Решение по Административно дело 1066/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 551

град Плевен 21.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, ІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.СНЕЖИНА ИВАНОВА

2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1066 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, представлявана от К.Г.Н.против Решение № 574 от 05.08.2019г., постановено по н.а.х.д. №1280/2019 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 19-0938-001226 от 20.03.2019 г. на Началник група в Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Плевен.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Плевен е неправилно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е положил усилия да изясни изцяло фактическата обстановка относно посоката на движение на автомобилите участници в автопроизшествието.

Вместо това съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, като в мотивите си е посочил, че посоката е останала неизвестна.Изтъква се, че РС-Плевен не е обсъдил и анализирал следните обстоятелства: Превратно е изтълкувал показанията на свидетелите като е посочил в мотивите на решението си, че актосъставителят К.П. е съставил АУАН и протокол за ПТП единствено въз основа на показанията на „другия“ участник в автопроизшествието.

Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че в пострадалия автомобил са се намирали 3 – ма свидетели очевидци, които по данни от актосъставителят са били поотделно и подробно разпитани. По делото не е разпитан водачът на пострадалия автомобил – К.П.И., а показанията му в най- пълна степен биха изяснили приетия за неясен от съда факт, касаещ посоката на движение на автомобилите. На следващо място в жалбата се сочи, че по делото е останал неразпитан полицейския служител, който е бил на смяна с актосъставителя К.Ч.П.. Прави се искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано.

Ответникът в касационното производство – не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционнти решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от РС-Плевен от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.П.П., ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0938-001226 от 20.03.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Плевен, с което на същия, за нарушения на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; чл.123, ал.1 т.3, буква „в“ от ЗДвП; чл.147, ал.1 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100,ал.1 т.1 от ЗДвП, са му наложени административно наказание на основание чл. 179 ал.2, вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП три глоби по 10 лв.

В мотивите си районният съд е приел, че Акт за установяване на административно нарушение с бл.№АА 200706/08.03.2019 г. е съставен срещу жалбоподателят В.П.П. затова , че на 08.03.2019 г. в 13:30 часа в град Плевен улица „Гривишко шосе“ до номер 6, като водач на собствения си лек автомобил “Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***, движейки се в посока към бул.“Русе“ навлиза в лява лента за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещият се лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ ЦДИ с регистрационен номер ***, като го удря челно и по този начин реализира ПТП с материални щети по двата автомобила; Напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака компетентните органи на МВР; Като собственик не е представил МПС на годишен технически преглед; не е представил СРМПС част II-ра; не е представил контролен талон към СУМПС на управляваното МПС.За да отмени наказателното постановление, в частта му относно нарушението по чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, РС-Плевен е приел, следното: В хода на съдебното производство не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил констатираното в акта нарушение. В акта и в НП е прието, че В.П. виновно е нарушил – чл.25 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата има императивен характер и с нея се установява задължение за водача на пътно превозно средство при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло и частично в съседна пътна лента да пропусне ППС, които се движат по нея. Свидетелят К.П. не е очевидец на настъпване на ПТП-то. Според обясненията на жалбоподателят В.П., при изпреварване от страна на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“между двата автомобила е имало съприкосновение с леко „тръкване” на страничното огледало, „без нанесени сериозни щети” по автомобила. Същото се потвърди и от разпита на свидетеля Н.Р.К., който заявява, че жалбоподателят П. „ни удари леко и не спря“. Жалбоподателят твърди, че след като е огледал автомобила за щети и не е открил такива и от страна на присъстващите в другия автомобил от ПТП-то, не е последвала никаква реакция, същият, заедно с баща си, който е бил вдясно от него на пасажерското място, е потеглил в посока с.Гривица, където живее. След него е потеглил и другия автомобил и е спрял пред домът му. Пристигнали са полицейски служители, които били изпратени от дежурния служител при ОД на МВР Плевен, след обаждане от свидетелите по акта, участници в ПТП-то на тел.112. Актосъставителят К.П. не е бил на мястото на станалото ПТП, издал е след пристигане на място Протокол за ПТП и съответно е съставил АУАН, въз основа на обясненията дадени от другия участник в ПТП-то, без да е взел под внимание възраженията на жалбоподателя, който категорично заявява, че именно другият участник в ПТП-то го е изпреварвал, при което е закачил страничното огледало от ляво на автомобила му и леко го е тръкнал, като категорично заявява, че не е навлизал в лявата лентата за насрещно движение и не е имало челен удар между двата автомобила. В съдебно заседание след основния разпит на св.П. беше проведен и допълнителен такъв във връзка с определяне посоката на движение на автомобилите с оглед настъпилите по тях щети, но въпреки положените усилия този факт, който е от съществено и определящо останалата фактология значение, остана неясен. Не стана ясно описаните в протокола за ПТП щети с каква давност са и дали не става въпрос за предходни увреждания. Освен това са описани в същия протокол по прекалено общ начин, като в конкретика поради липса на спомен в детайли не бяха посочени от страна на св.Кр.П.. Освен това начертаната схема на ПТП в протокола за ПТП също не отразява челен удар, а странично съприкосновение. Обратното се сочи в АУАН, а именно че „го удря челно”. Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ пр. 1 от ЗДвП РС-Плевен е приел, че нарушението не е доказано както от обективна така и от субективна страна, тъй като жалобоподателят не е установил друг автомобил, който да е спрял/другият е бил на около 200 метра/, поради което е продължи движението си. Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП РС-Плевен е приел, че не е доказано безспорен начин, че жалбоподателят като собственик на процесния автомобил без уважителни причини не го е представил в определения срок за технически преглед. Относно нарушенията по чл.100, т.1 от ЗДвП е приел, че В.П. е нямал качеството на водач по смисъла на Пар. 6 т.25 от ДР на ЗДвП към момента на проверката, поради което не е бил длъжен да представи съответните документи. Настоящият състав не споделя изводите на районния съд. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, липса на доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за спора и при неизпълнение на служебните задължения на съда като инстанция по същество за разкриване на обективната истина по случая. От показанията на актосъставителя К.Ч.П. е видно, че той е съставил АУАН въз основа на показанията на свидетелите очевидци – Н.Р.К., А.Г.Н.и К.П.И., който е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ *****. Тримата са пътували от гр. Никопол към гр. Плевен и подробно му обяснили, че са се движили по ул.„Гривишко шосе“, когато са възприели управлявания от В.П. лек автомобил да криволичи по пътното платно, който изведнъж завил рязко в тяхната платно, ударил ги и продължил движението си към с. Гривица. От показанията на П. се установява още, че пред него В.П. е заявил, че той е управлявал леката кола и е напуснал местопроизшествието, тъй като не се е чувствал добре. Тук следва да се посочи, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ ***** К.П. И., който е другия участник в ПТП- то изобщо не е разпитан в хода на съдебното следствие, макар й РС-Плевен да е посочил в мотивите на решението си , че актосъставителят е съставил АУАН въз основа на обясненията дадени от него, без да е взел под внимание възраженията на В.П., че К.П. И.го е изпреварил, при което е закачил страничното огледало от ляво на автомобила му. Такива възражения обаче В.П. въобще не е направил пред актосъставителя К.Ч.П., поради което е нямало как и последният да ги съобрази при съставянето на АУАН. Едва в обясненията си дадени в съдебно заседание В.П. е заявил, че при извършване маневра изпреварване черния джип му тръгнал огледалото, при което той спрял веднага в дясно за да огледа щетите, но тъй като нямало такива се прибрал. Налице е противоречие в обясненията на нарушителя дадени пред актосъставитиля и тези дадени в съдебно заседание, което противоречие е следвало да се изясни и анализира от РС-Плевен. Даването на обяснения от нарушителя е основно негово право, като същите имат двояк характер – от една страна са доказателствено средство, а от друга – средство за защита срещу повдигнатото му обвинение. Същите следва несъмнено да бъдат съпоставени с останалия събран доказателствен материал, да бъдат подложени на анализ, след което съдът е длъжен да изложи аргументи дали обясненията се подкрепят от останалите доказателства или напротив, остават изолирани и се оборват от другите доказателствени източници.

