Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр.Плевен, 12 март 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.дело № 1067 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.195б и §9 от ПЗР на Закона за водите /ЗВ/.

Делото е образувано по жалба от „ТЕХЕКО ЕНЕРДЖИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. ***, представлявано от С.Т.Г., чрез адв. Т. от САК, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №57/06.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен /БДДР/, в частта му относно дължимата такса за 2011 г.

В жалбата се сочи, че се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на определените публични задължения за периода 2011 г., като се иска да се отмени като незаконосъобразен АУПДВ в тази му част. Доколкото с АУПДВ е разпоредено предварително изпълнение на същия, се иска спиране на предварителното изпълнение, като се излагат подробни мотиви в тази насока.

Ответникът- Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район” с център Плевен в съпроводителното писмо към жалбата изразява становище да се остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение, както и да бъде отхвърлена жалбата по отношение на определените задължения за 2012-2016 г.

С определение № 1538/21.11.2018 г. /л.1, гръб/ съдът е оставил жалбата без движение, като е указал да се представи УАС, адв.пълномощно и да се внесе държавна такса. В определения от съда срок посочените нередовности са отстранени, видно от приложените на л.л.36-38 документи.

С определение № 1566/26.11.2018 г. /л.л.40,41/ съдът е оставил без уважение искането за спиране на разпореденото предварително изпълнение на АУПДВ. Определението не е оспорено и е влязло в сила.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му с определение № 1567/26.11.2018 г. /л.48/ възможност.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Т.. Същата прави уточнение, че АУПДВ се оспорва единствено и само в частта му за 2011 г., за сумата от 17 067,00 лева, както и че не се оспорват останалите посочени в този административен акт публични задължения. Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава единствено и само на изтекла погасителна давност по отношение на определеното за 2011 г. задължение и това е единственият аргумент за незаконосъобразност на процесния административен акт. По същество пледира да бъде уважено направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на определените публични задължения на дружество „Техеко Енерджи“ АД в частта за 2011 г. в размер на 17 067.00 лв., тъй като давността по отношение на тези задължения е изтекла на 16.02.2018 г. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, съгласно която титулярите на разрешителни и на комплексни разрешителни ежегодно подават декларации до 31 януари на следващата година, т.е. за 2011 г. декларацията е подадена до 31.01.2012 г., а съгласно чл. 194б, ал. 2 задължението по тези декларации е дължимо и се внася до 15-ти февруари. При тези съображения процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че задължението е било дължимо и изискуемо до 15.02.2012 г. вкл., поради което пледира да бъде отменен поради направено възражение за изтекла погасителна давност административния акт за установяване на публично държавно вземане № 57/06.11.2018 г. на директора на Басейнова дирекция, „Дунавски район“ в оспорената му част. Прави искане да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, за които прилага списък. Като дуплика заявява, че счита за неоснователно възражението на ответната страна за прекъсване на давността с посочените от ответника писма. Прави и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът в настоящето производство, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно. Пледира да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна.Твърди, че  през годините многократно са изпращани писма до жалбоподателя за заплащане на дължимата такса, с които съгласно чл. 182, ал. 2, предл. 1 от ДОПК е прекъсвана давността за задължения за 2011 г.  Давността се прекъсва с изпращане на писмено искане до заявителя. Сочи номерата на писмата: изх. № 1924/02.09.2013 г., № 1924/10.12.2013 г., № 2220/14.04.2015г.  С оглед горното пледира да се приеме, че давността е била прекъсвана, поради което към м. октомври 2018 г., когато е изпратена покана за такова изпълнение тази давност не е била изтекла, респ. задълженията не са погасени по давност.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Обжалваният частично АУПДВ /л.л.7-12/ е издаден на 06.11.2018 г. и е получен от дружеството на 13.11.2018 г., видно от обратната разписка на л.13. Срещу същия на 19.11.2018 г., видно от вх.№ на органа, е подадена жалбата до съда /л.4/. Съгласно приложимия чл.166 от ДОПК, се прилага редът по АПК, следователно и 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита и срещу годен за обжалване административен акт. Жалбата е в законовия срок за обжалване и е подадена пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като съобрази събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С акт № 57 от 06.11.2018 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция “Дунавски район” с център Плевен на „ТЕХЕКО ЕНЕРДЖИ” АД са определени дължими суми, включително е определена дължима сума за неплатени такси за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл.194, ал.1, т.3, буква „а“ от Закона за водите за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. Посочено е, че дължимата сума за заустване е в размер на 76967,00 лева, общо платените такси са в размер на 59900,00 лева, и остават дължими такси в размер на 17067,00 лева. Посочено е, че таксата за 2011 г. е изчислена съгласно подадена декларация по чл.194б от ЗВ и на основание чл.9, ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /по-долу Тарифата/, приета с ПМС №154/2000 г.

