Р E Ш Е Н И Е

№ 625

гр.Плевен, 06.11.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                      Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1060 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 107 от 9.07.2019 г., постановено по анд № 33/2019 г., Районен съд – Кнежа е отменил наказателно постановление № 18-0285-000789 от 05.12.2018 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Кнежа, с което на А.И.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба №Iз-2539 са му отнети осем контролни точки за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, за това, че на 10.11.2018 г. в 22,25 часа в гр.Кнежа, на кръстовището на ул. „Стефан Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“, управлява лек автомобил Фолксваген Шаран с ***,  като не съобразява поведението си с пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който е поставен на ул „Стефан Цанов“.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт П.Ф., която счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че основен мотив да бъде отменено НП е, че въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен начин кое е мястото на извършване на нарушението, т.к. има разминаване в записаното в АУАН и НП. Счита, че не е налице разминаване между фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП, т.к. посочените в АУАН улици се пресичат и безспорно образуват кръстовище, като думата кръстовище само е допълнена в НП, т.к. няма как нарушението да е извършено на две улици, а знак Б2 се намира там, където се пресичат същите. Навежда доводи, че това пояснение в НП не внася неяснота за мястото на извършване на нарушението и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, т.к. същият много ясно е разбрал, че е извършил нарушение на кръстовището на посочените улици, както е посочил в депозираната от него жалба до РС – Кнежа. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е спорно обстоятелството дали на посочената в АУАН и НП дата К. е извършил посоченото нарушение. Посочва, че свидетелят по констатиране на нарушението не може да си спомни подробности по случая, но това не оборва доказателствената сила на АУАН, а и същият свидетел твърди, че при всеки отделен случай подробно разясняват на нарушителя какво нарушение е допуснал на правилата на ЗДвП. Според касатора свидетелката К.Р.И.е заинтересован свидетел и показанията на същата не следва да бъдат ценени по делото, т.к. целта им е да подкрепят защитната теза на жалбоподателя, без да се установява как така е запомнила точно този момент на спирането на знак Б2 след като се е возила на задната седалка. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от Началника на РУ-Кнежа М.С., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението на РС-Кнежа.

Ответникът по касационната жалба- А.И.К. е депозирал възражение, в което е изложил доводи за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда за несъответствие относно мястото на извършване на нарушението, описано в АУАН и в НП, като допълване на този реквизит счита за недопустимо. Счита за правилен и извода на съда, че деянието не е доказано по безспорен начин. Неоснователно според ответника се твърди заинтересованост на свидетеля Р., като счита, че и двамата свидетели, посочени от К. възпроизвеждат обективно и безпристрастно възприетите от тях факти. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът приел за установено, че е съставен АУАН, серия А-А,с бл. №135258 от 10.11.2018г. за това,че на 10.11.2018г. около 22,25ч.в гр.Кнежа,ул.“Ст.Цанов“ и ул.“К.Методий“ управлява л.а. Шаран /30 ми/ ***,като не спазва предписанията на пътен знак Б2 Спри!Пропусни движещия се по път с предимство,който е поставен на ул.“Ст.Цанов“,което е квалифицирано като административно нарушение на чл.6,ал.1 от ЗДвП.  Въз основа на описания АУАН, Началник РУ-Кнежа е издал Наказателно Постановление №18-0285-000789/05.12.2018г. за това,че  на 10.11.2018г. в 22,25ч. в гр.Кнежа на кръстовището на ул.“Стефан Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“ като водач на лек автомобил –Фолксваген Шаран с ***,държава България при обстоятелства: в гр.Кнежа на кръстовището между ул.“Стефан Цанов“ и Кирил и Методий“ управлява л.а. Фолксваген Шаран ***М като не спазва предписанията на пътен знак Б2/Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/,който е поставен на ул.“Ст.Цанов като е посочено ,че не съобразява поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП.  Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН вр.чл.183,ал.2,т.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20лв./двадесет лева/ и на осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 8 точки.

Съдът изложил мотиви, че АУАН и НП са били съставени ,съответно издадени от компетентни за това лица. Направил извод, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42,т.3,пр.2,т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,които  нарушават правото на защита на въззивника. Приел, че в АУАН,серия А-А,с бл. №135258 от 10.11.2018г. е записано ,че въззивника  „на 10.11.2018г. около 22,25ч.в гр.Кнежа,ул.“Ст.Цанов“ и ул.“К.Методий“ управлява л.а. Шаран /30 ми/ ***,като не спазва предписанията на пътен знак Б2 Спри!Пропусни движещия се по път с предимство,който е поставен на ул.“Ст.Цанов…“,а в процесното НП е записано ,че административното нарушение е извършено от въззивника „на 10.11.2018г. в 22,25ч. в гр.Кнежа на кръстовището на ул.“Стефан Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“ като водач на лек автомобил –Фолксваген Шаран с ***,държава България при обстоятелства: в гр.Кнежа на кръстовището между ул.“Стефан Цанов“ и Кирил и Методий“ управлява л.а. Фолксваген Шаран ***М като не спазва предписанията на пътен знак Б2/Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/,който е поставен на ул.“Ст.Цанов. Това описание наложило у съда извод, че има неяснота относно мястото на установяване на извършеното административно нарушение,понеже в  АУАН се говори,че то е извършено на ул.Ст.Цанов и ул.“К.Методий“,а в процесното НП е записано ,че е извършено на кръстовището на ул.“Ст.Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“.

