Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  141/  19. Март 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети февруари 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1056/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.И. ***, чрез адв. К. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-315/28.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл.4, ал.1 т.4 и чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет детето на жалбоподателката – В. В. И. е настанено в професионалното приемно семейство на Т. И. Н.  от гр. Павликени до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ал.1 от  ЗЗДет.

Жалбоподателката обжалва заповедта като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и иска отмяната й. Твърди, че заповедта не кореспондира с действителните факти и обстоятелства по случая, за което е представила нужните доказателства пред РДСП – Плевен – медицинска документация за детето, доказваща, че са направени всички необходими за възрастта на В. ваксини.  Твърди, че периодично пътува на работа в Чехия, за да може да разполага със средства за отглеждане на четирите си деца. В нейно отсъствие пълнолетният й син И. С. М. има пълномощно относно непълнолетните й деца. Пълнолетната й дъщеря Д. също се грижи за В.. Счита, че социалните власти вместо да помогнат като упражнят подходящи мерки по ЗЗДет и да изяснят всички факти и обстоятелства по случая, са наложили най-тежката мярка за едно дете и майка, а именно отнемане и настаняване на детето в приемно семейство в Павликени и така са нарушени правата и интересите на детето и биологичното му семейство.

Ответникът – Директора на ДСП – Плевен, чрез юрк. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че се касае за дете в риск по смисъла на §1 т.11от ДР на ЗЗД, за което съществува риск от увреждане на физическото, психическото и нравствено развитие по причина, че няма задължителните имунизации, не са направени профилактични прегледи. Детето е установено в неглижиран вид, отглежда се от братята и сестрите си, на които майката е преотстъпила грижите, но не са полагани необходимите пълноценни грижи за храненето и здравето му, в резултат на което детето е с установена анемия и шум на сърцето. И тъй като се касае за дете на ниска възраст - под 3 години, предприетата мярка за закрила - спешно настаняване в приемно семейство с цел запазване живота и здравето на детето в най-голяма степен е съобразена с интереса на детето.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.6 от Закона за закрила на детето.

Заповедта на Директора на ДСП – Плевен е била обжалвана по административен ред пред горестоящия административен орган - Директора на РДСП – Плевен на 12.10.2018г. в законния срок. Преписката е постъпила на 22.10.2018г. в РДСП – Плевен. Директорът на РДСП - Плевен  се произнесъл в законния 14-дневен срок с Решение № 15-РД05-0063/05.11.2018г., с което отхвърлил жалбата. Решението на Директора на РДСП – Плевен е връчено на 07.11.2018г. Жалбата е депозирана на 19.11.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

На осн. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК предмет на оспорването е първоначалният индивидуален административен акт – Заповед № ЗД/Д-ЕН-315/28.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От изготвените по делото социални доклади и материалите по делото се установява, че административното производство е инициирано по подаден на 20.09.2018г. сигнал от съсед – домоуправител, в който съобщава, че малолетни деца живеят сами в апартамент в гр. Плевен, ул. *** без грижата на възрастно лице.

При извършената на адреса проверка от социални работници  са установени:  С. М. К., който живее на адреса, и на когото са присъдени родителските права за непълнолетните деца на жалбоподателката – С. С. М. – 13год., З. С. М. – 14г., К. С. М. – 9 г., които също са установени в жилището. С. К. е споделил, че от 3-4 месеца не е ходил в чужбина. На същия адрес е установено, че живее и И. С. М. – пълнолетен син на жалбоподателката, който съжителства със С. (16г.) и бебето им – С. И. К.. И. се върнал от Чехия предния ден, където работи в строителството. В.И. се е намирала в Германия от 3-4 дни, където работи, идва за 2 седмици в България, 3 – месеца е в Германия. Пълнолетните дъщери на жалбоподателката не живеят на адреса – Д. живее на „Балабаир“  и идва на гости, а Р. –  16 г. живее в с. Буковлък и идва на гости. Те не са били установени на адреса при проверката. Установено е, че децата се грижат за най-малкото дете на В. – В., което също е установено в апартамента.