В АУПДВ са налице посочени суми за задължения през 2012, 2013, 2014 и 2016 г., като в тези му части АУПДВ не е оспорен, поради което те не са предмет на настоящето дело.

Предмет на оспорване в настоящето производство е акт за установяване на публично държавно вземане № 57/06.11.2018 г. в частта му за начислената дължима такса за 2011 г.

„ТЕХЕКО ЕНЕРДЖИ” АД е титуляр по комплексно разрешително /КР/ №44/2005 г. /л.л.208-246/, издадено на дружеството на предходното му наименование ТЕЦ „Свилоза“ АД. В условие № 10 от същото /л.л.222-228/ се урежда въпросът с емисиите отпадъчни води, като в условие 10.7 от КР е предвидено заплащане таксата за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, Раздел IІ от "Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( ПМС № 154/2000 г., обн. ДВ - бр. 65/2000 г.) при ІIІ-та категория повърхностни води.

С писмо изх. № 6-195/01.02.2012 г. /л.174/ дружеството е изпратило до БДДР декларация по чл.194б от ЗВ /л.л.175- 176/, в която са извършени и съответните изчисления и се сочи общо дължима сума от дружеството в размер на 76967 лева за заустените водни количества през 2011г.

До дружеството преди издаването на АУПДВ са изпращани писма от БДДР, в които се сочи размерът на задълженията за 2011 г., които са неплатени. С писмо изх. № 1924/02.09.2013 г. /л.л.168- 170/ дружеството е уведомено, че дължимите такси по КР № 44/2005 г. за 2011 г. са в размер на 76967 лева, и както и останалите суми за други години и по други разрешителни, следва да бъдат платени в едномесечен срок от получаване на писмото. Няма данни кога е получено това писмо от дружеството, но в писмо изх.№ 6-646/08.11.2013 г. на дружеството, постъпило на 11.11.2013 г. в БДДР /л.л.110-115/, се сочи, че същото е във връзка с писмо изх. № 1924/02.09.2013 г. на БДДР, като се сочи, че се прилага справка- отчет за заустените водни количества по месеци, включително за периода януари-декември 2011 г. Същата справка е приобщена на л.119, като посочените водни количества са същите, посочени и в първоначално подадената справка, приобщена на л.л.175,176. В писмо изх. № 1924/02.12.2013 г. /л.л.166-167/ на дружеството се сочи, че дължимите такси по КР №44/2005 г. за 2011 г. са в размер на 76967,00 лева, и както и останалите суми за други години и по други разрешителни, следва да бъдат платени в 14 дневен срок от получаване на писмото. Съгласно писмо изх.№ 2220/14.04.2015 г. на БДДР /л.л.70-72/, дължимите суми за 2011 г. след извършените частични плащания са 20967,00 лева. Няма данни дали и кога последните писма са получени от дружеството.

До дружеството е било изпратено писмо изх. № ОБ-6088/01.10.2018 г. /л.22/, с което дружеството е уведомено за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, включително за 2011 г., ведно с покана за доброволно изпълнение по чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ и чл.182, ал.2, т.1, пр.първо от ДОПК /л.л.23-28/. Същите са получени от дружеството, като датата на получаване на пощенското клеймо не е четлива /л.29/.

Изготвен е констативен протокол от 29.10.2018 г. от комисия, съставена от служители на БДДР /л.л.15-20/, според който. начислената такса на дружеството като титуляр на КР44/2005 г. за 2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е в общ размер 76967,00 лева, като платените суми от нея са в размер на 59900,00 лева, и остават дължими такси за 2011 г. в размер на 17067,00 лв.

С писмо изх. № ОБ-6088-/1/ от 31.10.2018 г. /л.14/ жалбоподателят отново е бил уведомен за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, като към писмото е приложен и констативния протокол. Писмото е получено на 02.11.2018 г., видно от обратната разписка на л.21. Впоследствие е издаден и оспорения акт № 57/06.11.2018 г. за установяване на публично държавно вземане, който в оспорената му част е издаден на осн. чл. 194, ал.1, т.3, б. "а" от ЗВ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., като е посочено, че неплатените суми за този период са в размер на 17067,00 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът извежда следните правни изводи:

Директорът на БДДР - Плевен е материално и териториално компетентния орган, който съгласно чл. 195б, ал.1 от ЗВ издава акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за незаплатените такси по чл. 194, ал.1, т.3 б. "а" от ЗВ. В АУПДВ са посочени и приложимите разпоредби на чл.166, ал.1 от ДОПК и чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ.

