ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1901

гр.Плевен, 1.10.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №1055 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.197 и сл. във вр. чл.56, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба с рег. № 316000-31413/9.09.2019г. по описа на ОД на МВР- Плевен, подадена от М.Д.М.С. с посочен адрес ***, против Решение № 316000- 29454/21.08.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на свидетелството за управление на МПС.

В жалбата се сочи, че оспореното решение е постановено, след като АС-Плевен с Определение по адм.дело №470/2019 год. е отменил решение№ 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на свидетелството за управление на МПС и е върнал административната преписка на органа за произнасяне по същество по подаденото заявление вх.№4361/6.07.2018 год. за замяна на чуждестранно СУМПС. Твърди, че оспорваното понастоящем решение отново прекратява административното производство по подаденото заявление за замяна на чуждестранно СУМПС, вместо органът да се произнесе по същество съобразно определение №1266/1.07.2019 год. на АС-Плевен. Сочи, че оспореното решение е идентично по съдържание с предходно постановеното и отменено. Посоченото в решението основание по чл.56, ал.2 от АПК- уведомление по чл.30, ал.2 от АПК с указания за отстраняване на нередовностите не съществува, което прави решението необосновано, тъй като се основава на юридически факти, които не са се случили. Моли за отмяна на решението.

По жалбата е постъпило становище от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в което са развити подробни съображения, че представеното от жалбоподателката чуждестранно СУМПС не отговаря на изискванията на Приложение №6 към Конвенцията, както и че не са отстранени от С. констатираните недостатъци на заявлението, поради което е постановено оспореното решение. Моли да се потвърди същото, алтернативно, ако бъде отменено и се задължи органът да подмени представеното филипинско СУМПС, да се посочи изрично спрямо кои категории следва да се даде правоспособност, коя дата да се отрази като първоначално придобита правоспособност спрямо всяка една от присъдените й категории, както и дали да се отбележат кодове и какви точно по чл.7, ал.3 от Наредба №I-157/2002 год.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с приобщените по делото доказателства, в т.ч. приложеното към настоящото дело административно дело №470/2019 год. на Административен съд-Плевен, намира за установено следното от фактическа страна :

Със заявление рег. № 4361/06.07.2018г. жалбоподателката е поискала подмяна на притежаваното от нея филипинско СУМПС с българско такова. Към заявлението е приложила изискуемите документи.

До заявителката е изпратено писмо рег.№316000-23350/9.07.2018 год., в което е посочено, че Република Филипини е страна, подписала Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.), но представеното от заявителя свидетелство не отговаря на приложение № 6 към конвенцията. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията. С оглед на това е изискано от заявителката в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, на основание чл.30, ал.2 от АПК да отстрани недостатъците в подаденото заявление, като представи в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, което отговаря на изискванията на Приложение №6 към Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.). Заявителката е предупредена, че при непредставяне на изисканите документи в срок, производството по заявлението й ще бъде прекратено.

След получаване на горното писмо, С. е депозирала уточнение с рег.№316000-25616/26.07.2018 год., с което е уведомила административния орган, че вече е приложила притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС, което е издадено от компетентните органи на Република Филипини, последното е представила в легализиран превод на български език, заедно с пластика на свидетелството. Независимо от изложеното, е представила повторно фотокопие на пластиката на чуждестранното СУМПС.

Постановено е решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по заявление № 4361/06.07.2018г., подадено от жалбоподателката М.Д.М.С.. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако : т.1 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; т.2 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с Р.България за взаимното признаване и преиздаване на СУМПС; т.3 страната, издала съответното свидетелство, е държава- членка на ЕС, или друга държава- страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. В оспореното решение е налице и възпроизвеждане съдържанието на чл.162, ал.4 от ЗДвП, след което е направен извод, че заявителката не отговаря на изискванията на българското законодателство и свидетелството и за управление на МПС не може да се замени с българско. След това са изложени мотиви, че за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, на М.Д.М.С. е дадено писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, с указания, че ако не бъдат отстранени в тридневен срок горепосочените недостатъци, заявлението ще бъде прекратено. Посочено е, че уведомлението е получено лично от заявителката, но в указания срок не е отстранила недостатъците по заявлението си, поради което на основание чл.30, ал.2 от АПК, вр. чл.162, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002г. и по аргумент от чл.159, ал.1 от ЗДвП : „Прекратявам Заявление рег. № 4361/06.07.2018г.“.

Против горното решение е подадена жалба с вх.№316000-38694/14.11.2018 год. до Директора на ОД на МВР-Плевен.

По жалбата Директорът на ОД на МВР-Плевен се е произнесъл с Решение 316з- 3983/28.11.2018г, с което е отхвърлил като неоснователна подадената жалба против решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен.

