Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Плевен, 26.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №57 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.13 ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Производството по делото е образувано по жалба от Г.Н.П.
*** против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от 19.11.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”-Долна Митрополия, с която е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019г., потвърдена с
Решение №15-РД06-0080/21.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане-Плевен.
В жалбата се счита, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като единият автомобил е с неработещ двигател и негоден за употреба, като
същият е продаден на 04.02.2018г. Твърди се, че нееднократно е търсен купувачът
за окончателно изповядване на сделката пред нотариус, но поради здравословни
проблеми това не се е случило. Моли се жалбата да бъде уважена.
От ответника е депозирано писмено становище, в което
се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като лицето не отговаря на условията
за отпускане на социална помощ. Сочи се, че предварителният договор за
покупко-продажба на лекия автомобил не е достатъчно доказателство, за да бъде
отменена заповедта, тъй като сделката не е минала през нотариус и не е свалена
регистрацията на МПС в данъчната служба на Община Долна Митрополия.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
заявява, че това което е отразено, че има два автомобила, не е вярно. Твърди,
че притежава само един автомобил, като другият е продаден. Моли за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и
заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи, че лицето не отговаря на условията
за отпускане на социална помощ. Счита заповедта за законосъобразна.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от
19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия е
изпратена до Г.П. по пощата с обратна разписка и е получена на 23.11.2018г. (л.6).
В заповедта е отбелязано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Директора
на РД „Социално подпомагане”-Плевен по реда на АПК, както е регламентирано в
чл.13 ал.5 от ЗСП. Жалбата до Директора на РД „СП”-Плевен е подадена и заведена
с вх.№15-94Г-00-1983/06.12.2018г.(л.34), т.е. е подадена в законово установения
срок за обжалване по административен ред. По подадената по административен ред
жалба, Директорът на РД „СП”-Плевен се е
произнесъл с Решение №15-РД06-0080/21.12.2018г., с което на основание чл.97
ал.1 от АПК е отхвърлил жалбата на Г.П. срещу Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от
19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия. В
решението е посочено, че първоначалния административен акт подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от връчването или получаването пред Административен съд-Плевен
по реда на АПК (по арг. от чл.98 ал.2 от АПК). Решението е изпратено с писмо с
обратна разписка до П. и е получено на 28.12.2018г. (л.21). Жалбата по съдебен
ред е депозирана на 09.01.2019г. и съобразно чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК
съдът намира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от
19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия
(л.6), по аргумент от чл.98 ал.2 изр.посл. във връзка с чл.145 ал.2 т.1 от АПК,
с която са разпоредени неблагоприятни за П. правни последици, а именно отказ да се
отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019г.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.13 ал.2
от ЗСП, чл.4 ал.4 и чл.3 ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. (изм. и доп. ДВ
бр.56 от 06.07.2018г.) и Заповед №РД-01-594 от 18.07.2018г. на министъра на
труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224
от 29.10.2018г. и изготвен социален доклад. С нея е отказано на Г.Н.П. ***
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019г.
с мотиви, че лицето притежава движима собственост (два автомобила), възможен
източник на доходи и недекларирани данни относно това обстоятелство – чл.2 ал.1
от Наредба №РД 07-5/2008г. вр. с чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП.
От доказателствата по делото се установява, че
административната процедура е започнала по подадено от П. ***
заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от 29.10.2018г. за отпускане на
целева помощ за отопление с твърдо гориво (л.2-5). В заявлението-декларация от П.
са посочени следните обстоятелства – разведен; пенсионер; здрав; брутни доходи
през последните шест месеца в общ размер на 1039,38лева от пенсии; обитава
собствено жилище, което се състои от две стаи и е единствено; не притежава
друга недвижими собственост-жилищен имот, вилен имот, земеделска земя, като по
отношение на движимата собственост е отбелязано 1бр и е отбелязано едновременно
и „да“ и „не“; има прехвърляне на земеделска земя през последните пет години; не
е прехвърлял чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот през последните пет години; не е регистриран
като ЕТ; не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение
за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните три години по
ЗДДФЛ.
Служебно от страна на административния орган са
събрани данни от Община Долна Митрополия и от Служба по вписванията-Плевен за
притежаване на движима и недвижима собственост от П., от които е установено, че по партида на
лицето се водят два леки автомобила – л.а.***** с рег.№**** и л.а.**** с рег.№*****,
както и че е извършвал покупко-продажби на недвижими имоти през последните пет
години.
