Решение по Административно дело 1051/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 675

гр. Плевен , 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1051 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, против Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ гр.Бургас, ул „Александър Батенберг“ №1, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред РС и АС по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 год., както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 5.04.2018 год. в района на с.Чомаковци, общ.Червен бряг, на Г. бил съставен акт за нарушение за нерегламентиран улов на риба и по-късно издадено НП №15-013/20.05.2018 год., с което му била наложена глоба в размер на 1500 лева и било постановено отнемане на рибарските принадлежности. Твърди, че обжалвал издаденото НП пред РС-Червен бряг и със свое решение №4/9.01.2019 год. съдът отменил издаденото НП. Сочи, че по горното дело ангажирал адвокат Г.С. от САК и му заплатил възнаграждение в размер на 850 лева. ИАРА подала жалба против решението на РС-Червен бряг пред Административен съд-Плевен, който се произнесъл с решение от 15.07.2019год., с което оставил в сила решението на РС-Червен бряг. За производството пред касационната инстанция заплатил възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 800 лева, или общо възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1650 лева.Счита, че същите съставляват вреди за него и претендира от съда да осъди ответника да му заплати като обезщетение сумата в размер на 1650 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на Административен съд-Плевен-15.07.2019 год., както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Постъпила е писмена молба от упълномощения адвокат С., с която моли съда да се даде ход на делото, като претендира да се присъдят на ищеца направените по делото разноски.

Ответникът- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –Бургас, е депозирала писмен отговор на исковата молба с вх.№5317/28.10.2019 год., в който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Твърди, че претенцията на ищеца се основава на два броя договори за правна помощ-за процесуално представителство по нахд №185/2018 год. на РС-Червен бряг и за процесуално представителство по канд №273/2019 год. на АС-Плевен. Твърди, че нито един от представените доказателства не удостоверява извършени плащания. Сочи, че нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, към която препраща чл.144 от АПК изрично предвижда, че заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника. Употребената глаголна форма в изречението изразява резултат от действие и сочи на извод, че плащането трябва да е осъществено към датата на представяне на договора за правна помощ, като законът не прави разлика за вида на разхода, стига да има валидно извършено плащане. Алтернативно оспорва претендирания като обезщетение хонорар и моли съда да го намали, като съобрази сложността на делото и размера на наложената глоба.

Депозирана е и допълнителна молба с вх.№5642/12.11.2019 год. от ответника, в която се поддържа отговора на исковата молба, оспорва се като прекомерен адвокатския хонорар , заплатен от ищеца за представителство по настоящото съдебно производство, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иво Радев дава заключение за основателност и доказаност на предявената искова претенция, претендира да бъде редуциран размера на претендираното обезщетение по справедливост.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената по анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг административнонаказателна преписка се установява, че с Наказателно постановление №15-013/20.05.2018 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас, на Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева затова, че на 5.04.2018 год. в 19:00 часа е подаден сигнал на 112 за нерегламентиран улов на риба с мрежи на баластриерите с.Чомаковци, общ.Червен бряг. Отреагирано е на сигнала, като на мястото-баластриерите е установена лека кола-бяла на цвят, а във водата-лице с лодка, което изважда рибарски мрежи от водата. След около 20 минути на земния път е спрян за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ **********, управляван от Г.Г., като в автомобила е намерена гумена лодка с две гребла и три рибарски мрежи, в които е уловена риба от вида каракуда и лин с общо тегло около 2 кг. Посочено е в НП, че Г. извършва стопански риболов във воден обект-баластриери, който обект е различен от р.Дунав и Черно море, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, при което Г. използва немаркирани лодка и мрежени риболовни уреди с обща дължина 80 метра, потопени във водата в работно положение, като направлява риболовния уред чрез съзнателни движения с цел да улови риба от горепосочените видове. Рибата от вида каракуда и лин е върната обратно във водата.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Г., който го е обжалвал пред Районен съд-Червен бряг, където е образувано анд №185 по описа на съда за 2018 год. По делото е постановено решение №4/9.01.2019 год., с което съдът е отменил Наказателно постановление №15-013/20.05.2018 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас. Постановеното решение е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, където е образувано канд №273/2019 год., по което е постановено Решение №388/15.07.2019 год., с което е оставено в сила решение №4/9.01.2019 год. на РС-Червен бряг по анд №185/2018 год. Решението е влязло в законна сила на 15.07.2019 год.

