Решение по Административно дело 60/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 66

гр.Плевен, 14. 02. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 60 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №1010/28.12.2018 год. по анд №2755/2018 год. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004995/01.11.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „ПП“– гр. Плевен, в частта в която на Й.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за нарушение на чл.25, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200/двеста/ лв. и в частта в която на Й.С.Д. за нарушение на чл.123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца затова, че на 28.10.2018 год. в 06:14 часа в гр.Плевен, на ул „Цар Борис III“ до №12 посока на движение ул „Иван Вазов“,като водач на лек автомобил „Опел Астра“с рег. №М***ВС, собственост на В. В. с ЕГН ********** от с.Бързия, извършва следните нарушения: 1. Водачът не оставя достатъчно странично разстояние, преминавайки покрай паркиралия лек автомобил Хюндай И Х 35 с рег.№ЕН ***КН, собственост на С. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Плевен, следствие на което го удря и реализира ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП №1391839; 2 Водачът напуска мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР..

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Й.Д. чрез адв.Б., която счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Според касатора РС неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, предвид че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, който е такъв по съставяне на акта и нито актосъставителят, нито този единствено вписан свидетел са очевидци на нарушението. Същевременно протоколът за ПТП не е съставен в условията на запазено местопроизшествие. Твърди, че НП е издадено, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи, че в АУАН не е вписано, че с поведението си, довело до нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП Д. е създал опасност за участниците в движението, а в НП вече има такава фактическа констатация, което е недопустима да се прави за пръв път в НП. Твърди, че разпоредбата на чл.25, ал.1 изисква привлеченото лице да е създало опасност за друг участник в движението, а от доказателствата се установява, че вредите са причинени на паркирало МПС, което поради факта, че е паркирало, не може да се квалифицира като участник в движението. Счита, че неправилно е била приложена и санкционната норма, тъй като от страна на Д. не са били извършени действия, които могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 179, ал.2, вр.л.1, т.5 от ЗДвП. Твърди, че фактическото описание на нарушението е схематично и от него не може да се установи каква точно маневра е извършил жалбоподателя, както и дали действително е причинено ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Счита и вмененото нарушение на чл.123, ал.1 от ЗДвП за несъставомерно, тъй като липсва описание за налично разногласие между участниците в ПТП, което е изискване на нарушената норма. На последно място счита наложеното наказание за несправедливо, наложено към средния предвиден в закона размер, при липса на доказателства, обосноваващи определянето на такъв среден размер. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба-ОД на МВР-Плевен, на който е изпратен препис от касационната жалба и е дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура -Плевен е депозирала подробно писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в АУАН № 104697/28.10.2018 г., е посочено, че Д. управлявал на 28.10.2018 г. в гр.Плевен МПС лек автомобил „Опел Астра” ДК № М *** ВС, собственост на В. Й. В. с ЕГН ********** от с.Бързия и като водач на това МПС около 06:14 часа движейки се в същия град на ул. „Иван Вазов“, преминавайки покрай паркиралият лек автомобил Хюндай И Х 35 д рег. № ЕН *** КН, собственост на С. К.Г. с ЕГН **********, не оставя достатъчно странично разстояние, следствие на което го удря, при което настъпило пътнотранспортно произшествие, следкоето напуснал местопроизшествието, без да уведоми и изчака контролните органи на МВР. Щетите са описани в протокол за ПТП № 1391839. Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към ОДМВР-Плевен и квалифицирали деянията като нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДП и на чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП. Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор към ОДМВР – Плевен, Сектор “ПП” -Плевен издал оспореното НП.

Съдът направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Изложил мотиви, че нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от показанията на свидетелите Ю. М. и М. Г. и приобщените по делото писмени доказателства.

Досежно нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП съдът установил, че на 28.10.2018г. около 06:14 ч. в гр. Плевен на ул „Цар Борис III“ до №12, посока на движение ул „Иван Вазов“ Д. като водач на л. а. „Опел Астра” преминавайки покрай паркирал лек автомобил Хюндай И Х 35 не оставил достатъчно странично разстояние, в резултат на което между двата автомобила настъпил удар и настъпило ПТП с нанесени материални щети. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДП. Съдът приел, че Д. като водач на ППС е извършил маневра, при която се е отклонил по платното за движение, без преди това да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение. По този начин той се е отклонил от дължимото поведение, предписано в нормата на чл.25 ал.1 от ЗДП, поради което правилно е била ангажирана отговорността му с издаване срещу него на НП. Съдът изложил мотиви, че действително разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП съдържа няколко хипотези на административни нарушения, свързани с неспазване на правилата за движение, като в акта и постановлението не е посочена конкретната нарушена хипотеза. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието, на факта на неговото извършване и най-вече на възможността същият да разбере в какво точно се изразява вмененото му нарушение. Съдът приел, че в случая фактите са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словесно описание на нарушението, което обосновало извод, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди да е извършил.Наложеното административно наказание в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 , във вр. с чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДП, съдът приел за съответно на закона и справедливо и адекватно на тежестта на извършеното, тъй като именно по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието и най-вече да се предупреди и превъзпита жалбоподателят към спазване на установения ред и на правилата за движение, регламентирани в ЗДП. Съдът не намерил основания извършеното от жалбоподателя нарушение да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото степента на обществена опасност на деянието не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Поради което в тази част потвърдил наказателното постановление.