На 19.11.2018г. е изготвен социален доклад, в който е
попълнена анкетна карта, в която е отразено, че П. е разведен; пенсионер; няма
съжителстващи лица; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; в
добро здравословно състояние; има доходи от пенсия в размер на 1039,38лева;
обитава собствено жилище, което се състои от три стаи; няма друг жилищен имот;
притежава два леки автомобила ***** с рег.№***** и ***** с рег.№*****, които
могат да бъдат източник на доход; има продажба на земеделска земя през
предходните пет години за сумата от 1660лева; няма прехвърляне чрез договор за
дарение собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през
последните пет години; не е регистриран като ЕТ; не е сключвал договор за
предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане; няма
налагани санкции през последните три години по ЗДДФЛ. В графа „Други
констатирани обстоятелства” е посочено, че лицето живее на посочения адрес,
няма близки и роднини, на които да разчита за подкрепа; от направената справка
от СВ е видно, че лицето е извършило продажба на земеделска земя в предходните
пет години, като стойността на сделката не надвишава 4500лева; няма потребност
от социална услуга. Въз основа на констатираното е направена следната преценка:
Г.П. е разведен, като от брака си няма деца; пенсионер на 67годишна възраст;
жилището, в което живее е собствено; представлява едноетажна постройка в лошо
техническо състояние и е невъзможно да се обитава; лицето обитава пристройка, в
която има една стая приспособена за живеене; битовите и хигиенни условия в
жилището са задоволителни; обзаведено е със стари, но запазени мебели и вещи от
обичайна употреба; дворното място е запустяло, отъпкано и не се обработва; няма
помощно стопанство; доходите му за предходните шест месеца са само от пенсия, с
която покрива основните си жизнени, здравни и битови потребности; от
направената справка в ТДД е видно, че лицето притежава два леки автомобила,
като тази собственост е възможен източник на доходи за него; единия автомобил ****
с рег.№******, другия **** с рег.№*****. В заключение е направено предложение
за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво на основание
чл.2 ал.1 от Наредба №РД 07-5/2008г. вр. чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП, тъй като
лицето притежава движима собственост-два автомобила, възможен източник на
доходи и недекларирани данни относно това обстоятелство.
Въз основа на изготвения социален доклад от Директора
на Д”СП”-Долна Митрополия е издадена Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от 19.11.2018г.,
с която на П. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2018/2019г. с мотиви, че лицето притежава движима
собственост (два автомобила), възможен източник на доходи и недекларирани данни
относно това обстоятелство – чл.2 ал.1 от Наредба №РД 07-5/2008г. вр. с чл.10
ал.1 т.4 от ППЗСП.
По подадена жалба от П. е издадено от Директора на
РД“СП“-Плевен Решение №15-РД06-0080/21.12.2018г., с което същата е отхвърлена
при позоваване на чл.2 ал.1 от Наредба №РД 07-5/2008г. и чл.10 ал.1 т.4 от
ППЗСП и с мотиви, че лицето притежава два леки автомобила и това обстоятелство
не е декларирано от него в подаденото заявление-декларация. Посочено е, че
притежаването на повече от един лек автомобил обективно може да се приеме, че е
възможен източник на приходи за семейството, доколкото не съставлява „вещ за
обичайно потребление“ по смисъла на §1 т.7 от ДР на ППЗСП. Посочено е още, че е
ирелевантно дали лицето е получавало доходи от тази движима собственост или не,
тъй като в разпоредбата на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП не се съдържа изискване
реално да са получават доходи, както не е и предвидено ограничение относно
начина, по който движимата или недвижимата собственост може да бъде източник на
доходи. Отразено е още, че за целите на социалното подпомагане са без значение
причините и мотивите, поради които тази собственост реално не носи доходи, а
релевантно и достатъчно е дали обективно притежаваното имущество може да бъде
източник на доходи.
От фактическа страна по делото се установява още, че
на 04.02.2018г. П. е сключил с лицето П. Н. предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил **** с рег.№***** (с неработещ двигател) за
сумата от 150лева, за получаването на която е приложена и разписка (л.23-24).
Установява се още, че сделката не е финализирана пред нотариус и л.автомобил не
е регистриран в КАТ на името на П. Н., тъй като последният е в лошо здравословно състояние.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”-Долна Митрополия е индивидуален административен акт, с
който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21
ал.1 от АПК. Съдът намира, че последната е издадена от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗСП, а именно Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес на оспорващия.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.59
ал.2 от АПК, включително посочено фактическо и правно основание.
По отношение спазване на
административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и
целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 12 ал.4
от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи и
прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Съгласно чл.2 ал.1 от същата, право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
Съгласно чл. 10 ал.1
от ППЗСП, социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата
отговарят и на следните допълнителни условия, като според т.4 - да не
притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на случаите по т. 1 (те касаят обитаваното от тях собствено жилище),
която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за
обичайно потребление на лицето или семейството. Според легалната дефиниция на
понятието "Вещи за обичайно потребление" в
§1 т.7 от ДР на ППЗСП, това са земеделска земя, дребен земеделски инвентар,
битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато
доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на
лицата и семействата.
