Решение по Административно дело 52/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 117

гр. Плевен, 07.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 52 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс във вр. с чл. 121, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Е.С.Ц. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д. от АК-Плевен, против Заповед № ОСОС-64/10.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, с която е прекратено служебното правоотношение между Ц. и БАБХ, считано от датата на връчване на заповедта. Ц. е заемала длъжността главен инспектор в отдел “Контрол на храните” при Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с ранг II-ри младши.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалния закон и допуснато дискриминационно отношение. Счита, че не е извършен реален подбор между служителите, заемащи процесната длъжност. Не е налице и реално съкращаване на щата. Доколкото с предходна заповед № ВР-19/09.10.2017 г. Ц. е била възстановена на работа, липсата на подбор е проява на дискриминационно отношение. Моли да се отмени заповедта.

Ответникът по жалбата - Изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните, в съпроводително писмо към преписката сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. С докладна записка, постъпила с вх.№13167/10.10.2017 г., директорът на ОДБХ-Плевен го е информирал, че има недостиг на служители в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ, като предложил две щатни бройки да бъдат прехвърлени от отдел „Контрол на храните“. Докладната е одобрена, като е счел, че служителите в отдел РЗ са крайно недостатъчни за ефективното изпълнение на функциите на отдела. В новото щатно разписание и поименното разписание на длъжностите, в сила от 10.10.2017 г., длъжността „главен инспектор“ е съкратена и не фигурира. Твърди, че е била извършена преценка, като сочи, че с решение № 177/18.07.2016 г. на Великотърновският апелативен съд, Ц. е била осъдена на основание чл.78а, ал.1 от НК на административно наказание глоба в размер на 2000 лева, които следва да заплати в полза на държавата, като същевременно никой друг от служителите на ОДБХ Плевен не е осъждан за извършено престъпление по НК. Моли да се отхвърли жалбата. В писмен отговор на л.315 от дело 942/2017год. допълнително сочи, че утвърдените правила в ОДБХ-Плевен за подбора на кадрите при съкращаване на работници и служители са извършва само по отношение на лица, работещи по трудово правоотношение, какъвто не е настоящият случай.

