Р E Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Плевен, 9 Януари 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1065 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 779 от 11.10.2018 г., постановено по анд № 1964/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 18-0938-002762 от 11.06.2018 г. на Началник сектор към ОД МВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б.А. ***, ЕГН **********, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чр. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание - глоба в
размер на 250.00 лева за нарушение на чл. 483, ап. 1, т. 1 от КЗ за това, че на
29.05.2018 год., около 15:40 часа,
в гр. Плевен, на ул. „Дойран“ срещу №15, посока
към „Автокомбинат“ управлява л.а. „АУДИ А4“ с рег. № ЕН*** КМ, негова
собственост, като на автомобила няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2018 год. към момента на проверката.
Автомобилът е спрян от движение.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от адв. Г., процесуален представител на жалбоподателя, в която счита
постановеното решение за неправилно, необосновано и постановено в противоречие
на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел за
установена по безспорен начин фактическа обстановка, подробно описана в АУАН и
възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, което е довело от своя
страна до неправилни фактически констатации и правни изводи. Сочи, че съдът не
е изследвал възможността за приложението
на чл. 28 от ЗАНН, а счита, че очевидно е налице явна малозначителност на
извършеното. Тъй като липсват мотиви на съда в тази част, според касатора това
се е отразило и върху правилността на постановеното решение. В заключение моли
съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД
на МВР - Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на 29.05.2018 год. около 15:40 часа в гр.Плевен, на ул „Дойран“
срещу №15, посока към „Автокомбинат“, свидетелите В. и Н. спрели за проверка
л.а. „Ауди А4“ с рег.№ЕН***КМ, управляван от жалбоподателя, като при
извършената проверка водачът не им
представил застраховка „ГО“, валидна към датата и часа на проверката. При
разпит в съдебно заседание свидетелите посочили, че при справка в служебния
таблет установили нарушението, за което
съставили АУАН за липса на сключена
застраховка „ГО“. Съдът приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Извършил
анализ на копието на застрахователна полица за сключена застраховка „ГО“ №BG/22/118001580342/29.05.2018
год., издадена от ЗК „Лев инс“ АД и установил, че същата е с покритие от 15:55
часа на 29.05.2018 год. до 23:59 часа на 29.05.2019 год. за л.а. „Ауди А4“ с
рег.№ЕН***КМ. Предвид, че водачът е бил спрян за проверка на 29.05.2018 год. в
15:40 часа, преди началния час на валидност/покритие на застраховката по
сключената полица, който е 15:55 часа на същата дата, съдът направил извод, че
към датата и часа на проверката А. не е имал сключена и валидна застраховка ГО,
поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и
правилно му е наложена санкция на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът
направил извод още, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, същите са издадени от компетентни органи,
съставомерни и са доказани от събраните доказателства. На тези основания
потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора
факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на А. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие със събраните
писмени доказателства по делото-копие на застрахователна полица за сключена застраховка „ГО“ №BG/22/118001580342/29.05.2018 год., издадена
от ЗК „Лев инс“ АД и справка за сключена застраховка „ГО“ на л.16
от делото на РС се установява, че сключената и важима от 29.05.2018 год.
застраховка „ГО“ е с начален час на покритие от 15:55 часа на 29.05.2018 год.
до 23:59 часа на 29.05.2019 год. за л.а. „Ауди А4“ с рег.№ЕН***КМ, а на водача
е била извършена проверка 15 минути преди началния час на валидност на същата-в
15:40 часа на 29.05.2018 год. Последното, както правилно е приел и РС, налага
извод, че в деня и часа на проверката, когато А. е управлявал собствения си
автомобил, не е имал сключена и действаща-валидна застраховка „ГО“ за
управлявания от него автомобил. Последното сочи на виновно осъществен от водача
състав на административно нарушение на нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за
което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Като е достигнал до
същите изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение,
което следва ад се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 779 от 11.10.2018 г., постановено по анд № 1964/2018 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдията-докладчик Катя
Арабаджиева:
Не споделям изводите на мнозинството от
решаващия състав. Действително доказателствата по делото сочат, че сключената
от А. застрахователна полица за застраховка „ГО“ е с начален час на покритие от
15:55 часа на 29.05.2018 год. до 23:59 часа на 29.05.2019 год. за л.а. „Ауди
А4“ с рег.№ЕН***КМ, а на водача е била извършена проверка 15 минути преди
началния час на валидност на същата-в 15:40 часа на 29.05.2018 год. Договорът
за застраховка обаче е бил сключен на
29.05.2018 год. в 14,55 часа, т.е. 45 минути преди проверката и това се
установява безспорно от справката на л.16 от въззивното дело и не се оспорва от страните. Т.е., когато
водачът е започнал да управлява автомобила, за същия той е имал сключен договор
и е управлявал със съзнанието, че има сключен и действащ договор. Аргумент в
тази посока е направеното възражение по АУАН на л.4, в което е обяснил, че
когато е бил спрян за проверка, той е имал и е представил полица. Следователно,
той не е съзнавал, че върши противоправно деяние, макар да е бил длъжен да
предвиди това. По тези причини съдията-докладчик счита, че този конкретен
случай на административно нарушение се отличава от останалите нарушения от
същия вид, при които обичайно или въобще
няма сключен валиден договор за застраховка, или същият е сключен след часа на
проверката. Именно поради факта, че водачът е сключил такъв договор преди да
започне управлението на автомобила и преди да бъде спрян за проверка от
полицейските органи, което е определящо за психическото му отношение към самото
деяние-в случая той въобще не е съзнавал, че върши нещо противоправно, отличава
това конкретно деяние от останалите от същия вид и по всички правила на чл.28
от ЗАНН на това основание това деяние би могло да се квалифицира като маловажно. Типичните признаци на процесното деяние
сочат още, че в конкретния случай то е и
формално, не се е стигнало до причиняване на вреди , до настъпване на ПТП или
други последици, което е още един аргумент за този извод. Затова считам, че оспореното
решение и НП на това основание следва да бъдат отменени.
Съдия-докладчик: *M