РЕШЕНИЕ

№ 36

Плевен, 22.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 1046 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Административното дело е образувано по искова молба на О.Х. М. , 1-ва група, Сп-П-505, Затвора Белене към датата на подаване на исковата молба сега ЗООТ Варна срещу Медицински център на Затвора Белене (впоследствие срещу ГДИН, гр. София) за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева ведно със законната лихва за причинени неимуществени вреди - психически разстройство, дискомфорт и това състояние е постоянно. за периода на престой в Затвора Белене. Твърди, че му е причинено психично разстройство и дискомфорт, сочи, че консумира мазутна вода.

След указание на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба и посочване на период на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с допълнение от 10.05.2018 година посочва, че периодът на претенцията му е 10.11.2017 година до 22.03.2018 година т.е.

С допълнение към ИМ /л.л.19-20/ се сочи, че са му причинени неимуществени вреди, и се иска освобождаване от държавна такса.

С „въззивна жалба“ /л.л.23-25/ сочи, че има нужда от диета, оплаква се от количеството и качеството на храната, твърди, че издаваните медицински документи не отговарят на изискванията на закона.

С определение № 507/17.04.2018 г. /л.51/ е освободен от държавна такса. С допълнение /л.л.59-60/ е посочен период на исковата претенция 10.11.2017 г. - 22.03.2018 г. Твърди, че не е получил нищо за заболяването си *********, установено при изследване на 23.10.2017 г. Твърди, че монтираните в затвора заглушители на мобилни телефони за дълъг продължителен период действат на психиката и на нервната система. Твърди, че в спалното помещение са били между 7 и 8 човека, а е имало спални помещения с 3-4 лишени от свобода. Първоначално е бил в спално помещение 507, а след това в спално помещение 505. Твърди, че храната е в недостатъчно количество и с недобро качество. Прави искане за назначаване на служебен защитник.

С последващо допълнение /л.70/ сочи, че в периода не са предприети никакви мерки за неговото здравословно състояние.

С определение № 838/22.06.2018 г. /л.104/ на ищеца е предоставена безплатна правна помощ, като с определение № 887/10.07.2018 г. /л.115/ е назначен адв.Ч.Д. за служебен защитник.

С допълнение към ИМ /л.131/ е уточнено, че искът е предявен към Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, и се иска назначаването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

От ответника - ГДИН, е постъпил писмен отговор на ИМ, озаглавен „писмено становище“ /л.л.140-142/, чрез юрк. У., в който се моли ИМ като неоснователна и недоказана да се отхвърли. Твърди, че от 31.07.2017 г. му е назначена от лекар диета №1, която се предписва при язвена болест и хроничен гастрит. На 23.10.2017 г. е консултиран с гастроентеролог, поставена му е диагноза гастрит. Назначена е медикаментозна терапия. Поради липса на медикаментите, е изготвена на 03.11.2017 г. заявка за закупуването им. Прилага сертификати за контрол на монтираните в затвора Белене устройства, които заглушават сигналите на мобилните оператори, от които е видно, че нивата на електромагнитните полета не надвишават пределно допустимите норми и не могат да имат действие върху психиката на ищеца. Представя доказателства за предоставяната на ищеца храна през целия исков период. Представя и протоколи за изпитване на водата, с резултати от тях, като сочи, че няма отклонения от установените норми в качеството на водата, подавана във водопроводната мрежа на затвора. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

С протоколно определение от 20.09.2018 г. /л.187, гръб/, съдът е приел, че исковата претенция за периода 25.11.2017 г. - 22.03.2018 г. е недопустима, доколкото е недопустимо предявяването на искови претенции за бъдещ период. Оставил я е без разглеждане в тази й част и е прекратил делото в тази му част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Приел е, че е предявена ИМ срещу ГДИН от О.Х.М. с искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева за периода 10.11.2017 г. - 24.11.2017 г. в който период същият е претърпял неимуществени вреди, а именно: дискомфорт, влошено здравословно състояние вследствие пиене на заразена вода в Затвора - Белене, неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване, непредлагането на диетична храна с оглед установения медицински проблем.