По жалбата първоначално е било образувано адм. дело №942/2017 по описа на настоящия съд, приобщено към настоящето. С решение № 153/15.03.2018 г. жалбата срещу заповедта е отхвърлена. При инстанционен контрол, с решение № 415/10.01.2019 г. по адм.д. №5095/2018 на ВАС, решението е било отменено и делото върнато за ново разглеждане. За да отмени решението, ВАС е посочил, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като събраните доказателства не са обсъдени или са обсъдени незадълбочено от съда. Не са обсъдени доводите относно изпълнението на предходно съдебно решение, с което е отменено предходното уволнение на жалбоподателката, както и вътрешни правила за подбор в БАБХ. Такива правила са били представени пред касационната инстанция. ВАС е посочил, че следва тези доказателства да бъдат обсъдени, както и представените от ответника с молба от 23.01.2018 г. по дело №942/2017 доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. Т. Д., упълномощена устно пред съда на основание чл.33, изр.трето от ГПК вр. чл.144 от АПК, за което е извършено отбелязване в протокола от проведеното съдебно заседание. Моли да се уважи подадената жалба, като се приеме, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Позовава се на разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно оповестяват публично критериите, вътрешните правила, установената практика при упражняването на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите си. Наред с това сочи, че в устройствения правилник на БАБХ е видно, че в чл. 31, т. 24 е вменено задължение на всеки директор на областна дирекция, да изготви вътрешни правила свързани с подбора и работата в дирекцията. От събраните по делото доказателства счита за установено, че такива правила не са изготвени, което би следвало съдът да прецени с оглед добросъвестното упражняване на предоставените на административния орган правомощия, свързани с процедурите по назначаване и съкращаване на служители в дирекцията. Твърди, че цялостната процедура, свързана с възстановяването на работа на Ц. и последващото прекратяване на служебното й правоотношение е опорочена. Видно от докладна записка на БАБХ с изх. № 704/05.10.2017г. на директора на ОДБХ - Плевен е, че с нея е направено предложение длъжността „Главен инспектор – експерт“ в отдел „Контрол на храните“ да бъде трансформира в „Главен инспектор“, за да може на нея да бъде възстановена д-р Е.Ц., което дисциплинарно уволнение е отменено с решение по адм. дело № 613/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. С последваща докладна записка до ИД на БАБХ с изх. № 711 от 09.10.2017 г. на директора на ОДБХ – Плевен е направено предложение да бъде извършена промяна в щатното разписание в областната дирекция, като две от длъжностите, тези на „Главен инспектор“ и „Старши инспектор“ от отдел „Контрол на храните“ да бъдат прехвърлени в отдел „Растителна защита“, като в мотивите е изложено, че това е свързано с направени препоръки в одит на същия отдел през 2012 г., т.е. цели 5 г. преди искането за промяна. С докладна записка № 714/09.10.2017 г. на директора на ОБДХ – Плевен е направено следващо предложение, възстановената на длъжност „Главен инспектор“ д-р Ц. да бъде възстановена на новоразкритата длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“. Всички докладни записки са входирани на 10.10.2017 г. в БАБХ. Към тази дата няма как едновременно да е трансформирана бройката, на която да е възстановена жалбоподателката, тъй като заповедта за възстановяване е от 9.10.2017 г. Няма как да бъде одобрено това щатно разписание и съответно да са извършени промените в последствие. Счита, с оглед на изложената хронология на цялостната процедура по възстановяване и съответно трансформиране на щатни бройки и прехвърлянето от един в друг отдел са извършени с цел единствено и само жалбоподателката да не може да продължи да работи в ОД и донякъде е свързано с личното отношение на директора. В този смисъл счита административният акт за постановен при грубо пренебрегване на процедурата и издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК, спазването на които е условие за законосъобразност на крайния административен акт и е гаранция за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, в съответствие с цитираните принципи. Противното води до извода за упражняване на властническите правомощия, заобикаляйки закона и злоупотребявайки с тази власт. Счита, че не е имало пречка нейната доверителка да бъде прехвърлена на друга свободна длъжност в друга териториална дирекция, каквито случаи има и съществува такава практика. Моли да се приеме, че цялостната процедура по съкращаване щата е извършена при грубо нарушение на административно – производствените правила и заповедта е незаконосъобразна. По делото са събрани доказателства, че на длъжност „Главен инспектор“ са запазени лица, които са придобили право на пенсия, такива, които не са отговаряли като образование за длъжността, която са заемали.Моли да се определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на жалбоподателката. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на БАБХ се представлява от адв. С. М.. Моли да се остави без уважение жалбата и да бъдат присъдени разноски съобразно приложен списък. Счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като е договорено минималното такова. Сочи, че извършването на подбор при държавните служители не е задължение на административния орган. В този смисъл е ТР № 2, цитирано в отговора. Твърди, че е право на работодателя да извърши структурни промени, без да изисква предварително съгласувано или по друг начин да бъде контролиран, включително и чрез съдебен контрол. Достатъчно е да се установи, налице ли е съкращение на щата. Моли да се преценят всички приложени доказателства, като твърди наличие на действително съкращение на щата. Тезата, че е трябвало да бъде предложена на жалбоподателката друга свободна длъжност по същото време, в друга дирекция не е релевирана досега. Такива доказателства за свободни места не са събрани по делото. Няма такова законово изискване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбоподателката Ц. е заемала длъжност „главен инспектор“ в отдел КХ на ОДБХ, като със заповед № НК-5/04.04.2016 г., приобщена на л.45-46 от дело 942/2017, и е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение № 17/19.01.2017 г. по адм.д.№ 613/2016 г. на настоящия съд на .л.48-51 от дело 942/2017/ заповедта е била отменена поради съществено нарушаване на административно производствените правила. С Определение № 11042/21.09.2017 г. по адм.д. № 9572/2017 на ВАС- л..52,53 от дело 942/2017/ е оставено в сила определение от 14.06.2017 г. по адм.д. № 3092/2017 г. на ВАС, с което подадената касационна жалба срещу това решение на настоящия съд е била оставена без разглеждане. Ц. е подала заявление /л.54 от дело 942/2017/, в което сочи, че се явява на работа в рамките на законоустановения двуседмичен срок, и моли да се извършат всички фактически и правни действия във връзка със съдебното решение. Във връзка с полученото окончателно определение на ВАС, с писмо от директора на ОДБХ изх.№704/05.10.2017 г. на л.37 от дело 942/2017/ е предложено на изп.директор на БАБХ свободна длъжност „главен експерт“ да бъде трансформирана в „главен инспектор“, за да бъде изпълнено съдебното решение. Писмото е постъпило с вх.№13164/10.10.2017 г. в БАБХ, като към него са съответните поименно разписание на длъжностите и длъжностно разписание от 05.10.2017 г. на л.33-36 от дело 942/2017. Жалбоподателката Ц. е възстановена на свободната длъжност “главен инспектор” в отдел “Контрол на храните” в ОДБХ със заповед № ВР-19/09.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ -л.7 от дело 942/2017. По делото е приобщено поименно разписание на длъжностите на ОДБХ от тази дата - 09.10.2017 г. на л.30-32 от дело 942/2017/, в което Ц. фигурира на длъжност „главен инспектор“ в отдел КХ, като освен нея в този отдел фигурират още 16 длъжности главен инспектор, всички заети. С докладна записка изх.№711/09.10.2017 г. от директора на ОДБХ на л.23,24 от дело 942/2017 е предложено на изпълнителния директор на БАБХ да се прехвърлят две щатни бройки от отдел „Контрол на храните“ в отдел „Растителна защита“, доколкото дотогавашния кадрови състав е недостатъчен за контрола върху торовете и ПРЗ. Същата докладна записка е постъпила в БАБХ на 10.10.2017 г. с вх. № 13167. Утвърдено е предложеното длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите, в сила от 10.10.2017 г. на л.25-28 от дело 942/2017, в които Ц. не фигурира. Видно от същите, в отдел КХ има 16 длъжности главен инспектор, като всичките са заети.