Против горното решение е подадена жалба пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №470 по описа на АС-Плевен за 2019 год. По делото е постановено определение №1266/1.07.2019 год., с което съдът е обявил за нищожно решение № 316з- 3983/28.11.2018г на директора на ОДМВР- Плевен; отменил е решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по заявление рег. № 4361/06.07.2018г., подадено от М.Д.М.С. *** и е изпратил преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен за произнасяне по подаденото заявление в 14- дневен срок от постъпването ѝ пред органа. За да постанови този резултат, съдът е изложил следните съображения:

1. Решение № 316з- 3983/28.11.2018г на директора на ОДМВР- Плевен е нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен административен орган. Това е така, защото същият се е произнесъл по жалба срещу решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е постановено прекратяване на административното производство. Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.4 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК, т.е. приложими са правилата на чл.197 и чл. 198, ал.1 и 2 от АПК. Горните разпоредби предвиждат единствено съдебен контрол на административния акт, с който се прекратява производството, но не и възможност за оспорването му пред по- горестоящ административен орган. Ето защо и като се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, подлежащ на оспорване единствено по съдебен ред, директорът на ОД МВР- Плевен е постановил нищожно решение. Жалбата против решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен е следвало да бъде администрирана по реда на чл.198, ал.1 и 2 от АПК и да бъде изпратена по компетентност на съответния административен съд.

2. Решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В разглеждания случай административният орган е изложил мотиви както за отказ за замяна на чуждестранно свидетелство за управлвение на МПС с българско такова, така и за прекратяване на административното производство, но с оглед постановения диспозитив следва да се приеме, че не се е произнесъл по същество, а е постановил прекратяване на административното производство. Прекратяването е мотивирано с неизпълнение от страна на заявителката на писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, за отстраняване на нередовности в заявлението. Нередовностите, които не са отстранени, не са конкретизирани в мотивите на самата заповед. Най- общо е посочено, че заявлението не отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията, но без да е конкретизирано на кои точно. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай мотивите, поради които административният орган е намерил, че заявлението не отговаря изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията, респ. конкретно на кои изисквания, следва да се намират в даденото предписание по чл.30, ал.2 от АПК, приложено в преписката. Същото е с рег. № 316 000-23350/09.07.2018 г. и е получено от жалбоподателката на 26.07.2018г. От него е видно позоваване и текстово възпроизвеждане на разпоредбите на чл.29, ал.2 АПК, чл.17, ал.2 вр. ал.1 , т.1 от № I- 157/01.10.2002г. и чл.162, ал.4 ЗДвП, но фактическото указание, което е дадено на заявителя се изразява в следното: „…следва в 3 дневен срок от датата на получаване на настоящето уведомление да отстраните недостатъка на заявлението и да предостави в сектор ПП при ОДМВР- Плевен чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, което да отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията за движение по пътищата…“. Съдът е приел, че в така оформеното предписание също не е налице конкретизация на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията, на които според административния орган не отговаря заявлението, респ. представеното свидетелство. Липсват конкретни указания и какви доказателства следва да се представят от заявителката. В изпълнение на горното предписание жалбоподателката е представила отново фотокопие на пластиката от свидетелството си за управление на МПС, като в придружителното писмо /вх. № 316000-25616/26.07.2018г./ е изложила твърдението си, че същото е издадено от компетентен административен орган на Република Филипини и отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията. На горните изложени основания съдът е приел, че в оспорения административен акт не са изложени фактическите основания за прекратяване на производството, а правните такива са необосновани. Обстоятелството дали представеното със заявлението свидетелство за управление на МПС отговаря на изискванията на Конвенцията за движение по пътищата и приложенията към нея представлява правен въпрос, който е предмет на преценка от административния орган. В конкретния случай този въпрос не е изследван, тъй като не е налице произнасяне по същество по подаденото заявление /било с постановен отказ или с административен акт за признаване и подмяна на свидетелството/, а е постановено прекратяване на административното производство, заради неизпълнение на дадени указания, които обаче не са конкретни. С оглед изложените съображения, съдът отменил оспореното решение и постановил връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество, в 14 дневен срок от постъпване на преписката при него, съобразно чл.57, ал.1 от АПК.

Определението на съда по адм.дело №470/2019 год., като неоспорено, е влязло в законна сила и с писмо изх.№953/16.07.2019 год., преписката е върната на административния орган за произнасяне.

