РEШЕНИЕ

№ 98

гр.Плевен, 27.02. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова касационно административно-наказателно дело № 59 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от Й.С.Д.,*** чрез адв. Б. срещу решение №1011/28.12.2018 год. по анд № 2754/2018 год. Районен съд-Плевен . Намира решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че правните изводи на районния съд, че правилно е приложен материалния закон са неправилни и са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Твърди, че в настоящия случай голяма част от относимите към нарушението факти, не са посочени в текста на АУАН и НП, като не е посочена скоростта, с която се е движил водачът, а това обстоятелство само по себе си води до невъзможност да се извърши преценка дали тази скорост е „съобразена'" по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Сочи, че в текста на наказателното постановление са изброени почти всички предпоставки, цитирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а в текста на АУАН е записано единствено, че движейки се с несъобразена скорост губи контрол. Излага доводи, че изброяването в текста на наказателното постановление на всички предпоставки на чл. 20, ал. 2 ЗДвП също не може да бъде прието за годно описание на нарушението, тъй като по своята същност това изброяване представлява цитиране на нормата. Твърди, че всички тези предпоставки са изброени за първи път с наказателното постановление и не са отразени в текста на АУАН, а в административно-наказателното производство е недопустимо с наказателно постановление за първи път да се въвеждат нови факти, неустановени до този момент, защото извършвайки такова описание, наказващият орган се занимава с неприсъща нему функция по установяване на административното нарушение, което е недопустимо и с оглед забраната по чл.51, ал.1, б."б" ЗАНН. Навежда доводи, че изложените непълноти в описание на нарушението са довели и до невъзможност същото да бъде доказано от наказващия орган. Посочва, че несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана, като наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. Твърди, че не се е доказало от обективна и субективна страна извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДП, за което същият е бил наказан на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗВП, тъй като не може да се приеме за безспорно и категорично установено, че Й.С.Д. е управлявал МПС със скорост, несъобразена незнайно с кои условия, при което е допуснал ПТП. Счита, че с оглед изложеното незаконосъобразни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че скоростта на жалбоподателя се явява „несъобразена", тъй като е била неподходяща на конкретните с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети. Счита, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на административното нарушение по чл. 123, ал.1, т.З б „В" от ЗДвП са неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че в случая на водача по пункт втори от наказателното постановление са наложени и наказания около средния размер. Намира, че така определеният размер е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че липсват данни по делото, които да обосновават определяне на подобен размер на наказанията. Като неправилни се определят изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на нарушението по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП не е налице оспорване, поради което съдът е приел, че са извършени. В жалбата са наведени доводи, че е нарушена е разпоредбата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел, който е такъв по съставяне на акта, а съгласно закона, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба-ОД на МВР-Плевен, не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура - Плевен представя писмено заключение, че жалбата е неоснователна и решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на закона и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С Решение №1011/28.12.2018 год. по анд № 2754/2018 год. Районен съд-Плевен е потвърдил наказателно постановление № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „ПП“– гр. Плевен, с което на Й.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за установени четири административни нарушения са наложени наказания, както следва: за това, че на 28.10.2018 год. в гр.Плевен, на ул. ***, като водач на лек автомобил „Опел Астра“с рег. № *** собственост на В.В. с ЕГН ********** от с.***, извършва следните нарушения -1. водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия губи контрол на управляваното от него МПС и удря паркирал автомобил БМВ с рег. № ***, с което реализира материални щети – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание . 179, ал.2, въпр. 1 е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лв; 2. при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол както и не изпълнява указанията й - нарушение на чл.123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 100/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца; 3. не носи СУМПС от съответната категория –нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10/десет/ лева , 4. не носи контролен талон от свидетелство за управление нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

В АУАН № 104695/28.10.2018 г., е посочено, че жалбоподателят Й.С.Д. управлявал на 28.10.2018 г. в гр.Плевен МПС лек автомобил „Опел Астра” ДК № ***, собственост на В.Й.В. с ЕГН ********** от с. ***, и че като водач на визираното МПС около 06:17 часа движейки се в същия град на ул. ***, посока на движение ул. *** при несъобразена скорост губи контрол над управлението от него МПС и ударил паркиралият лек автомобил БМВ 318 с рег. № ***, паркиран от Л.И.В. с ЕГН ********** от гр. Плевен, при което допуска ПТП с материални щети. Щетите са описани в протокол за ПТП № 1391838. След настъпването на ПТП жалбоподателя напуска мястото на произшествието, без да уведоми службите за контрол на МВР. Установено е, че същият не представя свидетелство за управление на МПС, както и не представя контролен талон към СУМПС, като горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“. Съдът е приел , че са извършени установените нарушения.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно съставомерност на нарушенията, които напълно се споделят. В случая безспорно се установяване движение на водача със скорост, несъобразена със състоянието на пътя ,с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие , като е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, което е и причината за настъпване на ПТП, което същият е напуснал. Решението е обосновано, постановено при обсъждане на събраните доказателства, свидетелски показания и доводи на жалбоподателя. Наведените в касационната жалба доводи са обсъдени от РС Плевен и са неоснователни.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение №1011/28.12.2018 год. по а.н.д. № 2754/2018 год. на Районен съд – Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/