Решение по Административно дело 1053/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 31

гр. Плевен , 18.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 1053 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Импорт Експорт-2000-В.В.“*** чрез представляващия В.В. чрез адв. Л.П. ***, съдебен адрес:***, офис. 207 против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул. „Гурко“ № 5 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № ДАИ 0000058/29.05.2018 г. на началник отдел АНД в ГД “Автомобилна инспекция” - гр.София, ул. „Гурко“ № 5, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен и пред АС Плевен. Претендира се заплащане на сума в размер на 900 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът посочва, че намира, че във връзка с издадено наказателно постановление и неговото обжалване пред РС Плевен е ангажирал адвокат, на който е заплатено възнаграждение в размер в размер на 450 лева , като и пред касационната инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и след отмяна на решението на съда, то са налице претърпени имуществени вреди в размер на 900 лева за платеното възнаграждение за адвокат. Намира, че исковата молба е основателна и доказана и моли за присъждане на обезщетение и законната лихва върху същото от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2018 година и разноски за настоящата инстанция.

По делото е представен писмен отговор по исковата молба от ответника, в който се посочва, че се оспорват подписите, положени от физическото лице – търговец под договор за правна защита и съдействие № 00000364 от 19.11.2018 година и пълномощно от 19.11.2018 година за процесуално представителства и е направено искане за откриване на производство и даване на обяснения от представляващия търговеца, дали потвърждава, че подписите са негови и завеждал ли е иск по ЗОДОВ срещу АИ“АА“. Излага доводи, че претенцията е необоснована и недоказана.

В съдебно заседание ищецът – ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** се явява лично представляващия търговеца В.В. и адв.. П. *** , който поддържа исковата молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.

Ответникът – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул. „Гурко“ № 5 , не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира исковата молба за основателна и следва да се присъди искането обезщетение.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Издадено е наказателно постановление № ДАИ 0000058/29.05.2018 г. на началник отдел АНД в ГД “Автомобилна инспекция” - гр.София, с което на ЕТ „Импорт Експорт 2000 В.В.” Булстат:020420353, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от В.И.В., за това , че при извършена проверка на 27.04.2018 година в 16.50 часа в гр. Плевен при извършена комплексна проверка на търговеца е установено, че на 28.11.2017 година „ЕТ „Импорт Експорт 2000 –В.В.“ е извършил превоз на пътници по автобусна линия град Плевен – село Бъркач с автобус сетра С215УЛ рег .№ *** ВТ и водач Д.З.М., който не притежава карта квалификация на водача - нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Срещу НП е подадена жалба и е образувано нахд № 1798 по описа за 2018 година на РС-Плевен. В развилото се пред Районен съд – Плевен съдебно производство по обжалване на НП ЕТ е упълномощил адвокат Л.П. с пълномощно на л. 6 от делото за изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита, като жалбата пред РС е подадена именно от адв. П. - л. 2 по нахд № 179/2018 г. по описа на РС-Плевен и същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева.

Съдът е потвърдил НП и в указания срок е подадена касационна жалба от представляващия едноличния търговец чрез адв. П. и е образувано к.адм. дело 901 по описа за 2018 година на Административен съд -Плевен. Приложен е договор за правна защита и съдействие на л. 5 по делото, в който е отразено, че договореното възнаграждение от 450 лева е платено в брой, като пред касационната инстанция представляващия ЕТ и адв. П. са се явили в с.з. Съдът е отменил решението на РС Плевен.

По делото по искане на ответника , който оспори истинността на подписа на представляващия търговеца върху договор за правна защита и съдействие от 19.11.2018 година и пълномощно от същата дата, съдът допусна даване на обяснения от същия. В проведеното съдебно заседание на10.01.2019 година представляващият на ЕТ заяви, че подписите са негови и същият е завел настоящото исково дело. Съдът намира с оглед заявеното от представляващия търговеца, че подписите са положени от него.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от представляващия търговеца, на който е издадено наказателното постановление, от чиято отмяна се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените в хода на нахд № 1798/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждениеи в хода на к.адм. дело №910/2018 г . по описа на АС Плевен.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен, като и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ИА „АА“.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че НП не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд №1798/2018 год. на РС Плевен, че с решението на първоинстанционния съд е потвърдено наказателно постановление №ДАИ-0000058/ 29.05.2018 на началник отдел АНД в ГД „АИ“ гр. София. Решението е обжалвано пред АС Плевен и същият с решение №682/13.11.2018 година е отменил решението на РС Плевен и е отменил наказателното постановление и решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В хода на нахд № 1798/2018 г. по описа на РС – Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. , което е заплатено в брой. В хода на к. адм. дело № 901 по описа за 2018 година АС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, като уговореното възнаграждение от 450 лева е платено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди в размер на 900 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. по нахд № 1798/2018 г. по описа на РС – Плевен и в размер на 450 лева по к.адм. дело № 910/2018 г по описа на АС-Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по нахд№ 1798по описа на Районен съд - Плевен за 2018 год. и за защита по к.адм. дело № 910/2018 г по описа на АС-Плевен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата, считано от 20.11.2018г., тъй като съдът не може да се произнесе извън претендираното от ищеца.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 10 лева държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 3 по делото, съдът намира, че същите следва да се присъдят. Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул. „Гурко“ № 5 следва да заплати на ЕТ „Импорт Експорт-2000-В.В.“*** чрез представляващия В.В. разноски в размер на 310 лв. – договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 3 по делото и държавна такса в размер на 10 лв.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул. „Гурко“ № 5 да заплати на ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** чрез представляващ В.В. сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд № 1798 по описа за 2018 година на Районен съд – Плевен и сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по к.адм. дело № 901 по описа за 2018 година на Административен съд Плевен , ведно със законната лихва считано от 20.11.2018 година – датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Осъжда Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул. „Гурко“ № 5 да заплати на ЕТ „Импорт Експорт 2000 - В.В.“*** чрез представляващ В.В. разноски по делото в размер на 310 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/