Постановено е оспореното в настоящото производство Решение №316000-29454/21.08.2019 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което повторно е прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на свидетелството за управление на МПС. Изложени са абсолютно идентични мотиви като тези в първоначално постановеното Решение № 316000- 26180/01.08.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен. Органът се е позовал на чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, съобразно която признаване и подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС се допуска, ако : т.1 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; т.2 страната, издала съответно свидетелство, е подписала Конвенцията за движение по пътищата и е подписала споразумение с Р.България за взаимното признаване и преиздаване на СУМПС; т.3 страната, издала съответното свидетелство, е държава- членка на ЕС, или друга държава- страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. В оспореното решение е налице и възпроизвеждане съдържанието на чл.162, ал.4 от ЗДвП, след което е направен извод, че заявителката не отговаря на изискванията на българското законодателство и свидетелството и за управление на МПС не може да се замени с българско. След това са изложени мотиви, че за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, на М.Д.М.С. е дадено писмено уведомление по реда на чл.30, ал.2 от АПК, с указания, че ако не бъдат отстранени в тридневен срок горепосочените недостатъци, заявлението ще бъде прекратено. Посочено е, че уведомлението е получено лично от заявителката, но в указания срок не е отстранила недостатъците по заявлението си, поради което на основание чл.56, ал.2 и чл.30, ал.2 от АПК, вр. чл.162, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.17, ал.1 от Наредба № I- 157/01.10.2002г. и по аргумент от чл.159, ал.1 от ЗДвП е прекратено производството по Заявление рег. № 4361/06.07.2018г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на С. на 27.08.2019 год., а жалбата против него е подадена на 9.09.2019 год., поради което е допустима като подадена в срока по чл.197 от АПК, от страна, за която актът е неблагоприятен и има интерес да го оспори и пред надлежния съд.

Оспореното решение е незаконосъобразно на две основания.

На първо място оспореното решение е постановено в противоречие с мотивите и диспозитива на влязлото в сила определение по адм.дело №470/2019 год., с което предходно решение за прекратяване на административното производство с идентично на оспореното решение съдържание е отменено и преписката е върната на компетентния орган за произнасяне по съществото на искането. При новото произнасяне с оспореното решение административният орган не се е съобразил с влезлия в сила съдебен акт, с който той е задължен да процедира преписката по определен начин, а именно-задължен е да се произнесе с решение по същество, с което да уважи искането, като подмени филипинското свидетелство за управление на МПС с българско такова или като постанови отказ да извърши такава подмяна. Вместо това, несъобразявайки се със съдебния акт, органът повторно е прекратил производството пред себе си по подаденото заявление, и то въз основа на същото уведомление по чл.30, ал.2 от АПК с рег. № 316 000-23350/09.07.2018 г. , за което съдът при предходното произнасяне е приел, че в него не е налице конкретизация на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията, на които според административния орган не отговаря заявлението, респ. представеното свидетелство и в което липсват конкретни указания и какви доказателства следва да се представят от заявителката. Затова, като постановено в противоречие с влязлото в сила определение на съда, оспореното решение се явява незаконосъобразно.

На второ място, по аргумент от разпоредбата на чл.30 от АПК, подаденото искане/заявление се оставя без движение с указания за отстраняване на нередовности, в следните случаи: когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация- в този случай административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. Настоящият случай не е такъв. ; когато искането не удовлетворява останалите изисквания на закона- в този случай заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Административният орган се е позовал именно на тази хипотеза, но не е конкретизирал кои изисквания на закона не удовлетворява подаденото заявление. Изискването на органа жалбоподателката да представи чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, което да отговаря на изискванията на приложение №6 към Конвенцията за движение по пътищата /Виена, 1968 год./ не е сред изискванията, даващи възможност на органа да иска поправяне на нередовности по реда на чл.30, ал.2 от АПК, защото такова свидетелство вече е било представено от Симеоново и въпрос на преценка по съществото на искането е било органът да се произнесе дали това представено свидетелство отговаря на изискванията на нормативната уредба за подмяната му с българско такова или не. Защото изискванията на разпоредбите на чл.162, ал.4 от Закона за движение по пътищата и тези на чл.17, ал.1 от наредба №I-157/1.10.2002 год., съставляват изисквания за материална законосъобразност на взетото от органа решение и винаги се отнасят към действителността на акта по съществото на направеното искане. Като е прекратил производството, без да са били налице основанията на чл.30, ал.2 от АПК, вместо да се произнесе с решение, с което да удовлетвори или да отхвърли искането, органът е постановил незаконосъобразно решение и на това основание.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне като преписка на административния орган, за произнасяне с решение по същество, с което да удовлетвори или да отхвърли подаденото заявление за подмяна на чуждестранното свидетелство за управление на МПС с българско такова, като изложи обосновани съображения за взетото решение.

Воден от горното и на основание чл.200 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ, по жалба с рег. № 316000-31413/9.09.2019г. по описа на ОД на МВР- Плевен, подадена от М.Д.М.С. с посочен адрес ***, Решение № 316000- 29454/21.08.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, с което е прекратено административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на свидетелството за управление на МПС.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, за произнасяне с решение по същество, с което да удовлетвори или да отхвърли подаденото заявление с рег. № 4361/06.07.2018г. за подмяна на чуждестранното свидетелство за управление на МПС с българско такова, в 14/четиринадесет/ дневен срок от постъпване при органа на заверено копие от влязлото в сила определение на съда по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: /п/