В развилото се пред Районен съд-Червен бряг съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Г.С. от САК с пълномощно на л.43 от делото на РС, с оглед защита по делото. По делото са проведени пет съдебни заседания- на 13.07.2018 год., на 10.09.2018 год., на 16.10.2018 год., на 16.11.2018 год. и на 10.12.2018 год., на които жалбоподателят е бил представляван от адв.С., видно от отбелязването в протоколите от проведените съдебни заседания. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 800 (осемстотин ) лева. В развилото се пред Административен съд –Плевен касационно административнонаказателно производство Г. е упълномощил отново адв.С. да го представлява по делото, видно от пълномощно на л.25 от канд. По делото е проведено едно съдебно заседание-на 14.06.2019 год., на което Г. е бил представляван от адв.С., което се установява от протокола от проведеното съдебно заседание. За осъщественото процесуално представителство по касационното дело, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 185/2018 год. по описа на РС – Червен бряг и канд №273/2019 год. по описа на Административен съд-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ Бургас.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг и канд №273/2019 год. на АС-Плевен, че с решение по анд №185/2018 год. Районен съд-Червен бряг, оставено в сила с решение по канд №273/2019 год. на Административен съд-Плевен, е отменено Наказателно постановление №15-013/20.05.2018 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас, на Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Не се спори между страните, че съдебното решение е влязло в законна сила на 15.07.2019 год. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на анд № 185/2018 г. по описа на РС Червен бряг е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.43 от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е заплатено в брой. В хода на канд № 273/2019 г. по описа на АС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.25 от делото на АС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване и в двата договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумите от 800 лева за процесуално представителство пред РС и от 500 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция са реално изплатени на упълномощения адвокат, противно на оплакванията в отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен, и пред АС-Плевен, е частично основателна , поради следните съображения:

Делото в РС, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, е административнонаказателно по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в пет съдебни заседания. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Стойността на имуществената санкция, наложена с отмененото НП, е 1500 (хиляда и петстотин) лева. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, при интерес от 1000 до 5000 лв. , възнаграждението е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., в случая то е в размер на 335 лева. Съобразно чл.7, ал.8 от Наредбата, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.Като се има предвид, че в случая пред РС са проведени общо пет съдебни заседания, към сумата от 335 лева следва да се прибавят 300 лева за представителството по третото, четвъртото и петото по ред съдебни заседания, и възнаграждението за един адвокат, представлявал жалбоподателя пред РС, възлиза общо на 665 лева. За тази съдебна инстанция са платени реално съобразно договора за правна защита и съдействие 800 лева, а са претендирани с исковата молба 850 лева.

За касационната инстанция възнаграждението се определя също по горните правила, но предвид, че пред касационната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, по аргумент от чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, дължимото възнаграждение за един адвокат е в размер на 335 лева, платеният реално такъв е 500 лева, а претендираният такъв с исковата молба за представителството пред АС-Плевен е в размер на 800 лева.