Досежно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП съдът приел за безспорно установено, че Д. самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост и неспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Позовал се на сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП и приел, че законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил неговите права, по-конкретно правото му по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му и дали причинителят на щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Ето защо в тази част съдът също потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Д. и по двете вменени нарушения. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Оплакванията в касационната жалба съдът намира за неоснователни. Правилна е преценката на решаващия съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за нарушение и при издаване на НП. Не е допуснато релевираното нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като нарушенията, описани в акта , са установени въз основа на приложения на л.13 от делото на РС Протокол за ПТП №1391839/28.10.2018 год., който съставлява официален документ за отразените и стоящи извън него факти с правно значение, поради което е била налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН и не е било необходимо и задължително актът да се състави в присъствието на свидетел. От друга страна, от показанията на актосъставителя М. и свидетеля Г. в съдебно заседание се установява, че са прегледали записите от видеокамерите на паркинга на ул „Цар Борис“ и в този смисъл са възприели непосредствено обстоятелствата във връзка нарушението. Освен преглед на видеокамерите, по данни от показанията на същите тези свидетели, те са получили сведения и данни от служителя на нон-стопа, при който е спрян и е домувал автомобила, направили са още оглед, сравнение и анализ на следите от удара по двата автомобила. Ето защо , макар и съставен в условията на незапазено местопроизшествие (впрочем последното е с оглед поведението на касатора при настъпилото ПТП), протоколът за ПТП е съставен на база на всички допустими и възможни процесуално-следствени действия, с оглед изясняване на действителните факти от значение за случая. Несъответно на данните по делото е оплакването за разминаване в описанието на фактическата обстановка, отразена в акта за нарушение и издаденото НП, в което за пръв път било дописано, че Д. е създал опасност за участниците в движението. Фактическите констатации относно датата, мястото, участниците и обстоятелствата във връзка с констатираните нарушения, вписани в акта за нарушение и в обстоятелствената част на НП са абсолютно идентични. Фактът, че в НП след описание на фактическата обстановка е направен опит за стегнато формулиране на състав на нарушение, при което се съдържа описание, че с предприетата маневра е създадена опасност за участници в движението, не означава въвеждане на нови признаци или елементи, а сочи на обобщаване на фактическата обстановка и формулирането й по по-кратък начин, но отделно и независимо от подробно и идентично описаната с тази в акта. Правилно е квалифицирано деянието като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, предвид, че Д. с управлявания от него автомобил е извършил маневра, при която се е отклонил по платното за движение, без преди това да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение, което е довело до причиняване на ПТП. Съгласно чл. 76 от ППЗДвП, находящ се в Глава ХІV на ППЗДвП, наименована "Маневри и сигнали", "маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни." Извършената маневра също е описана подробно и в акта, и в НП- не оставя достатъчно странично разстояние, преминавайки покрай паркиралия лек автомобил, което сочи именно на отклонение по платното за движение. Независимо, че автомобилът , на когото са причинени щети, е паркирал, той се е намирал на пътното платно, бил е спрян и останалите участници в движението са били длъжни да съобразят поведението си с местоположението на това превозно средство, като преминавайки покрай това спряно МПС да бъде оставено такова разстояние, което е достатъчно, за да не се причинят както на това МПС, така и на другите участници в движението, щети. В този смисъл правилно е квалифицирано деянието като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Досежно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП съдът правилно приел за безспорно установено, че Д. самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП, защото законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост и неспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него, както правилно е приел РС. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил правото му по чл.123, ал.1 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му. Наложеното наказание за извършеното нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП е в абсолютно определен размер, а това за нарушението на чл.123 е малко над определения минимален размер, като е съобразено с факта на регистрирани други нарушения на правилата за движение по пътищата, отразени в приложената по делото справка, както и с поведението на водача при процесното ПТП.

Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1010/28.12.2018 год. по анд №2755/2018 год. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.