РЕШЕНИЕ

№ 165

гр. Плевен, 27.03.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд Плевен, шести състав, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година а в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 55 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Административното дело е образувано по жалба на Т.К.Б.,*** срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН/9778 от 16.11.2018 година на директор на ДСП Плевен-в частта относно начална дата на отпускане на помощта.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна относно началната дата, от която се отпуска месечната помощ за дете по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД и следва с оглед експертното решение следва да се изплаща от 01.03.2018 година, а не от 01.09.2018 година . Моли да бъде отменена заповедта.

По делото е представено становище на ответника директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен (л. 62), в което се посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна.   Намира ,че заявлението е подадено на 14.11 2018 година , като срокът на експертното решение на ТЕЛК е бил до 01.02.2018 година и помощта е изплатена до 28.02.2018 година и след подаване на заявлението през ноември 2018 година помощта по чл. 8д от ЗСПД е отпусната от 01.09.2018 година , тъй като преосвидетелстването на детето с новото експертно решение е извършено по-късно и то по причина, че молбата от  оспорващата е подадена на 12.09.2018 година и в тези не може да се приложи чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД  и да се отпусне помощ за минал период от първо число на месеца, от който  е отпаднало основанието. Моли за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание оспорващата - Т.К.Б.,*** не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - Директорът на ДСП-Плевен не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

До 28.02.2018 година на  въз основа на молба –декларация от 16.03.2015 година и ЕР на ТЕЛК№29/11.02.2015 година в , което е определена 95процента степен на увреждане и срок до 01.02.2018 година на Н.Н.Р., е изплащана помощ по чл. 8д от ЗСПД. На л. 23 по делото е представена заповед от 20.01.2017 година за отпускане на помощта със срок до 28.02.2018 година.

На 14.11.2018 година  е подадено заявление-декларация от оспорващата за отпускане на помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето й Н.Н.Р., като е представено ЕР на ТЕЛК № 179 от 16.10.2018 година на ТЕЛК Първи състав към УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ ЕАД Плевен. С това ЕР на ТЕЛК е извършено преосвидетелстване на лицето и е определена 100 процента трайно намалена работоспособност и определена дата до 01.10.2020 година и чужда помощ. В ЕР е посочено, че по-късното освидетелстване не е по вина на пациента.

съдът е изискал медицинското досие на Н. Р. и се установява, че заявлението за преосвидетелстване е подадено на 12.09.2018 година , като в експертното решение изрично е посочено, че по-късното освидетелстване не е по вина на пациента. В досието  е представен документ от Педиатрично отделение по трансплантация на кръв и костен мозък от детска болница Грейт Ормънд Стрийт, Англия от 20.06.2018 година за проведен преглед .

На 16.11.2018 година е издадена процесната заповед, с която за Н.Н.Р. е отпусната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД в размер на 930 лева от 01.09.2018 година – 31.10.2020 година.

Срещу заповедта  е подадена жалба на 11.12.2018 година (л.25) като се твърди, че началният срок следва да бъде от 01.03.2018 година, тъй като не са били в страната от март 2018 година .

С решение №  15-РД06-0083/27.12.2018 година на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Плевен е отхвърлена жалбата в частта относно началния момент на отпускане на месечната помощ за дете с увреждане. В решението се посочва, че правилно е отпусната помощта от 01.09.2018 година, тъй като преосвидетелстването на детето е по-късно поради подаване на заявлението през месец септември 2018 година и в този случай  не е налице основание за отпускане на помощта от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, тъй като преосвидетелстването й  е извършено със закъснение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Оспореният е постановен от компетентен орган- директор на Дирекция за социално подпомагане – Плевен, с оглед представена заповед за компетентност № 1506-РД01-0304/05.06.208 година на директор на ДСП Плевен, при спазване на  административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на закона и несъответствие с целта му.

Съгласно чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно ал. 6 на тази разпоредба когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. Съдът намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 24б, ал. 4 вр. ал. 6 от ППЗСПД, и помощта следва да бъде отпусната от 01.03.2018 година, тъй като същата по предходно експертно решение  е отпусната до 28.02.2018 година. В случая в ЕР от 16.10.2018 година  е посочено, че заявлението за преосвидетелстване е подадено на 12.09.2018 година, но се посочва, че „по-късното освидетелстване след тази дата не е по вина на пациента“ и не е налице основание за административния орган да отпусне помощ едва от 01.09.2018 година. Съдът намира, че не са ангажирани доказателства за вина на оспорващия и забавяне при подаване на молбата за преосвидетелстване и именно поради обстоятелството, че не отпада правото на детето, тъй като ТЕЛК определя 100 процента трайно намалена работоспособност, то следва помощта по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД да се отпусне 01.03.2018, тъй като заявлението е подадено в три месечен срок от постановяване на решението на ТЕЛК, с което се променя само процента намалена работоспособност, но не отпада основанието за получаване на помощта. Представеното писмо от болница в Англия пред съда е представено и пред експертната комисия и посочването в решението, че късното преосвидетелстване на пациента не е по негова вина следва да бъде взето предвид от органа, тъй като именно комисията извършва преценка за заболяването и причините за по-късното освидетелстване и тази преценка е задължителна за адм. орган.

Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на заповедта в частта относно определяне на  началната дата и с целта на закона. ЗСПД е специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни увреждания 50% или над 50%.Целта на закона е да бъдат подпомогнати и родителите/осиновителите/,които полагат допълнителни грижи за своите деца с трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване т.е. състоянието на детето се е променило , но не в степен, че е излекувано , а напротив определен  е по-висок процент на намалена работоспособност и чужда помощ, при който детето има нужда от подпомагане и целта на помощта, отпускана по силата на закона, не е лишаване на правоимащите от помощта за дълъг период от време, през който тече административната процедура по преосвидетелстване, а именно да не се създават затруднения на родителите, да бъдат улеснени грижите им за дете, което се нуждае от по-специални такива. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта  е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в частта относно началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД като преписката бъде върната за произнасяне съгласно мотивите на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ  вр. чл. 173, ал. 1 , предл. второ от АПК, Административен съд –  Плевен, шести състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед №ЗСПД/Д-ЕН/9778 от 16.11.2018 година на директор на ДСП Плевен в частта относно началната дата на отпускане на помощта.

Връща преписката на директора на Дирекция за социално подпомагане – Плевен за произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/