Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 411

                                                   гр.Плевен, 17.07.2019 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1048 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр с чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по предявена искова молба от  П.Л.В.,*** и настоящ адрес САЩ, щат Илиноис, гр.Уийтън, чрез адв.В.Н. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203-207 от АПК и цена на иска 28060лева.

            В исковата молба се сочи, че В. повече от 20години живее и работи в САЩ, като на 05.12.2017г. се е завърнал в Република България с полет от САЩ. Твърди се, че на 12.12.2017г. в района на с.Опанец, обл.Плевен при управление на МПС е спрян за проверка, при която му е съставен АУАН, с който му е вменено нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява МПС без да е правоспособен водач, както и са свалени регистрационните табела на лекия автомобил. Твърди се, че В. притежава издадено на 28.10.2014г. от американските власти професионално свидетелство за правоуправление на МПС, което е представил на контролните органи, но последните не са го признали. Сочи се, че въз основа на акта е издадено НП, което е обжалвано пред районния съд и последният с решение го е отменил. Твърди се, че за изготвяне на възражение срещу акта, жалба срещу НП и процесуално представителство пред съд е заплатено възнаграждение на адвокат в размер общо на 380лева (80лева за изготвяне на възражение и 300лева за жалба и процесуално представителство). Твърди се още, че за целият период от датата на проверката на контролните органи (12.12.2017г.) до отпътуването си за САЩ на 17.12.2017г. лицето е било поставено в невъзможност да се придвижва в страната и да изпълнява служебните си задължения като представляващ американско дружество на територията на България, за което от последното му е наложена санкция-глоба в размер на 10000щатски долара за причинени финансови загуби на дружеството от неизпълнение на негови задължения, както и 6000 щатски долара под формата на компенсация на собственика на моторното превозно средство, което е следвало да управлява. В заключение се твърди, че е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на контролните органи-длъжностни лица при ОД на МВР-Плевен при проверката на 12.12.2017г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от него МПС, както и от издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено от районния съд. Моли се за присъждане на обезщетение в размер на 27680 лева, представляващи левовата равностойност на 16000щатски долара, ведно със законната лихва от датата на удържането от търговското дружество-27.04.2018г., до окончателното погасяване на това задължение, и 380лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу АУАН и жалба и процесуално представителство пред районен съд при обжалване на НП, ведно със законната лихва, считано от датите на изплащане на хонорарите до окончателното погасяване на това задължение. Претендират се и разноски за настоящето производство.

            От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата молба.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Н., който излага подробни аргументи за основателност на иска, аналогични на тези в исковата молба. Моли същата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.

            Ищецът поддържа заявеното от адв.Н. и моли исковата молба да бъде уважена.

            Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В предходни молби по хода на делото е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В дадения от съда срок не са представени писмени бележки.

            Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за частична основателност на исковата претенция и предлага да бъде уважена по справедливост.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не се спори между страните, че В. е лице, живеещо и работещо в САЩ, като на 05.12.2017г. се е върнал в Република България.

            На 12.12.2017г. е спрян за проверка от контролните органи при ОД на МВР-Плевен, при която му е съставен АУАН фабр.№0255851/12.12.2017г. за това, че на същата дата, около 12:30часа в с.Опанец, обл.Плевен, ул.“******“ срещу №**, в посока на движение гр.Долна Митрополия, управлява л.а*******“ с рег.№*******, собственост на Л. В., като извършва следното: 1.Управлява без да е правоспособен водач, 2.Управлява без включени дневни светлини, нарушения на чл.150 и чл.70 ал.3 от ЗДвП. С акта са иззети СРМПС част ІІ №005087906 и два броя регистрационни табели *******.

            Срещу акта от В. е подадено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, в което се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.

Въз основа на акта е издадено НП №17-0938-005715/19.12.2017г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с което на В. на основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лева, за нарушението на чл.150 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лева, за нарушението на чл.70 ал.3 от ЗДвП.

Срещу НП, в частта за наложената глоба в размер на 100лева, е подадена жалба от В., чрез адв.Н.,***, по която е образувано НАХД №421/2018г. по описа на съда. С Решение №235/21.03.2018г. е отменено Наказателно постановление №17-0938-005715/19.12.2017г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен по отношение нарушението на чл.150 от ЗДвП. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което В. е представляван от адв.Н.. На л.7 от делото на РС е приложено пълномощно за представителство пред органите на ОД на МВР-Плевен във връзка с административни и административно-наказателни производства по съставени АУАН и за подаване на жалби срещу НП и процесуално представителство. На л.34 от делото на РС-Плевен е приложен договор за правна защита и съдействие №0002656/13.02.2018г., сключен между П.В. и адв.Н. за подаване на жалба срещу НП и защита по НАХД, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой. Решението на РС-Плевен не е обжалвано пред касационна инстанция и същото е влязло в законна сила на 12.04.2018г., видно от отбелязването върху съдебния акт.

