РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Плевен, 27.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, шести състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година а в състав:
Производството е по чл. 145
и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Административното дело е образувано по жалба на Т.К.Б.,***
срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН/9778 от 16.11.2018 година на директор на ДСП Плевен-в
частта относно начална дата на отпускане на помощта.
В жалбата се посочва, че
заповедта е незаконосъобразна относно началната дата, от която се отпуска
месечната помощ за дете по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД и следва с оглед експертното
решение следва да се изплаща от 01.03.2018 година, а не от 01.09.2018 година .
Моли да бъде отменена заповедта.
По делото е представено
становище на ответника директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен (л. 62),
в което се посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Намира ,че заявлението е подадено на 14.11
2018 година , като срокът на експертното решение на ТЕЛК е бил до 01.02.2018
година и помощта е изплатена до 28.02.2018 година и след подаване на
заявлението през ноември 2018 година помощта по чл. 8д от ЗСПД е отпусната от
01.09.2018 година , тъй като преосвидетелстването на детето с новото експертно
решение е извършено по-късно и то по причина, че молбата от оспорващата е подадена на 12.09.2018 година и
в тези не може да се приложи чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД и да се отпусне помощ за минал период от
първо число на месеца, от който е
отпаднало основанието. Моли за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващата
- Т.К.Б.,*** не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание
ответникът - Директорът на ДСП-Плевен не се явява, не се представлява.
Административен съд - Плевен,
шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна
следното:
До 28.02.2018 година на въз основа на молба –декларация от 16.03.2015
година и ЕР на ТЕЛК№29/11.02.2015 година в , което е определена 95процента
степен на увреждане и срок до 01.02.2018 година на Н.Н.Р., е изплащана помощ по
чл. 8д от ЗСПД. На л. 23 по делото е представена заповед от 20.01.2017 година
за отпускане на помощта със срок до 28.02.2018 година.
На 14.11.2018 година е подадено заявление-декларация от
оспорващата за отпускане на помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето й Н.Н.Р., като е
представено ЕР на ТЕЛК № 179 от 16.10.2018 година на ТЕЛК Първи състав към
УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ ЕАД Плевен. С това ЕР на ТЕЛК е извършено
преосвидетелстване на лицето и е определена 100 процента трайно намалена
работоспособност и определена дата до 01.10.2020 година и чужда помощ. В ЕР е
посочено, че по-късното освидетелстване не е по вина на пациента.
съдът е изискал медицинското
досие на Н. Р. и се установява, че заявлението за преосвидетелстване е
подадено на 12.09.2018 година , като в експертното решение изрично е посочено,
че по-късното освидетелстване не е по вина на пациента. В досието е представен документ от Педиатрично
отделение по трансплантация на кръв и костен мозък от детска болница Грейт
Ормънд Стрийт, Англия от 20.06.2018 година за проведен преглед .
На 16.11.2018 година е
издадена процесната заповед, с която за Н.Н.Р. е отпусната помощ по чл. 8д, ал.
1 от ЗСПД в размер на 930 лева от 01.09.2018 година – 31.10.2020 година.
Срещу заповедта е подадена жалба на 11.12.2018 година (л.25)
като се твърди, че началният срок следва да бъде от 01.03.2018 година, тъй като
не са били в страната от март 2018 година .
С решение № 15-РД06-0083/27.12.2018 година
на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Плевен е
отхвърлена жалбата в частта относно началния момент на отпускане на месечната
помощ за дете с увреждане. В решението се посочва, че правилно е отпусната
помощта от 01.09.2018 година, тъй като преосвидетелстването на детето е
по-късно поради подаване на заявлението през месец септември 2018 година и в
този случай не е налице основание за
отпускане на помощта от първо число на месеца, през който е отпаднало
основанието за отпускането й, тъй като преосвидетелстването й е извършено със закъснение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните
помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. Оспореният е постановен от
компетентен орган- директор на Дирекция за социално подпомагане – Плевен, с
оглед представена заповед за компетентност № 1506-РД01-0304/05.06.208 година на
директор на ДСП Плевен, при спазване на административно-производствените правила, но
при неправилно прилагане на закона и несъответствие с целта му.
Съгласно чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД в случаите на
преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от
първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но
не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението
декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното
увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят
до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен
срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно
ал. 6 на тази разпоредба когато преосвидетелстването на детето е извършено със
закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които
полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. Съдът
намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 24б, ал. 4 вр. ал. 6 от
ППЗСПД, и помощта следва да бъде отпусната от 01.03.2018 година, тъй като
същата по предходно експертно решение е отпусната
до 28.02.2018 година. В случая в ЕР от 16.10.2018 година е посочено, че заявлението за
преосвидетелстване е подадено на 12.09.2018 година, но се посочва, че „по-късното освидетелстване след тази дата
не е по вина на пациента“ и не е налице основание за административния орган
да отпусне помощ едва от 01.09.2018 година. Съдът намира, че не са ангажирани
доказателства за вина на оспорващия и забавяне при подаване на молбата за
преосвидетелстване и именно поради обстоятелството, че не отпада правото на
детето, тъй като ТЕЛК определя 100 процента трайно намалена работоспособност,
то следва помощта по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД да се отпусне 01.03.2018, тъй като
заявлението е подадено в три месечен срок от постановяване на решението на ТЕЛК,
с което се променя само процента намалена работоспособност, но не отпада
основанието за получаване на помощта. Представеното писмо от болница в Англия
пред съда е представено и пред експертната комисия и посочването в решението,
че късното преосвидетелстване на пациента не е по негова вина следва да бъде
взето предвид от органа, тъй като именно комисията извършва преценка за
заболяването и причините за по-късното освидетелстване и тази преценка е
задължителна за адм. орган.
Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на
заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона. ЗСПД е
специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с
трайни увреждания 50% или над 50%.Целта на закона е да бъдат подпомогнати и
родителите/осиновителите/,които полагат допълнителни грижи за своите деца с
трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които подпомагат
отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи
грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване т.е. състоянието на
детето се е променило , но не в степен, че е излекувано , а напротив
определен е по-висок процент на намалена
работоспособност и чужда помощ, при който детето има нужда от подпомагане и
целта на помощта, отпускана по силата на закона, не е лишаване на правоимащите
от помощта за дълъг период от време, през който тече административната
процедура по преосвидетелстване, а именно да не се създават затруднения на
родителите, да бъдат улеснени грижите им за дете, което се нуждае от
по-специални такива. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с
трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена
в частта относно началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 от
ЗСПД като преписката бъде върната за произнасяне съгласно мотивите на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ вр. чл. 173, ал. 1 , предл.
второ от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед №ЗСПД/Д-ЕН/9778 от 16.11.2018 година на
директор на ДСП Плевен в частта относно началната дата на отпускане на помощта.
Връща преписката на директора на Дирекция за социално
подпомагане – Плевен за произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/