В
контекста на установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че в хода
на образувано административно производство са допуснати нарушения на
установените специални правила за отпускане на социална помощ, както и на
процесуалните правила на АПК. Последното е довело и до неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с неговата цел.
Разпоредбата
на чл.27 ал.5 от ППЗСП регламентира мотивирането на предложение за отказ от страна
на социалния работник, но крайното решение за това да се отпусне целева помощ,
или – не, е в компетентността на административния орган - Директорът на ДСП,
който следва да извърши задълбочена преценка не само на резултатите от
социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и обстоятелства. В
този смисъл е и чл.35 от АПК, според който индивидуалният административен акт
се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Т.е. по смисъла на закона социалният работник, респ.
административният орган не следва да се ограничат до формална констатация, а да
извършат съвкупен анализ на известните им обстоятелства, ведно с проучване на
документацията и събиране на информация, включително служебна.
В
конкретния случай социалният работник и впоследствие административният орган са
приели, че П. притежава движима собственост - два леки автомобила, които са
възможен източник на доходи. Наличието на
МПС като самостоятелно обстоятелство, обаче, не обосновава категоричен извод,
че леките автомобили могат да носят доходи, а е необходимо да се установи дали
могат да бъдат самостоятелен обект на сделка, респ. намират ли се в състояние,
в което могат реално да се използват. В този смисъл, в нарушение на чл. 27, ал.6
от ППЗСП, респ. на чл. 35
и чл. 36 от АПК,
от страна на социалния работник, респ. административния орган не са установени
релевантни за заявеното подпомагане факти и конкретно относно възможността за
самоиздръжка на подалото заявление лице. Органът е следвало да изясни налични
ли са двата автомобила, тяхното техническо състояние, имало ли е и какъв е бил
доходът, който може да бъде реализиран от двата леки автомобила, т.е.
констатациите за това, че П. е декларирал притежание на движима вещ не са
достатъчни, за да се обоснове наличие на пречка за отпускане на целева помощ за
отопление. Последното е и във връзка с твърдението и представените
доказателства от П., че за единия от двата автомобила е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба, както и че същият е бил в
неизправност. Т.е. съществено е било да се установи състоянието на
автомобилите, какъв е размера на дохода, който може да бъде реализиран от тези
движими вещи и дали този доход, заедно с останалите доходи на лицето през
релевантния шест - месечен период, формира средномесечен доход, чийто размер е
по-висок от диференцирания месечен доход за отопление на заявителя, каквато
доказателствена дейност в случая издателят на оспорената заповед не е провел. Нарушени са и правилата на чл.6 ал.1
и ал.5 от АПК,
според които административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото
нарушението на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК и на чл.35 и чл.36 от АПК е повлияло
върху съдържанието на оспорения пред съда акт, тъй като при недопускането му би
могло да се установи друга фактическа обстановка и съответно обосновани правни
изводи и резултат различни от възприетите от органа, то съдът приема, че
допуснатото нарушение е от категорията на съществените и е довело до неизяснена
фактическа обстановка. Последното води и до неправилно приложение на
материалния закон и обосновава отмяна на оспорения акт.
Следва
да се посочи също, че заповедта не съответства и на целта на закона, доколкото
последната е осигуряване на социално подпомагане на българските граждани,
семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и
други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите,
реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон
да ги издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени
потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се
извърши обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства
от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не
формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да бъде отказано
подпомагане.
Ето защо, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение, като бъде установено действителното фактическо състояние на движимите вещи, както и дали е налице обективна възможност за получаване на доходи от тези вещи и то в размер, който, заедно с останалите източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на средномесечния доход на лицето за последните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на целевата помощ за отопление, надвишава диференцирания минимален доход на това лице или семейство, определен съгласно чл. 9 ППЗСП, ведно с другите обстоятелствата от значение за разглеждане заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление. Новото произнасяне следва да стане в срока по чл. 4 ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. - двадесетдневен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от 19.11.2018г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, с която на Г.Н.П.
*** е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2018/2019г., потвърдена с Решение №15-РД06-0080/21.12.2018г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2224 от 29.10.2018г.
подадено от Г.П. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2018/2019г, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящето решение, в 20-дневен
срок от влизане в сила на съдебния акт.
Решението е окончателно, на
основание чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
Преписи от решение да се изпратят на оспорващия Г.П. ***.
СЪДИЯ:
/п/