По делото и преписката са приобщени решение №177/16.07.2016 г. на Великотърновския апелативен съд -л.55-57 от дело 942/2017, с което е изменена присъда №10/17.03.2016 г. по н.о.х.д. №820/2015 на ОС-Плевен, като за престъпление по чл.283 от НК Ц. на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева, а в останалата част присъдата на ОС е отменена. Приобщена е и присъдата на ОС на .л.58-59 от дело 942/2017.

Приобщени са още вътрешни правила за подбор на кадрите в ОДБХ - Плевен на л.697-699 от дело 942/2017, като видно от същите - раздел четвърти, „Подбор на кадрите при съкращаване на служителите, работещи по трудово правоотношение“, подбор се извършва по отношение на такива служители, които работят по трудово правоотношение. Приобщен е и списък на л.733 от дело 942/2017, съгласно който след 10.10.2017 г. в отдел РЗ при ОДБХ е назначен един служител на 18.01.2018 г., като същият е на длъжност „главен инспектор“.

Приобщено е и последващо щатно разписание от 28.12.2017 г. на л.803-805 от дело 942/2017, като видно от същото, към тази дата в отдел РЗ са налице 3 свободни щата - два за главен инспектор и един за ст.инспектор.

С молба от 23.01.2018 г. на л.732 от дело 942/2017/ от ответника са представени доказателства, включително списък на служители с наложени дисциплинарни наказания в отдел КХ при ОДБХ -л.734 от дело 942/2017, от който списък е видно, че към 9.10.2017 г. не са налице дисциплинарни наказания на други служители, които да са наложени преди по-малко от една година от тази дата; от списъка на служителите, придобили право на пенсия на л.735 от дело 942/2017 е видно, че същите са двама, като единият е на длъжност гл.инспектор, а другия - на длъжност гл.експерт; приобщени са атестационни формуляри за 2017 г. на служителите на длъжност „главен инспектор“ -л.736-765 от дело 942/2017, от които е видно, че всички лица, заемащи тези длъжности, са с оценка „изпълнението надвишава изискванията“ или „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Със същата молба са представени щатните разписания, действали през 2017 г.

Пред касационната инстанция са представени указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ от 21.04.2015 г. на л.14 от дело 5095/2018 на ВАС, както и заповед № РД-11-532/21.03.2017 на л.15 от дело 5095/2018 на ВАС, която отменя тези указания, като и двата акта са на изпълнителния директор на БАБХ.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията и в неговите правомощия е и прекратяването на служебните правоотношения с тях.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. Същата е писмена, като в нея са посочени правното основание за прекратяването на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител, при което са изпълнени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Както многократно е посочвал в практиката си ВАС, основанията на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип има единствено в разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея органът да посочи в какво се изразява "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК "фактически и правни основания за издаването на акта", което по същество са и неговите мотиви. Видно от текста на заповедта, в случая това е направено и словесно - "съкращаване на длъжността".

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.

За да издаде оспорения акт, в съответствие с материалния закон, административният орган е приел, че е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1. В длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт.

На основание на посочените норми, Изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните - гр.София, е утвърдил и длъжностните разписания на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен. Видно от длъжностните разписания от 09.10.2017 г. и 10.10.2017 г. длъжността "главен инспектор" в отдел "КХ", е съществувала както до, така и след 10.10.2017 г., но бройката е била намалена от 17 на 16 души. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно, белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността "главен инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица и с изготвянето на анализи и отчети във връзка с контролната дейност. Главният инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове, както и за действията си в изпълнение на длъжността. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено, че посочените изисквания са били налице - тя е заемала длъжността "Главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" на ОДБХ - Плевен.

