разгласяване на проекта на наредбата, поради което съдът  приема, че съответните процедури по приемането на наредбата не са били спазени. Изискванията на закона в тази насока са императивни и с тях се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12 ал.1 от АПК. С посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26 ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт. След като посочените по-горе изисквания на закона не са били спазени е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание на отмяна на протестираната част от нормата.

 По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

В нормата на чл.6 ал.1 от Наредбата е регламентирано, че в жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани и техните семейства, които отговарят едновременно на изрично посочени в седем точки условия. В протеста се твърди, че тази норма в частта „български“ е незаконосъобразна, тъй като Закона за общинската собственост няма подобно ограничение само за български граждани.

 В редакцията към 2005г., чл.43 ал.1 от Закона за общинската собственост има следното съдържание : В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Със законодателната реформа с ДВ бр.101/2004г. е премахнато изискването нуждаещите се лица да са български граждани и съгласно настоящата редакция на чл.43 т.1 от Закона за общинската собственост, в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1.
 Съгласно чл.26 ал.2 от Конституцията на Република България, чужденците, които пребивават в Република България имат всички права и задължения по тази Конституция, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
 От изложено по –горе се налага извода, че чл.6 ал.1 от Наредбата, в частта „български“ противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена и на това основание.
 За пълнота следва да се посочи, че е ирелевантно възражението на пълномощника на ответника, че когато е била приета през 2005г. наредбата не е противоречала на материалния закон, както и че когато подзаконов нормативен акт противоречи на съответен закон, няма пречка да се прилага по-високият по степен нормативен акт. Последното е с оглед разпоредбата на чл.192а от АПК, съобразно която съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Към настоящият момент безспорно се установява, че протестираната част от нормата на чл.6 ал.1 от наредбата е в противоречие със Закона за общинската собственост, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на основание чл.143 ал.1 във вр. с чл.196 от АПК следва в полза на Окръжна прокуратура Плевен да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20лева, представляващи внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ чл.6 ал.1 в частта „български“ от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и продажба на общински жилища на територията на Община Долни Дъбник, приета с решение №163/06.07.2005г. на Общински съвет Долни Дъбник.

ОСЪЖДА Община Долни Дъбник да заплати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 (двадесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от същото да се изпрати на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени, като от Общински съвет-Долни Дъбник се представят доказателства пред Административен съд-Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/ 2. /П/