На следващо място съдът приел, че е спорно обстоятелството дали на съответната дата К. е извършил вмененото му административно нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП,тъй като от събраните по делото гласни доказателства установил ,че според пътувалата с него св.К.Р.И.и св.П.М.,първата е възприела ,че въззивника е спрял на знака „стоп“ и след това е продължил да управлява л.а. в посока към гр.Козлодуй като е бил последван и спрян от полицейския автомобил ,а втория твърди,че не е разбрал защо е бил последван и върнат въззивника от извършващите в момента проверка на документите му полицейски служители. Според съда нарушението не е било установено по безспорен и категоричен начин. Изложил доводи, че дори хипотетично да се допусне ,че при управлението на съответното си МПС,въззивникът не е спрял на знак „стоп“,  това следва да е било установено по безспорен и категоричен начин не само въз основа на твърденията на заинтересования актосъставител А.,но и от свидетелите на извършеното нарушение. Но при положение, че свидетелят П.П.не си спомня как е извършено нарушението, а свидетелите на въззивника твърдят,че той не е извършил такова нарушение на ЗДвП, за съда е невъзможно да приеме за безспорно установено ,че е извършил вмененото му с процесното НП нарушение.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е правилно само на едно от отменителните основания.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42,т.3,пр.2,т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, които  нарушават правото на защита на въззивника, изразяващи се в неяснота относно мястото на установяване на извършеното административно нарушение, понеже в  АУАН се говори, че то е извършено на ул.“Ст.Цанов“ и ул.“К.Методий“, а в процесното НП е записано , че е извършено на кръстовището на ул.“Ст.Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“. От всички събрани по делото доказателства се установява, че нарушението е извършено на кръстовището на ул.“Ст.Цанов“ и ул.“Кирил и Методий“, както е описано в оспореното НП. Вярно е, че в съставения АУАН е описано, че то е извършено на ул.“Ст.Цанов“ и ул.“К.Методий“, без да е посочено , че е на кръстовището, на което се пресичат тези две улици. На първо място обаче, този  несъществен пропуск в съставения АУАН е преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и на второ място, този пропуск не е възпрепятствал правото на защита на К., който  е разбрал какво деяние му се вменява, разбрал  е ясно и недвусмислено и всички елементи на деянието от неговата обективна страна, в т.ч. относно мястото на нарушението, защото в самата жалба против НП е посочил, че на процесната дата е спрял на знак „Стоп“ на кръстовището на двете посочени в НП улици. Ето защо това несъществено процесуално нарушение, допуснато при описание на деянието в АУАН, не се е отразило на законосъобразността на НП и не съставлява отменително основание, както е приел РС.

Правилен и съответен на събраните по делото доказателства обаче е другият изведен от въззивния съд извод-за недоказаност по категоричен и безспорен начин на вмененото нарушение на К.. Свидетелят  П.М. не възпроизвежда факти, релевантни към фактическия състав на деянието, за което е привлечен към отговорност К., поради което неговите показания са неотносими и не могат да послужат като доказателство за установяване или оборване на вписаните в АУАН констатации. Показанията на полицейските служители са общи, бланкетни, а не конкретни и изчерпателни, свидетелят по съставяне на акта за нарушение не си спомня нищо от случая. Твърди, че е участвал и е записван многократно като свидетел по съставяне на актове, но в конкретния случай не си спомня нищо. Актосъставителят , след предявяване на съставения АУАН , е посочил, че си спомня случая и че поддържа написаното в акта, но не си спомня точно кога е установено нарушението. От друга страна пътувалата в автомобила на К. свидетелка Р.дава ясни, точни, подробни,  изчерпателни и конкретни показания, оборващи формалната доказателствена сила на съставения акт и установяващи с категоричност, че на процесната дата и място К. е спрял  на намиращия се на кръстовището знак “Стоп.“ Ето защо касационната инстанция възприема като правилни изводите на въззивния съд за недоказаност по безспорен и категоричен начин на вмененото на К. нарушение и на това основание счита, че оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 9.07.2019 г., постановено по анд № 33/2019 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.