Р E Ш Е Н И Е
№ 180
гр.Плевен, 29.03. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 61 по описа за
2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 955 от 05.12.2018 год., постановено по НАХД № 2676/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно
постановление № 18-0938-003526 от 20.07.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР ПЛЕВЕН, с което на Н.Т.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба, в размер на 200.00лв.
Недоволен от горното решение останал Н.К.,
който чрез адв. Г.А. от САК е подал в законния срок касационна жалба против
него. В същата се излагат доводи за
допуснати съществени нарушения на ЗАНН в хода на административнонаказателното
производство. Сочи се, че препис от съставения АУАН не е връчен на нарушителя,
че не са изяснени всички факти и обстоятелства от страна на
адмиинстративнонаказващия орган, с което е нарушена разпоредбата на чл.52 от
ЗАНН. Твърди се, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 от
ЗАНН, като в него е вписан свидетел, който не е очевидец на нарушението, а е
такъв при съставяне на акта. Оспорва се възприетата от РС- Плевен фактическа
обстановка. В заключение се прави искане да бъде отменено въззивното решение и
да бъде отменено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се явява и процесуалният му представител.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че въззивното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящия
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба на първо
място се прави оплакване за допуснато нарушение при съставяне на АУАН,
изразяващо се в това, че същият е съставен само в присъствие на един свидетел,
който е при съставяне на акта, а разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква
при тези обстоятелства актът да бъде съставен в присъствие на двама свидетели.
Съдът намира, че горното нарушение не е съществено. Това е така, защото
съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, вкл. и обясненията на самия
жалбоподател се установява, че същият е причинил ПТП с материални щети при
извършване на маневра „завой на дясно“. Самият жалбоподател в обясненията си
твърди, че е имал съмнения, че може да удари намиращият се в лявата по посока
на движението му пътна лента учебен автомобил, но въпреки това е продължил с
маневрата.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с
обстоятелството, че на нарушителя не е бил връчен препис от съставения АУАН. От
приложения на л. 9 акт е видно, че нарушителят е отказал да го подпише, което е
удостоверено с подпис на един свидетел, съобразно разпоредбата на чл.43, ал.2
от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване, от което следва, че при отказ да бъде подписан АУАН не е налице и
възможност за удостоверяване връчването на препис от него. Връчването на препис
от АУАН е от значение за упражняване правата на нарушителя, регламентирани в
чл.44 от ЗАНН. Касаторът очевидно е знаел, че му е съставен АУАН. Той не е
поискал събиране на допълнителни доказателства от административнонаказващият
орган преди издаване на НП, а при оспорването му е имал възможност и е направил
съответните доказателствени искания пред съда, поради което настоящият съдебен
състав намира, че не е допуснато накърняване на правата му.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В хода на съдебното производство всички събрани гласни
доказателства, изключая обясненията на самия жалбоподател, са в подкрепа на
фактическата обстановка, описана в АУАН.
Настоящият съд намира, че оспореното решението е
валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд
по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.
При така изложените съображения АС- Плевен намира, че
решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от
ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 955 от 05.12.2018 год.,
постановено по НАХД № 2676/2018 год. по описа на Районен съд-
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/