В случая съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендирания като обезщетение адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя за защитата пред РС и АС по административнонаказателното дело. По-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение се присъжда, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно който, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната сложност значение имат относимите и значими, за правилното решаване на спора, нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и други. Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност. Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на конкретното административнонаказателно дело е ниска за този род дела, предвид предмета на спора и повдигнатото административнонаказателно обвинение, свързани единствено с преценка на отразените в акта за нарушение и наказателното постановление факти и обстоятелства на база анализ единствено на свидетелски показания, изслушани пред въззивната инстанция и преценка на писмени документи, които не са в голям обем и с голяма сложност и специфичност , както и с оглед спорните в хода на развилите се производства обстоятелства и извършените от страните и от съда процесуални действия. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също не е висока в сравнение с други административнонаказателни дела, по които се разглежда специфична материя, изискваща специални знания и налагащи специфични по своя вид и характер експертизи, преглед на множество документация и приложима нормативна уредба, свързана с процедурата по постановяване на крайния акт и т.н. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за всяка инстанция-РС и АС, съдът намира, че същото и за двете инстанции-РС и АС се явява прекомерно и не би покрило критериите за обоснованост и справедливост.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на 665 (шестстотин шестдесет и пет) лева за процесуалното представителство на същия от адв.С. пред РС-Червен бряг по анд І№185/2018 год., като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца в исковата молба размер от 850 лева за въззивната инстанция исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът следва да присъди и обезщетение в размер на 335 (триста тридесет и пет) лева за процесуалното представителство на същия от адв.С. пред Административен съд-Плевен по канд №273/2019 год., като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца в исковата молба размер от 800 лева за касационната инстанция исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, в определения от съда размер. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от длъжностно лице от Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултери“ гр.Бургас и отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваните във връзка с обжалването на НП анд 185/2018 год. по описа на РС – Червен бряг и канд №273/2019 год. на Административен съд-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Сумите , платени за адвокатско възнаграждение по анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг и по канд №273/2019 год. на АС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва. Такава лихва е претендирана от ищеца, считано от датата на влизане в сила на решението на РС-Червен бряг-15.07.2019 год. до окончателно изплащане на сумата. Настоящият състав на съда намира, че лихва върху присъденото обезщетение се дължи, но от датата на подаване на исковата молба в съда-16.09.2019 год. Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл. 84, ал.2 от ЗЗД. При липса на изпратена покана в по-ранен момент, с подаването на исковата молба се счита, че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 1000 (хиляда лева- 665 лева обезщетение за РС+ 335 лева обезщетение за АС) да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл са решения на ВАС по административни дела №№8399/2017, 8483/2017, 8472/2017, 6831/2017, 1857/2017, 3124/2017, 8730/2017 и др. Претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението от датата на влизане в сила на решението по анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг до датата на подаване на исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.5, ал.2 от ЗРА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИАРА.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №185/2018 год. по описа на РС-Червен бряг и за защитата му по канд №273/2019 год. на Административен съд-Плевен, като за разликата над този претендиран размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство в размер на 800 лева, които е посочено в договора за правна помощ и съдействие на л.31 от делото, че са изплатени изцяло в брой от ищеца. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.21 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В настоящото производство ищецът претендира и възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева, които са вписани като договорени и платени в брой „за защита по а.х.дело 1051/2019 год. АС-Плевен“. Упълномощеният адвокат С. обаче не е представлявал ищеца по делото, нито е депозирал писмено становище във връзка с основателността на заявената претенция. Вярно е, че същият е поискал отлагане на делото поради ангажираност по друго дело за същата дата, но тъй като не е представил доказателства за уважителни причини за своето отсъствие , както и за невъзможност и на ищеца да се яви за насроченото съдебно заседание по настоящото дело, по аргумент от чл.139, ал.1 от АПК, молбата за отлагане на делото не е уважена от съда. Исковата молба също е изготвена от ищеца, а не от упълномощения адвокат, тъй като това е записано в титулната част на исковата молба от една страна, а от друга-няма как да е изготвена от адв.С., защото датата на постъпване на ИМ в съда е 16.09.2019 год., а договорът за правна защита и съдействие по настоящото дело на л.31 между Г. и адв.С. е подписан на 29.10.2019 год. Ето защо за настоящото производство, предвид липсата на доказателства за извършването на каквито и да е процесуални действия от страна на упълномощения адвокат С., на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение за един адвокат.

Разноски за юрисконсултско възнагражение не се следвата и за ответника, каквото той е претендирал за отхвърлената част от исковата претенция. Специалната уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. От систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е постановено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, следва, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Този извод се подкрепя и от правната уредба на разноските по производството, дадена съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в които норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за един адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на цитираните норми обосновава извода, че разноските за юрисконсултско възнаграждение, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 към Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 665 (шестстотин шестдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №185 по описа на Районен съд-Червен бряг за 2018 год., като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 850 (осемстотин и петдесет) лева ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 към Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** законната лихва върху присъдената главница на обезщетението от 665 лева , начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-16.09.2019 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за присъждане на законната лихва върху присъдената главница на обезщетението от 665 лева за периода от датата на влизане в сила на Решение № №4/9.01.2019 год. по анд V185/2018 год. на РС-Червен бряг-15.07.2019 год. до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело в съда-16.09.2019 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 към Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 335 (триста тридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по канд №273 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год., като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 800 (осемстотин) лева ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 към Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** законната лихва върху присъдената главница на обезщетението от 335 лева , начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-16.09.2019 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за присъждане на законната лихва върху присъдената главница на обезщетението от 335 лева за периода от датата на влизане в сила на Решение № №4/9.01.2019 год. по анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг-15.07.2019 год. до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело в съда-16.09.2019 год.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** за заплащане на направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин)лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр.Бургас 8000 , ул. “Княз Александър Батенберг” 1 към Министерство на земеделието, храните и горите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част на исковата претенция.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/