Установява се още от фактическа страна, че със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-003015/12.12.2017г. спрямо Л. В. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено че са отнети два броя регистрационни табели ******* и СРМПС №005087906.  Мярката е приложена спрямо Л. В., в качеството на собственик на л.а*******“ с рег.№****** въз основа на констатираното с АУАН фабр.№0255851/12.12.2017г. нарушение.

По делото се установява, че Л.В.е баща на ищеца П.В., като Л.В.е починал на 10.06.2014г.  и е оставил наследници В. .-съпруга, Д.В.-дъщеря и П.В.-син.

Видно от писмо на л.65 от делото е, че на 16.04.2018г. в сектор ПП е постъпило заявление от В.В.за промяна на собственост на МПС с рег.№******* с приложение договор за дарение от 19.12.2017г. Посочено е в писмото, че от 11.06.2014г. (датата на издаване на смъртен акт на Л. В.) до 16.04.2018г. в ОД на МВР-Плевен не са постъпили данни относно придобитото по наследство МПС.

В писмо на ответника, приложено на л.36 от делото, е посочено, че в системата на МВР издадената ЗППАМ на 19.12.2017г. е със сменен статут-отпадане на основанието по чл.34 ал.1 б.“а“ от ЗАНН.

По делото са приложени доказателства, че ищецът е представител на територията на България на американско търговско дружество “P&G TRUCKING ING”, както и документи за наложени санкции от последното на В. в размер на 10000щатски долара и 6000щатски долара.

По делото се установява, че ищецът П.В.-президент на американското дружеството и лицето Г.К.-вицепрезидент на същото (подписала наложените санкции), живеят на съпружески начала. 

По делото е приложен и документ за регистрация по реда на ТЗ на търговско дружество с наименование „ПИ ЕНД ДЖИ ТРАКИНГ“ ЕООД с управител П.В., в което през периода 12.12.2017г.-19.12.2017г. са работели двама служители.

По делото са разпитани като свидетели лицата Л.С.И.– управител на сградата, в която е офиса на  „ПИ ЕНД ДЖИ ТРАКИНГ“ ЕООД и Д.Т.Д.-служител на дружеството. Св.И. заявява, че си спомня за м.декември 2017г. как В. му споделил, че са свалили номерата на колата, която ползва в България, и му се възпрепятства дейността по този начин. Твърди, че В. му е казал, че търпи загуби, не санкции, без да уточнява сума. Св.Д. заявява, че през м.декември 2017г. на автомобила на В. са били свалени регистрационните номера, което е затруднило придвижването по задачи. Сочи, че се наложило да търси алтернативни варианти за транспорт на строителни материали. Заявява, че са продължили да изпълняват поръчките в САЩ, като не е имало отменени поръчки на основание, че няма автомобил.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

            Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

            Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на П.В..

В контекста на  посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили на две основания: 1.В резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение; 2. В резултат на незаконосъобразни действия на контролните органи-длъжностни лица от ОД на МВР-Плевен при проверка на 12.12.2017г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от ищеца МПС.

            Искът за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища, съобразно чл.128 ал.1 т.6 и чл.132 ал.1 от АПК.  А съгласно чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждане.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер.

            1.По отношение имуществените вреди настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

По аргумент от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното НАХД №421/2018г. на РС-Плевен, че НП е отменено в обжалваната част, което решение е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните, то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ОД на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. А според ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за В. не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на НАХД №421/2018г. на РС-Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.34 по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300лв. е реално изплатена на упълномощения адв.Н., който е изготвил и подал жалбата, и се е явил в съдебно заседание, където е представлявал В. пред районния съд.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило на едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената глоба е в размер на 100лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху  материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от  Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП НАХД №421/2018г. на РС-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по НАХД №421/2018г. на РС-Плевен, следва да бъде изцяло присъдена.

Относно претенцията за лихва, съдът съобрази следното:

В исковата молба ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на изплащане на хонорара – 13.02.2018г. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.  На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение №235/21.03.2018 год. на РС-Плевен по НАХД №421/2018г., като  претенцията за лихва от датата на изплащане на хонорара – 13.02.2018г., до датата на влизане в сила на решението на РС-Плевен следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.