В съдебно заседание ищецът- О.Х.М., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв.Д.. Моли да се приеме, че ИМ е основателна в определения размер. Действително ищецът е понесъл сочените неимуществени вреди, поради което ИМ следва да се уважи. Ищецът добавя, че РЗИ са дали невярна информация, че водата е била годна. Хора, които се нуждаят от лечение, нямат тази възможност.

В съдебното заседание ответникът -Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, се представлява от юрк. У.. Сочи, че по наведените факти е изложил становище по ИМ. Ищецът е постъпил е в затвора на 28.07.2017 г., а на 31.07.2017 г. му е назначена диета, която СМЕ оценява като адекватна. След изследвания му е назначена терапия, като поради липсата на един медикамент същият е заменен с друг препарат с идентичен състав. Оплакванията, че пие мазутна вода са опровергани от протоколите за изпитване на водата. Устройствата, заглушаващи сигналите от мобилните оператори, не влияят на психиката му, видно от приложените сертификати от контролните органи. Представени са седмични менюта, за които експертизата сочи, че съответстват на изискванията за заболяването. Моли да се отхвърли ИМ, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Р., който дава заключение, че във основа на събраните доказателства ИМ е необоснована и недоказана, и се моли да бъде отхвърлена. Алтернативно, ако се счете за основателна, обезщетението да се редуцира.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

О.Х.М. *** на 28.07.2017 г., превод от Затвора Варна, видно от справката на л.29. От медицинската справка на л.30 е видно, че първичният медицински преглед е осъществен на 31.07.2017 г. от д-р Г., поставена е диагноза: клинично здрав. Въпреки това е поставен от д-р Г. на диета № 1 /л.144/. На 23.10.2017 г. по повод оплаквания от киселини, парене след нахранване е консултиран с гастроентеролог, видно от приобщения амбулаторен лист - л.31. Направена е фиброгастроскопия /документ за извършването на същата е приобщен на л.39/, поставена е диагноза: ********, изписана терапия: Ацелесол х 200 мг сутрин на гладно, Зирит 2х50 мг, дадена диета №1. Тъй като изписаните лекарства са извън спецификацията, утвърдена от ГДИН, медицинският център не разполага с тях. Дадена е заявка от 03.11.2017 г. за закупуване на лекарствата за сметка на затвора. Заявката е приобщена на л.146. Същата не е била изпълнена, като от приобщените писма на л.л.240-242 е видно, че посочените медикаменти са с търговски наименования, в спецификацията, по която се доставят лекарства в местата за лишаване от свобода, са налични медикаменти от същата фармакотерапевтична група, и лечението на М. може да се проведе с тях, като последните медикаменти са посочени изрично, включително сопрал и ранитидин. Видно от медицинската справка на л.213, на М. редовно са давани лекарства, като са му давани и сопрал, и ранитидин, преди, в и след исковия период, и е посещавал медицинския център на затвора.

Видно от приобщените протоколи и договори на л.л.76-82, лишените от свобода служебно са разпределяни на лични лекари, сключили договори за работа със Затвора-Белене.

По делото са приобщени седмичните менюта на Затвора Белене за периода 29.08.2017 г. - 26.03.2018 г. /л.л.150-179/.

По делото са приобщени протоколи от изпитване на питейна вода от затвора Белене в периода 29.08.2017 г. - 16.03.2018 г. /л.л.180-185/, от които е видно, че резултатите от изследванията на водата са в рамките на стойностите на допуск на съответните показатели.

Видно от приобщените сертификати на л.л.147-149, в станциите за заглушаване на радиосигнали в различни честотни ленти за мобилни комуникации на територията на Затвора Белене стойностите на плътността на мощността на електромагнитните полета не превишават пределно допустимите норми.

На 28.02.2018 г. М. *** въз основа на заповед, приобщена на л.75.