При наличието на съществено противоречие между показанията на свидетелите очевидци Н.Р.К. и А.Г.А. от една страна и между обясненията на В.П. и баща му П. П. от друга относно фактите предмет на доказване е следвало да се призове и разпита в качеството на свидетел К.П.. На следващо място от показанията на актосъставителя К.Ч.П. е видно, че и тримата свидетели очевидци Н.Р.К. и А.Г.А. и К.И.пред него са заявили, че В.П. е пътувал сам в автомобила.

При противоречива информация съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели районният съд е следвало да изясни коя е причината за това. Изясняването на тези въпроси не е извършено от районния съд, което представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на обжалваното решение. И тъй като разрешаването на спора по същество изисква да се установят факти и обстоятелства, които изобщо не са били обсъждани от съда, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да събере допълнителни доказателства, като бъдат призовани и разпитани в качеството на свидетели К.П.И. и полицейският служител, който е посетил сигнала заедно със св. К.Ч.П.. Същите трябва да изяснят обстоятелствата около настъпилото произшествие и щетите, които са били причинени с него, както и спрял ли е или не В.П. след птп; сам ли е пътувал автомобила; представил е ППС на технически преглед, както и свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Доколкото първостепенния съд не е изяснил спора по същество, решението на районния съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, тъй като касационната съдебна инстанция не е инстанция по същество и не може да установява факти в това производство.Настоящата инстанция приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Фактите от състава на нарушенията следва да бъдат установени при пълно и всестранно изследване на релевантните доказателства. В тази връзка е необходимо при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателства за всички относими към установяване на деянието факти, като съдът се произнесе с мотиви по приложението на нарушенията по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; чл.123, ал.1 т.3, буква „в“ от ЗДвП; чл.147, ал.1 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 574/ 05.08.2019 год. по н.а.х.д. № 1066/2019г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно указанията дадени, в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1

2 .