РЕШЕНИЕ

№ 302

Плевен, 05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1058 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на П.В.С.,*** , съдебен адрес *** адв. Б.М. срещу заповед № Л-4391/2 от 12.10.2018 г. на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в Затвора Белене.

В жалбата посочва, че преместването му ще възпрепятства възможността му да бъде посещаван от близките му, ограничава се достъп до квалифицирана медицинска помощ, условията на живот в затвора Белене са по-лоши от тези в Затвора София и се ограничава възможността за защита по 20 граждански дела. Моли за отмяна на заповедта.

На л. 90 по делото е представен писмен отговор по жалбата от ответника , в който се посочва, че няма основания за отмяна на заповедта, тъй като същата е законосъобразна , издадена от компетентен орган, мотивирана е с превантивно въздействие за защита на обществения интерес, а сочените основания за отмяна са неотносими. Моли за прекратяване на делото, тъй като оспорващият е преместен в Затвора Бобов дол и няма правен интерес от оспорване, а в случай, че жалбата е допустима, то да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание оспорващият - П.В.С.,*** , съдебен адрес *** не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата и намира същата за основателна. Представя писмена защита, в която посочва, че заповедта е мотивирана с прояви и докладни записки, които са от престоя му в други места за лишаване от свобода и не е налице основание за преместването му, тъй като не са налице обективни прояви, които да водят до извод за опасност за други и лишени от свобода или служители на Затвора София. Счита, че липсват основания за издаване на акта, а и оспорващият с поведението си не е дал основание, че подготвя бягство.

В съдебно заседание ответникът –главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк У., който намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

П.С. *** на 19.05.2011 година и е преместен в Затвора гр. Ловеч, гр. Варна, а от 11.12.2015 година в Затвора София.

На л. 32 по делото е приложено предложение на началника на Затвора София, до главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за прилагане на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС по отношение на С.. Посочва се, че от материалите в затворническото досие се установява, че същият е с високо интелектуално ниво, прикрит, с добри комуникативни умения и след получаване на окончателна присъда емоционалното му състояние се променя и е раздразнителен, не комуникира със служителите, отказва да участва в договаряне на плана за присъдата. Изтъкват се наложените му наказания по време на изтърпяване на наказанието в други затвори и обстоятелството, че при извършена проверка през април 2018 година в зона за повишена сигурност в Затвора София , където е настанен сам, са открити един брой сим карта и два броя ножове. Цитира се оперативна информация за подготвяно бягство от Затвора. Посочва се, че се застрашава сигурността на служителите в затвора и предлага да бъде преместен.

По делото е приложена докладна записка от 26.04.2018 година за открити забранени вещи в спално помещение на С., заявления от същия, че вещите не са негови, докладна записка от ИСДВР на 1-ва и6-та група относно проведен разговор след откриване на забранените вещи, при който оспорващият посочва, че сервизният нож е ползван за хранена, същият е без острие.

Представени са докладни записки, заповеди за налагане на наказания на лицето по време на изтърпяване на наказанието, които са доказателства за поведението на оспорващия при изтърпяване на наказанието.

На 12.10.2018 година е издадена процесната заповед за преместване на оспорващия от Затвора София в Затвора Белене мотивирана с констатации за поведение, несъвместимо с режима в затвора – притежание на забранени, вещи, наличие на данни за подготвяно бягство и недопускане на нарушения в Затвора София с оглед високото интелектуално ниво на лишения от свобода, което му позволява да комуникира с други лишени от свобода и да им въздейства.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението за липсата на правен интерес поради преместване на лишения от свобода в Затвора Бобов дол, тъй като законосъобразността на акта се преценява към датата на издаването му и правен интерес е налице.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от от ЗИНЗС –главен директор на ГДИН.

Съдът намира, че актът е издаден в при спазване на административно производствените правила, мотивиран е и съответства на материалния закон.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в следните хипотези:

1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;

5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

В случая е налице хипотезата на т. 4 от закона, тъй като са налице данни за нарушения на безопасността в Затвора София – оспорващият притежава забранени вещи и то в помещение в зона с повишена сигурност, както и данни за нежелание за социализация. Доводите на оспорващия, че заповедта се основава на стари наказания , които не следва да бъдат отчетени, съдът намира за неоснователни, тъй като именно преценка на поведението му в местата за лишаване от свобода , неговите интелектуални възможности, комуникативни умения дават основание на органа да приеме, че съществува опасност за сигурността в Затвора и възможност за бягство.

Неоснователни са твърденията на С., че заповедта е незаконосъобразна, тъй като се лишава от възможност за контакт с близките, не може да ползва квалифицирана медицинска помощ, да организира защитата си по 20 граждански дела и условията в затвора Белене са лоши. Изброените обстоятелства са неотносими към процесната заповед, тъй като същата е издадена на основание осигуряване на сигурност в затвора София поради поведение на С. , несъвместимо с установените правила, притежание на забранени вещи и данни за подготвяно бягство.

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК П.В.С.,*** , следва да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Г. Столетов” № 21 разноски в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на П.В.С.,*** , съдебен адрес *** адв. Б.М. срещу заповед № Л-4391/2 от 12.10.2018 г. на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в Затвора Белене.

Осъжда П.В.С.,*** да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Г. Столетов” № 21 разноски в размер на 100 лева

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/