При издаване на акта е спазена разписаната в чл. 195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ процедура, тъй като е издаден на база изследване и проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Изяснено е, че титулярът по разрешителното е представил справки-отчети за заустени и иззети водни количества, като е подал декларации по чл. 194б от ЗВ за заустеното и потребеното водно количество, но е заплатил таксите само частично. По отношение на оспорената част от АУПДВ, се касае за такса за заустените водни количества, определени съгласно тарифата за таксите по чл. 194, ал.6 от ЗВ за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Изготвен е констативен протокол за установяване и изчисляване точния размер и основание за възникване на задължението за такса. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до задълженото лице - в случая до дружеството с новото му наименование.

Между страните не е спорно, че извършеното изчисление на дължимите за 2011 г. суми по КР № 44/2005, при съобразяване с нормите на Тарифата, отговаря на подадените от дружеството справки и е извършено по начина, посочен в Тарифата. Съдът установява, че извършеното изчисление е правилно и доколкото се касае за просто аритметично действие не намира, че се касае за специални знания, които да обуславят назначаване на експертиза за изчисляване на размера на дължимата такса за 2011 г. В АУПДВ е посочен размера на заплатени суми за 2011 г., това плащане не се оспорва, поради което съдът приема, че размерът на неплатената сума за такса за заустване за 2011 г., а именно17067,00 лева е изчислен правилно.

Спорно между страните е дали АУПДВ за тази сума, дължима за 2011 г. е издаден след погасяването на вземането поради изтекла давност.

Законова пречка за установяване с АУПДВ на погасени по давност публични задължения не съществува, но при направено възражение за недължимост поради изтекла давност установените задължения следва да бъдат отменени. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. Възражението може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на АУПДВ по съдебен ред. Давността е срок или период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако кредиторът бездейства, правото му да иска принудително изпълнение се погасява.

Съдът намира за основателно възражението, че за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. вземането е погасено по давност. Основанието за дължимите такси е регламентирано в ЗВ, а размерът на дължимата такса е определен с Тарифата. В чл. 4, ал. 1 от Тарифата е определен крайният срок, в който титулярите на разрешителни за водовземане следва да плащат своите задължения. Това е 31 януари на следващата година. След този срок вземането става изискуемо и започва да тече погасителната давност. С оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Тарифата и разрешителното, където като задължение е определено, че титулярът следва да заплаща такса за правото за заустване на отпадъчни води, задължението за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. следва да се плати до 31.01.2012 г. Задължението на дружеството е публично държавно вземане и то се погасява с изтичането на 5 годишен давностен срок съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В Закона за водите няма предвиден друг срок. Давността за таксата заустване за 2011 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г. Доколкото АУПДВ е издаден от директора на БДДР на 06.11.2018 г., същият в частта му за 2011 г. е издаден след изтичане на давностния петгодишен срок. По тази причина АУПДВ следва да се отмени в оспорената му част, а именно за сумата от 17067,00 лева, дължима за 2011 г.

Представените писма - две от 2013 г. и едно от 2015 г., изпратени до дружеството от БДДР, само за едно от които е доказано, че е достигнало до адресата, видно от признанието на дружеството в отговор на същото писмо, не спират давността, тъй като не попадат в нито едно от посочените в чл. 172, ал. 1 от ДОПК основания за спиране на давността. Същите не са част от производство по установяване на публичното вземане, нито спират изпълнението на акт, с който е установено вземането, нито с тях е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането, не свидетелстват за обжалване на акт, с който е определено задължението, не налагат обезпечителни мерки, нито са във връзка с образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Следва да се посочи, че същите писма не прекъсват давността, доколкото не попадат и в нито едно от посочените в чл. 172, ал. 2 от ДОПК основания за прекъсване на давността - не са АУПДВ, нито действия по принудително изпълнение.

Изпращането на съобщение до длъжника по реда на чл.182, ал.2, т.1, пр. първо от ДОПК преди да бъде издаден АУПДВ също не може да спре или прекъсне давността.

С оглед изтеклата погасителна давност по отношение на задължението за такса за 2011 г., жалбата е изцяло основателна, и АУПДВ следва да бъде отменен в обжалваната му част - тази, в която се установява задължение за 2011 г., като противоречаща на материалния закон.

При този изход на делото е основателно искането за разноски на жалбоподателя. Своевременно е поискано присъждане на разноски, които видно от представения списък /л.254/ са за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1200 лева. Сумата е действително заплатена, видно от адвокатското пълномощно на л.253. Не е правено възражение за прекомерност, същата сума следва да се присъди изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, IIрии състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №57/06.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен в частта му за дължими такси по комплексно разрешително №44/2005 г. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 17067,00 лева.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район с център гр.Плевен, да заплати на „ТЕХЕКО ЕНЕРДЖИ” АД, ЕИК *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /П/