По делото е назначена поисканата от процесуалния представител на ищеца СМЕ, чието заключение е приобщено на л.л.257-260. Съгласно последното, от медицинската документация по делото и от проведения клиничен преглед се установява, че О.Х.М. страда ******** /*******, което се характеризира с микрокръвоизливи и възпалителен секрет/. Касае се за хронично заболяване, лечението на което е комплексно - медикаментозно, диетолечение. Заболяванията от този вид протичат с периоди на обостряне и ремисии. Доколко същото е съществувало преди пребиваването в Затвора-Белене към настоящия момент не може да се прецени. Заболяванията от този вид изискват диетолечение в периодите на обостряне и като профилактика, включващо режим без дразнещи храни. Отразеното в медицинските документи лечение е правилно и съответно на изискванията на съвременната медицина. Отразената разкладка за периода 29.08.2017 г. - 26.03.2018 г. съответства на изискванията за профилактика и лечение на заболявания от този вид. Следва да се има предвид неблагоприятното влияние на този вид заболявания на психоемоционални стресове, които следва да бъдат отстранени. Към СМЕ са приобщени документи за извършени изследвания при прегледа на М. /л.л.263-266/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Според специалната разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Белене, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода от 10.11.2017г – 24.11.2017 г..

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗИНЗС осъдените не следва да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана е и предоставянето на питейна вода, неотговаряща на нормативните изисквания за качество, както и липсата на медицинско обслужване, включително липса на лечение, доколкото л.св. не може свободно да търси и получава медицинско обслужване, а зависи от съдействието от страна на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода.

Твърдят се неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт и влошено здравословно състояние вследствие пиене на заразена /мазутна по израза в ИМ/ вода в Затвора - Белене, неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване, непредлагането на диетична храна с оглед установения му медицински проблем. Периодът на ИМ, така както е допуснат от съда, е 10.11.2017 г. - 24.11.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Изпращането на лишени от свобода за лечение на други места се осъществява по препоръка и предписание на лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание, чрез осигуряване на медицинско обслужване.

Съдът намира, че за да е основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и 2. настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

В ИМ се твърдят незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в предоставяне на ищеца за пиене на заразена /мазутна по израза в ИМ/ вода в Затвора - Белене, неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване, непредлагането на диетична храна с оглед установения му медицински проблем.

По така наведените твърдения съдът съобразява следното: Твърденията за предоставяне на ищеца за пиене на заразена /мазутна/ вода не се потвърждават от събраните доказателства. По делото са приобщени протоколи за изпитване на водата в Затвора Белене, като тези изпитвания са извършени както преди, така и след исковия период /л.л.180-185/. Същите не са оспорени по реда на ГПК, не са изключени от доказателствата по делото и съдът ги цени. Твърденията на ищеца, че от РЗИ са дали невярна информация, че водата е годна, не са доказани. През самия исков период, който е кратък /само 15 дни/ такива изследвания не са извършвани, но според настоящия съд извършените преди и след исковия период изследвания на водата са информативни и по отношение на исковия период, който попада между тях. От същите изследвания е видно, че водата е в показателите по допуск съгласно Наредба №9/2001 г. Това се отнася както за показатели като цвят, мирис, вкус на водата, така и за наличието в нея на различни химични елементи и съединения, както и за наличието на микроорганизми. В случая микроорганизми не са установени. Доколкото от събраните доказателства е видно, че водата в Затвора Белене отговаря на нормативните изисквания, не може да се счита, че същата уврежда здравето на М.. Следователно соченото предоставяне на „мазутна вода“ от страна на служителите на ответника не е налице.

По отношение на твърденията за неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване и непредлагането на диетична храна с оглед установения му медицински проблем съдът е назначил СМЕ, заключението на която цени като задълбочено, отговарящо на поставените въпроси, неоспорено от страните. По отношение на твърденията за липса на медицинска помощ съдът съобразява следното:

След постъпването си в затвора Белене на 28.07.2017 г., на 31.07.2017 г. М. е бил прегледан от д-р Г., като същият е поставили диагноза „клинично здрав“ - л.40, гръб. Въпреки това, на същата дата го е поставил на диета №1, като ВЛ сочи в заключението си, че заболяванията от този вид изискват диетолечение в периодите на обостряне и като профилактика, включващо режим без дразнещи храни. ВЛ изрично сочи, че заболяването, от което страда ищецът - ****** /*******, което се характеризира с микрокръвоизливи и възпалителен секрет/ е хронично заболяване. Същото протича с периоди на обостряне и ремисии. Лекува се комплексно - както медикаментозно, така също се прилага и диетолечение. В случая диетолечението е започнало още на 31.07.2017 г., след първия преглед на лишения от свобода от лекар. Съдът отбелязва, че М. е получавал и медикаментозно лечение за заболяването както преди, така и през исковия период, а и след него, видно от справката на л.213 от делото. ВЛ изрично сочи, че отразеното в медицинските документи лечение е правилно и съответно на изискванията на съвременната медицина. Това се отнася както за медикаментозното, така и за диетичното лечение, доколкото за последното изрично се сочи, че отразената разкладка за периода 29.08.2017 г. - 26.03.2018 г. , в който попада и процесния период, съответства на изискванията за профилактика и лечение на заболявания от този вид. Следователно от СМЕ и събраните писмени доказателства следва извод, че М. е бил своевременно лекуван както с лекарства, така и с диета. Лекарства и диета са прилагани още с постъпването му в Затвора Белене, преди исковия период, по време на същия и след него. Лечението е било правилно, съответно на изискванията на съвременната медицина. С оглед на това твърденията за неоказана медицинска помощ и липсващо диетично лечение са опровергани, и по тази причина ИМ и в тази й част е неоснователна. Твърденията, че издаваните медицински документи не отговарят на изискванията на закона, също са неоснователни. Приложените амбулаторни листи, здравен картон, документ за извършена фиброгастроскопия са по образец. ВЛ е основало заключенията си върху данните, намиращи се в тях, както и въз основа на данните от извършения медицински преглед на ищеца.

Съдът отбелязва, че не е допускал изменение на първоначално предявения иск, включително по отношение на твърденията за вреди от заглушители на сигнала на мобилни оператори и за броя лица в килията. За пълнота обаче съдът отбелязва, че устройствата, които заглушават сигнала на мобилните оператори, са сертифицирани, извършен им е контрол, при който е установено, че електромагнитните полета не превишават пределно допустимите норми, поради което твърденията за вредно въздействие от тяхна страна са неоснователни. Твърденията, че в спалното помещение на ищеца са били 7-8 души, а е имало спални помещения с 3-4 души сами по себе си не посочват на неблагоприятни условия при изпълнение на наказанието, доколкото такова неблагоприятно условие е лишаването от достатъчно площ, а в случая такова лишаване не се твърди.

Предвид горепосоченото съдът намира, че не се установи нарушение на чл. 3 от ЗИНС, а напротив от администрацията на Затвора Белене, са предприети необходимите действия по предоставяне на диетична храна, лекарства и осигуряване на питейна вода в процесния период т.е. не е налице незаконосъобразно действие и бездействие, които да са довели до влошаване на здравословното състояние на ищеца. С оглед заключението на вещото лице заболяването на ищеца е хронично с дългогодишна анамнеза и оплакванията за болки в горния етаж на корема, провокирани от дразнещи храни и на ищеца веднага е назначена диета, осигурени са заместващи предписаните лекарства поради липсата им Затвора Белене и исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло, включително и акцесорната претенция за лихва върху исканата като обезщетение сума.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. В случая съдът следва да осъди ищеца на основание на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС да заплати направените разноски за съдебно медицинска експертиза в полза на Административен съд Плевен, тъй като същият е освободен от заплащане на държавна такса, но не и от разноски по делото и възнаграждението на вещото лице ведно с разходи за транспорт са платени от бюджета съда и същите са в размер на 338,80 лева /л.л.261,269/ - 300 лева депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и 38,80 лева траспортни разходи..

Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля искова молба на О.Х.М., ЕГН **********,*** срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева за периода 10.11.2017 г. - 24.11.2017 г. в който период е претърпял неимуществени вреди, а именно: дискомфорт, влошено здравословно състояние вследствие пиене на заразена вода в Затвора - Белене, неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване, непредлагането на диетична храна с оглед установения му медицински проблем, както и за лихвата върху тази сума.

Оставя без уважение искането на процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Осъжда О.Х.М., ЕГН **********, да заплати на Административен съд- Плевен, гр. Плевен, ул. „П.Р.Славейков“ № 21 направените по делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 300 лева и 38,80 разходи за транспорт на вещото лице.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/