Жилището е собственост на В.И.И., видно от приложения НА № 141/21.04.2016г. на нотариус П. Х. – с район на действие РС – Плевен. По данни на майката, с която е проведена по-късно среща на 03.10.2018г. - тя е заминала за 20 дни в Германия, работи в склад за сортиране на плодове и зеленчуци в Чехия и Германия. Пребивава през определени периоди в България и чужбина, където получава доходи около 1500 Евро, с които издържа децата си. Заявила е, че не е разрешила да се имунизира детето. Споделя за влошени отношения с бащата на другите й деца С. К., който не може да се грижи за децата и затова е подала искова молба за промяна на родителските права и заявила, че той ще се изнесе от апартамента.

Детето В. В. И. е родено на ***г. от майка – В.И.И. и баща – неизвестен, видно от удостоверението за раждане.

Според приложената епикриза детето е недоносено. Родено е преждевременно по оперативен механизъм от седма непроследявана рискова бременност на майката, с ниско тегло – 2015г и забавена пулмонална адаптация. Поради ниското тегло и незрелостта на детето е препоръчано превеждане в ДМСГ за доотглеждане. Майката отказала и взела детето си срещу подпис, подаден е сигнал до служба „Закрила на детето“ за дете в риск. Препоръчано е проследяване от неонатолог – ежемесечно до навършване на 6 месеца, след това веднъж на 2 месеца до навършване на 1 г. Препоръчани са кръвни изследвания.

При проверката са изискани сведения и документи от личния лекар на детето. От представените медицински документи – амбулаторни листове, направления за специалист и хоспитализация се установява, че на 31.07.2017г. детето е прегледано от личен лекар, който е констатирал, че се касае за незряло дете, което се отглежда при задоволителни битови условия, в задоволително общо състояние. Дадени са направления за ортопедичен скрининг, кръвни изследвания и контролна трансфонтанелна ехография, които не са изпълнени. При последващи посещения – на 03.10.2017г., 07.03.2018г., 16.04.2018г. и 11.07.2018г. са дадени направления за специалист – детски кардиолог, ортопед, които не са изпълнени, тъй като няма данни – амбулаторни листове, които да удостоверяват извършен преглед при специалист и назначеното лечение. Издадено е направление за хоспитализация от очен лекар по повод установен нарастващ хемангиом на долен клепач на дясно око, което също няма данни да е изпълнено. Приложените рецепти не са четливи, а доколкото ксерокопието позволява да се разчете УИН на лекаря, те са издадени от личния лекар, не от специалист, към който е било насочено детето, което означава, че назначените прегледи не са били извършени. Представените от жалбоподателката документи от Германия доказват, че детето е пребивавало и е адресно регистрирано в Германия на 22.08.2017г., където на 17.08.2017г. е извършен медицински преглед, насочено е за консултация с УНГ- специалист. Но няма данни да са били извършени задължителните имунизации, нито в България, нито в Германия. Извършени са само задължителните имунизации след раждането в Неонатологично отделение, които са отразени в издадената от болницата епикриза. Детето е водено при личния лекар по повод здравословни оплаквания, не е водено на редовни ежемесечни профилактични прегледи и за имунизации.

При прегледите детето е водено от майката, от пълнолетния й син И. или от пълнолетната й дъщеря – Д. по повод заболяване. Не са проведени задължителните имунизации на детето и профилактични изследвания за проследяване на развитието, защото не е било водено, когато е било здраво. Извършените на 10.07.2018г. кръвни изследвания показват отклонения във всички показатели.

Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели по искане на жалбоподателката – св. Ж. Т. Г., св. С. Н. С. и св. Д. С.а М.а не опровергават установените при проверката и с приложените писмени доказателства факти и обстоятелства. Показанията съдържат противоречия относно факта колко продължително е отсъствала жалбоподателката В.И. от страната, както и кой полага грижи за малолетната В.. От показанията на Д. и С. С. се установява, че те не живеят на адреса и не са присъствали при проверката, респективно не са полагали грижи за малолетната В., докато майката – В. е била в чужбина, където често пребивава, за да изкарва доходи за издръжка на семейството си. Свидетелите потвърждават, че бащата на другите деца - С. М. К. е пребивавал в апартамента и създавал проблеми, скандали и неудобства за децата на жалбоподателката и другите живущи в блока, както и че всички деца са се грижили за В. в отсъствието на В..

Приложеното по делото пълномощно за пълнолетния син на жалбоподателката И. С. М. е от 03.04.2018г.  При проверката е установено, че той работи в Чехия, откъдето се е завърнал предния ден. А пълнолетната дъщеря на жалбоподателката - Д. не живее в жилището. С. Н. С. е припознал детето В. впоследствие, за което е издадено удостоверение за раждане от ***г. Но никое от тези лица не е полагало грижи за детето. Не са полагани такива и от живущия на адреса С. К. – баща на останалите деца. При отсъствие на майката детето е оставено на грижите на останалите непълнолетни деца, живеещи в жилището. Вследствие на което не са извършени задължителните за възрастта имунизации и ежемесечни профилактични прегледи, не са изпълнени направленията за преглед при специалист – детски кардиолог и издаденото направление за хоспитализация, не е осигурено нужното за възрастта и здравословното състояние хранене и диета, детето е хранено основно с кисело мляко, боза, кренвирши, хигиената е занижена, което е влошило здравето на детето, за което свидетелстват кръвните показатели, и поставя в риск здравето му.

С оглед изложеното се налага изводът, че към момента на проверката и издаването на заповедта правилно е преценено, че за детето трайно не се полагат нужните родителски грижи и е застрашено здравето му. Детето В. В. И. е дете в риск по смисъла на §11 б. „а“ и „в“, тъй като е останало без родителска грижа, поради често отсъствие на майката и липсата на друго пълнолетно лице, което е в състояние да полага  адекватни грижи с оглед възрастта и нуждите на детето, и за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие. Установено е от изготвените по случая социални доклади, че оставено без необходимата адекватна родителска грижа, детето изостава във физическото и емоционалното си развитие.

Правилно е преценено, че най-добрия интерес на детето в случая изисква прилагането на временна мярка за закрила по чл. 4 ал.1 т.4 от ЗЗДет по административен ред – настаняване на детето в професионално приемно семейство на осн. чл. 25 ал.1 т.3 ЗЗДет и чл. 27 ал.1 от ЗЗДет, поради трайна невъзможност на майката да го отглежда и опасност за неговото здраве и развитие с оглед ниската възраст, и при липса на възможност за настаняването му в семейство на близки и роднини, които са в състояние да полагат необходимите грижи, което е наложило спешно настаняване извън семейството, предвид опасността за здравето на детето по смисъла на чл. 33 ал.1 и ал.2 ППЗЗДет.

Настаняването е извършено с административна заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен по постоянния адрес на детето съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.1 ЗЗДет.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, които я мотивират. В хода на производството са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и правилно е приложена спешна мярка за закрила - настаняване в приемно семейство, която е законосъобразна с оглед конкретиката на случая, както и съразмерна и съответна на целите на закона.

Мярката по чл. 27 ал.1 ЗЗДет е временна мярка за закрила на детето и се прилага по административен ред при спешни случаи. Разпоредбата предвижда в едномесечен срок ДСП да отправи искане до районния съд, който да се произнесе за настаняването с решение и да определи срокът на настаняването. Потвърдената от районния съд мярка може впоследствие да бъде променена с оглед интересите на детето.

Заповедта за временно настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗДет, а постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на обстоятелствата, при които е взета.  

Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.И. ***, чрез адв. К. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-315/28.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл.4, ал.1 т.4 и чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет детето В. В. И. е настанено в професионалното приемно семейство на Т. И. Н.  от гр. Павликени до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ал.1 от  ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/