Р E Ш Е Н И Е

№ 17

гр. Плевен, 9 Януари 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1063 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 787 от 12.10.2018 г., постановено по анд № 1141/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-006520 от 04.01.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Плевен, , с което на Х.В.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 17.12.2017 г. в 22:30 часа, в гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ ж.п. прелез в посока с. Опанец, управлява л.а. „Опел- Астра“ с рег. № ЕН***КК, като не спазва нужната дистанция от движещият се пред него и намалавящ скоростта л.а. „Волво В-40“ с рег. № ХХХ ВХ, като го удра и причинавя ПТП с материални щети.

Против горното решение е подадена касационна жалба от Х. чрез адв.М., в която се сочи, че постановеното решение е незаконосъобразно, издадено при нарушаване на материалния закон и при нарушаване на процесуалните правила. Касаторът твърди, че РС не е изяснил фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и не е направил правилна преценка има ли извършено нарушение. В АУАН не е изяснен въпросът относно поведението на предностоящия автомобил предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП, която също е императивна и вменява задължение на водачите на ППС да не намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пьтнотранспортно произшествие. Посочено е, че сблъсъкът е настъпил поради неспазване на дистанция от водача на задния автомобил, но не са посочени обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение. Твърди, че преценката дали да издаде НП е на наказващият орган и се основава на констатациите в АУАН, които наказващият орган е приел безкритично, доколкото последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното. Според касатора това правило не важи в съдебното производство, а възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на която е наложено административното наказание, е останала недоказана от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Сочи, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че така възникналото ПТП е в пряка причинна връзка с виновно поведение на Х., с което да е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че за да е съставомерно нарушението описано в АУАН и НП, е необходимо водачът на превозното средство да се е движил зад друга превозно средство през определен интервал от време. Именно при такова движение възниква задължението за водача на задното превозно средство да поддържа дистанция, която би била достатьчна за избягване на съприкосновение с предното превозно средство, когато то намали скорост или рязко спре. В конкретния случай се твърди, че първият лек автомобил е изпреварвил три автомобила. На посоченото място е забранено изпреварването. След подаден светлинен сигнал от страна на патрулния автомобил, водачът на ЛК „Волво"с рег.№ EH ХХХВХ А. П. Х. спира внезапно. Последва удар, който не е в следствие на неспазена дистанция от страна на Х., като водач на управлявания служебен автомобил, а от внезапното спиране на изпеварващия автомобил. Прави извод, че не са налице безспорни доказателства за извършено от Х.Х. нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Сочи още, че за да бъде ангажирана отговорността за несъобразяване с разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, е необходимо да се установи по несъмнен начин неизпълнение на задължението за спазване на дистанция между два автомобила, конто се движат един след друг, в една и съща лента за движение и движещият се отзад автомобил да се намира на такова разстояние от движещия се отпред и да се управлява с такава подходяща скорост, че във всеки един момент да може да намали скоростта и/и ли да спре, за да не причини ПТП. Необходимо е водачът на задният автомобил да е имал обективна възможност да прецени необходимата дистанция по смисъл на цитираната разпоредба и да я осигури. От доказателствата по делото се установява според касатора, че едва непосредствено преди самото ПТП, първият автомобилът рязко спрял. При това положение и при липсата на категорични доказателства за продължителността от време от навлизане на автомобила на А. П. Х. в лентата, по която се движел автомобила на Х. и разстоянието между двата автомобила в този момент, до настъпване на удара, явно не са доказали по безспорен начин механизма на пътно-транспортното произшествие и обстоятелствата, при които то е възникнало. Още по-малко е доказано обстоятелството дали Х. при тази пътна ситуация е разполагал с техническо време и обективна възможност да прецени каква следва да бъде нужната дистанция и да я осигури, за да предотврати настъпването на неблагоприятните последици в случай на внезапно спиране на движещия се пред него автомобил. В съответствие с правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, с оглед възраженията, които са направени в законоустановения срок и по-конкретно тези, касаещи твърдението , че изпреварващият автомобил, управляван от А. Х. рязко спира, респективно да се потвърди или отхвърли възможността, произшествието да е възникнало, единствено и само поради извършено нарушение от страна на Х.. На следващо място сочи, че в съдебното решение не са изложени мотиви относно разстоянието, на което се е намирал удареният автомобил от знак „Стоп". А. Х. твърди, че е спрял на знак стоп, но не са събрани доказателства в тази насока. Счита за нарушена и разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като не са посочени имената и ЕГН и точния адрес на лицето, което е претърпяло имуществени вреди от нарушението. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Д. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива доводи за неправилност на съдебното решение , моли съда да го отмени ведно с оспореното НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Плевен, сектор ПП не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН е съставен  за това, че около 22:30 часа, в гр. Плевен, ул „Българска авиация“, жп прелез в посока с.Опанец, Х. управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег.№ЕН***КК, като не спазва нужната дистанция от движещият се пред него и намаляващ скоростта л.а. Волво В40 с рег.№ХХХВХ, като го удря и причинява  ПТП с материални щети - нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Х. е санкциониран за визираното нарушение и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички реквизити съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в същите е описано ясно и точно извършеното нарушение. Спазени са давностните срокове за реализиране на отговорността. От Протокола за ПТП и план схемата към същия съдът установил, че Х. се е движил с управлявания от него автомобил – Опел Астра след л.а. Волво В40. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като  с   писмо с рег. № 1336/11.01.2018г. е изискал сведение от  Х., по повод вътрешна проверка, относно настъпилото ПТП /л. 49/.

