ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2302

   гр.Плевен, 18.11.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №52  по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по жалба от  Е.С.Ц. ***, подадена чрез адв. Т. Д. от ПлАК, против Заповед № ОСОС064/10.10.2017г. на Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните гр.София, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя поради съкращаване на длъжността и са изплатени обезщетения по чл.106, ал.4 от ЗДСл и чл.106, ал.2 от ЗДСл.

По жалбата първоначално е било образувано административно дело №942/2017 по описа на настоящия съд, приобщено към настоящето. С решение № 153/15.03.2018 г. жалбата срещу заповедта е отхвърлена.

При инстанционен контрол, с решение № 415/10.01.2019 г. по адм.д. №5095/2018 на ВАС, решението на АС-Плевен  е било отменено и делото върнато за ново разглеждане.

След връщане на делото в Административен съд-Плевен е образувано административно дело №52/2019 год., по което е постановено Решение №117/7.03.2019 год., с което съдът е отхвърлил  жалбата на Е.С.Ц. *** против Заповед № ОСОС-64/10.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Плевен. Със същото решение е осъдена  Е.С.Ц. ***  да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, сумата 1992 (хиляда деветстотин деветдесет и два) лева разноски по делото. За да присъди тези разноски, настоящият състав на съда е приел, че разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени в размер на 1992 лева, договорена и заплатената сума по адвокатски пълномощни по дела 942/2017, 5095/2018 и по настоящето дело. Настоящият съд е приел направените възражения за прекомерност при разглеждане на делата пред ВАС и пред настоящия състав на съда са неоснователни, като е изложил мотиви в постановеното решение, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е малко над минималните размери, определени по чл.8, ал.4 вр. чл.7, ал.1, т.1, както и по чл.9, ал.3, при съобразяване с §2а на ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Против горното постановено решение  е подадена касационна жалба пред ВАС, който с Решение №15182/11.11.2019 год. по адм.дело №5185/2019 год. е оставил в сила решение № 117/07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен и е осъдил  Ц. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от 560, 00 (петстотин и шестдесет) лева, съдебни разноски за касационното производство. Със същото решение е изпратил делото на Административен съд – Плевен по компетентност за произнасяне по искането в касационната жалба на Е. Ц. за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, вр. чл.144 АПК. В мотивите на постановеното решение ВАС е приел, че по отношение възражението в касационната жалба срещу присъдените от АС – Плевен разноски в полза на администрацията на органа, издал оспорения акт, в тази си част касационната жалба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да разгледа това искане на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК е административният съд, постановил първоинстанционния съдебен акт.

В касационната жалба, имаща характер на молба за изменение на постановеното решение по адм.дело №52/2019 год. на АС-Плевен се правят оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сочи се, че дължимото ДДС има значение единствено в отношенията между страните. Моли да се намали възнаграждението, заплатено на адвоката на ответника.

Настоящият състав на съда с  Разпореждане №5294/13.11.2019 год. е изпратил касационната жалба, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК, за становище по искането за изменение на решението в частта за разноските, на страните, за отговор в едноседмичен срок от съобщението.

Постъпило е становище от Изпълнителния директор на БАБХ-София чрез адв.С.М., в което е взел становище, че възраженията за прекомерност на  адвокатските възнаграждения по административни дела №942/2017 год. на АС-Плевен и №5095/2018 го. На ВАС е следвало да бъдат направени още при разглеждане на тези дела, поради което , като не са направени своевременно, възможността за същите е преклудирана. Алтернативно счита възражението за неоснователно по горните две дела, тъй като в адвокатското възнаграждение  е включен ДДС. По адм.дело №52/2019 год. твърди, че минималното възнаграждение с ДДС е в размер на 672 лв., платеното е в размер на 720 лева и ако бъде редуцирано, то размерът следва да се определи на 672 лева.

Съдът, за да се произнесе по молбата, съобрази следното:

Съобразно чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционният съд, който повторно разглежда дело, върнато от касационната инстанция, се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена  от страна в производството, в срока за обжалване на постановеното съдебно решение .

