РЕШЕНИЕ
№ 164
Плевен, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 51 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба П.И.И.,*** чрез адв. П.В., съдебен адрес: ***, офис 507
срещу ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание
чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 18-0838-000869/25.02.2018
г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, представляващи
платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен в размер 350 лева , ведно със законната лихва върху
тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба -14.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство
разноски при осъществено защита по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закон
за адвокатурата.
В съдебно
заседание ищецът – П.И.И.,*** се представлява от адв. П.В., който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена и да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по см на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, предл. второ от ЗА и държавна
такса от 10 лева.
Ответникът –ОД
на МВР Плевен, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение за основателност на исковата претенция и намира, че същата следва да
бъде уважена .
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С наказателно постановление № 18-0838-000869/25.02.2018
г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, е ангажирана
административно-наказателната отговорност на П.И.И. за това, че на 15.02.2018
година в 9.58 часа в гр. Плевен на ул. „****“ като водач на лек автомобил ****с
рег. № ****, собственост на Г.К.паркира върху тротоара и създава пречка за
останалите участници в движението и отказва да подпише глоба по фиш серия М
номер D936151 и напуска мястото на проверката – нарушения на
чл. 94, ал. 3 от ЗДП и чл. 6, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Срещу наказателното
постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 1368 по описа за 2018
година на Районен съд -Плевен и с решение
№ 920/ 19.11.2018 година е отменено наказателното постановление.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен И. е
ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 24 но
нахд № 1368/2018 г. по описа на РС Плевен е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 350 лева.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното
наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд №1368/2018 год.
на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на нахд № 1368/2018г по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е
заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение.
Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на
ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по
отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че
незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност
и санкционирано с издаденото наказателно
постановление.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 350
лева от 14.01.2019 година - датата на
подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3
ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3
ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в
случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба и следователно се дължи върху главницата, считано от 14.01.2019
г., тъй като съдът не може да се произнесе
извън претендираното от ищеца.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски, както
следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, съдът намира същото за основателно. Разходът от
10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с
платежно нареждане на л. 5 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на
основание чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ.
В
самото приложено на л.4 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ на адв. П.В., Булстат **********,***, офис 507 адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Областна
дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.И.И.,*** 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по анд №1368 по описа за 2018 година на РС Плевен ведно със законната лихва
върху обезщетението от 14.01.2019 година - датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на сумата.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.И.И.,***
направените в настоящото съдебно производство разноски
за държавна такса в размер на 10 лева.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на П.В., Булстат **********,***, офис 507
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с оглед чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/