С влизането в сила на новото длъжностно разписание е извършено действително съкращение на длъжността, която е заемана от Ц. - "главен инспектор" в отдел "КХ" в ОДБХ - Плевен, като е намален броя на служителите, изпълнявали функционалните задължения, характерни за тази длъжност. Независимо от обстоятелството, че не е било преустановено изпълнението на задълженията, присъщи на тази длъжност, намалена е била числеността на лицата, които я изпълняват. Съкращаване на длъжността има не само в случаите на премахване на присъщите й функции, а и в случаите, когато те продължават да се изпълняват, но от по-малко служители, както е в настоящия казус.

По делото не се спори, че при съкращаването подбор между държавните служители не е извършван. Органът по назначаване има право на необвързана от законови изисквания преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжности от предвидените за съкращение, да бъдат освободени. Подборът на служителите не е законово уредена процедура, която трябва да бъде проведена като част от производството за прекратяване на служебните правоотношения по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., за разлика от КТ и прекратяването на трудовите правоотношения при съкращаване на щата. Извършването на подбор е въпрос на целесъобразност и тъй като има отношение единствено към оптимизиране на изпълнението на служебната дейност, не се проверява от съда при оспорването на административния акт. Независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което служителят е работил в системата на държавната администрация, органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност, при извършено съкращение на длъжностите да подбере служителите, които счита, че следва да останат на работа. Единствено, ако са обявени предварителни критерии за подбор, съдът ще може да контролира доколко същите са били спазени. В настоящия случай именно в това се състои спорът - налице ли са утвърдени и обявени критерии и процедура за извършване на подбор на държавните служители с оглед представените по делото Вътрешни правила, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ, гр. Плевен (л. 697 - л.699 от дело 942/2017). Съдът намира, че процесните указания не представляват утвърдени правила и процедури, с които административният орган сам да е ограничил своята оперативна самостоятелност. Съдържанието на самите указания сочи, че не се въвеждат процедури за извършване на подбор, освен законово предвидената такава по чл. 329 от КТ, доколкото раздел четвърти от правилата е озаглавен „Подбор на кадрите при съкращаване на служителите, работещи по трудово правоотношение“, което показва, че същите са неприложими по отношение на лицата, работещи по служебно правоотношение. По тази причина съдът намира, че посочените в указанията критерии намират приложение единствено относно прекратяването на правоотношенията със служителите, работещи по трудово правоотношение, доколкото за тях от една страна самият закон - Кодекс на труда, съдържа изискване за извършване на подбор, а от друга страна директорът на ОДБХ в качеството си на представляващ работодателя, е определил начина на извършване на подбора чрез сформиране на комисии на ниво съответна структура. С оглед наличието на тези указания не е основателно твърдението, изложено в о.с.з., че липсват вътрешни правила, свързани с подбора и работата в дирекцията. Такива правила са налице в ОДБХ-Плевен. След като правилата обаче не уреждат подбор при прекратяване на служебни правоотношения, не следва да се обсъждат наведените твърдения от жалбоподателката, че подбор не е извършен, доколкото органът не е бил длъжен да извършва подбор при съкращаване на длъжност, заемана от държавен служител, и не го е извършвал. Освен това съдът съобразява, че тези указания са постановени от орган, който не назначава държавните служители, доколкото същите се назначават и освобождават от изпълнителния директор на БАБХ, а указанията са на директора на ОДБХ-Плевен. В ЗДСл липсват разпоредби, които да определят, че при съкращаване на длъжността следва да се извършва подбор, включително като първо се освободят лицата, които са придобили право на пенсия. Липсват доказателства, че други лица заемат длъжността „главен инспектор“ без необходимия образователен ценз. Следва да се посочи, че ЗДСЛ и Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните не определят какво образование следва да притежават лицата на длъжност „главен инспектор“. Такива изисквания не поставя и специалният Закон за Българската агенция по безопасност на храните.

Изпълнителният директор е постановил указания, представени пред касационната инстанция при разглеждане на делото пред нея, както е посочено по-горе. Също тока е представена заповедта, с която тези указания се отменят. Тази отмяна е постановена преди освобождаването от длъжност на жалбоподателката, поради което отменените вече указания не са били приложими в нейния случай, и не е било необходимо да се съобразяват при издаване на процесната заповед.

С оглед на изложеното, не е допуснато нарушение и на принципа за последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 от АПК, тъй като както вече се посочи ЗДСл не въвежда критерии за подбор между служителите при съкращение и не изисква приемането на конкретни правила от органа по назначаването в този смисъл. Само при наличието на такива критерии, правила, процедури и практики, утвърдени от органа и оповестени публично като приложими, за органа възниква задължение за спазването им. Процесният случай не попада в такава хипотеза. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и наведените доводи, че органът по назначаването е следвало да проведе подбор преди извършване на съкращението.

Съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата възражения, че при издаване на оспорената заповед за освобождаване на жалбоподателката, е допуснато дискриминационно отношение спрямо нея. Съдът намира, че по делото не са установени с надлежни доказателства факти за осъществена дискриминация, по смисъла на чл. 4 от ЗЗД, а именно - по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от този закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства и то по повод прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. При липса на задължение за извършване на подбор между държавните служители, заемащи една и съща длъжност, при намаляване на бройките за длъжността (за разлика от прекратяване на трудовите правоотношения по КТ), не би могло да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е резултат от неравно третиране. В случая няма установени действия във връзка с тези признаци, поради което и неравно третиране не е доказано. Доколкото в заповедта липсва констатация, че служебното правоотношение на Ц. е прекратено поради факта, че е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не може да се счита за доказано, че е дискриминирана.

Следва да се посочи, че представените от ответника атестационни формуляри за 2017 г., което е станало с молбата от 23.01.2018 г., са неотносими към предмета на делото. Видно от същите, всички служители на длъжност „главен инспектор“, са с оценка „изпълнението надвишава изискванията“ или „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Ц. не е била на работа през 2017 г. в ОДБХ, поради което не е била атестирана. Следва да се отбележи обаче, че по отношение на всички служители, на които са налагани наказания, е изтекъл едногодишния срок по чл.98, ал.1 от ЗДСл и наказанията са заличени по смисъла на ЗДСл. По тази причина същите не биха могли да се вземат предвид при съкращаване на длъжността, дори ако ЗДСЛ предвиждаше извършване на подбор между държавните служители.

Твърденията за лично отношение от страна на директора на ОДБХ към жалбоподателката освен че са недоказани, са неотносими към предмета на делото. Заповедта е издадена от изпълнителния директор на БАБХ, а не от директора на ОДБХ Плевен, който е подчинен на изпълнителния директор на БАБХ, а не обратното.

Твърденията, че е налице неизпълнение на предходното съдебно решение за възстановяване на работа са неоснователни. Приобщена е заповедта, с която лицето е възстановено на работа, и същата не е оспорена. Само когото едно лице е държавен служител, включително и в случай - поради изпълнение на съдебно решение за възстановяване на работа, само тогава това лице може да бъде уволнено, включително в хипотеза на съкращаване на длъжността.

Представените по делото заповеди и щатни разписания не са оспорени по отношение верността на техните дати, включително и тези от 9.10.2017 г. По тази причина съдът не може да ги изключи по реда на ГПК от доказателствата и да не ги взема предвид при постановяване на решението си. Жалбоподателката е имала възможност да ги оспори своевременно, но не го е направила, нито съдът е допускал такова оспорване. Поради тази причина е недоказано твърдението, че новото щатно разписание - от 9.10.2017 г. е единствено с цел да се съкрати длъжността на жалбоподателката. Видно от заповедите за възстановяване и за прекратяване на служебното правоотношение, същите са основават на щатните разписания съответно от 5.10.2017 г. и от 9.10.2017 г.

В отговора на жалбата от страна на ответника липсва позоваване на присъдата на ОС-Плевен. Такова позоваване липсва и в процесната заповед. Само в съпроводителното писмо към преписката се сочи решението на Апелативен съд - Велико Търново. Но дори ако заповедта беше мотивирана с направен подбор кое от лицата на 17-те длъжности „главен инспектор“ при намаляването им на 16 длъжности - да се съкрати лице, което е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78а от НК, за престъпление по чл.283 от НК, извършването на подбор по този критерий от страна на органа не е незаконно.

Ето защо като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, оспорената заповед се явява законосъобразна и жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и искането за присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение, включително такива за предходното първоинстанционно и касационното разглеждане на делото, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 1992 лева, договорена и заплатената сума по адвокатски пълномощни по дела 942/2017, 5095/2018 и по настоящето дело. Настоящият съд счита, че направените възражения за прекомерност при разглеждане на делата пред ВАС и пред настоящия състав на съда са неоснователни. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е малко над минималните размери, определени по чл.8, ал.4 вр. чл.7, ал.1, т.1, както и по чл.9, ал.3, при съобразяване с §2а на ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Ц. ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.Т. Д. от АК-Плевен, против ЗАПОВЕД № ОСОС-64/10.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Плевен.

ОСЪЖДА Е.С.Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, сумата 1992 (хиляда деветстотин деветдесет и два) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /П/