Съдът изслушал показанията на две групи свидетели, като от показанията на св.Ц. и Й. установил, че тези полицейски служители са били изпратени по сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото са установили участниците в него – Х. и А. Х., както и управляваните от тях моторни превозни средства, съответно - лек автомобил „Опел Астра с рег.№ЕН ***КК и лек автомобил Волво В40 с рег.№ЕН ХХХВХ. От участника в пътнотранспортното произшествие Х.  е изготвена „Докладна записка“  /л.48/, както и от Началник 02 РУ –Плевен до директор ОД МВР Плевен.  Въз основа на деформациите по двата автомобила, полицейските служители приели, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на Х., като затова му бил съставен АУАН бл.№ 0358485 от 17.12.2017г. и изготвен Протокол за ПТП № 1636300 от 20.12.2017г. Съдът кредитирал показанията на Ц. и Й., от които установил по категоричен и безспорен начин механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите са посетили ПТП-то и са възприели лично взаимното разположение на двата автомобила след момента на удара. Полицейските служители установили механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие  при съпоставка на обясненията на участниците и свидетелите и на съпоставката им с находките на местопроизшествието на двата автомобила- участници в ПТП.

От показанията на другия участник в ПТП-А. Х. съдът установил, че е спрял на знак „Стоп”, когато бил ударен от автомобила, управляван от Х.. Твърди, че е изпреварил автомобила на последния около един километър преди този знак, който се е намирал на ж.п. прелеза. Твърди,че е управлявал с 40 км/ч. Спрял внимателно, а не рязко, т.к. пътните условия не били добри и не можело да са кара  по –бързо на това място. Съдът дал вяра на тези показания като правдиви и подкрепени и от другите гласни и писмени доказателства.

От установената по делото фактическа обстановка съдът направил извод, че Х. с поведението си е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил ПТП по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Фактът на настъпването на ПТП не се оспорва от него. Не се спори, че той е управлявал движещото се отзад МПС, което е ударило автомобила пред него при внезапното му спиране. С оглед нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и изрично отразеното в нея, че дори и при рязко спиране на движещия се отпред автомобили водачът на автомобила зад него е длъжен да избегне удар, съдът приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че той не е виновен за произшествието, тъй като автомобилът отпред спрял внезапно. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, която обхваща и такива случаи (на внезапно спиране), поради което твърденията на жалбоподателя не изключват вината му за настъпилото ПТП. Т.е. съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства формирало у съда извод, че Х. е осъществил нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.