Процесуална предпоставка за искането за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на другата страна по делото, е наличието на направено от страната своевременно възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. По административно дело №942/2017 год. на АС-Плевен адв.Д. в хода по съществото на спора е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат М., видно от протокола от съдебно заседание на л.811-гръб от делото. По административно дело №5095/2018 год. на ВАС адв.Д. в хода по съществото на спора е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат М., видно от протокола от съдебно заседание на л.38 от делото. По административно дело №52/2019 год. на АС-Плевен адв.Д. в хода по съществото на спора е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат М., видно от протокола от съдебно заседание на л.16 от делото.

По отношение на списъка на разноските, съдът съобрази следното: Даденото в т.9 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за недопустимст на искането за изменение на решението за разноските е относимо само в хипотеза на непредставяне на списък от страната, която е несъгласна с присъдените в нейна полза разноски, но не и когато иска изменение на разноските, възложени в нейна тежест /в този смисъл Определение № 522 от 05.10.2015 г. по ч. т. д. № 2657 / 2015 г. на ВКС - І т.о., и Определение № 397 от 29.07.2016 г. по ч. т. д. № 499 / 2016 г. на ВКС - ІІ т.о./. Логиката е, че страната може да представи списък само на своите разноски с цел да посочи на съда и на насрещната страна перата и размера на разходите, които иска да й бъдат възстановени, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Непредставянето на такова обобщение ще има за последица преклудиране правото й да оспорва направеното от съда изчисление относно размера на присъдените в нейна полза разходи за защита, но не и когато осъдената за разноски страна оспорва размера на присъдените на насрещната страна разноски. Липсва законова опора да се изисква от страната, която настоява за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на другата страна, да представи списък по чл. 80 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за заявяване на искането. Съдът извършва служебна проверка за изпълнението на това процесуално задължение само в хипотезата, при която страната, поискала присъждане на разноски в своя полза, е останала недоволна и атакува поставеното в тази част решение, но не и когато настоява за ревизия на решението, в частта, касаеща присъждането на разноските, сторени от другата страна. С оглед горното, в случая е допустимо жалбоподателката Ц. да иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна, независимо от факта дали е представила списъци на разноските на всеки един етап от производството.

На всички тези основания искането на жалбоподателката за изменение на решението в частта на присъдените на ответника разноски е допустимо за разглеждане по същество.

По съществото на искането съдът съобрази следното:  

По административно дело №942/2017 год. на АС-Плевен, видно от приложеното на л.723 адвокатско пълномощно на адв.С.М., е договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за упълномощения адвокат в размер на 552 лева, който размер  е с включен ДДС, видно от приложения на л.724 списък. Упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство по делото, като се е явил и на двете проведени съдебни заседания на 5.01.2018 год. и на 20.02.2018 год., видно от протоколите от с.з. на л.726-727 и л.809-812 от адм.дело №942/2017 год. Съгласно чл.8, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а". Съгласно последната разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договорът за правна помощ  по адм.дело №942/2017 год. е сключен на 2.01.2018 год., видно от отбелязването в същия на л.723 от делото. Към 2.01.2018 год. минималната работна заплата за страната е била 510 лева, съобразно ПМС №316/20.12.2017 год. На основание §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Видно от приложеното удостоверение към молбата, подадена по настоящото дело като отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските, „Адвокатско дружество М.“  е регистрирано по ЗДДС лице от 25.01.2008 год. и има идентификационен номер по ДДС, вписан в удостоверението. Следователно, към минимално дължимото на адв.М. възнаграждение за представителството по адм.дело №942/2017 год. от 510 лева, съставляващо минималната работна заплата за страната за 2018 год., когато е сключен договора за правна помощ между страните, се следва ДДС в размер на 20%, или дължимото възнаграждение за процесуално представителство в този случай е 612 лева. Видно е от договора за правна помощ по адм.дело 942/2017 год., че е договорено и реално изплатено в брой възнаграждение в размер на 552 лева с ДДС съобразно списъка на л.724. Т.е. заплатеното на адв.М. по това дело  възнаграждение е под минимално предвиденото в Наредбата, поради което не може да се говори за прекомерност на същото. То следва да се присъди в пълен размер от 552 лева.