По отношение претендираната сума в размер на 80лева, изплатена от ищеца за изготвяне на възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН, съдът следва да отхвърли исковата претенция в тази част. По НАХД №421/2018г. на РС-Плевен не е приложен договор за правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на възражение по съставения на В.  АУАН. Приложеното към делото възражение е подадено от П.В., без в него да е отразено, че е чрез адв.Н.. Възражението е подписано от П.В.. Едва с исковата молба, подадена пред настоящия съд, е представен Договор за правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на писмено възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН, който договор, обаче, не е представен по делото на районния съд. Ето защо съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че възражението срещу АУАН е изготвено от адв.Н., за което му е изплатен хонорар от 80лева.

2.По отношение имуществените вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на контролните органи-длъжностни лица от ОД на МВР-Плевен при проверка на 12.12.2017г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от ищеца МПС, съдът съобрази следното:

Както се посочи по-горе, п 

 

 

 

ървата предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 от АПК изисква наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Съобразно чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

В случая се претендират вреди от незаконосъобразни действия при извършена проверка от контролни органи, изразяващи се в сваляне и изземване на регистрационни табели на МПС.

В доктрината и практиката няма спор, че фактическите действия, посочени в разпоредбите на чл.203 ал.1 и  чл.204 ал.4 от АПК са тези, които има предвид и разпоредбата на чл.250 ал.1 от АПК. Смисълът и съдържанието на тази норма сочат на аргумента, че става въпрос за фактически, а не правни действия. Тези фактически действия не следва да бъдат основани на закона, т. е. на конкретна правна норма, нито следва да са основани на административен акт или разпоредени от него, т. е. извършването им не е форма на допуснато от закона фактическо действие на съответният орган или длъжностно лице. Когато е налице правна норма или административен акт, предвиждащи и разпореждащи предприемането на такива действия, то не е налице хипотезата на неоснователни фактически действия.  Т.е. Незаконосъобразно действие на административен орган или длъжностно лице може да бъде само фактическо действие, което се предприема без правно основание – нормативен или административен акт. Незаконосъобразното действие по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо (или правно ) действие.

В процесният случай действията са в изпълнение на издаден административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП, с която се разпорежда прекратяване на регистрацията на МПС и въз основа на съставен АУАН на В. за нарушение на чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.172 ал.4 от ЗДвП със съставянето на акта се изземват и регистрационните табели на превозното средство. Като за мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП законът е предвидил предварително изпълнение. Т.е. физическото сваляне и изземване на регистрационните табели е в рамките на изпълнение на тези актове и представлява форма на изпълнение на същите, която се реализира преди акта да е влязъл в законна сила, предвид допуснатото по закон предварително изпълнение. Иначе казано, касае се за действия по изпълнение на административен акт, а не за фактическия действия на административен орган. В този смисъл не е налице действие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на  чл.204 ал.4 от АПК.

Следва да се посочи, че не се претендират вреди от нищожен административен акт - Заповедта за прилагане на ПАМ, поради което не е налице и хипотезата на чл.204 ал.3 от АПК.

Следователно доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК ищецът не установи наличието на една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно твърдяното незаконосъобразно действие на контролните органи при ОД на МВР-Плевен, то не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 ал.1 от АПК, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав за реализиране на тази отговорност. Доколкото материално правните предпоставки на този текст са предвидени в условията на кумулативност, липсата дори само на една от тях квалифицира предявения иск като неоснователен и недоказан единствено на това основание и прави безпредметно изследването на наличието на останалите елементи от фактическия състав на нормата. Крайният извод, който се налага е, че искът в тази му част е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцовата страна  се представлява от адв.Н., който претендира присъждане на разноските по настоящето производство. Съгласно  чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на дело. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, както следва:  договореното и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е 800 лева, поради което размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца за процесуално представителство по настоящото дело от упълномощения адвокат съразмерно с уважената част на иска, са 8,55 лева (300/28060=х/800). За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на платено адвокатско възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

            Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на П.Л.В. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №421/2018г. на Районен съд Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение №235/21.03.2018г. на РС-Плевен по НАХД №421/2018г. – 12.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от П.Л.В. ***, ЕГН:**********, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, с правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния  претендиран размер от 28060 (двадесет и осем хиляди и шестдесет лева),  ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.Л.В. ***, ЕГН:**********, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, за присъждане на лихва върху главницата от датата на изплащане на хонорара – 13.02.2018г., до датата на влизане в сила на решение №235/21.03.2018 год. на РС-Плевен по НАХД №421/2018 год. – 12.04.2018г.

            ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на П.Л.В. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 10лева, представляващи внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на П.Л.В. ***, ЕГН:**********, сумата от 8,55лева (осем лева и 0,55ст.) представляващи разноски в настоящото съдебно производство –възнаграждение за един адвокат,  съразмерно с уважената част от исковата претенция,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 800 (осемстотин) лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като неоснователно.

            Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

                                                                                              СЪДИЯ:/п/