От обективна страна се установява, че Х. е управлявал процесния лек автомобил непосредствено зад лек автомобил Волво В 40 с рег.№ЕНХХХВХ, управляван от свидетеля Х., като след спиране на последния, касаторът не е успял да спре и е ударил лек автомобил Волво В 40. Свидетелските показания са противоречиви относно факта дали спирането на първия автомобил е било плавно или рязко, като св. Й. и Х. съобщават за плавно спиране на първия водач, а касаторът и св.Д. съобщават за рязко спиране на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко". Т.е. нормата въвежда правило за поведение за движение на превозните средства на такова разстояние едно от друго, което да е съобразено с всички пътни условия по начин, че дори при непредвидимо поведение на някой участник, да може да се избегне или предотврати настъпването на вредоносен резулта, в случая ПТП с материални щети. Това най-общо се формулира от закона като „спазване“ на дистанция, на определено разстояние между движещите се един зад друг автомобили. Ето защо дори и водачът на л.а. Волво да не е изпълнил от своя страна разписаните в чл.24 от ЗДвП негови задължения и да е спрял рязко, внезапно-дали заради знак“Стоп“, или защото е възприел светлините на полицейския автомобил или поради друга причина, която е неотносима към отговорността на Х., касаторът именно поради неспазване на достатъчно разстояние от л.а. Волво не е могъл да предотврати удар с него. Разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Нормата на чл. 24 от ЗДвП от своя страна съдържа две хипотези. Първата е свързана със забраната водачът на ППС да намалява рязко скоростта, освен ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП. Втората хипотеза е относима към случаите на значително намаляване на скоростта на движение. Тя вменява в задължение на този водач да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. Дори водачът на л.а. Волво да е нарушил някои от забраните на чл. 24, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, с което да е реализирал противоправно поведение, довело до настъпване на ПТП, това не прави несъставомерно допуснатото от Х. нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. Х. носи отговорност за нарушаване на правилата, разписани в чл.23, ал.1 от ЗДвП дори при доказано съпричиняване на вредоносния резултат, за което от своя страна другият водач на л.а. Волво би могъл да понесе съответна отговорност за нарушаване на забраната на чл.24 от ЗДвП или за нарушаване на други разпоредби на този закон при доказано несъобразяване с правилата за ограничение на скоростта, пътната маркировка, пътните знаци, каквито възражения се съдържат в тезата на касатора. Но не може да изключи отговорността на Х. за извършеното от него нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл ирелевантно за отговорността на касатора се явява възражението, че поради внезапното спиране на л.а. "Волво", той не е имал друг вариант освен да се удари в него. По делото не са събрани данни и доказателства за особености на пътната настилка, за наклони, за специфични метеорологични условия или други случайни или обективни фактори, които биха могли да изключат отговорността на касатора на някое основание, поради което касационната инстанвция прави извод, че причина за настъпване на ПТП е недостатъчното разстояние между двата автомобила. Законодателят изрично е регламентирал в разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДвП, че водачите на МПС следва да спазват достатъчна дистанция от движещите се пред тях МПС именно с оглед избягване на удар при рязкото им спиране или намаляване на скоростта. С неизпълнението на това свое задължение, Х. е нарушил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДвП, поради което и е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение. Административното нарушение е извършено при форма на вина непредпазливост, доколкото същият не е предвиждал настъпилия резултат – неспазването на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил, управляван от Х., но въпреки това е бил длъжен съгласно чл. 23, ал.1 ЗДвП и е могъл да предвиди, че следва да осигури по-голяма дистанция между двата автомобила с оглед обективната възможност за аварийно спиране при наличието на такова от страна на движещия се пред него автомобил.

Не са допуснати и твърдяните в касационната жалба процесуални нарушения на правилата на ЗАНН при съставяне на акта и издаване на НП, нито се констатира разминаване при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП, до каквито правилни изводи е достигнал и РС в мотивите на постановеното решение. Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 787 от 12.10.2018 г., постановено по анд № 1141/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.