РЕШЕНИЕ

№ 164

Плевен, 26.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и  с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 51 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба П.И.И.,***  чрез адв. П.В., съдебен адрес: ***, офис 507 срещу ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 18-0838-000869/25.02.2018 г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен в размер  350 лева , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба -14.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски при осъществено защита по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закон за адвокатурата.

 В съдебно заседание ищецът – П.И.И.,*** се представлява от адв. П.В., който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по см на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, предл. второ от ЗА и държавна такса от 10 лева.

 Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата претенция и намира, че същата следва да бъде уважена .

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 18-0838-000869/25.02.2018 г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, е ангажирана административно-наказателната отговорност на П.И.И. за това, че на 15.02.2018 година в 9.58 часа в гр. Плевен на ул. „****“ като водач на лек автомобил ****с рег. № ****, собственост на Г.К.паркира върху тротоара и създава пречка за останалите участници в движението и отказва да подпише глоба по фиш серия М номер D936151 и напуска мястото на проверката – нарушения на чл. 94, ал. 3 от ЗДП и чл. 6, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Срещу наказателното постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 1368 по описа за 2018 година на Районен съд -Плевен и с решение  № 920/ 19.11.2018 година е отменено наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен И. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 24 но нахд № 1368/2018 г. по описа на РС Плевен е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 350 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по същество е основателна.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд №1368/2018 год. на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 1368/2018г по описа на РС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.

Съдът намира, че е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 350 лева от 14.01.2019 година  - датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата, считано от 14.01.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе  извън претендираното от ищеца.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, съдът намира същото за основателно. Разходът от 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л. 5 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ. 

В самото приложено на л.4 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на адв. П.В., Булстат **********,***, офис 507 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

        

 

РЕШИ:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.И.И.,***  350 (триста и петдесет) лева,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1368 по описа за 2018 година на РС Плевен ведно със законната лихва върху обезщетението от 14.01.2019 година - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.И.И.,***  направените в настоящото съдебно производство  разноски  за държавна такса в размер на 10 лева.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.В., Булстат **********,***, офис 507 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му. 

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/