Р E Ш Е Н И Е

№ 14

гр. Плевен, 9 Януари 2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                        Председател: Николай Господинов

                                                             Членове:  Елка Братоева

                                                                                      Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1060 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 756 от 5.10.2018 г., постановено по анд № 1895/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 18-0938-002275 от 21.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, с което на Ю.А.Й. ***, ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП  е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки  за това, че на 9.05.2018г. в 01:46 часа в гр. Плевен, к-с „Дружба” до номер 335, вход „А“, посока на движение блок 333, като водач  управлява собствения си лек автомобил “Мерцедес Е280” с регистрационен номер ***, след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN 0390, уредът отчел 1,00 промила алкохол в издишания от водача въздух, издаден е талон за изследване номер 0001509; Водачът сам в автомобила и лъха силно на алкохол; Резултат от ХЕ №182/11.05.2018г. – 0,97% промила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от Директора, в която сочи, че основен мотив да бъде отменено НП №18-0938-002275/21.05.2018 г. е, че при издаване на НП е допуснато съществено процедурно нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Счита, че направеният от РС извод е неправилен. Действително в НП е записано, че за извършено нарушение на чл.5, ал.З,т. 1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя се налага административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., вместо предвидените в ЗДвП - 1000.00 лв. Моли съда да приеме , че в конкретния случай е допусната техническа грешка. Счита, че волята на административнонаказващия орган е ясна и не може да бъде подложена на тълкуване, тъй като върху АУАН той е поставил изрична писмена резолюция, указваша санкционната норма и точния размер на предвиденото административно наказание - глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година. Този факт според касатора не е обсъден от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Счита още, че извършеното административно нарушение и посочената санкционна норма от ЗДвП са определени правилно. Извършеното нарушение е ясно описано и в текстовата част на НП, като между съставения АУАН и НП няма разминаване относно установената фактическа обстановка. Съставения АУАН е подписан без възражения от жалбоподателя. Твърди, че разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е пределно ясна, тъй като предвиденото наказание е само едно - глоба в размер на 1000.00 лв Прави извод, че  в конкретния случай не може да се прави тълкуване относно това  какъв размер на глобата е имал предвид административнонаказвашия орган, тъй като не е налице възможност да се избира размера на предвидената в закона санкция. В заключение моли съда да постанови решение , с което да отмени оспореното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява  и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Ю.А.Й. не се явява, представлява се от адв. П.Е. ***, който взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че нормата  на чл.57 от ЗАНН е императивна и не може да се говори в този смисъл за допусната техническа грешка относно размера на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН серия Д №0660651 е съставен на 09.05.2018г. от младши автоконтрольор при сектор “Пътна полиция” за това, че Й. на 9.05.2018г. в 01:46 часа в гр. Плевен, к-с „Дружба”  до №335, вх.А, посока на движение блок 333, като водач  управлява собствения си лек автомобил “Мерцедес Е280” с регистрационен номер ***, като управлява след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN 0390, уредът отчел 1,00 промила алкохол в издишания от водача въздух, издаден е талон за изследване номер 0001509; Водачът сам в автомобила и лъха силно на алкохол – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал акта без възражения.

Съдът направил извод, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, за което е наказан на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, съгласно който текст се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”. Съдът се позовал на съдържанието на НП, от което установил, че наказващият орган е наложил на жалбоподателя административна санкция на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, който размер на глобата не съответства на предвидения в закона за това нарушение – глоба във фиксирания размер от 1000 лева. Съдът направил извод, че в случая неправилен и незаконосъобразно  определен се явява   размерът на наложената глоба в размер на 100 лева,  който може да бъде само  в размер на 1000  лева.    Определен  е размер на наказанието, какъвто не е предвиден по закон.  Това изцяло опорочава наказателното постановление, сочи на незаконосъобразно определена санкция  и абсолютна предпоставка за неговата отмяна. На това основание съдът отменил НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на Й. факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснато съществено нарушение, свързано с определяне на санкцията. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция. Не се споделят оплакванията в касационната жалба, че се касае за техническа грешка при изписване размера на наказанието. За техническа грешка може да се приеме всяка грешка , свързана с неточност от техническо естество, която не е свързана с реквизитите на постановлението по начин, че да става ясна волята на наказващия орган. В случая е допусната грешка относно размера на наложеното наказание, който е задължителен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.7, пр.2 от ЗАНН от една страна, и от друга страна, поради неизписване словесно на размера на наказанието, не може да се установи действителната воля на органа относно този определен размер наказание, който не съответства на законово предвидения. В този смисъл РС е постановил решение напълно съответно на смисъла и целта на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН като ясно е посочил значението на изискването за съдържание на наказателното постановление. Съществено процесуално нарушение при постановяване на акт, с който се налага наказание представлява всяко неспазване на императивни правила, гарантиращи правото на защита. Правния характер на изискването за съдържание на наказателното постановление досежно описание на нарушението, правната му квалификация,  обстоятелствата при които е извършено, вида и размера на наложената санкция и т.н. е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно – императивно правило, гарантиращо правото на защита. Нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Съдът не може вместо АНО да определя размера на наказанието, което се следва на  дееца от една страна и от друга страна не може да се изменя НП в частта досежно размера на наказанието предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Въззивния съд действа като контролно-отменителна инстанция и проверява спазването на императивните изисквания на ЗАНН при налагане на наказанието. Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административно – наказателни санкции, не може да почива на предположения, а единствено на доказани по безспорен начин факти и обстоятелства. Ето защо правилен се явява изводът на въззивния съд за незаконосъобразно определена санкция, несъответна на предвидената такава в закона, поради което атакуваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 756 от 5.10.2018 г., постановено по анд № 1895/2018 г. на  Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.