По административно дело №5095/2018 год. на ВАС, видно от приложеното на л.17 адвокатско пълномощно на адв.С.М., е договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за упълномощения адвокат в размер на 720 лева, който размер  е с включен ДДС, видно от приложения на л.13 списък. Адвокатското възнаграждение по това дело се определя по правилата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като, видно от протокола от проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, Изпълнителният директор на БАБХ не е бил представляван процесуално пред ВАС. Упълномощеният с адвокатско пълномощно на л.17 от делото на ВАС адв.С.М. е изготвил писмен отговор (наречен възражение) на л.11-12 от делото, както е представил и писмена защита на л.34-35 от делото. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Предвид, че ¾ о възнаграждението по чл.7 или чл.8  съобразно минималната работна заплата за страната към 12.04.2018 год.( ПМС №316/20.12.2017 год.) се равнява на 459 лева с ДДС (3/4 от 612 лева), то дължимото възнаграждение без ДДС следва да се определи на 500 лева без ДДС, тъй като нормата на чл.9, ал.3 от Наредбата не допуска възнаграждението в този случай да бъде под 500 лева. Дължимото ДДС върху сумата от 500 лева, по аргумент от §2а от ДР на Наредбата е 100 лева, или общ размер на дължимото възнаграждение е в размер на 600 лева. Договореното и заплатено в брой възнаграждение съобразно приложеното по делото на ВАС адвокатско пълномощно е в размер на 720 лева, или със 120 лева повече от минимално предвиденото в Наредбата. Предвид, че делото пред касационната инстанция не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, на което адв.М. не е представлявал ответника, а е представил единствено писмени бележки, настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност е основателно и възнаграждението за един адвокат, представлявал ответника в производството пред ВАС следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото такова от 600 лева.

Адвокатското възнаграждение и по  административно дело №52/2019 год. на АС-Плевен  се определя по правилата на чл.8, ал.4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а"от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 21.02.2019 год. ответникът е бил представляван процесуално от адв.М.. По административно дело №52/2019 год. на АС-Плевен, видно от приложеното на л.11 адвокатско пълномощно на адв.С.М., е договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за упълномощения адвокат в размер на 720 лева, който размер  е с включен ДДС, видно от приложения на л.9 списък. Договорът за правна помощ  по адм.дело №52/2019 год. е сключен на 6.02.2019 год., видно от отбелязването в същия на л.11 от делото. Към 6.02.2019 год. минималната работна заплата за страната е била 560 лева, съобразно ПМС №320/20.12.2018 год. Като регистрирано по ЗДДС лице, към минимално дължимото на адв.М. възнаграждение за представителството по адм.дело №52/2019 год. от 560 лева, съставляващо минималната работна заплата за страната за 2019 год., когато е сключен договора за правна помощ между страните, се следва ДДС в размер на 20%, или дължимото възнаграждение за процесуално представителство в този случай е 672 лева. Видно е от договора за правна помощ по адм.дело 52/2019 год., че е договорено и реално изплатено в брой възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС съобразно списъка на л.9. Предвид, че делото пред настоящата инстанция не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност следва да бъде уважено и възнаграждението за един адвокат, представлявал ответника в производството по адм.дело №52/2019 год. следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото такова от 672 лева.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ  :

           

ИЗМЕНЯ Решение №117/7.03.2019 год по административно дело №52 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. в частта на присъдените с диспозитива на решението разноски в полза на Българска агенция по безопасност на храните, както следва:

ОСЪЖДА Е.С.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, разноски за адвокатско възнаграждение по водене на производството по адм.дело №942/2017 год. на АС-Плевен в размер на 552 (петстотин петдесет и два лева).

ОСЪЖДА Е.С.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, разноски за адвокатско възнаграждение по водене на производството по адм.дело №5095/2018 год. на ВАС в размер на 600 (шестстотин лева), като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от ответника размер от 720 (седемстотин и двадесет лева) отхвърля искането за присъждане на разноски поради прекомерност.

ОСЪЖДА Е.С.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, разноски за адвокатско възнаграждение по водене на производството по адм.дело №52/2019 год. на АС-Плевен в размер на 672 (шестстотин седемдесет и два лева), като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от ответника размер от 720 (седемстотин и двадесет лева) отхвърля искането за присъждане на разноски поради прекомерност.

Определението  подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Предвид постъпила молба  от Изпълнителния директор на БАБХ за изменение на решение  №15182/11.11.2019 год. по адм.дело №5185/2019 год.  в частта за разноските, след влизане в сила на настоящото определение, респ. при постъпване на жалба против настоящото определение, делото да се изпрати на ВАС, за произнасяне по направеното искане за изменение и/или жалба.

 

                                                                         С Ъ Д И Я:  /п/